РЕШЕНИЕ
№ 821
гр. Бургас, 02.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на осми юни през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Таня Т. Русева Маркова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Кристиян Ант. Попов Въззивно гражданско
дело № 20212100502073 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК. Образувано е по
въззивна жалба подадена от М. П. Д. с ЕГН **********, срещу Решение №
261129/08.10.2021 г. по гр. д. № 386/2021г. на Районен съд - Бургас, в частта,
с която на основание чл.36 ал.1 вр. с чл. 30 ЗН въззивницата е осъдена да
заплати на ответниците - Н. П. Д. и П. П. Д. общо 31115 лв., като последица от
връщането в наследството на Н. Г. Д. недвижим имот самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 07079.610.444.1.17 по КККР на гр.Бургас с адрес ***.
Жалбоподателят твърди, че първоинстанционния съд неправилно е
определил сумата, която следва да бъде заплатена от ищеца в производството
по предявен иск за възстановяване на запазена част в хипотезата на чл. 36 ЗН,
когато имотът се връща в наследството, а надарените следва да получат
разполагаемата част в пари. Изложени са съображения, че паричното
уравнение не е определено правилно, тъй като разполагаемата част в
конкретния случай била определена въз основа на масата по чл. 31 ЗН след
изваждане на дарения имот. Така определената разполагаема част следвало да
се намали с получените от ответниците 16 517 лв., респ. с дела на
ответниците в банковите депозити на наследодателката. Моли за решение в
посочения в жалбата смисъл.
В срок е подаден отговор на въззивната жалба от - Н. П. Д. и П.П. Д..
1
Аргументирано е становището, че жалбата е неоснователна, а решението в
обжалваната част не страда от визираните в жалбата пороци.
Първоинстанционния съд правилно бил определил запазената и
разполагаемата част на наследника и наследодателя съобразно алгоритъм
залегнал в практиката на ВКС – Решение № 38 от 09.05.2016 г. Доколкото в
случая наследодателят е извършил дарение с процесния имот, за да се
определи накърнена ли е запазената част на ищцата, според чл. 31 ЗН към
чистата стойност на наследството следвало да се прибавя дарението, според
състоянието имота по време на подаряването и според стойността му по време
на откриване на наследството. Въззиваемите твърдят, че сумата, която следва
да получат ответниците при прилагане нормата на чл. 36 ал.1 ЗН е в размер на
разполагаемата 1/3 част от стойността само на дарения имот, оценен към
момента на постановяване на съдебното решение - 93 345 лева. По този начин
била формирана сумата от 31 115 лева, която е осъдена ищцовата страна да
заплати на ответниците поради връщане на дарения имот в наследствената
маса. Молят за отхвърляне на въззивната жалба и потвърждаване на
решението. Претендират сторените разноски във въззивното производство.
Въззивната жалба е допустима, подадена в законовия срок и отговарящи
на изискванията на чл. 260-261 ГПК.
При служебната проверка по чл. 269 ГПК, въззивният съд констатира,
че обжалваното решение е валидно и допустимо, поради което жалбата
следва да бъде разгледана по същество.
Съдът като прецени доводите на страните, прие следното:
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по повод
искова молба от М. П. Д. против Н. П. Д. и П. П. Д.. Ищцата предявява иск с
правна квалификация чл.30 ЗН, а именно за възстановяване на запазената й
част от наследството като наследник по закон на починалата Н. Г. Д., като се
намали направеното в полза на ответниците дарение на самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 07079.610.444.1.17 по КККР на гр. Бургас.
В законоустановения срок по делото е постъпил отговор на исковата
молба.
В проведеното на 20.09.2021 г. открито съдебно заседание
първоинстанционният съд е приел искане на ответниците да задържат целия
имот, като възмездят ищцата за запазената й част с пари според цената,
определена от експерта, а в условията на евентуалност и в случай, че имотът
се върне в наследството, ищцата да заплати на ответниците разполагаемата
част, съгласно заключението на експерта по съдебно-техническата
експертиза. Ответниците молят съда да отхвърли иска, а при условията на
евентуалност да се уважи искането им по чл.36 ЗН.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства прие за
установено следното от фактическа страна :
С нотариален акт за дарение на недвижим имот № 129/23.07.2020г., нот.
дело № 103/2020г. по описа на нотариус Гергана Сазанова, Н. Г. Д. дарява при
равни дялове на внуците си - Н. П. Д. и П. П. Д. самостоятелен обект в сграда
с идентификатор 07079.610.444.1.17 по КККР на гр.Бургас с адрес ***, с площ
2
63,35 кв.м., находящ се в сграда с идентификатор 07079.610.444.1.,
разположена в поземлен имот с идентификатор 07079.610.444, с
предназначение апартамент на едно ниво, ведно с прилежащото избено
помещение с площ 11,385 кв.м., както и 4,26 % ид.ч. от общите части на
сградата, както и 4,26 % ид.ч. от правото на строеж върху дворното място,
като Д. запазва за себе си правото на пожизнено и безвъзмездно ползване
върху имота.
