№ 6505
гр. София, 11.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело №
20231110103400 по описа за 2023 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е
№ 11.04.2025 година град София
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На единадесети март две хиляди двадесет и пета
година
в публично заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА
Секретар Димитрина Николова
Прокурор
като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова
гражданско дело номер 3400 по описа за 2023 година на СРС, 155 състав,
1
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на „Т.С., със седалище и адрес на
управление: гр. ******************, с ЕИК **********, представлявано от изпълнителния
директор А.С.А., исковата молба подадена от надлежно упълномощен процесуален
представител, против С. П. П., с ЕГН **********, от гр. ****************. Ищецът, чрез
процесуалния си представител, твърди, че С. П. П., като собственик на отопляван имот
дължи на ищеца сумата от общо 2 464,96 лв., от които: сумата 2 065,95 лв. – главница,
представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2019 г.
до месец април 2021 г., и сумата от 363,46 лв., представляваща законна лихва за забава за
периода от 15.09.2020 г. до 12.01.2023 г., сумата от 28,42 лв. за главница за дялово
разпределение за периода от месец декември 2019 г. до месец април 2021 г., и сумата от 7,13
лв. за лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. до
12.01.2023 г. Твърди, че ответницата е била потребител на топлинна енергия за битови нужди
за топлоснабден имот – апартамент № 86, находящ се в гр. **********************, за
абонатен № ***** за периода от месец май 2019 г. до месец април 2021 г., но не е заплащала
дължимата цена за посочения период, като задължението възлиза на общо 2 464,96 лв.
Излага твърдения, че Е.С. е сключила договор с „Т.С. за извършване услугата топлинно
счетоводство. В исковата молба са изложени подробни съображения за начина на формиране
на дължимата от ответника цена за предоставена топлинна енергия. Сочи се, че съгласно
чл.150, ал.1 от ЗЕ продажбата на топлинната енергия за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществявала при публично известни Общи условия, каквито действали
през процесния период. Твърди, че ответникът изпаднал в забава по отношение на
задължението си за заплащане на дължимите суми за доставена топлинна енергия, поради
което дължал и лихва за забавено плащане. Моли съда да постанови решение, с което да
осъди С. П. П. да заплати на „Т.С. – гр. София сумата от общо 2 464,96 лв., от които: сумата
2 065,95 лв. – главница, представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за
периода от месец май 2019 г. до месец април 2021 г., и сумата от 363,46 лв., представляваща
законна лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 12.01.2023 г., сумата от 28,42 лв. за
главница за дялово разпределение за периода от месец декември 2019 г. до месец април 2021
г., и сумата от 7,13 лв. за лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от
15.09.2020 г. до 12.01.2023 г., както и законната лихва върху главницата, дължима от
предявяване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, а също и
направените по делото разноски. Ангажира доказателства.
С Определение № 23790 от 10.06.2024 г. по делото е конституиран П. К. П., в
качеството му на наследник и правоприемник на С. П. П., починала на 09.01.2024 г.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата
молба. Не оспорва извършеното плащане след предявяване на иска. Моли съда да постанови
решение съобразно със събраните по делото доказателства, претендира направените по
делото разноски.
2
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба от
назначения на ответницата С. П. П. особен представител, с който исковите претенции се
оспорват като неоснователни. Оспорва се начина на разпределение на топлинна енергия в
сграда в режим на етажна собственост. Оспорва качеството на ответницата на потребител на
топлинна енергия, както и облигационно отношение между страните. Прави възражение за
погасителна давност. Моли съда да отхвърли исковите претенции.
С Определение № 23790 от 10.06.2024 г. по делото е конституиран П. К. П., в
качеството му на наследник и правоприемник на С. П. П., починала на 09.01.2024 г.
По делото е депозирано становище от ответника П. К. П., с което не оспорва
претенциите. Прави изявление за извършено плащане. Моли съда да присъди в полза на
ищеца минимално възнаграждение, ангажира доказателства.
В съдебно заседание ответникът поддържа възражението за извършено плащане.
Моли съда да постанови решение съобразно със събраните по делото доказателства. С
определение от 23.12.2024 г. „Т.С. е конституирано като трето лице – помагач на страната на
ищеца по предявените искови претенции.
В съдебно заседание третото лице-помагач „Т.С., редовно призовано, не изпраща
представител. По делото са депозирани доказателства.
Предявени са искови претенции са с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД. Направени са възражения по чл. 111, б. „в“ от ЗЗД и за извършено
плащане, както и искане по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбите на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Като доказателства по делото са приети Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от “Т.С. на потребители в гр.София, приети с Решение по Протокол
№ 7 от 23.10.2014 г. на СД на „Т.С. и одобрени с решение № ОУ-01/27.06.2016 г. на ДКВЕР
на основание чл. 150, ал. 1 от ЗЕ.
Видно от приетите като доказателство по делото договор от 03.06.2020 г., сключени
между ищеца и „Т.С., последното се е задължило да извършва услугата дялово
разпределение на топлинна енергия на потребителите в сгради етажна собственост, а “Т.С.
