Р Е Ш
Е Н И
Е № 119
гр. Пазарджик, 05.04. 2019 год.
В И М
Е Т О Н А
Н А Р
О Д А
ПАЗАРДЖИШКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, въззивен състав, в публично заседание на седми
март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Ненчев
ЧЛЕНОВЕ: Албена Палова
Борислав Илиев
при секретаря Галина Младенова, като разгледа
докладваното от съдията ИЛИЕВ в.гр.д.№64 по описа на съда за 2019 год., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и
следващите от ГПК.
С
Решение №309/23.11.2018г., постановено по гр.д.№189/2017г. по описа на РС –
Велинград е отхвърлен иска на П.С.Й., ЕГН ********** и Ц.С.Й., ЕГН ********** ***
против С.П.Р., ЕГН **********, И.П.Р.,
ЕГН ********** и двамата с адрес – гр.В., ул*** и С.Д.В., ЕГН **********, с
адрес ***, по чл.109 ЗС за осъждането да възстановят връзката на канализацията,
идваща от имот пл.№*** в кв. “***” на С., с канализацията преминаваща в техния
имот пл.№**, като неоснователен. Присъдени са разноски.
Така
постановеното решение се обжалва изцяло в срок с въззивна жалба от адв. Ц. -
пълномощник на ищците с твърдения за необоснованост, незаконосъобразност и
постановено при съществени процесуални нарушения. Твърди се, че съдът не е
направил правилни фактически изводи от представените по делото писмени
доказателства. На първо място това са заповед на кмета №103 от 13.05.2015 г. и
констативен протокол от 27.07.2017г. В подкрепа на твърденията, че ответниците
са извършили запушване на канализацията говорило и съставения от тях и
предложен на доверителките му за обсъждане проект за споразумение. В този
проект те на практика признавали, че са извършили запушването на канализацията.
Освен това се поддържа, че в нарушение на процесуалните правила съдът допуснал
до разпит свидетели с мотива, че свид. К. е присъствал в залата, съдът не го
допусна до разпит. Като с отказването на разпит на този свидетел, съдът е
допуснал процесуално нарушение по този начин.
На
следващо място в жалбата се поддържа, че за първото заседание по делото водили
и друг свидетел - Б.Щ., който бил видял запушването на канализацията в имота на
ответниците с балатум. Поради това, че тогава съдът не е изслушал доведените
свидетели, не успели да го доведат за следващите заседания, заради влошеното му
здравословно състояние и факта, че живее в С.. Формулирано е искане за допускане
до разпит на посочения свидетел.
Искането
е да се отмени решението на РС - Велинград и да се осъдят ответниците да
преустановят действията си, създаващи пречки за нормалното упражняване на
правото им на собственост. Претендират
направените по делото разноски за двете инстанции.
В
законния срок по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба
от С.П.Р., И.П.Р. и С.Д.В. чрез пълномощникът им адв. З., в който се прави
искане да се остави без уважение въззивната жалба, като неоснователна и се
потвърди решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно.
Претендира се присъждане на разноски по делото в размер на 400лв.,
представляващи адвокатски хонорар. Излагат се съображения във връзка с
наведените съображения от страна на жалбоподателите, че съдът правилно и
законосъобразно е постановил решението по приетите писмени и гласни
доказателства по делото, приетата СТЕ на вещото лице. Твърди се, че решението е
правилно и законосъобразно, обосновано и постановено в съответствие със
събраните по делото доказателства, като е формулирано искане а оставяне без
уважение на въззивната жалба. Изложени са съображения във връзка с направените
доказателствени искания.
С
Определение №39/01.02.2019г. съдът се е произнесъл по направените
доказателствени искания и допуснал до разпит свидетеля И. К. и е оставил без
уважение искането за допускане до разпит на свидетеля Щ..
Пазарджишкият
окръжен съд, при условията на служебната проверка по чл.269 ГПК извърши
преценка първо на валидността и допустимостта на обжалваното решение.
Съобразявайки изложеното съдът прие, че атакуваното решение е постановено от
компетентен съдебен състав и в съответната форма, поради което се явява валидно и допустимо.
