Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 42
гр. Сливен, 04. 03. 2021 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – СЛИВЕН, в публично заседание на
осемнадесети февруари, две хиляди двадесет и първа година, в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ:
ГАЛЯ И.
При участието на секретаря Николинка Йорданова, като
разгледа докладваното от административния съдия административно дело № 217 по описа на съда за 2020 година, за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба от И.М.М.
***, с ЕГН: **********, подадена против отказ за приемане на проект за
изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, обективиран в Удостоверение
за неприемане на проект за изменение на кадастралната карта и кадастралните
регистри /КККР/ № 25-70974-12.03.2020 г. за имот с идентификатор 00045.11.651
по кадастралната карта на с. М., община К.,
издадено от Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър /СГКК/ –
Сливен.
В жалбата си оспорващият твърди, че оспореният акт е
издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените правила, в
противоречие на материалните разпоредби и несъответствие с целта на закона.
Счита, че към проекта са представени изискуемите документи, между които и
документи, установяващи правото на собственост на оспорващия по отношение на
земята, отредена като прилежаща за трафопост. Моли оспореният акт да бъде
отменен и преписката да бъде върната за ново произнасяне от административния
орган.
В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, се
представлява от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата и
моли да бъде уважена. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В представени писмени бележки излага съображения в подкрепа на твърденията си
за незаконосъобразност на оспорения акт. Счита, че съоръжението и сградата
трафопост са собственост на Държавата, но земята под сградата и част от
поземления имот /ПИ/ е собственост на оспорващия, тъй като е закупена като
прилежаща част на селскостопански сгради /краварник и свинарник/.
Административният орган – Началника на СГКК – Сливен,
редовно призован, се представлява в съдебно заседание от упълномощен
процесуален представител, който оспорва жалбата като неоснователна, счита
оспореният акт за законосъобразен, претендира присъждане на направените по
делото разноски, прави възражение за прекомерност на претендираното от
оспорващия адвокатско възнаграждение. В представена писмена защита излага съображения
в подкрепа на твърденията си за законосъобразност на оспорения административен
акт.
Административният съд, след като обсъди и прецени
наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото
относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна
следното:
Административното производство, предмет на настоящия
съдебен контрол, е образувано по Заявление Вх. № 01-74317-12.02.2020 г. по
описа на СГКК – Сливен, с искане за изменение на КККР на с. М., община К.– нанасяне
на три сгради с проектни идентификатори 00045.11.651.1, 00045.11.651.2 и
00045.11.651.3 в ПИ с идентификатор 00045.11.651. Представен е проект за
изменение на КККР за ПИ, скица-проект, обяснителна записка. В обяснителната
записка към проекта е посочено, че: възложител на проекта е И.М.М. като с.; проектът цели нанасяне на сгради в ПИ
00045.11.651 за удостоверение за търпимост и установяване на собственост на
сгради по давностно владение; основание за изменението е чл. 51, ал. 1, т. 3 от ЗКИР; в имота са разположени три сгради, отразени в плана на новообразуваните
имоти на стопанския двор с. М., едната от които представлява трафопост, а в
другите две са разположени разпределителни електрически табла за краварника и
овчарника за съседния ПИ 00045.11.694, собственост на възложителя.
В административното производство е извършена проверка
по заявлението, като с Писмо Изх. № 20-11829-14.02.2020
г. на СГКК – Сливен до Областна дирекция „Земеделие” Сливен, е поискано
становище относно правното основание на заявителя по отношение на исканото
изменение, засягащо имот 00045.11.651, попадащ в разпоредбите на §12 от ПЗР на
Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/ и чл. 45 от
Правилника за прилагане на ЗСПЗЗ. В Становище с Изх. № РД-12-03-22-1
от 27.02.2020 г. по описа на Общинска служба по земеделие – К., е посочено, че ПИ
с идентификатор 00045.11.651, като имот, находящ се в бивш стопански двор на
организациите по § 12 от ПЗР на ЗСПЗЗ, е държавна собственост, а заявителят И.М.
няма документ за собственост на сградата и земята на имот № 000651 по КВС на с.
М. /парцел 39 по парцеларния план/.
