№ 34017
гр. София, 14.08.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в закрито заседание на
четиринадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА В. КИРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело №
20251110141246 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.83,ал.2 от Гражданския процесуален
кодекс ( ГПК ).
С постъпила молба на 12.08.2025 г. ищецът Г. чрез пълномощника си
претендира да бъде освободен от задължението за заплащане на държавна
такса. Към молбата е представена декларация по чл.83,ал.2 от ГПК.
Софийският районен съд счита,че искането на ищеца да бъде освободен
от задължението за заплащане на държавна такса следва да бъде оставено без
уважение. Съдът може да освободи физическо лице от задължението за
заплащане на държавна такса и на съдебноделоводни разноски,когато бъде
установено,че лицето няма възможност да заплати дължимата такса при
съобразяване посочените в чл.83,ал.2,т.1-7 от ГПК обстоятелства. В
конкретния случай от представените доказателства се установява,че на ищеца
Г. е призната намалена работоспособност,но с право да работи,както и ищецът
Г. декларира,че получава доходи по трудово правоотношение в размер от 1777
лева. Отчитайки обстоятелството,че размерът на дължимата държавна такса
възлиза на 400 лева,съдът приема,че ищецът Г. разполага с възможност да
заплати държавната такса,а искането за освобождаване от задължението за
заплащане на държавна такса следва да бъде оставено без уважение.
Константната съдебна практика приема,че от задължението за заплащане на
държавна такса се освобождават лица,за които е невъзможно да заплатят
дължимата държавна такса,но не и лица,за които заплащането на таксата би
причинило временни затруднения – в този смисъл определение №
183/18.03.2013 г.,постановено по ч.търг.дело № 707/2012 г. по описа на
ВКС,определение № 2822/04.10.2023 г.,постановено по ч.гражд.дело №
3623/2023 г. по описа на ВКС,определение № 922/01.11.2023 г.,постановено по
ч.търг.дело № 1641/2023 г. по описа на ВКС. В подкрепа на извода,че
заплащането на държавната такса би представлявало временно затруднение за
ищеца Г. е и обстоятелството,че видно от договора за правна помощ ищецът
през м.07.2025 г. е заплатил възнаграждение за адвокат в размер на 2500 лева.
С оглед това,че паричните задължения са еднородни,а същевременно
уговореният и заплатен от ищеца размер на възнаграждение значително
1
надвишава минимума по Наредба № 1/09.07.2024 г. за възнаграждения за
адвокатска работа,който при цена на иска от 10000 лева е 1300 лева,съдът
счита,че заплащането на държавна такса в размер от 400 лева,макар да
представлява затруднение за ищеца,не се явява невъзможно.
Водим от гореизложеното и на основание чл.83,ал.2 от ГПК,
Софийският районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Г. Н. Г. за освобождаване на
ищеца от задължението за заплащане на държавна такса.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от връчването му на ищеца.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2