РЕШЕНИЕ
№ 1467
гр. Бургас, 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIV СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ
при участието на секретаря РАДОСТИНА В. ТАВИТЯН
като разгледа докладваното от ЕВГЕНИ М. УЗУНОВ Гражданско дело №
20212120103513 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод исковата молба на „А1 БЪЛГАРИЯ”
ЕАД, със седалище в град С. и адрес на управление: ***, с ЕИК № ***, чрез
адв. И.Й., преупълномощен от ,,ФИ”, ЕИК: ***, със съдебен адрес: гр. С., ***
СРЕЩУ „ДЖИ СТИЛ“ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от Г. М. С..
Със Заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД е поискало да бъде
издадена Заповед за изпълнение срещу „ДЖИ СТИЛ“ЕООД. Образувано е
ч.гр.дело №2497/2021 по описа на БРС, по което е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение срещу „ДЖИ СТИЛ“ЕООД. Заповедта е
редовно връчена. В законоустановения срок на основание чл. 414 от ГПК е
постъпило възражение от длъжника. На заявителя „А1 БЪЛГАРИЯ” ЕАД е
указано да предяви установителен иск срещу „ДЖИ СТИЛ“ЕООД относно
вземането си, което заявителят е извършил в срок.
В настоящото производство от съда се иска да постанови решение, въз
основа на което да се приеме за установено в отношенията между страните,
че „ДЖИ СТИЛ“ ЕООД, ЕИК: *** дължи на ищцовото дружество сумата от
1
4250,03 лв.(четири хиляди двеста и петдесет лева и три стотинки), от която
1030,03 лв. (хиляда и тридесет лева и три стотинки) представляваща месечни
такси и потребление за използване на услуги по договор *** за периода
14.04.2019г. – 13.06.2019г. , ведно със законната лихва за забава от
12.04.2021г. - датата на подаване на Заявление по чл. 410 до окончателното
изплащане на вземането, както и 3220 лв. (три хиляди двеста и двадесет лева)
– неустойка за предоставено, но невърнато след прекратяване на договор ***
оборудване (модем/рутер/ТВ приемник), ведно със законната лихва за забава
от 12.04.2021г. - датата на подаване на Заявление по чл. 410 до окончателното
изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че между А1 България и „ДЖИ СТИЛ“
ЕООД, ЕИК: *** е сключен договор с номер *** от 28.04.2017 г. С
Приложение № 1 от 28.04.2017 г. за срок от две години са активирани 23 броя
услуги фиксиран интернет през мобилна мрежа Net Box с месечна
абонаментна такса 8.00 лв. без ДДС. С Допълнение към Приложението е
предоставен и допълнителен пакет Статичен IP адрес с месечна такса 3.00
лева без ДДС. Твърди се, че ответникът е заплащал използваните услуги до
април 2019г., след което е спрял да плаща и са издадени и дължими две
фактури на обща стойност 1030,03 лв. Поради неизпълнението на ответното
дружество да заплаща използваните услуги договорът бил прекратен считано
от 26.06.2019г. на основание т. 54.12 от Общите условия за
взаимоотношенията между „А1 България“ ЕАД и абонатите и потребителите.
Излагат се твърдения, че за срока на договора на ответното дружество било
предоставено оборудване wi-fi рутер, което след прекратяване на договора е
следвало да бъде върнато на мобилния оператор „ДЖИ СТИЛ“ ЕООД не
изпълнило това задължение, поради което му е начислена неустойка и са
издадени 23 броя фактури на обща стойност 3220,00лв.
Представят се доказателства. Претендират се разноски.
В месечния срок е постъпил писмен отговор от управителя на ответното
дружество. В отговора се твърди, че исковете са неоснователни и недоказани.
Договор *** не бил прекратен едностранно от „А1 България“ ЕАД поради
неплащане на дължими суми, продължило повече от 124 дни, а бил прекратен
на основание заявление за прекратяване на договор от 25.02.2019г., подадено
от „ДЖИ СТИЛ“ ЕООД в офис на ищцовото дружество. Поради
2
прекратяването на договора ответното дружество счита процесните две
фактури на обща стойност 1030,03 лв. за издадени без правно основание и
сумите в тях за недължими. В отговора се твърди, че предоставеното от
ищеца оборудване, представляващо 23 броя „бисквитки“ било върнато на
25.04.2019г. в офис на „А1 България“ ЕАД, но не бил съставен протокол за
предаването им, тъй като според ответника това е обичайна практика на
мобилния оператор.
Представят се доказателства. Претендират се разноски.
Исковете са предявени по реда на чл. 422 от ГПК и са с правно основание
чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, чл. 92, ал. 2 ЗЗД, вр. чл. 345, ал. 1 ТЗ, вр. чл.
232, ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 86 ЗЗД
В съдебно заседание ищцовото дружество не се явява, не изпраща
представител, a депозира молба със становище по хода на делото и по
доказателствата. Прави отказ от иска за неустойка в размер на 3 220 лева за
невърнато след прекратяване на договора оборудване. Моли делото да
продължи единствено за сумата от 1030,03 лева – месечни такси и
потребление за използване на услуги по договор *** за периода 14.04.2019г.-
13.06.2019г.
Процесуалният представител на ответната страна се явява лично в
съдебното заседание. Признава иска за сумата от 1030,03 лева.
Съдът, след като взе предвид отправеното в съдебно заседание
признание на иска, намира следното:
Приложен е договор № ********* от 28.04.2017 г. с Приложение № 1 от
28.04.2017г., Допълнение към Приложение № 1 от 28.04.2017 г. и
Приложение № 2 от 28.04.2017г. за ползване на фиксиран интернет през
мобилна мрежа, като на ответното дружество са предоставени 23 бр. Нет бокс
75 с месечна абонаментна такса в размер на 8,00 лв. без ДДС. Срокът за
ползване по абонамента е 24 месеца. С допълнение към Приложение № 1 към
договора за избраните от абоната услуги се начислява допълнителна такса в
размер на 3,00 лв. за допълнителен пакет статичен IP.
Съдът намира, че ищецът е доказал основанието на претенциите си
3
за заплащане на месечни абонаментни такси и използвани услуги.
Представеният по делото договор за мобилни услуги, подписани от страните,
установява наличието на облигационни правоотношения между страните,
цитирани в исковата молба, и техния предмет - доставянето на услугите.
Съдът намира, за установено наличието на валидно сключен между „А1
България“ ЕАД (с предишно наименование „Мобилтел“ ЕАД) и ответника
договор за предоставяне на телекомуникационни услуги, посочени в исковата
молба като основание за заплащане на търсените суми, по които са издадени и
фактурите, представени по делото. Фактурираните месечни такси съвпадат с
посочените и уговорени между страните в договорите месечни абонаментни
такси. Ето защо „ДЖИ СТИЛ“ ЕООД дължи уговорените между страните в
тях месечна такса и възнаграждение. Съдът намира, че се дължи плащане от
ответника за ползваните услуги в посочените в месечните справки размери,
на които е настъпил падежът за плащане, в размер на общо 1030,03 лева
стойност на ползваните услуги.
Искът се доказва и чрез изрично направеното признание на предявения
иск от страна на процесуалния представител на ответника. Направеното от
страна на процесуалния представител на ответника признание на иска
представлява по същество процесуално действие, с което ответната страна се
отказва от защита срещу иска, тъй като го счита за основателен, заявява, че
правното твърдение на ищеца, заявено с иска, отговаря на действителното
правно положение, което води до съвпадение на правните твърдения на двете
страни пред съда. Ето защо предявената искова претенция се явява
основателна и доказана и следва да се уважи.
С оглед представените доказателства и изхода на спора, на основание
чл. 78 ал. 1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сторените по делото съдебно – деловодни разноски за държавна такса в размер
на 89,40 лева. Не се представиха доказателства за заплатено адвокатско
възнаграждение по настоящото дело, поради което разноски в тази връзка не
следва да бъдат присъждани.
Разпоредбата на чл. 78, ал. 4 ГПК предвижда правото на ответника на
разноски и при прекратяване на делото, какъвто е и настоящия случай. След
направения от страна на ищеца отказ от иска за неустойка в размер на 3 220
лева за невърнато след прекратяване на договора оборудване, съдът в
4
проведеното съдебно заседание е прекратил делото в тази част. Ето защо на
ответника следва да бъдат присъдени направените разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 300 лева.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „ДЖИ СТИЛ“ЕООД, ЕИК:
***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Г. М. С., че
дължи на „А1 България” ЕАД, ЕИК ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление: гр. С., район Илинден, ул. Кукуш № 1, представлявано от А. В. Д.
и М. М. заедно, сумата от 1030,03 лв. (хиляда и тридесет лева и три стотинки)
представляваща месечни такси и потребление за използване на услуги по
договор *** за периода 14.04.2019г. – 13.06.2019г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от подаване на заявлението на 12.04.2021 г. до
изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.
гр. д. № 2497/2021 г. по описа на БРС.
ОСЪЖДА „ДЖИ СТИЛ“ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от Г. М. С., да заплати на „А1 България”
ЕАД, ЕИК ***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С., район
Илинден, ул. Кукуш № 1, представлявано от А. В. Д. и М. М. заедно, сума в
размер на 89,40лева съдебно - деловодни разноски за платена държавна такса
в настоящото производство.
ОСЪЖДА „А1 България” ЕАД, ЕИК ***, ЕИК ***, със седалище и
адрес на управление: гр. С., район Илинден, ул. Кукуш № 1, представлявано
от А. В. Д. и М. М. заедно да заплати на „ДЖИ СТИЛ“ЕООД, ЕИК: ***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от Г. М. С. сума в
размер на 300 лева съдебно - деловодни разноски за заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в
двуседмичен срок от получаване на съобщение за изготвянето му.
Вярно с оригинала: РТ
Съдия при Районен съд – Бургас: /п/
5