На 04.01.2021 г. Д. умира, като оставя за наследници по закон М. П. Д..
(дъщеря) и Н. П. Д. и П. П. Д. (нейни внуци), които са синове на починалата
преди наследодателя нейна дъщеря Е. П. Д.. Наследниците са страни по
делото. Към датата на смъртта си наследодателят притежава в „ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД депозити общо в размер на 32 587,98 лева.
Не е спорно между страните, че тези средства са разпределени между тях
съобразно наследствените им права.
От заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа
експертиза се установява, че имотът, предмет на дарението, е неподелям, като
към момента на откриване на наследството, 04.01.2021 г., средната му пазарна
стойност е 96 070 лева, а към месец август 2021 г. е 93 345 лева.
С оглед така установеното от фактическа страна, съдът достига до
следните правни изводи:
Първоинстанционното решение е обжалвано единствено в частта
относно произнасянето по искането по чл. 36, ал. 1 ЗН, поради което в
останалата необжалвана част то е влязло в сила.
При определени в чл.36, ал.1 и ал.2 ЗН условия завещаният или подарен
имот се връща в наследството, а заветникът или надареният получават
стойността на разполагаемата част. Законът има предвид простата хипотеза,
при която заветникът или надареният не е същевременно и наследник. Когато
обаче заветникът или надареният е призован към наследяване наследник на
лицето, чийто безвъзмезден акт е предмет на иска по чл.30, ал.1 ЗН, той има
наследствен дял от върнатия в наследството имот и може да го получи
посредством делба. Този наследствен дял включва изцяло неговата запазена
част от наследството, както и припадащата му се част от разполагаемата част
на наследодателя. Другата част от разполагаемата част той ще получи по реда
на чл.36, ал.1, изр.1 ЗН от наследника, упражнил правото си по чл.30, ал.1 ЗН.
С други думи - в тази хипотеза съдът следва да присъди на ответника в пари
по реда на чл.36, ал.1, изр.1 ЗН само припадащата се на ищеца част от
разполагаемата част. В този смисъл е и Решение № 48 от 25.02.2013 г. по гр.
д. № 715/2012 г. на Върховен касационен съд, както и цитираното в него –
Решение № 3066 от 19.12.1964г. по гр.д.№2012/1964г. на ВС, I ГО, цитирано
и в теорията - „Запазена част в наследството" на проф. Петко Венедиков, „С.“
1994г., стр.104.
Надарените Н. П. Д. и П. П. Д. внуци на Н. Г. Д. са призовани към
наследяване наследници по заместване на лицето, чийто безвъзмезден акт е
предмет на иска по чл.30, ал.1 ЗН. При връщане на дарения имот в
наследството, всички наследници получават своята ид.част от него съобразно
3
квотата си в наследството. Паричното уравнение, което ищцата дължи е
резултат от волята на наследодателя да надари ответниците с целия недвижим
имот, която закона зачита. В хипотезата на чл. 36 ал. 1 ЗН, когато надареният
или заветникът е и наследник със запазена част, разпоредбата намира
приложение и той следва да получи пълния размер на разполагаемата част на
наследодателя. Тъй като той обаче е и наследник е получил част от нея
съобразно квотата си в наследството и му се дължи само припадащата се част
на другите наследници.
В тази хипотеза ищцата следва да плати на ответниците само
припадащата се част от разполагаемата част от наследството, което е ½ от
42 885,99 лв., което е сума в размер на 21 443 лв.
Поради несъвпадане в крайните изводи на двете съдебни инстанции,
обжалваното решение в обжалваната част следва да се отмени, а да се
присъди в полза на ответниците сума по чл. 36, ал. 1 ЗН според мотивите на
настоящото решение.
Липсва искане от страна на въззивника за присъждане на разноски в
настоящото производство.
Мотивиран от горното и на основание чл. 271 от ГПК, Бургаският
окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 261129/08.10.2021 г. по гр. д. № 386/2021г. на
Районен съд - Бургас, в частта, с която на основание чл.36 ал.1 вр. с чл. 30 ЗН
М. П. Д. с ЕГН ********** е осъдена да заплати на ответниците - Н. П. Д. с
ЕГН ********** и П. П. Д. с ЕГН ********** общо 31115 лв., като последица
от връщането в наследството на Н. Г. Д. с ЕГН ********** недвижим имот
самостоятелен обект в сграда с идентификатор 07079.610.444.1.17 по КККР на
гр.Бургас с адрес ***, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл. 36, ал. 1 ЗН М. П. Д. с ЕГН ********** да
заплати на Н. П. Д. с ЕГН ********** и П. П. Д. с ЕГН ********** общо сума
в размер на 21 443 лв. (двадесет и една хиляди и четиристотин четиридесет и
три лева) представляваща стойността, която биха получили от дарението на
недвижим имот самостоятелен обект в сграда с идентификатор
07079.610.444.1.17 по КККР на гр.Бургас с адрес ***.
Първоинстанционното решение в останалата част е влязло в сила.
Настоящото решение подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му на страните при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5