Въззивната
жалба е подадена в двуседмичния преклузивен срок по чл.259 ГПК, отговаря на
изискванията на чл.260 ГПК, подадена е от страни с правен интерес, срещу
подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е редовна и допустима и следва да бъде разгледана по същество.
След като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в съвкупност, и във връзка с твърденията на страните, съдът
констатира следното от фактическа страна:
В предявената искова молба на П.С.Й. и Ц.С.Й. против С.П.Р., И.П.Р. и С.Д.В., се твърди, че
двете ищци са собственици на имот пл.№*** по кадастралния план на кв. “***” в С.,
а ответниците са собственици на съседния имот пл.№***. През есента на 1996г.
родителите на ищците съвместно с ответниците изградили отводнителна
канализация, която преминавала през имота на ответниците и която канализация
обслужвала нуждите и на двата имота. Поради влошени отношения между страните
във връзка с възникнал имуществен спор, през лятото на 2014 г., когато отишли в
имота си, ищците с изненада установили, че техният достъп до съвместно
изградената канализация е прекъснат. За този инцидент те поискали от кмета на
Община С. да упражни правомощията си по ЗУТ, при което била издадена заповед
№103/13.05.2015г., с която се заповядва да се възстанови нормалното
функциониране на канализацията до изработване на ПУП за изменение на плана за
регулация, където да се покаже друга техническа възможност (ако има такава).
Впоследствие със заповед №162/17.06.2015г., издадена на основание чл. 99 ал. 1
от АПК, кметът на Община С. отменил предишната си заповед. До настоящия момент
ответниците отказвали да възстановят доброволно връзката на имота на ищците с
изградената с общи усилия канализация и по този начин възпрепятствали ищците да
упражняват правото си на собственост върху имота в пълен обем, поради липсата
на канализация, а това се дължало на действията на ответниците.
Формулирано е
искате съдът да постанови решение, с което да се осъдят ответниците да възстановят връзката на
канализацията, идваща от имот пл.№*** в кв. “***” на С., с канализацията,
преминаваща в техния имот пл.№***. Претендират разноски.
В срока по
чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците, чрез пълномощника им адв.З.,
в който се оспорва предявения иск като неоснователен и нередовно предявен.
Считат, че исковата молба следвало да бъде оставена без движение поради
обстоятелството, че с нея не били конституирани като ответници всички лица –
съсобственици на имот пл.№*** и сочат, че освен тях, съсобственик на имота бил
и Х.Д.С., който бил починал преди предявяването на иска, но имал наследници по
закон - три деца, като задължение на ищеца било да посочи техните имена и
адреси и да ги конституира като страни в делото, доколкото същите се явявали
съсобственици- необходими другари в процеса. В противен случай процесът
следвало да се прекрати като недопустим.
По същество на
спора - оспорват посочените в исковата молба обстоятелства. В тази връзка
твърдят, че наследодателят на ищците не бил изграждал каквото и да било в
техния имот. Канализацията била изградена лично от тях без финансовото или
участие с труд от страна на ищците или техни праводатели. Нещо повече - наследодателят
на ищците се бил отметнал от поетия от негова страна ангажимент да осигури през
водопровода си достъп за чиста вода през техния имот, който водопровод те
прекъснали и се наложило да се прекара такъв през имот кад. номер ***, което не
е било коректно от тяхна страна. Поради горното ответниците също не били
склонни да им осигурят канал, но сега разбирали от исковата молба, че без тяхно
знание и съгласие ищците са се включили и са ползвали техния канал. Въпреки
това обаче, ответниците по никакъв начин не били запушвали канала. Ответниците
твърдят, че в техния имот дори нямало изградена сграда и ако имало запушване,
то се било случило от нерегламентираното и нежелано от ответниците ползване от
страна на ищците на техния канал. Ответниците твърдят, че не ползват този канал
доколкото имотът им не е застроен и канализацията се ползвала само от ищците,
които явно били включили в нея и улуци, отводняване от двора и къщите и не се
знаело коя е причината за нефункционирането на канализацията. Можело да има наноси
на пръст и камъчета от двора на ищците например. А при положение, че нямало
тяхна сграда, изградена върху имота, то намират за повече от нахално да се иска
от тях да отпушваме канализация, която не ползват. Ако ищците твърдят, че
канализацията е запушена от ответниците, то оспорват това обстоятелство и
считат, че ищците са тези, които следва да докажат твърденията си. Твърдят още,
че е бил проведен разговор с бащата на ищците и са имали договорки, които и до
момента не били изпълнени. По тези съображения намират иска за неоснователен и
молят да бъде отхвърлен от съда. Претендират разноски.
Въззивният съд като прецени доводите на страните и
обсъди събраните по делото доказателства, прие за установено следното:
Не е спорно по делото, установява се и от приложения
по делото н.а.№67/17.03.1999г. , че ищците са собственици дворно място,
застроено и незастроено, с площ от 590 кв.м., съставляващо им.№*** в квартал „***“
по плана на С., ведно с построената в източната част на имот жилищна сграда на
ЗП от 50 кв.м.
По приложената към делото скица №196/28.06.2016г. имот
пл.№*** е записан с площ от 745 кв.м., ведно с построените в него две двуетажни
масивни сгради /2 мж/, едната в източната част на имота, а другата в западната
му част.
Установява се от приложените по делото два броя
пълномощни с нотариална заверка на подписи от 14.12.2007г., че двете ищци са
упълномощили баща си С.И.Й.да управлява и стопанисва собствените им идеални
част от имота с кад.№*** в кв.“***“, ведно с построените в имота сгради, както
и да ги представлява пред ВиК, Елекроразпределение, общини и кметства за да
заплаща вместо тях вноски, данъци и такси, а и пред трети лица за сключване на
договори във връзка с поддръжката на имота.
Не се спори, установява се и от приложените по делото
н.а.№16/09.02.1990г. и н.а.№ 44/07.08.1992г., че ответниците С. Р., И. Р., С.В.
и Х.Д.С. са съсобственици на имот - незастроено дворно място с площ от 1
230кв.м., представляващ им.№*** в квартал „***“ по плана на С..
Страните не спорят и по обстоятелството, че имот №***,
собственост на ищците граничи с им. №***, собственост на ответниците.
Не се спори и по обстоятелството, че в имот №***,
който е собственост на на ответниците
има изградена канализация, която обслужва техния имот.
По делото са представени сключени от страните с ВиК
договори за доставка и отвеждане на вода, в които обаче има данни само за
поставени водомери, но не и за свързване с канализация.
Спорният по делото въпрос е чия собственост е
процесната канализация - дали само на ответниците, като собственици на имота в
който е изградена или на ответниците и на ищците, като изградена по взаимно
съгласие, съвместно с общи средства и усилия.
Във връзка с това твърдение, по делото са разпитани
свидетели и е изслушана съдебно-техническа експертиза.
От показанията на свидетелите С.М.и Х.К., се
установява, че през лятото на 1996г. са взели участие в изграждането на
канализация в имот №***, собственост на ответниците. Свидетелите сочат, че са
били помолени от Р., както и още няколко човека техни роднини и познати, да им
помогнат да положат канализационни тръби в техния имот, в изкоп който вече бил
направен отпреди, а и самите тръби били доставени и струпани на едно място.
Помогнали в полагането на тръбите, които били положени по цялото продължение на
имота от границата със съседите до улицата. Тази канализация била направена,
тъй като собствениците възнамерявали да си строят вили, но и до момента такива не
били построени. В имота на Р. имало само един фургон, който си стоял и до
момента. Имало и водопровод с външна чешма, която се включила в канализацията,
но тоалетна тогава нямало. В съседния имот на ищците също още нямало построена
вила. Свидетелите твърдят, че не им е известно кой е купил и доставил
канализационните тръби, но считат това да са Р., тъй като те ги извикали да им
строят канализацията. За така оказаната помощ никой не им заплатил нищо.
От показанията на свидетеля В.З., като и от
показанията на свидетеля А.Г.– майстор по ВиК отводняване, се установява, че
през 1996г. са взели участие в изграждането на канализация за им.№***, която
минавала и през имота на ответниците. За изграждането й тогавашния собственик С.Й.
закупил канализационни тръби, които доставил на място. Ангажирал и св.Г., като
майстор, който да казва как да се изгради канализацията и му заплатил за това.
Наел и трактор, който да извърши изкопа, за което също заплатил. При самото
полагане на тръбите участвали и други хора, които свидетелите не познават,
както и Р., които също присъствали на направата на канализацията. Нямало
строителна документация нито разрешение за строеж на въпросната канализация.
От показанията на свидетеля А.Г. се установява, че е
бил извикан във вилата на ищците преди няколко месеца, тъй като се било
наводнило мазето им. Когато отишъл валял проливен дъжд и установил, че мазето
се напълнило с около 20 см вода, която идвала от сифона на канала. След като
дъждът спрял водата се оттеглила обратно през сифона.
От приетата по делото и неоспорена от страните съдебно
–техническа експертиза се установява, че в им.№*** има канализация с дължина от
71 м, която е изградена без строителни книжа и документи и без да е предвидена
на място в плана. В им.№*** има изградена канализация с дължина от 15 м, също
направена без издадено разрешение. В имот №*** има изградена ревизионно шахта,
която е изградена заедно с канализацията с размери 25/25см на дълбочина 50 см,
с цел ревизия и почистване на канализацията. Самата шахта е точно там където се
прави чупка и се включва канализацията на им.№*** в тази изградена в им.№*** на
ответниците, която вероятно го обслужва, но вещото лице не видяло какво точно
обслужва от този имот, в който няма изградена сграда. Вещото лице твърди, че
уличната канализация, в която е включена процесната дворищна канализация е
такава само за дъждовна вода, но е и за отпадни води от жилищни имоти, защото
няма изпълнени по нея шахти за почистване. Тази улична канализация не е могла
да поеме водата от големия дъжд, който е валял, когато в къщата на ищците е
констатирано наводнение. Поради това и водата се е връщала обратно. Счита, че
причината за наводнението при ищците е в уличната канализация, която е
направена само за отвеждане на дъждовна вода. Според вещото лице именно в
такива случаи се връщала вода обратно от канализацията, която след това се
отичала по нея, какъвто бил и конкретния случай.
При
така установеното от фактическа страна въззивният съд намира следното от правна
страна: Предявеният
негаторен иск с правно основание чл.
109 от ЗС е средство за правна защита на
собственика от всяко пряко или косвено неоснователно действие, или създадено
състояние, имащо вредно отражение върху имота и създаващо пречки на собственика
да упражнява пълноценно правото си на собственост. В своята трайна практика ВКС
приема,че за уважаване на иска по чл. 109 ЗС е необходимо ищецът да докаже, че
неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето право.
Първата предпоставка за успешното
провеждане на негаторния иск е установяване правото на собственост на ищеца
върху имота, върху който се твърди оказвано от ответника неоснователно
действие, пречещо му да упражнява правото си на собственост в неговата пълнота.
Не се спори установи се от доказателствата по делото, че ищците са собственици на дворно
място съставляващо им.пл.№***, а ответниците са собственици на съседния имот
пл.№***. От показанията на разпитаните по делото свидетели и допуснатата СТЕ се
установи, че ищците и ответниците са построили съвместно незаконна канализация,
която да обслужва и двата имота, без издадени за построяването й строителни
книжа и без предвидено място в плана и разрешения за строеж. Като неоснователни въззивният съд намира възраженията на жалбоподателите,че
районният съд не е направил правилни фактически
изводи от представените по делото писмени доказателства.По делото
липсват данни,а от ищцовата страна не са
ангажирани каквито и да било доказателства
в подкрепа на твърдението им, че именно ответниците са прекъснали канализацията
им. Единствено са представени написани от пълномощника им Спасов жалби до кмета
на община С. и издадена в тази връзка от последния Заповед №103/13.05.2015г. за
възстановяване нормалното функциониране на канализацията за имота на ищците, до
изработване на ПУП за частично изменение на регулацията. спорното място е тяхна
собственост, която предхожда с около 2 години предявяването на настоящия иск,
т.е. през това време канализацията е функционирала нормално.В такава насока са
и представените заповед №103/13.05.2015г. на кмета
на Община С. и издадената в последствие
заповед №162/17.06.2015г. на кмета на Община С. с която е отменил заповедтта си
на осн.чл.99,ал.1 от ЗУТ. Освен това от представен констативен протокол № 015а/27.07.2017г. на
комисия назначена със Заповед № 528/27.07.2017г. на кмета на община С.,се
установи,че служители на общината са констатирали, че в мазето на постройките в
им.*** е имало следи от вода по стените на15-20 см., което по сведение на С.Й. било
в резултата от запушване на канализацията. В този протокол липсват каквито и да
било констатации свързани с причината за констатираното наводнение. В подкрепа
на горната констатация са и показанията
на св. А.Г., който бил извикан във вилата на
ищците преди няколко месеца, тъй като се било наводнило мазето им от проливен
дъжд и установил, че същото се напълнило с около 20 см вода, която идвала от
сифона на канала, а след спирането на дъждът водата се оттеглила обратно през
сифона. В този смисъл са и обясненията на в.л. дадени в с.з ,което заявява, че
запушването се дължи на външната канализация,която не е могла да поеме вода която идва отвсякъде и тази канализация която е дъждовна и е изпълнение
от точка А до точка Б,защото няма шахта за ревизиране,за почистване и не е могла да поеме водата. Горните изводи не се променят и от показанията на разпитания пред
въззивната инстанция свидетел И.К. който установява обстоятелства във връзка с
изграждането на канализацията и случай когато имало съмнения за прекъсване на
канализацията ,но не си спомня кая година е било.
В предвид на това
въззивния съд намира, че не са налице
предпоставките за уважаване на негаторния иск,тъй като не
се установи извършване на неправомерни действия от страна на ответниците, с
които се смущава, ограничава или пречи за осъществяване на правото на собственост на жалбоподателите ищци в пълен обем или конкретно
посегателство върху тяхното вещно право. Още повече,че изграждането на незаконната канализация следва да се
преценява не като самостоятелна пречка за провеждане на негаторния иск, а при
съпоставка с въведеното основание на иска от гледна точка на посоченото от
ищците в исковата молба конкретно посегателство върху неговото вещно право. В този смисъл
въззивният съд споделя доводите на първата инстанция и намира, въззивната
жалба за неоснователна,а решението на първоиинстанционния съд за правилно и
законосъобразно. При
постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените
правила,довели до опорочаване събирането на доказателства. В предвид
формиране на извод по съществото на спора съвпадащ с този на първоинстанционния
съд, решението на районния съд,като правилно и
законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на делото в тежест на
жалбоподателите следва да се присъдят
сторените съдебно-деловодни разноски от ответниците пред въззивната инстанция в
р-р на 400лв. представляващи адв.възнаграждение на адв.Т.З. *** съгласно списък на разноските по чл.80 от ГПК идоговор за правна защита и съдействие от
17.01.2019г.
Водим от горното ПАЗАРДЖИШКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
Р Е Ш И :
Потвърждава решение от 21.11.2018г. на Районен съд гр.В. постановено по гр.д.№189/17г.
по описа на същия съд. Осъжда П.С.Й.,ЕГН ********** и Ц.С.Й., ЕГН **********
***, да заплатят на С.П.Р., ЕГН **********, И.П.Р., ЕГН ********** и двамата с
адрес – гр.В., ул. *** и С.Д.В., ЕГН **********, с адрес ***, СУМАТА от 400,лв.
представляващи
адв.възнаграждение на адв.Т.З. ***
съгласно списък на разноските по чл.80 от ГПК е договор за правна защита
и съдействие от
17.01.2019г.
Решението
подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от връчването му.
Председател:
Членове: 1. 2.