М О Т И В
И към присъда №46 по НОХД № 2582/2019г. по описа на
РС-гр. Плевен:
Обвинението е
против Г.В.С. ***, за това, че:
1. През периода
от месец юни 2017 г.
до месец октомври 2018 г.
включително в гр. Плевен, като осъдена с Решение №880/22.05.2017 г. по гр.д.
№2606/2017 г. по описа на Районен съд – Плевен, влязло в сила на 22.05.2017 г.
да издържа свой низходящ – В.С.К. ЕГН: **********, съзнателно не изпълнила
задължението си в размер на две или повече месечни вноски в размер на 110 лв.
всяка, а именно седемнадесет месечни вноски, на обща стойност 1870 лв. –
престъпление по чл. 183 ал. 1 от НК.
2. През периода
от месец юни 2017 г.
до месец октомври 2018 г.
включително в гр. Плевен, като осъдена с Решение №880/22.05.2017 г. по гр.д.
№2606/2017 г. по описа на Районен съд – Плевен, влязло в сила на 22.05.2017 г.
да издържа свой низходящ – К.С.К. ЕГН: **********, съзнателно не изпълнила
задължението си в размер на две или повече месечни вноски в размер на 110 лв.
всяка, а именно седемнадесет месечни вноски, на обща стойност 1870 лв. –
престъпление по чл.183 ал.1 от НК.
Срещу подсъдимата Г.В.С. наказателното
производство в съдебната фаза е проведено в нейно отсъствие по реда на чл.269,
ал.3, т.3 от НПК.
Представителят
на Районна прокуратура – гр.Плевен поддържа изцяло така повдигнатото срещу
подсъдимата обвинение. Счита го за доказано въз основа на събраните по делото
доказателства. Пледира за налагане на адекватно наказание съобразено с
разпоредбата на чл.36 НК, кореспондиращо на извършеното от подсъдимия.
В хода на съдебното следствие съдът е конституирал
като частен обвинител С.К.К..
Повереникът на частния обвинител, адв. Р.И.
от ПАК, счита че безспорно е установена вината на подсъдимата, с оглед всички
събрани доказателства.
Частният обвинител С.К. е съгласен с
казаното от повереникът му.
Подсъдимата в
съдебно заседание не се явява, представлява се от назначен служебен защитник
адв. Й.Д.. По същество защитникът на подсъдимата изразява становище, че
подсъдимата макар и да са налице обективните признаци на деянието по чл.183,
ал.1 от НК, счита че от субективна страна деянието е несъставомерно.
Съдът като
прецени показанията на ч.о. С.К., както и представените по досъдебно
производство № Д-1252/2018г. по описа на Районна прокуратура - Плевен писмени
доказателства, намира за установено следното:
С.К. и подсъдимата Г.С. сключили граждански брак на
15.10.2005 г. От брака двамата имат родени две деца – В.С.К. роден на *** г. и К.С.К.
роден на *** г.
С Решение №880 по гр.д. №2606/2017 г., влязло в сила
на 22.05.2017 г. на РС – Плевен бракът
между С.К. и Г.С. бил прекратен. Със същото решение съдът е предоставил
упражняването на родителските права по отношение на родените по време на брака
между С.К.К. и подсъдимата Г.В.С. малолетни деца – В.С.К. и К.С.К. на ***, като
по отношение на майката е определен режим на лични отношения. Със същото
решение подсъдимата е осъдена да заплаща на малолетните си деца месечна
издръжка в размер на 110 лв. за всяко дете. Децата останали да живеят и да
бъдат отглеждани от *** С.К. ***.
След влизане на съдебното решение в сила, за периода
месец юни 2017 г. до месец октомври 2018 г., включително подсъдимата Г.С. не
заплатила нито една месечна вноска дължима за издръжка за никое от децата,
въпреки наличието на трудови доходи.
По случая е проведено досъдебно производство.
От изложеното е видно, че с деянието подсъдимата Г.С.
е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпленията по чл.
183 ал. 1 от НК.
От субективна страна деянията са извършени виновно,
при пряк умисъл, като форма на вината.
От обективна
страна подсъдимата Г.С. е осъществила състава на престъплението по чл. 183 ал.
1 от НК, тъй като през периода от месец юни 2017 г. до месец октомври 2018 г.
включително в гр. Плевен, като осъдена с влязло в сила съдебно решение
№880/22.05.2017 г. по гр.д. №2606/2017 г. по описа на Районен съд – Плевен,
влязло в сила на 22.05.2017 г. да издържа свой низходящ – В.С.К. с ЕГН **********,
съзнателно не изпълнила задължението си в размер на две или повече месечни
вноски в размер на 110 лв. всяка, а именно седемнадесет месечни вноски на обща
стойност 1 870 лв. и по чл. 183 ал. 1
от НК, тъй като през периода от месец юни 2017 г. до месец октомври 2018
г. включително в гр. Плевен, като осъдена с влязло в сила съдебно решение
№880/22.05.2017 г. по гр.д. №2606/2017 г. по описа на Районен съд – Плевен,
влязло в сила на 22.05.2017 г. да издържа свой низходящ – К.С.К. с ЕГН **********,
съзнателно не изпълнила задължението си в размер на две или повече месечни
вноски в размер на 110 лв. всяка, а именно седемнадесет месечни вноски, на обща
стойност 1 870 лв. – престъпление по чл. 183 ал. 1 от НК.
Съгласно чл. 143 от СК родителите са длъжни да дават
издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни
и дали могат да се издържат от имуществото си, и тази издръжка се дължи даже и
да съставлява особено затруднение за родителите. Родителят, в конкретния случай
подсъдимата Г.С. не може да бъде
освободена от това си задължение, тъй като реализира трудови доходи.
Нейното задължение по издръжка е приоритетно и безусловно.
Независимо от
обстоятелствата, подсъдимата Г.С. не е изпълнила задължението си, произтичащо
от съдебно решение, да заплаща месечна издръжка в размер на 110.00лв. по
отношение на свой низходящ В. К., а именно седемнадесет месечни вноски на обща
стойност 1870 лева и по отношение на свой низходящ К. К., а именно седемнадесет
месечни вноски на обща стойност 1870 лева.
Така изложената
и възприета от съда фактическа обстановка се установява от показанията на ч.о. С.К.К., копие на Решение
на Районен съд- гр.Плевен № 880 от 22.05.2017г., по гр.д. № 2606/2017г., копия на Удостоверения за раждане на К. К. и В.
К., справка за съдимост на подсъдимата Г.С..
Съдът възприема
и кредитира изцяло показанията на ч.о. С.К. като обективни, логични,
последователни, вътрешно непротиворечиви, в съответствие с писмените
доказателства по делото.
От показанията
на ч.о. С.К. се установява, че съвместното жителство между него и подсъдимата е
прекратено. Oт същото имат две деца – В.С.К. и К.С.К.. Упражняването на
родителките права по отношение, на които е възложено на ч.о. С.К., а подсъдимата
С. била осъден да изплаща месена издръжка по 110.00лв., за всяко от децата. От
показанията на К. се установява и обстоятелството за не плащане на дължимата
издръжка за
периода от месец юни 2017г. до месец октомври 2018г.
При тези факти,
съдът прие за установено по несъмнен начин, че подсъдимата Г.В.С. е осъществила
от обективна и субективна страна признаците от състава на престъпленията по
чл.183, ал.1 от Наказателния кодекс, за което е повдигнатото й обвинение и
привлечена към наказателна отговорност.
За да е
съставомерно деянието по чл.183, ал.1 от НК, е необходимо от обективна страна,
издръжката на лицата от кръга на посочените в нормата да е дължима съгласно
влязло в сила решение на граждански съд, да не е платена за период не по-малко
от два месеца, а от субективна страна това задължение да не е изпълнено
съзнателно от дължащото лице. Престъплението по чл.183 от НК по своя характер е
продължено престъпление, което се осъществява с едно деяние във форма само на
бездействие, трайно и непрекъснато в определен период от време. Неизправен
длъжник трябва да е бездействал най-малко за две месечни вноски. Същото
престъпление се явява довършено. С
нормата на чл.183, ал.1 от НК са създадени допълнителни гаранции за
своевременно изпълнение на съдебните решения относно заплащане на издръжка от
родител на дете. Осигурена е наказателно-правна защита на интересите на
низходящия с цел да се създадат възможно най-благоприятни условия за неговото
отглеждане и получаване на образование. Защитено е и правото на изправния
родител за принос и оказване материална подкрепа на неговото дете от страна на
другия родител.
От събраните
данни е безспорно установена обективната страна на деянието. Подсъдимата Г.С. е
осъдена да издържа своите низходящи – В.С.К. и К.С.К., с влязло в сила решение
на гражданския съд, но въпреки това не е изпълнила доброволно своето
задължение. Установено в случая е, че е налице съзнателно не изплащане на
дължимите месечни вноски през инкриминирания период от време, поради което
подсъдимата Г.В.С. следва да понесе наказателна отговорност. Разпоредбата на
чл.183, ал.1 от НК изрично постановява, че наказателно отговорен е онзи, който
като е осъден да заплаща издръжка на свой низходящ, съзнателно не изпълни
задължението си в размер на две или повече месечни вноски. В случая допуснатото
неизпълнение е за: сумата общо в размер на 1870.00 лева, представляващи 17
месечни вноски за периода от месец юни 2017г. до месец октомври 2018г. по
отношение на В. К. и за сумата общо в размер на 1870.00 лева, представляващи 17
месечни вноски за периода от месец юни 2017г. до месец октомври 2018г. по
отношение на К. К..
След като по
делото се установи по несъмнен начин, че не е било изпълнено задължението на
подсъдимата за даване на издръжки за повече от два месеца, съдът призна
подсъдимата С. за виновна в извършване на престъпленията, за които й е
повдигнато обвинение.
От друга страна,
не е налице последващо нейно поведение, в резултат на което същата да е
изпълнила изцяло задължението си до постановяване на присъдата от първата
инстанция, поради което да се приеме, че може да се приложи привилегирования
състав на чл.183, ал.3 от НК.
С оглед последното и при определяне вида и
размера на наказанието, съдът взе предвид: от една страна степента на
обществена опасност на деянието, а от друга страна – степента на обществена
опасност на дееца и подбудите за извършване на
престъплението.
Съдът не отчита
смекчаващи отговорността обстоятелства.
Като отегчаващи
вината обстоятелства следва да се вземе предвид
сравнително продължителния период от време, през който подсъдимата е
бездействала и не изпълнявала следващото се по силата на влязло в сила съдебно
решение за заплащане на издръжки.
Подбуда за
извършване на престъплението е ниската правна култура на подсъдимата и
незачитане нормите на правото, които регулират родителските задължения, както и
незачитане на влезлите в сила съдебни актове.
Преценявайки
поотделно и в съвкупност гореизложеното, съобразявайки
принципите за целите и индивидуализация на наказанието, залегнали в чл.36 и чл.
54 от НК, изхождайки от предвидено за гореописаното престъпление наказание лишаване
от свобода и алтернативно „Пробация”, съдът счете, че на подсъдимата Г.В.С.
следва да се наложат наказания:
На основание чл.183 ал.1 от НК, вр. с чл.54 от НК, а именно - шест месеца лишаване от свобода. На основание чл.66, ал.1 от НК
отлага изпълнението на наложеното наказание с три години изпитателен срок.
На
основание чл.183 ал.1 от НК, вр. с чл.54 от НК, а именно - шест месеца лишаване
от свобода. На основание чл.66, ал.1 от НК отлага изпълнението на наложеното
наказание с три години изпитателен срок.
На
основание чл.23, ал.1 от НК определя едно общо най-тежко наказание на
подсъдимата Г.В.С. измежду наложените й с настоящата присъда, а именно - на шест
месеца лишаване от свобода. На основание чл.66, ал.1 от НК отлага изпълнението
на наложеното наказание с три години изпитателен срок.
Така
определеното по вид и размер наказание е справедливо и обосновано, като е от
естество да изпълни предвидените от законодателя в чл.36 от НК цели, да окаже
своето въздействие и ефект спрямо дееца, както и да повлияе предупредително
върху останалите членове на обществото.
Предвид
изхода на процеса и на основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимата Г.В.С., следва
да бъде осъдена да заплати по сметка на РС-Плевен деловодни разноски в размер
на 198.00 лева
С
оглед изложеното съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: