№ 52
гр. Шумен, 27.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIII-И СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Калин Г. Колешански
при участието на секретаря Надежда Т. Йорданова
като разгледа докладваното от Калин Г. Колешански Гражданско дело №
20213630101552 по описа за 2021 година
Предявен отрицателен установителен иск, с правно основание чл. 124,
ал. 1 от ГПК и насрещен, с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД.
Искова молба от пълномощник на Ш. М. М., ЕГН : ***, с адрес за
призоваване – *** № 44, ет. 4, офис 6, срещу „Сити кеш“ ООД, ЕИК : ***, със
седалище и адрес на управление – *** № 29, ет. 7, без посочено правно
основание и цена от 2018,36 лева.
Ищцата сочи, че между страните бил сключен договор за потребителски
кредит за сумата от 1000 лева. Договорена била неустойка от 2018,36 лева,
платима със всяка от погасителните вноски, при неизпълнение на ищцово
задължение да представи обезпечение. Считайки, че уговорките за неустойка
противоречат на добрите нрави, иска да се признае за установено, че не
дължи на ответника сумата от 2018,36 лева и разноските в производството.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен,
подава отговор и предявява насрещен иск. В отговора, счита иска допустим и
неоснователен. Твърди действителност на договора за заем. В насрещния си
иск, твърдейки, че първоначалният ищец е заплатил само част от дължимите
1
по договора главница и лихви – 1050 лева, с която са погасени дължимите
договорни лихви и част от главницата, в съответствие с чл. 72 от ЗЗД, иска
осъждането му, да заплати сумата от 351,64 лева главница по договор за заем
№ 381301/19.12.2019г. и разноските в производството.
В срока за отговор на насрещния иск, ответникът по него подава
отговор. Счита го допустим и неоснователен. Не оспорва сключването на
договор за заем и получаване на сумата от 1000 лева. По изложените в
първоначалния му иск причини счита, че договора е недействителен и в
съответствие с чл. 23 от ЗПК, ищецът е получил сума по голяма от дължимата
му, според разпоредбата. Иска отхвърляне на иска и присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание страните редовно призовани, чрез
представители /в писмени молби/ поддържат заявеното в исковата молба и
отговора, като е допуснато изменение на насрещния иск, чрез намаляване
размера му до сумата от 151,61 лева и е прекратено производството по него,
за сумата от 200 лева, поради заявено оттегляне, в следствие на погасяването
ѝ, в хода на делото от първоначалния ищец.
Така предявените искове са допустими, разгледана по същество са
основателен първоначалния и неоснователен насрещния, по следните
съображения :
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, се установи следното:
С договор от 19.12.2019г., първоначалният ответник отпуснал заем на
ищцата, в размер на 1000 лева. Уговорената сума следвало да се връща
месечно, на конкретно посочени дати, последната 21.06.2021г.. Уговорената
месечна вноска била в размер на 90,58 лева, ако се дължи само главница и
лихви и 190 лева, ако се дължи главница лихви и неустойка. Ответникът,
заплатил общо сумата от 1250 лева, на дати различни от падежните и в
размер различен от уговорения. Според заключението на ССЕ, отчитайки
плащанията на ответника, са погасени всички задължения по кредита за
главница и лихви, съобразени при уговорения ГПР. Оспорваната като
нищожна неустоечна клауза, била уговорена в чл. 6.2 от договора, като
обезщетение при неизпълнение на задължение на заемателя да представи
обезпечение в срока по чл. 6.1, където бил записан три дневен, за представяне
на обезпечение – едно или две физически лица, поръчители, отговарящи на
2
определени изисквания или банкова гаранция. Размерът на така уговорената
неустойка възлизал на сумата от 2018,36 лева, която да се заплаща заедно с
уговорените погасителни вноски по заема. Представените по делото общи
условия не отговарят на условията по чл. 11, ал. 2 от ЗПК/липсва подпис на
всяка страница от страните по договора/.
Така установената фактическа обстановка, доведе до следните изводи :
По установителния иск - За уважаването му, е необходимо да се
установи или, че уговорката за неустойка от договора за потребителски
кредит накърнява добрите нрави, или, че договора е недействителен, поради
неспазване изискванията на ЗПК – чл. 22.
И двете са налице, в настоящият случай – Така уговорената неустойка,
на основание чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД -накърняване добрите нрави,
съдът, приема за нищожна, поради, но, не само необосновано високия и
размер /същия е два пъти по висок от предоставената в заем сума, съответно
2018,36 лева неустойка и 1000 лева заем/. Той, води до значително
неравновесие между правата и задълженията на заемателя и длъжника,
нарушавайки принципа за еквивалентност на престациите. В случая
неустойката е извън присъщите , обезпечителна, обезщетителна и
санкционна функции. Задължението за заплащане на неустойка, за
неосигурено обезпечение, не обезщетява някаква претърпяна загуба и
пропусната полза, а води единствено до неоснователно разместване на блага.
Съобразявайки размера на неустойката, с размера на главното задължение,
съставът счита, че така договорената неустойка позволява на кредитора да
реализира значителен приход, без последният да полага допълнително
каквито и да било усилия за изпълнение на някакви насрещни задължения.
Уговорената неустойка, не цели да задоволи имуществения интерес на
кредитора, обезщетявайки го за вреди, при неточно, ненавременно, или
некачествено изпълнение от длъжника, а да го обогати неоснователно,
избягването на което е последователно провеждан принцип в облигационното
право. Отделно, видът на задължението, за което е предвидена неустойката,
не касае обезпечение изпълнението на основно и съществено задължение на
заемателя по договора за заем. Основна функция на неустойката е да
обезпечи изпълнението на главното задължение. То, на длъжника, по договор
за заем е връщане на предоставената в заем сума, ведно с възнаградителна
3
лихва, ако е уговорена такава. Посоченото изключва възможност на
кредитора, не само да прихване платените от ответника суми по договора, за
погасяване на вземане за неустойка, а въобще да получи суми за такава, което
сочи основателност на предявения иск.
Сумата за неустойка по договора не се дължи и на друго основание,
макар и заявено като възражение по насрещния иск, поради което той се явява
неоснователен, макар и да е предявен за част от главницата. Договора между
страните е недействителен, по смисъла на чл. 22 от ЗПК, поради посоченото
му несъответствие с чл. 11, ал. 2 от с.з., а не на заявените от първоначалния
ответник основания. Във връзка с тях следва да се отбележи, че размер на
неустойка по договор за потребителски кредит, не е част от ГПР, най-малко
заради разпоредбата на чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК. При посочения извод за
недействителност на договора, потребителя дължи връщане само на чистата
стойност на кредита, съобразно чл. 23 от ЗПК, което изключва дължимост и
на неустойки.
По насрещния иск – с оглед посочената недействителност на договора,
при условие, че ищецът е получил сумата от 1250 лева, надхвърляща чистата
стойност на кредита – 1000 лева, то не следва да му се присъждат каквито и
да е суми и искът му следва да се отхвърли като неоснователен.
При този изход на спора, първоначалния ответник следва да заплати на
повереника на ищцата сумата от 451,73 лева следващи се разноски в
производството – 371 лева адвокатско възнаграждение, определено по реда на
чл. 38, ал. 2 от ЗА, във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и 80,73 лева държавна такса,
внесена от същия.
Водим от горното и на посочените основания, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че Ш. М. М., ЕГН : ***, с адрес за
призоваване – *** № 44, ет. 4, офис 6, не дължи на „Сити кеш“ ООД, ЕИК :
***, със седалище и адрес на управление – *** № 29, ет. 7, сумата от 2018,36
лева неустойка, по договор за паричен заем кредирект № 381301/19.12.2019г.,
4
поради нищожност на неустоечната клауза от чл. 6.2 на договора, на
основание чл. 26, ал. 1, предл. трето от ЗЗД-накърняване добрите нрави.
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Сити кеш“ ООД, ЕИК : ***, със седалище
и адрес на управление – *** № 29, ет. 7, срещу Ш. М. М., ЕГН : ***, с адрес за
призоваване – *** № 44, ет. 4, офис 6, иск, с правно основание чл. 240, ал. 1 от
ЗЗД, за заплащане сумата от 151,61 лева-главница по договор за паричен заем
кредирект № 381301/19.12.2019г., като неоснователен.
ОСЪЖДА „Сити кеш“ ООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на
управление – *** № 29, ет. 7, да заплати на адв. П. Й. Н. от ВАК, № ***, с
адрес – *** № 44, ет. 4, офис 6, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, сумата от
451,73 лева, представляваща разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването
му, пред Окръжен съд – Шумен.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
5