се е задължило да приема предоставените данни и въз основа на тях да определя и събира
дължимите суми за топлинна енергия от потребителите.
От представения и приет като доказателство по делото Договор № 3317 от 03.08.2002
г., сключен между „Т.С. и Е.С. на сграда, находяща се в гр. ***********************, е
видно, че страните са се договорили дружеството да извърши доставка и монтаж на
индивидуални разпределители и термостатни вентили и извършване на индивидуално
разпределение на топлинна енергия между потребителите в сградата етажна собственост,
съгласно изискванията на ЗЕ. Договорът е подписан от представителите за собствениците в
сградата – етажна собственост от лице, избрано на проведено Общо събрание на
3
собствениците.
От представените и приети писмени доказателства от третото лице помагач се
установява, че „Т.С. е извършвало услугата дялово разпределение по отношение на
процесния топлоснабдяван имот.
От представения заверен препис от Нотариален акт за учредяване на ипотека върху
недвижим имот № 29, том I, рег. № 287, дело № 30 от 1998 г. на нотариус с рег. № 152,
действащ в района на СРС, се установява, че на 13.11.1998 г. Г. Ц. Т. и С. П. П. са учредили в
полза на ДСК договорна ипотека върху собствения си недвижим имот, представляващ
апартамент № 86, находящ се в гр. ********.
От изготвената справка от НБД „Население“ се установява, че Г. Ц. Т. е починал на
22.08.2019 г. и е оставил за свой законен наследник съпругата си С. П. П..
Като доказателства по делото са приети два броя общи фактури, издадени от ищеца
на 31.07.2020 г. и 31.07.2021 г., както и справка, от които се установява, че задълженията за
абонат с инсталация № ********** за периода от месец декември 2019 г. до месец август
2021 г. са в общ размер на 2 464,96 лв., от които: сумата от 2 094,37 лв. за главница и сумата
от 370,59 лв. за лихва за забава.
От представения от ответника заверен препис от Удостоверение за наследници с изх.
№ 31 от 16.01.2024 г., издадено от Столична община, район „Триадица“, се установява, че С.
П. П. е починала на 09.01.2024 г. и е оставила за свой законен наследник П. К. П.. Видно от
представения от ответника заверен препис от фискален бон от 08.05.2024 г., за абонатен №
********** е било извършено плащане на сумата от общо 3 566,43 лв., от които: сумата от
2 094,37 лв. за главница, сумата от 370,59 лв. за мораторна лихва, сумата от 322,33 лв. за
законна лихва и сумата от 779,14 лв. за разноски.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото е безспорно установено, че “Т.С. е дружество, регистрирано по Търговския
закон с предмет на дейност производство на топлинна енергия, пренос на топлинна енергия,
производство на електрическа и топлинна енергия и други дейности, обслужващи основните
дейности. Безспорно установено е, че ищецът е доставчик на топлинна енергия, като доставя
такава на живущите в топлоснабдявания район, в който се намира процесния отопляван
недвижим имот, находящ се на адрес: гр. ****************, на който адрес е открита
партида на абонатен № *****, с инсталация № **********. Не се спори, че ответникът е
собственик по наследство на процесния отопляван недвижим имот, спори се за размера на
дължимата сума за топлинна енергия.
Съобразно с действащата към датата на възникване на облигационните между
страните нормативна уредба, а именно: Закон за енергетиката и енергийната ефективност
/отм./, праводателят на ответника се явява заварен потребител на енергия за битови нужди и
през исковия период има качеството на потребител по смисъла на § 1, т. 13 от ДР на ЗЕЕЕ, а
впоследствие – на потребител на енергия за битови нужди по смисъла на § 1, т. 42 от ДР на
Закона за енергетиката, съответно по смисъла на § 1, т. 41б от ДР на Закона за енергетиката.
4
Съгласно чл.106а от ЗЕЕЕ /отм./ продажбата на топлинна енергия за битови нужди се
извършва при публично оповестени общи условия, като писмена форма се предвижда само
за допълнителни споразумения, установяващи уговорки с абоната, различни от общите
условия. Съгласно ал. 3 на същата норма след изтичане на едномесечен срок от
публикуването на общите условия, последните влизат в сила и без изричното им приемане
от купувача. Сходен начин на уредба на отношенията следва и Закона за енергетиката.
Съгласно чл. 150 от ЗЕ общите условия влизат в сила в 30-дневен срок от след
публикуването им в един централен и един местен всекидневник и стават задължителни за
потребителя, без да е нужно потребителят изрично и писмено да ги е приел. Ето защо съдът
приема, че между страните са налице договорни отношения по продажба на топлинна
енергия за битови нужди за процесния период.
Съгласно ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост
се извършва по система за дялово разпределение, като начинът за дялово разпределение е
регламентиран в чл. 139 – 148 от ЗЕ, както и действалите през процесния период
подзаконови нормативни актове. Чл. 142, ал. 2 от ЗЕ урежда начина на разпределение на
топлинната енергия, отдадена от сградна инсталация, топлинната енергия за отопление на
общите части и топлинната енергия за отопление на имотите за отопление на сграда –
етажна собственост. Съгласно чл. 145, ал. 1 от ЗЕ топлинната енергия за отопление в
имотите в сграда – етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез
индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните
имоти. Чл. 153, ал. 1 от ЗЕ определя за потребители всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, за потребители на топлинна енергия и им
вменява задължение да монтират средства за дялово разпределение в имотите си и да
заплащат топлинната енергия по съответния ред.
Съдът приема, че по делото е установено потребление на топлинна енергия в
твърдяното количество за процесния период и по отношение на процесния имот от
праводателя на ответника, както и стойността на топлинната енергия, а именно: за периода
от месец май 2019 г. до месец април 2021 г. е била доставена топлинна енергия на стойност 2
065,95 лв.
Съдът приема, че дължимата сума за процесния отопляван недвижим имот е в размер
от 2 065,95 лв., в която сума са включени и изравнителните сметки. Исковата претенция,
като основателна и доказана следва да бъде изцяло уважена.
В хода на производството по делото са направени две правопогасителни възражения
– за погасителна давност и за извършено плащане. С оглед на обстоятелството, че в хода на
производството по делото е било извършено плащане от наследника на ответницата, съдът
намира, че следва да се произнесе по направеното от ответника възражение.
С оглед на направеното от ответника възражение за извършено плащане съдът
намира следното: От приетия по делото платежен документ се установява, че за абонатен №
********** е било извършено плащане на сумите, както следва: сумата от 2094,37 лв. за
5
главница, сумата от 370,59 лв. за мораторна лихва, сумата от 322,33 лв. за законна лихва и
сумата от 779,14 лв. за разноски.
Фактът на извършеното плащане съдът следва да вземе предвид по реда на чл. 235,
ал. 3 от ГПК, доколкото плащането е извършено след предявяване на исковата молба. С
оглед на извършените плащания съдът намира, че погасени чрез плащане се явяват
главницата, задължението за лихва за забава върху платения размер на главницата и
задължението за мораторна лихва.
Съдът, с оглед на разпоредбата на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД и извършеното от ответниците
плащане, намира, че задължението за главница, мораторна лихва и законна лихва е изцяло
погасено, поради което и следва да бъде отхвърлено поради извършено плащане.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищеца, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК съдът намира
същото за основателно, като в полза на ищеца следва да бъдат възложени разноски в размер
от 100 лв. за юрисконсултско възнаграждение. За пълнота следва да се посочи, че с
извършеното от ответника плащане на 08.05.2024 г. са били платени направените от ищеца
разноски в общ размер на 779,14 лв., от които: сумата от 232,64 лв. – платена държавна такса
и сумата от 546,50 лв. – платено възнаграждение за особен представител, макар същите
разноски да не са били дължими към момента на плащането.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените искови претенции от „Т.С., с ЕИК **********, със седалище
и адрес на управление: гр. *******************, представлявано от изпълнителния
директор А.С.А., против П. К. П., с ЕГН **********, от гр. *********************,
конституиран в качеството му на наследник и правоприемник на С. П. П., починала на
09.01.2024 г., с правно основание чл. 79, ал. 1, предл.1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2 065,95 лв. /две хиляди шестдесет и
пет лева и деветдесет и пет стотинки/ – главница, представляваща стойността на незаплатена
топлинна енергия за периода от месец май 2019 г. до месец април 2021 г., и сумата от 363,46
лв. /триста шестдесет и три лева и четиридесет и шест стотинки/, представляваща законна
лихва за забава за периода от 15.09.2020 г. до 12.01.2023 г., сумата от 28,42 лв. /двадесет и
осем лева и четиридесет и две стотинки/ за главница за дялово разпределение за периода от
месец декември 2019 г. до месец април 2021 г., и сумата от 7,13 лв. /седем лева и тринадесет
стотинки/ за лихва върху главницата за дялово разпределение за периода от 15.09.2020 г. до
12.01.2023 г., както и законната лихва върху главницата, дължима от предявяване на исковата
молба до окончателното изплащане на сумата, като погасени чрез извършено плащане.
ОСЪЖДА П. К. П., с ЕГН **********, от гр. *********************, конституиран
6
в качеството му на наследник и правоприемник на С. П. П., починала на 09.01.2024 г., ДА
ЗАПЛАТИ на „Т.С., с ЕИК **********, със седалище и адрес на управление: гр.
*******************, представлявано от изпълнителния директор А.С.А., на основание чл.
78, ал. 1 и ал. 8 от ГПК, сумата от 100 лв. /сто лева/, представляваща направени по делото
разноски.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на „Т.С., със седалище и адрес на
управление: гр. *****************, с ЕИК ***************, представлявано от управителя
М.П.С., в качеството му на трето лице помагач на страната на „Т.С., с ЕИК **********.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7