РЕШЕНИЕ
№ 263
гр. Смолян, 01.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СМОЛЯН в публично заседание на деветнадесети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Райна Русева
при участието на секретаря Татяна Кишанова
като разгледа докладваното от Райна Русева Гражданско дело №
20225440100654 по описа за 2022 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Предмет на делото са предявените искове от ищеца З. С. Д. срещу Главна дирекция
**** при МВР гр.София, с правното основание на чл.178, ал.1, т.3 вр. с чл.187 ЗМВР и
чл.86 ЗЗД., за осъждане на ответната страна да му заплати сумата в размер на 2 422,95
лева – главница, представляваща допълнително възнаграждение за положен от него и
незаплатен извънреден труд за периода от 05.12.2019г. до 11.07.2022г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда 11.07.2022г. до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата в размер на 329,91
лева[1]мораторна лихва върху сумата за допълнителното възнаграждение за положен
извънреден труд, считано от първо число на месеца , следващ тримесечния период , за
който се дължи съответното допълнително трудово възнаграждение до датата на
предявяване на иска- 11.07.2022г.
В съдебно заседание исковете се поддържат от процесуалния представител на
ищеца адв.П..
За ответника, редовно призован, не се явява представител в съдебно заседание.
С постъпилия в срока по ГПК отговор от ответника исковете се оспорват по
основание и размер. Правят се възражения, че ищецът е поискал присъждане на сума,
включваща период, за който вече има влязло в сила съдебно Решение по гр.дело
№1421/2019г. по описа на РС- Смолян. Претенцията на ищеца е неоснователна, тъй
като НСОРЗ се прилага за работници и служители по трудово правоотношение във
всички предприятие по §1 т.2 от ДР на КТ, с изключение на служителите в държавните
администрации , за които се прилага чл.107а КТ. Нито в ЗДС, нито в ЗМВР има
непряко препращане към нормите на КТ. Ищецът е държавен служител и неговото
служебно правоотношение е уредено в специалния ЗМВР. Няма основание за
прилагането на общата разпоредба за структурата и организацията на работната
заплата, а единствено специалната разпоредба на чл.187, ал.1 и ал.3 от ЗМВР и
1
издадената Наредба в изпълнение на същия закон. В отговора се цитира Решение на
Съда на ЕС от 24.02.2022г. по преюдициално дело С- 262/20 на съда на Европейския
съюз. В отговора се сочи също, че за да има извънреден труд и право за държавния
служител за заплащане на допълнително възнаграждение за извънреден труд е
необходимо да е полагал труд извън установеното работно време. Заплащането на
нощния труд в рамките на установеното работно време /график на дежурство/ от 8 часа
е съгласно заповед на министъра на вътрешните работи и доколкото при каквото и да е
трансформиране на часовете нощен труд към дневен , последните ще бъдат умножени
по коефициент 1, не се явяват допълнителни часове за заплащане. Положения от ищеца
нощен труд е правилно отчетен, полагащото му се трудово възнаграждение е правилно
определено и заплатено, което се установява с представените към отговора платежни
бележки за възнаграждението на ищеца. Поради изложените основания за
недължимост на главните вземания /възнаграждението за положен извънреден труд/,
претенцията за лихви се явява неоснователна.
Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба, отговора, становищата в
съдебно заседание, и като обсъди събраните по делото писмени доказателства, както и
заключението по назначената съдебно- счетоводна експертиза, намира исковете за
ОСНОВАТЕЛНИ по следните съображения:
По делото няма спор, че ищецът работи при ответника по служебно
правоотношение, потвърждаващо се и от приложеното към исковата молба заверено
копие от служебна бележка, издадена от РД „***“. От заключението по назначената
съдебно- счетоводна експертиза се установява, че З. С. Д. е служител в РД ПБЗН гр.
Смолян, със статут „държавен служител“ по смисъла на чл.142,ал. 1 т. 1 от Закона за
МВР. Пр**ПБЗН - Пампорово при ГД****- МВР. В момента, работи на смени от 24
часа по графици при сумарно отчитане на работното време.
От 06.12.2019 год. до 31.12.2019 год. е получавал основно месечно трудово
възнаграждение за длъжност 900,00 лева; от 01.01.2020 г. до 31.12.2020 г. - 990,00 лева;
от 01.01.2021 г. до 01.06.2022 г. -1139,00 лева; от 01.07.2022 г. до 11.07.2022 г. - 1367,00
лева.
Часовата работна заплата за всяка календарна година в рамките на процесния
период е както следва: За 2020г. - 14,34 лв. За 2021 г. - 7,60 лв. За 2022г. - 7,89 лв.
Според заключението по ССчЕ за целия период от 06.12.2019 г до 11.07.2022 г. З.
С. Д. е положил 1224 часа нощен труд, които са му заплатени заедно с дневния без
същите часове нощен труд да бъдат превръщани в дневни, съгласно чл.9, ал.2 от
НСОРЗ. От преизчислението на тези часове в дневни, остава да получи допълнително
суми за 175 часа, равняващи се на 2135,43 лева по часовите ставки за отделните
месеци. По тримесечия, законната лихва за забава (изчислена с „Лихвения калкулатор
на НАП“) е 291,53 лева или обща сума 2426,96 лева.
Видно от заключението по експертизата разликата в часовете отработен нощен
труд след приравняването им по Наредбата е 175 часа.
Извънредният труд за служителите на МВР се заплаща с 50 на сто увеличение
върху основното месечно възнаграждение и 100 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение за работа през официалните празници. Вещото лице дава
заключение, че общата сума на неначислените и неизплатени възнаграждения за
положен нощен труд за процесния период, преизчислен, съгласно „Наредба за
структурата и организацията на работната заплата“ за ищеца З. С. Д. е 2422,95 лв.
Размерът на законната лихва за забава, дължима на всеки тримесечен период върху
сумата за разликата между положения нощен труд и преизчисления, съгласно „Наредба
за структурата и организацията на работната заплата“, изчислен от първо число на
месеца, следващ тримесечието, за което се отнася до м. юли 2022 год. е 291,53 лв.
Положения нощен труд по време на официалните празници за периода възлиза на 160
часа. Законните лихви върху тази сума са за 38,38 лева. Общо размерът на законната
лихва върху неначислените и неизплатените допълнителни възнаграждения за положен
2
нощен труд за период от 06.12.2019г. до 11.07.2022г. е в размер на 329,91 лв.
Съгласно чл.188, ал.2 от ЗМВР държавните служители, които полагат труд за
времето от 22 и 6 часа се ползват със специалната закрила на Кодекса на труда. В ал.2
на чл.9 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата е предвидено,
че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното
време за съответното работно място.
В разпоредбата на чл.176 от ЗМВР е установено, че брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения, като съгласно чл.178,ал.1,т.3 от
ЗМВР сред предвидените допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно
възнаграждение за извънреден труд.
Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР
е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица, съгласно чл.
187,ал.1 от ЗМВР. Разпоредбата на чл.187,ал.3 от ЗМВР регламентира, че работното
време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за
работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период.
Според ал.10 на чл.187 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители по чл. 142, ал. 1, т. 1 и ал. 3 се определят с наредба на
министъра на вътрешните работи.
Съгласно чл.31,ал.2 от Наредба № 8121з407/11.08.2014г. при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове положен труд между 22, 00 и 6, 00 ч. за
отчетния период се умножава по 1,143. В Наредби № 8121з-592/25.05.2015г. и №
8121з-776/29.07.2016г., както и в издадената впоследствие Наредба № 8121з-
36/07.01.2020г., в сила от 10.01.2020г., Наредба № 8121з-1174/21.10.2020г. и Наредба
№ 8121з-1353/15.12.2020г., в сила от 01.01.2021г. липсва изрична регламентация за
преизчисляване на нощния труд в дневен. С изменението на ЗМВР, обнародвано в ДВ
бр.60/07.07.2020г., в сила от 11.07.2020г. в чл.187,ал.1 от ЗМВР е предвидено, че
нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа за всеки 24-
часов период. Нощен е трудът от 22.00 часа до 6.00 часа. Приета е нова ал.4 на чл.187,
според която при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни, с коефициент равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното работното време към нормалната продължителност на
работното време през нощта по ал.1 или с коефициент 1.
Съгласно разясненията в т. 23 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на
ОСГТК на ВКС, в МВР има служители, назначени по трудови договори и такива по
служебно правоотношение, като тези от втората група са държавни служители по
смисъла на ЗДСл и общият закон намира субсидиарно приложение по отношение на
тях. Същото следва да е относимо и за служителите по чл.142,ал.1,т.1 от ЗМВР.
Съгласно цитираната по- горе разпоредба на чл.179,ал.1 от ЗМВР, на държавните
служители се изплащат допълнителни възнаграждения за полагане на труд през нощта
от 22,00 до 6,00 ч. В тази връзка и в разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР е
регламентирано, че държавните служители, които полагат труд за времето между 22,
00 и 6, 00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда. Предвид тези
разпоредби, съдът намира, че следва субсидиарно да се приложи КТ и чл.9,ал.2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, съгласно която при
сумирано изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в дневни с
3
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място,т.е. приложим е коефициентът 1,143.
Или, положеният от ищеца нощен труд подлежи на възмездяване чрез
преизчисляването му с коефициент 1,143.
При това, следва да се вземе предвид заключението на вещото лице относно размера
на дължимото възнаграждение. Ако се изключи приложението на правилата на КТ и
издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове с оглед горните доводи,
би довело до различно прилагане на правилата, касаещи извънредния труд спрямо
държавния служител в МВР и спрямо работниците и служителите, чиито
правоотношения се уреждат от правните норми на Кодекса на труда и Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата. Следва да се посочи също, че
съгласно разпоредбата на чл.67, ал.3 от ЗДСл минималните и максималните размери на
основните заплати по нива и степени, размерите на допълнителните възнаграждения по
ал. 7, т. 1 – 5, както и редът за получаването им се определят с наредба на
Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото
законодателство. Изхождайки от изложените по- горе доводи, съдът намира, че
исковете подлежат на уважаване съобразно приетото по делото заключение по
назначената съдебно- счетоводна експертиза и исковете да се уважат съобразно
допуснатото изменение на претенциите в съответствие с даденото от вещото лице
изчисление. По делото ответникът не твърди, нито е представил доказателства за
заплащане на ищеца на дължимото допълнително възнаграждение за положения през
исковия период нощен труд в установения от експертизата размер. В посочения размер
следва да се уважат претенциите на ищеца, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на предявяване на иска до изплащане на вземането.
Ответната страна прави възражение в случай, че размерът на адвокатското
възнаграждение е по- висок от този по Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, за прекомерност. Ищецът претендира заплащане на
такива разноски в размер на 450,00 лева, които не надвишават установения размер в
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения и подлежат на
присъждане.
Ще следва ответникът да бъде осъден да заплати по сметка на РС-Смолян държавна
такса върху уважените искове в размер на 146,91 лева, както и разноски за вещо лице в
размер 150,00 лева, които са изплатени от бюджета на съда.
По горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „****“ при МВР гр.София, с адрес **** да заплати
на З. С. Д., ЕГН**********, гр.Смолян, сумата в размер на 2 422,95 лева допълнително
възнаграждение за положен и незаплатен извънреден труд за периода от 06.12.2019г.
до 11.07.2022г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в
съда 11.07.2022г.. до окончателното изплащане на сумата, както и 329,91 лева-
обезщетение за забава върху неизплатеното възнаграждение за положен нощен труд
през периода 06.12.2019г. до 11.07.2022г.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „****“ при МВР гр.София, с адрес ****да заплати
на З. С. Д., ЕГН**********, направените съдебни разноски по делото за заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 450,00 лева.
ОСЪЖДА ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „***“ при МВР гр.София, с адрес ***, да заплати
4
по сметка на Районен съд- Смолян държавна такса върху уважените искове в размер на
146,91 лева, както и разноски за вещо лице по назначената съдебно- счетоводна
експертиза в размер на 150,00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Смолян в двуседмичен
срок, считано от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Смолян: _______________________
5