Решение по дело №1739/2018 на Районен съд - Хасково

 

 

 

 

 

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№   61           /21.02.2019  година  гр.Хасково

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

           Хасковският районен съд                                          Втори наказателен състав

           на двадесет и първи януари  две хиляди и деветнадесета  година

           в публичното заседание в следния  състав:

 

                                                                                    Районен съдия : Даниела  Николова

 

             секретар:Павлина Николова

             прокурор

             като разгледа докладваното от   съдията

             АНД №  1739 по описа за 2018 година

 

                      Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

                      Образувано е по жалба от „ДЕНС -91“ЕООД,гр.Сливен   срещу Наказателно постановление № К-039164 от 16.10.2018 г. на Директора на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора със седалище Пловдив, с което  е наложена  имуществена санкция в размер на 5500 лева на основание чл. 212 ЗЗП. В подадената жалба се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, поради противоречието му с материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила .Наведено е и  възражение,че се касае за маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН.Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление.                    

                      Административнонаказващият орган - Директора на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора със седалище Пловдив на КЗП, редовно призован, не изпраща представител.

                     Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

                     ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното

                      Във връзка с участие на КЗП  в проект „Съвместна дейност за надзор на пазара  относно стоки ,включени в обхвата на Директивата за обща безопасност на стоките –съвместна дейност 2016 ,съгласно подписан  на 11.08.2017г. Грантов договор  по проект №739851-JA 2016- GPSD“ на  11.06.2018 г. свид.А.П.К.  - Главен инспектор в КЗП, Териториален отдел, град Хасково към РД - Пловдив и А. К. Х.  - сътрудник в РД - Пловдив към КЗП, извършили проверка на търговски обект - магазин „Дъга“  , находящ се в град Хасково, ул. „Преслав “ № 24, стопанисван от „ДЕНС-91 “ЕООД с управител С.Д.С.  . Посетеният обект по време на извършване на проверката бил в работен режим, като се констатирало, че в него са изложени и се предлагали за продажба 8 броя гъвкаво/меко/ приспособление за носене на бебе ,т.н. „кенгуру“  марка „BABY MOL“ Арт.№8466 с цена 23.99 лв. Установено било от контролните органи на КЗП, по отношение на горепосочените   стоки, че в обекта не са налични документи за произход и протоколи от изпитване на стоката „кенгуру“  за съответствие за безопасност с приложимия стандарт  БДС EN 13209-2:2016 /EN 13209-2:2015/ „Изделия за отглеждане на малки деца .Приспособления  за носени на бебе .изисквания за безопасност  и методи за изпитване .Част 2:Гъвкаво приспособление за носене на бебе. В  съставения от  св.К.   протокол за вземане на проби от 11.06.2018 г. било  документирано действие по вземане на проба №1 и 2  от „кенгуру“  марка „BABY MOL“ и е посочено "Изпитването в акредитирана лаборатория на проба № 2  да се възложи от КЗП"  

 

 

Резултатите от проверката      била  обективирани в  протокол от проверка КП № № К -2641441 от 11.06.2018 г .  доколкото при проверката не били представени документи , удостоверяващи съответствието на проверените стоки  в обекта с нормативно установените изисквания за безопасност  на основание чл.192,т.2 от ЗЗП, било разпоредено управителя на дружеството   да се яви в КЗП и представи документи за произход на стоката –митническа декларация ,инвойс фактури ,както и   протоколи от изпитване в АИЛ. Определен бил и срок  за представяне на тези документи - 19.06.2018г..Видно от приложения Протокол за проверка на документи  от 21.06.2018 г., от упълномощено лице  от   търговеца  били представени  митническа декларация №17BG001009Н0018927 от 14.08.2017г. и за внос на „кенгуру“ от Република Турция  и INVOICE фактура №52690-52691 от 31.04.2017г.  за внос ва ВЕВЕ кенгуру -20 бр. ,издадена от вносителя на стоката „ДЕНС-91“ЕООД. С оглед констатираните при извършване на проверката обстоятелства и въз основа на преценката, за допуснато нарушение  по чл.72,вр.чл.71 от  Закона за защита на потребителите, на дружеството жалбоподател  „ДЕНС-91 “ЕООД е съставен от свид.А.П.К.  Акт за установяване на административно нарушение № К-039164/11.09.2018 г.Актът за установяване на административно нарушение е съставен в присъствието на  упълномощено от  управителя на  дружеството лице М. К. П.  , която подписала АУАН, а в съответната графа по същество не били вписани обяснения и възражения, а единствено изявление,че е запознат с правото си подаде възражения . Възражения срещу съставения АУАН не са депозирани допълнително в рамките на законоустановения срок от връчване на екземпляр от него .

            При издаване на наказателното постановление, административно - наказващият орган възприел изцяло фактическите констатации, описани в акта за установяване на административно нарушение и след като е приел, че не са налице основания за прилагане на чл. 28 и чл. 29 ЗАНН, наложил процесната имуществена санкция.

            Изложената фактическа обстановка се  установява  от представените по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите А.П.К.  и Ю.М.Ш. и А.М.К.   относно обстоятелствата, изложени в АУАН във връзка с  констатациите при извършване на процесната проверка, както и тези, свързани с неговото съставяне като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал и конкретно писмените доказателства, поради което ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи.

            При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

            Според относимите към случая норми на  чл. 71 ЗЗП  ал.1- Стоката или услугата се смята за безопасна, когато съответства на нормативно установените изисквания за безопасност, на които трябва да отговаря, за да бъде пусната на пазара;ал.2- Стоката или услугата се смята за безопасна по отношение на рисковете и групите рискове, обхванати от българските стандарти, въвеждащи хармонизирани европейски стандарти, справки за които са били публикувани от Европейската комисия в "Официален вестник" на Европейския съюз;ал.3 При липса на нормативни изисквания и стандарти по ал. 2 съответствието на стоката или услугата с общите изисквания за безопасност се оценява, като се вземат предвид:т1. българските стандарти, въвеждащи европейски стандарти, различни от тези по ал. 2;т.2. българските стандарти, които са разработени на национално ниво - при липса на стандарти по т. 1;т.3. препоръките на Европейската комисия, съдържащи насоки за оценка на безопасността на стоките - при липса на стандарти по т. 2;т.4. правилата за добра практика по отношение на безопасността на стоките или услугите, прилагани в съответния сектор - при липса на препоръки по т. 3;т.5. актуалното състояние на науката и техниката - при липса на правила за добра практика по т. 4; и т.6. нормално предвидимите очаквания на потребителите за безопасност - когато не е възможно да се вземе предвид актуалното състояние на науката и техниката; и ал.4 - Съответствието на стоката или услугата с изискванията за безопасност по ал. 1 - 3 не е пречка контролните органи да предприемат необходимите мерки за ограничаване пускането на стоката или услугата на пазара, за изтегляне на стоката от пазара или за изземването й от потребителите, или за преустановяване предлагането на услугата, когато въпреки съответствието стоката или услугата е опасна.Съгласно  чл. 72 от същия закон  производителите на стоки и лицата, предоставящи услуги, предлагат стоки и услуги на потребителите след извършване на дейностите по оценяване и удостоверяване на съответствието им с нормативно установените изисквания за безопасност. Разходите за оценяване и удостоверяване на съответствието са за сметка на производителите на стоки и лицата, предоставящи услуги.Според текста на   чл. 212 от ЗЗП производител или доставчик на услуги, който предлага стоки и услуги на потребителите, без да е оценил и удостоверил съответствието им с нормативно установените изисквания за безопасност по чл. 72, се наказва с глоба, а на едноличните търговци и юридическите лица се налага имуществена санкция, в размер от 5000 до 10 000 лв. Следователно деянието , за което е наложена имуществена санкция на дружеството  е обявено от закона за наказуемо.

            При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът  констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които  налагат отмяна на санкционния акт. В отклонение от императивните изисквания на чл. 42, т. 3 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, АУАН и НП не съдържат дата и място на извършване на нарушението.Всъщност в  обстоятелствената част и на двата издадени в хода на административнонаказателното производство административни актове    са посочени две   дати- дата на проверката в търговския обект на дружеството – 11.06.2018 г. и  датата   на проверката в офис на КЗП  -21.06.2016 г.  ,  като за жалбоподателя, а и за настоящия съдебен състав, остава неясно съвпада ли според актосъставителя и наказващия орган  тези дати с датата на осъществяване на нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната отговорност на  дружеството . касаещи датата на извършване на нарушението. От описанието на нарушението и обстоятелствата, при които то е било извършено, може да се направи категоричен и обоснован извод единствено за датата на извършената проверка, при която нарушението е било констатирано, но не и за датата, на която разглежданото нарушение в действителност е било извършено. Датата на извършената проверка от служителите на КЗП, РД гр. Пловдив /11.06.2018 г./ не е датата на извършване на нарушението, тъй като липсват доказателства, а и не бяха представени такива в хода на настоящото производство, които да сочат, че на тази дата дружеството-жалбоподател е осъществявал действия, свързани с предлагане на стоки на потребителите, без да е извършил дейности по оценяване и удостоверяване на съответствието им с нормативно установените изисквания за безопасност. Отделно от това както в акта, така и в постановлението са  посочени митническа декларация №17BG001009Н0018927 от 14.08.2017г.  за внос на „кенгуру“ от Република Турция  и INVOICE фактура №52690-52691 от 31.04.2017г.  за внос ва ВЕВЕ кенгуру -20 бр. , представени на инспекторите на КЗП, които удостоверяват внесени  от "ДЕНС-91 " ЕООД стоки -  „кенгуру“ . Датата на  вноса на стоката е всъщност датата на осъществяване на състава на нарушението по чл. 72 от ЗЗП, която обаче не е била посочена изрично като дата на извършване на нарушението нито от актосъставителя, нито от наказващия орган, макар да им е била известна. Допуснатият порок препятства възможността на нарушителя да разбере кога е извършено нарушението и го поставя в невъзможност да организира защитата си, тъй като му се вменява нарушение, без да се указва кога е извършено то и съобразно с това да организира своята защита. Изложеното нарушение на процесуалните правила препятства и възможността на съда да прецени спазени ли са преклузивните срокове по чл. 34, ал.1 от ЗАНН. В този смисъл непосочването на датата на извършване на нарушението е съществено процесуално нарушение и самостоятелно основание за отмяна на постановлението. За разлика от актосъставителя К. административно-наказващия орган при издаване на НП  се е ангажирал единствено   с твърдения за дата на установяване на нарушението- 21.06.2018г. , но не и  кога и къде е извършено нарушението.Единствено за пълнота на  изложението   съдът счита  за необходимо да отбележи ,че  датата 21.06.2018г.  не може да се приеме като дата на нарушението по чл.72,вр.чл.71 от ЗЗП  ,защото на тази дата / според собствените  твръдения на АНО и събраната по делото даказателствена маса/  са представени документи за внос на проверяваната стока . Предлагането на стоките  от страна на дружеството  ,за които се твърди ,че  не са извършени дейности по оценяване,удостоверяване  на съответствието им с  нормативно установените изисквания за безопасност съгласно БДС EN 13209-2:2016 /EN 13209-2:2015/ е  извършено в търговския обект - магазин  „Дъга “  , находящ се в град Хасково, ул. „Преслав “ № 24 ,а   констатацията ,че не са извършени дейности по оценяване,удостоверяване  на съответствието  на стоката  с  нормативно установените изисквания за безопасност   е направена на 11.09.2018г. ,видно от отразеното в протокол за проверка №К-0113687 от същата дата и съставянето на АУАН  на  11.09.2018г .При осъществяване на съдебния контрол върху законосъобразността на обжалваното НП   съдът нито следва да извлича от описателната част на АУАН и НП коя е датата на нарушението, нито следва сам да определя правилния момент на нарушението. Това следва да го установи и надлежно посочи административно-наказващия орган, който  в процесния случай  не  е постъпил  така, както му повелява закона. На следващо място, нито в АУАН, нито в наказателното постановление се сочи място на извършване на нарушението, а само такова  на осъществяване на проверката от органите на  КЗП. Съгласно утвърдената практика, нарушението, изразяващо се в действие е сторено там, където е следвало да бъде осъществено дължимото действие. Така допуснатите процесуални нарушения са съществени и представляват самостоятелно основание за отмяна на НП. За пълнота на изложението съдът намира за необходимо да посочи,че както актосъставителят ,така и АНО са използвали  понятието  "вносител " ,а отговорността по чл.72 от ЗЗП е предвидена за „производител“ или „доставчик на услуги „, на които законодателят е придал различно значение в разпоредбите на §13, т.2, съответно §13, т.3 от Допълнителните разпоредби на ЗЗП. В случая не става ясно в кое от двете  качества  на административнонаказателно отговорното лице по чл.72 от ЗЗП  е санкционирано  дружеството.

            Иначе от материалноправна страна, обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по   категоричен начин и  обосновава извод за осъществяване от обективна страна признаците на състава на вмененото административно нарушение , както правилно деянието е квалифицирано от административнонаказващия орган.

              По изложените съображения  атакуваното НП  следва да бъде отменено.

            Мотивиран така, съдът

 

                                              Р Е Ш И:

 

             

           ОТМЕНЯ Наказателно постановление № К-039164 от 16.10.2018 г. на Директор на Регионална дирекция за областите Пловдив, Смолян, Пазарджик, Хасково, Кърджали и Стара Загора със седалище Пловдив.

           Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

                                                                      Съдия: /п/ не се чете.

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!!!

Секретар: /П.Н./