Въз основа на подаденото заявление и след извършена проверка
на проекта за изменение на КККР и приложените към него документи, на основание
чл. 55, ал. 3 от Закона за кадастъра и имотния регистър /ЗКИР/ и чл. 56, ал. 10
от Наредба № РД-02-20-5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и
поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри /Наредба №
РД-02-20-5 от 15.12.2016 г./, от Началника на СГКК – Сливен, е издадено Удостоверение
за неприемане на проект за изменение на КККР № 25-70974-12.03.2020 г. за имот с
идентификатор 00045.11.651 по кадастралната карта на с. М., общ. К.. В
удостоверението е посочено, че не се приема проектът за изменение на КККР,
внесен със заявление Вх. № 01-74317-12.02.2020 г., тъй като проектът не
отговаря на изискванията на чл. 75, ал. 1, т. 9 от Наредба № РД-02-20-5 от
15.12.2016 г. – към представеното заявление липсват документи, удостоверяващи
основанието за исканото изменение, а именно – документи, удостоверяващи правото
на собственост върху земята и/или сградите, чието нанасяне е поискано.
Удостоверението е подписано с валиден квалифициран електронен подпис от
издателя си – Началника на СГКК– Сливен, видно от представените по делото
документи за валидност на сертификата. Няма данни за съобщаване на издаденото
удостоверение на оспорващия М..
По делото са представени документи, от които е видно
следното:
С Договор за покупко-продажба от 02.04.1999 г.
оспорващият е закупил от ЗК „Възраждане” – с. М., следните сгради: Телчарник
със застроена площ 432 кв.м. в парцел № 40 в стопанския двор на кооперацията и
Краварник със застроена площ 635 кв.м. в парцел № 38 в стопанския двор на
кооперацията.
С Договор за покупко-продажба от 27.05.1999 г. /Акт №
238 от 07.06.1999 г. по описа на Служба по вписванията/ оспорващият М. е
закупил от Министерство на земеделието, горите и аграрната реформа следния
недвижим имот: земя държавна собственост с обща площ 5 918 кв.м.,
представляваща по парцеларния план на стопанския двор на с. М. прилежаща
територия към следните обекти: краварник, съгласно приложената скица на парцел
№ 38 /с площ 3 703 кв.м./; и свинарник, съгласно приложената скица на
парцел № 40 /с площ 2 215 кв.м./.
С Договор от 14.08.2002, оформен с Нотариален акт за
покупко-продажба, оспорващият М. е закупил от ЗКПУ „Възраждане” – с. М.,
следните сгради: стопанска сграда – воловарник – със застроена площ от 422
кв.м., изградена в парцел № 37 по плана на стопански двор; стопанска сграда–
телчарник – със застроена площ от 432 кв.м., изградена в парцел № 40 по плана
на стопански двор; и стопанска сграда – краварник – със застроена площ от 635
кв.м., изградена в парцел № 38 по плана на стопански двор.
По делото са назначени, изслушани и приети еднолична
съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице И.Х.И. със сп. – с. и а.,
и комплексна съдебно-техническа експертиза, изготвена от вещото лице инж. П.Ж.З.
със сп. „г., к. и ф.” и вещото лице И.Х.И., заключенията по които съдът
възприема като компетентни, обосновани и кореспондиращи с останалия
доказателствен материал по делото.
Вещото лице И. по едноличната експертиза дава
заключение, че: парцели № 40 и № 38 по плана на Стопански двор с. М. от
закупуването им от оспорващия с договор от 27.05.1999 г. до 27.11.2013 г.
/датата на одобряването на „ПУП - ПР план за регулация и ПЗ план за застрояване
за ПИ № 000642, № 000659 и № 000669- полски път по КВС на с. М., община К.”/ са
били в един имот: Част от имот № 000640, целият с площ 16,610 дка, и след това
имот № 000642 с площ 5,913 дка по КВС на с. М.; с одобряването на „ПУП - ПР и
ПЗ за ПИ № 000642, № 000659 и № 000669- полски път по КВС на с. М., община К.”
и обособяването на три УПИ, в новообразувания УПИ 642 „За складова дейност” с
площ 5417 кв.м. остава парцел № 40 и част от парцел № 38 с площ от 3207 кв.м.
заедно със сградата в него, а останалата част от парцел № 38 с площ от 496
кв.м. остава в УПИ II-659,642 ,3а ТИР паркинг” с площ
1578,50 кв.м., която част по КВС при нанасянето на ПУП е отразена като нов имот
с № 000690 с площ 0,496 дка; по КККР на с. М., ПИ с идентификатор №
00045.11.694 с площ 5417 кв.м. и НТП „За складова база” е идентичен с имот №
000694 по КВС, идентичен с УПИ 642 „За складова дейност” по ПУП; ПИ с
идентификатор № 00045.11.698 с площ 1578 кв.м. и НТП „За паркинг” е идентичен с
УПИ II-659,642 ,3а ТИР паркинг” по ПУП; парцел № 39
трафопост по плана на стопански двор на с. М., идентичен с имот № 000651 по КВС
на с. М., идентичен с ПИ с идентификатор № 00045.11.651 по КККР на с. М., не е
предмет на „ПУП- ПР и ПЗ в обхват за ПИ № 000642, № 000659 и № 000669 в
землището на с. М., община К.”.
Вещите лица З. и И. по комплексната експертиза дават
заключение, че: по парцеларен
/кадастрален/ план на стопански двор с. М. от 18.02.1994
г., парцел № 38 е с площ – 3 703 кв.м. и начин на трайно ползване /НТП/
- Краварник, парцел
№ 39 е с площ - 245 кв.м. и НТП –
Трафопост, а парцел № 40 е с площ – 2 215 кв.м. и НТП – Свинарник; по плана за земеразделяне на землището
на с. М., стопанският двор не е
обект на разпределение; по КВС на с. М., ДВ, бр. 42/14.04.1998 г., парцели № 38, № 39 и № 40 са част от имот № 000640, целият с
площ 16,610 дка, вид на територията по предназначение - за нуждите на селското
стопанство, с открита партида на 14.01.1999 г. и закрита партида на 10.10.2002
г.; имот № 000642, целият с площ 5.913 дка, вид на територията по
предназначение - за нуждите на селското стопанство, собственик И.М.М. - Договор за продажба на земеделска земя от ДПФ №
238/07.06.1999 г., с открита партида на 10.10.2002 г. и закрита партида на
15.01.2016 г.; площта на имот № 000642
по КВС точно отговаря на сумата от площите на парцел 38 (3,703 дка) и парцел 40
(2,215 дка) с разлика от 5 кв.м., което е допустима разлика, като се има
предвид графичната точност на парцеларния план и размерите на парцелите; имот №
000651 отговаря на парцел № 39, като само ъгълът на южната граница е изправен
до прав ъгъл спрямо западната граница; по инициатива на И.М.М.
в качеството му на собственик и възложител е започната процедура по изработване
на ПУП за парцели № 38 и № 40 по плана на стопански двор с. М., като
изработеният „ПУП - ПР и ПЗ в обхват за ПИ № 000642, № 000659 и № 000669 в
землището на с. М., община К.” е одобрен със заповед на Кмета на Община К. от
27.11.2013 г.; с предаването на КВС на землището на с. М. от ОСЗ К. на СГКК
Сливен, същата е трансформирана и представлява КК и КР на землището на с. М.;
границите на ПИ с идентификатор 00045.11.694 по КК и КР на с. М. точно
отговарят на разработения по инициатива на И.М.М. ПУП;
парцели №№ 38, 39 и 40 са
съществували от създаването на парцеларния план на стопанския двор на с. М.;
парцел № 39 в границите и с площта си от парцеларния план- 245 кв.м., до
кадастралната карта не е променял границите си, като само площта му е
редуцирана на 179,70 кв.м., за сметка на изправянето на границите.
Въз основа на
установената по делото фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Жалбата е допустима. С оглед липсата на данни за
съобщаване на оспорения акт на оспорващия, съдът приема, че жалбата е подадена
в срок. Жалбата е подадена и от надлежна страна, при наличие на правен интерес
и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за
законосъобразност. Процесното удостоверение е административен акт по чл. 21,
ал. 1 от АПК, тъй като същото съдържа волеизявление на административен орган, в
кръга на неговите правомощия, с което отказва да приеме проекта на заявителя за
изменение на КККР. Съгласно чл. 56, ал. 10 от Наредба № РД-02-20-5 от
15.12.2016 г., СГКК издава отказ за извършване на изменението в случаите, в
които след извършен контрол по реда на наредбата по чл. 50 ЗКИР се установи, че проектът за изменение не отговаря на изискванията на
тази наредба. Макар и актът да е озаглавен удостоверение за неприемане на
проект за изменение на КККР, по съществото си представлява отказ да се извърши
исканото изменение, мотивиран с това, че проектът за изменение не отговаря на
изискванията на посочената наредба.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
В чл. 55, ал. 3 от ЗКИР е предвидено, че актът следва
да се издаде от началника на службата по геодезия, картография и кадастър, от
изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър или от оправомощени от него служители за територията на цялата
страна, поради което оспореният административен акт е издаден от компетентен
административен орган.
Отказът е издаден в установената от закона форма.
Актът съдържа съществените реквизити по чл. 59, ал. 2 от АПК. В производството не
са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.
Оспореният административен акт е издаден и в съответствие
с материалния закон. Административният орган е приложил правилно относимите
материалноправни разпоредби и е действал в съответствие с целта на закона,
издавайки законосъобразен административен акт.
Административният орган обосновано е приел, че
проектът за изменение на КККР не отговаря на изискванията на Наредба №
РД-02-20-5 от 15.12.2016 г., тъй като не е съобразен с условието на чл. 75, ал.
1, т. 9 от Наредбата – не съдържа документи, удостоверяващи
основанието за исканото изменение. С процесното заявление от оспорващия е
поискано изменение на КККР чрез нанасяне на три сгради с проектни
идентификатори 00045.11.651.1/масивна сграда/, 00045.11.651.2 /масивна
сграда-трафопост/ и 00045.11.651.3 /масивна сграда/ в ПИ с идентификатор
00045.11.651, без към същото да се представени документи, удостоверяващи право
на собственост върху земята или сградите, чието нанасяне е поискано. ПИ с
идентификатор 00045.11.651 е държавна собственост. Липсват документи, въз
основа на които оспорващият да се легитимира като собственик на части от този
имот. Възраженията на оспорващия, заявени в противоположен смисъл, са
неоснователни. Оспорващият е собственик на съседен ПИ с идентификатор
00045.11.694 ведно с находящите се в този ПИ сгради. От заключенията на вещите
лица, по отношение на закупените от оспорващия през 1999 г. парцел № 38 и парцел № 40 по парцеларния план на стопански двор с. М. от 18.02.1994 г., е установено по несъмнен начин, че площта на имот №
000642 по КВС точно отговаря на сумата от площите на парцел № 38 и парцел № 40 с
разлика от 5 кв.м. Установено е и, че с одобряването на ПУП на 27.11.2013 г., в новообразувания УПИ 642 са останали
целият парцел № 40 и част от парцел № 38 заедно със сградата в него, а
останалата част от парцел № 38 е останала в УПИ II-659,642, която част по КВС при нанасянето на ПУП е
отразена като нов имот с № 000690, като ПИ с идентификатор № 00045.11.694 е
идентичен с УПИ 642 по ПУП. Установено е от заключенията на вещите лица, че парцел № 39 по парцеларния план с площ - 245 кв.м. и НТП - Трафопост, отговаря на
имот № 000651 по КВС, като само ъгълът на южната граница е изправен до прав
ъгъл спрямо западната граница. Вещите лица са категорични, че парцел № 39 по
парцеларния план е идентичен с имот № 000651 по КВС и с ПИ с идентификатор №
00045.11.651 по КККР, и че парцелът в границите и с площта си от парцеларния
план - 245 кв.м., до кадастралната карта не е променял границите си, като само
площта му е редуцирана на 179,70 кв.м., за сметка на изправянето на границите.
С оглед установените по делото факти, отказът да се
извърши изменение на КККР за ПИ с идентификатор 00045.11.651 е съобразен с
материалния закон.
По изложените съображения, оспореният акт е
законосъобразен, а подадената срещу него жалба е неоснователна и като такава
следва да бъде отхвърлена.
С оглед изхода на спора, претенцията на оспорващия за
присъждане на направените по делото разноски е неоснователна.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3
от АПК, претенцията на административния орган за присъждане на направените по
делото разноски е основателна, поради което оспорващият следва да бъде осъден
да заплати на административния орган сумата от 500 лева, представлява
договорено и платено адвокатско възнаграждение.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2
от АПК, Административен съд - Сливен
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.М.М. ***, с
ЕГН: **********, против отказ за извършване на изменение на кадастралната карта
и кадастралните регистри, обективиран в Удостоверение за неприемане на проект
за изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри № 25-70974-12.03.2020
г. за имот с идентификатор 00045.11.651 по кадастралната карта на с. М., община
К., издадено от Началника на Служба по геодезия, картография и кадастър –
Сливен.
ОСЪЖДА И.М.М. ***, с ЕГН: **********,
да заплати на Агенция по геодезия, картография и кадастър сумата от 500
/петстотин/ лева, представляваща разноски по делото.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред
Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: