Р
Е Ш Е Н И Е
Номер 148 10 .10. 2019 година град Търговище
В И М Е Т О НА Н
А Р О Д А
Административен
съд
първи състав
На седемнадесети
септември две хиляди и деветнадесета година
В открито заседание
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА Т.
Секретар: ГЕРГАНА БАЧЕВА
Като разгледа докладваното от председателя
Административно дело №
160 по
описа за 2019 година
За да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на Глава Х от АПК във вр. с чл. 225а от ЗУТ.
Делото е образувано по жалбата на М.Т.С. ЕГН ********** ***, чрез а.. А.Ж.
*** против Заповед № З-19-393/ 20.06.2019 г. на зам. кмета на община Попово, с
която е разпоредено жалбоподателката да премахне незаконно построената в имота постройка към жилищната сграда (със ЗП от
около 12 кв.м.) до 30.08.2019 г.
Жалбоподателката сочи, че процесната
заповед е нищожна и отделно от това е незаконосъобразна, необоснована и
постановена при допуснати съществени процесуални нарушения. Заповедта е
подписана от зам. кмета на община Попово, който не притежава правомощия по ЗУТ.
Кметът на общината не може да упълномощава други служители от общината да
подписват заповеди за премахване на незаконни строежи. Във всички случаи тези
заповеди се издават от името на кмета и никога от друго лице от подчинената му
администрация. В ЗУТ няма възможност за делегиране на права. Упълномощаването
на зам. кмета с такива права е нищожно, а издадената заповед също е нищожна. По
отношение на наличието на съществени процесуални нарушения жалбоподателят сочи,
че фактическите констатации в процесната заповед са неточни и от това следват
неверни правни и фактически изводи. Необоснован е извода на АО, че постройката
не отговаря на изискванията на § 127 от ПЗР на ЗУТ. Постройката е търпима,
макар, че няма строителни книжа, като почти всички селскостопански постройки
преди приемането на ЗУТ.
В съдебно заседание по
делото жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с а.. Ж. ***, който
поддържа жалбата и изразява становище за отмяна на процесната заповед.
Ответникът по жалбата – кметът на
община Попово, редовно призован, се представлява от юрк. Х.Г. и юрк. П. Р.,
редовно упълномощени, които изразяват становище за неоснователност на жалбата и
потвърждаване на процесната заповед.
Съдът
като прецени допустимостта на жалбата, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от надлежна страна,
налице е правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима, а
разгледана по същество е неоснователна при следните съображения:
От фактическа страна съдът приема за
установено, че производството по премахване на процесната сграда е инициирано
от Н. Кр. Д. и М. Кр. Д. и двамата от с. Водица, общ. Попово, според които в
имота на жалбоподателя е извършено незаконно строителство на навес и на масивна
сграда според представената жалба до кмета на община Попово от 13.02.2019 г. (стр.
35 от преписката). По делото е представена Заповед № В-19-149/ 20.03.2019 г. на
зам. кмета на община Попово за назначаване на комисия по тяхната жалба (стр. 34
от адм. преписка).
На 29.05.2019 г. комисия от служители
от община Попово, дирекция „ТСУЕТ“ посетили имота на жалбоподателя УПИ № VІІ,
кв. 63 по плана на с. Водица, общ. Попово в негово присъствие и съставили
Констативен акт № КА-19-15/ 29.05.2019 г. (стр. 6 от адм. преписка). По
отношение на участниците в строителството комисията записала в КА, че според
жалбоподателя С. обектът е изграден от предишния собственик (до 2008 г.), но
обектът не е описан в НА от 04.11.2008 г., както и не е деклариран в дирекция
„Местни данъци и такси“ при община Попово (на 18.11.2008 г. жалбоподателят С. е
декларирала 1 бр. масивна жилищна сграда, построена през 1963 г. със ЗП от 76
кв.м. и 1 бр. второстепенна паянтова постройка със ЗП 85 кв.м. от 1945 г. за
целия имот). По действащия КРП на с. Водица от 1989 г., в УПИ № VІІ, кв. 63 са
нанесени освен масивна жилищна сграда и успоредни на границата със съседния
имот (УПИ № VІІІ, кв. 63) 2
бр. паянтови стопански постройки с навес между тях и перпендикулярни на тях
навес и паянтова стопанска постройка до границата с УПИ № VІ, кв. 63. При
направена справка в „Google Earth“
и „Google View“ е
установено, че към 04.05.2010 г. от допълнителното застрояване са съществували
само перпендикулярно разположените навес и паянтова стопанска постройка до
границата с УПИ № VІ, кв. 63. Съществуващата обслужваща постройка (със ЗП от
около 12 кв.м.) е построена в периода между 04.08.2017 г. и 29.05.2019 г., а
навесът и паянтовата постройка (до границата с УПИ № VІ, кв. 63) са премахнати
напълно до 07.10.2013 г. поради това комисията е приела, че собственик на
строежа е жалбоподателя С..
По отношение на строежа комисията
записала в КА, че обектът представлява масивна постройка със ЗП около 4 кв.м. и навес, който е с една
оградна стена, колони от стоманени профили и едноскатен покрив със ЗП от около
12 кв.м.. Оградната стена на навеса е изградена от тухлена зидария на варов разтвор, а покривът е от стоманена
конструкция от профили и поцинкована ламарина. Общата застроена площ на
постройката, включваща ЗП на масивната постройка и навеса е около 12 кв.м.
височината в най-високата точка на ламаринения покрив е по-малка от 5 м.
Строителството на постройката е извършено в УПИ № VІІ, кв. 63, с. Водица, общ.
Попово. Строежът е VІ категория съгласно
чл. 137, ал. 1, т. 6, ЗУТ. Обектът не
отговаря на изискванията за търпимост по § 127 от ПЗР на ЗУТ.
За установени нарушения комисията
записала в КА, че обектът е построен без строително разрешение, без протокол за
откриване на строителна площадка и без дадена строителна линия и ниво и
одобрени обекти. Комисията записала в КА, че не е спазена разпоредбата на чл.
148 от ЗУТ.
По делото е представен КА № 6/
27.03.2019 г. (стр. 26 от адм. преписка), възражение на жалбоподателя С. (стр.
17 и 18 от адм. преписка) и Заповед № З-19.232/ 22.04.2019 г. (стр. 16 от адм.
преписка) от които става ясно, че комисия от служители при община Попово, са
извършили проверка в имота на жалбоподателката С., съставили КА, по който жалбоподателката
е направила възражения, които кметът на община Попово е приел за основателни и
с горепосочената заповед е отменил КА № 6/27.03.2019 г.
На 20.06.2019 г. зам. кметът на община
Попово (при условията на заместване съгласно Заповед № З-19-394/ 20.06.2019 г.
на стр. 32 от делото) издал процесната
Заповед № З-19-393/ 20.06.2019 г. (стр. 1 от адм. преписка), в която приел, че
процесната постройка е незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ. Със заповедта зам. кметът на община Попово е разпоредил, че задължава
жалбоподателката С. да премахне незаконно построената в имота и постройка в срок
до 30.08.2019 г.
Заповедта е връчена на жалбоподателя
на 28.06.2019 г. (стр. 5 от адм. преписка), която на 11.07.2019 г. чрез адм.
орган е подала настоящата жалба против процесната заповед.
По делото е допусната
съдебно-техническа експертиза с вещо лице архитект. Видно от заключението на
същата няма издадено разрешение за строеж и протокол за откриване на строителна
линия. Строежът е допустим към момента на изграждането му съгласно
устройствения план на с.Водица. Строежът не отговаря на техническите правила, като на осн. чл.42,
ал.3 ЗУТ при свободно разполагане постройките на допълващото застрояване са с
височина 3,60 м. и на разстояние от вътрешните граници на урегулирания поземлен
имот най-малко 3 м. Въпросната постройка отстои от вътрешната имотна граница на
по-малко от 3 м.
Съдът кредитира заключението на вещото
лице като компетентно изготвено и непротиворечащо на събраните доказателства по
делото като го приобщава към същите.
По делото е разпитан в качеството му
на свидетел С. А. Сл. – съсед на жалбоподателя С.. Свидетелят дава сведение, че
познава имота, в който живее жалбоподателят от 1975 г. Показанията му се
съпоставят от съда с оглед на останалите събрани доказателста.
При
тази фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:
Процесната заповед № З-19-393/
20.06.2019 г. на кмета на община Попово е законосъобразен адм. акт, тъй като е
издаден от компетентен орган в кръга на неговите правомощия, определени от чл.
225а, ал. 1 от ЗУТ. Съгласно цитираната
разпоредба кметът на общината или упълномощено от него длъжностно лице издава
заповед за премахване на строежи от четвърта до шеста категория, незаконни по
смисъла на чл. 225, ал. 2, или на части
от тях. Според нормата на чл. 225а, ал. 2 заповедта по ал. 1 се издава въз
основа на констативен акт, съставен от служителите по чл. 223, ал. 2. Актът се връчва на
заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок.
Когато нарушителят е неизвестен, копия от констативния акт и от заповедта се
поставят на строежа и на определените за това места в сградата на общината,
района или кметството.
Процесната заповед е издадена при
условията на заместване съгласно Заповед № З-19-394/ 20.06.2019 г. на кмета на
община Попово. Поради това не се споделят възраженията на процесуалния
представител, че издадената заповед е нищожна, тъй като е издадена от
некомпетентен орган. При института на заместване заместникът встъпва във всички
права на замествания, като в случая видно от последната заповед е, че кметът е
предоставил всички свои правомощия на заместника си – зам. кмета на община
Попово – Тр. Тр.. Правният институт на заместването е необходим от гледна точка
на непрекъснатото функциониране на адм. орган при фактическа невъзможност от
негова страна да изпълнява лично правомощията си.
Съдът приема, че процесната заповед е
мотивирана и съдържа всички необходими реквизити за адм. акт, издаден в писмена
форма съгласно чл. 59, ал. 2 от АПК. В заповедта адм. орган е изложил
фактически и правни основания за издаване на процесния адм. акт. Такива се
съдържат и в адм. преписка – съставения констативен акт № КА-19-15/ 29.05.2019
г.
Съдът намира, че оспорената заповед е
издадена и без допуснати съществени нарушения на адм. производствените правила.
Не е налице такова нарушение, което, ако не беше допуснато, да би се стигнало и
до друго решение на поставения пред адм. орган въпрос. Съставен е Констативен
акт № КА-19-15/29.05.2019 г. от служители на община Попово, в който е описан
подробно изградения строеж от жалбоподателя. Изготвена е и скица с
местоположението на постройката.
Съдът приема, че процесната заповед е
издадена без наличието на противоречие със закона при следните съображения:
По делото няма спор, че разпоредения
за премахване обект представлява строеж по смисъла на § 5,
т. 38 от ДР на ЗУТ. Съгласно чл.
137, ал.3 от ЗУТ строежите се изпълняват в съответствие с предвижданията на
подробния устройствен план и съгласувани и одобрени инвестиционни проекти при
условията и по реда на този закон. Според чл.
148, ал.1 от ЗУТ, строежите могат да се извършват само въз основа на
издадено по съответния ред разрешение за строеж, като процесният строеж не
попада сред изключенията по чл.
151, ал.1 от ЗУТ, за които разрешение за строеж не се изисква. С нормата на чл. 225, ал. 2, т. 1 до 6 от ЗУТ
законодателят е дал легално определение за незаконен строеж, сред които е и
липсата на разрешение за строеж (според адм. орган за
процесната сграда).
Съгласно разпоредбата на чл. 225а, ал. 2
от ЗУТ заповедта за премахване на незаконния строеж се издава въз основа на
констативен акт, съставен от длъжностни лица по контрол на строителството в
община Попово съгласно чл. 223, ал. 2 от ЗУТ.
Съдът
кредитира заключението на вещото лице по изготвената съдебно-техническа
експертиза като непротиворечащо на събраните доказателства от адм. орган. В
тази връзка съдът приема, че процесният строеж е незаконен като изграден от
жалбоподателката без разрешение за строеж, виза проучване и проектиране и
протокол за откриване на строителна линия.
Процесният строеж не е и търпим.
Законодателят е дал легално определение за търпими строежи с чл. 127 от ПЗР на ЗУТ. Дадената последна от законодателя строителна амнистия обхваща строежи,
които са изградени до 31.03.2001 г., като изискването е да са допустими по
разпоредбите, действали по времето, когато са извършени, или по действащите
разпоредби съгласно този закон. Строежът е изграден през по-късно и
следователно няма как за този период да бъде търпим, поради липсата на изрична
норма в ЗУТ. Независимо от свидетелските
показания, съдът приема, че към момента на закупуване на имота 2008 г.,
процесната постройка не е съществувала в този си вид. Обстоятелството, че
същата е изградена на стар строеж не изключва изискването за разрешение за
строеж и виза за проектиране поради липсата в ЗП на съществуване на допълващо
застрояване. Нарушена е нормата на чл. 42, ал. 3 от ЗУТ до страничната линия на
имота да има поне 3 м.
Съдът счита, че в процесната заповед
З-19-383/ 20.06.2019 г. на кмета на община Попово не е налице и противоречие с
целта на закона. Заповедта е издадена с цел премахване на незаконно
строителство.
По отношение на съответствието на
оспорения адм. акт с принципа за пропорционалност, визиран в чл. 6 от АПК.
Съдът приема, че не е налице нарушение на този принцип, тъй като процесната
сграда няма характера на основно жилище за жалбоподателката С.. В процесния имот има изградено и масивно
едноетажно жилище, състоящо се от три стаи, баня, салон и маза според
представения НА за покупко-продажба на недвижим имот № 45, том VІІ, рег. №
8843, дело № 1245 от 04.11.20008 г. на нотариус Е. Д., рег. № 495 на НК –
София, с район на действие РС – Попово (стр. 7 от делото).
Поради изложеното подадената жалба
следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
Предвид на изхода от оспорването и на
основание чл. 143, ал. 3 от АПК, съдът счита, че жалбоподателката следва да
заплати на адм. орган направените разноски по дело в размер на 150 лв. юрк. възнаграждение в размер предвид
на фактическата и правна сложност на делото, определено съгласно чл. 78, ал. 8
от ГПК във вр. с чл. 24 от НЗПП във вр. с чл. 144 от АПК.
Воден от горното и на основание чл.
172, ал. 1 във вр. с ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на М.Т.С. ЕГН ********** ***, чрез а.. А.Ж. ***
против Заповед № З-19-393/ 20.06.2019 г. на зам. кмета на община Попово, с
която е разпоредено да се премахне
незаконно построената в имота постройка
към жилищната сграда (със ЗП от около 12 кв.м.) до 30.08.2019 г., като
неоснователна.
ОСЪЖДА М.Т.С. ЕГН ********** *** да заплати
на кмета на община Попово направените по делото разноски в размер на 150 лв.
съставляващи юрк. възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в
14-дневен срок от съобщението пред ВАС на Р. България.
ПРЕПИС решението да се изпрати на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: