№ 15107
гр. София, 15.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско
дело № 20231110115851 по описа за 2023 година
Производството е образувано по искова молба на /фирма/ срещу Х. Д. М., с
която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване дължимостта
на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 59078/2022г. по описа на СРС, 40-ти състав, а именно:
42,34 лева - цена на доставена топлинна енергия за периода 01.09.2019г.-31.10.2019г.,
ведно със законната лихва от 31.10.2022г. до изплащане на вземането, 4,48 лева - цена
на извършена услуга дялово разпределение за периода 01.09.2019г.-31.10.2019г., ведно
със законната лихва от 31.10.2022г. до изплащане на вземането, и 1,34 лева -
мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за периода 31.10.2019г.-
17.10.2022г.
Ищецът твърди, че ответникът, в качеството на наследник на вещен ползвател на
имота, е клиент на топлинна енергия за процесния имот. Поддържа, че е доставил до
процесния имот, находящ се в /населено място/ аб. № **********, топлинна енергия на
претендираната стойност, която не е заплатена. Посочва, че ответникът дължи и
заплащане на цената за извършване на услугата дялово разпределение в етажната
собственост, както и лихва за забава върху последното вземане.
Съобразно изложеното, моли за уважаване на предявените искове.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоуставения срок.
Признава за основателни исковете за вземанията за топлинна енергия и дялово
разпределение за м.10.2019г. в общ размер от 23,41лв. и за лихва за забава върху тях в
общ размер от 1,58лв., които заплатил доброволно на 03.07.2023г. Оспорва
претенциите за топлинна енергия и дялово разпределение за м.09.2019г. поради
погасяването им по давност. Счита, че не са ангажирани доказателства за публикуване
в интернет страница на дружеството на фактурите, с оглед на което не се дължи лихва
за забава, а и предвид неоснователността на исковете за главните вземания,
неоснователни са и тези за акцесорните.
1
Третото лице – помагач – /фирма/ не изразява становище.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителни
установителни искове с правно основание с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ
и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
С доклада по чл. 146 ГПК е отделено за безспорно между страните, че се
намират в облигационно правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия
за процесния имот и че е доставена топлинна енергия на сочената стойност и е
извършена услугата дялово разпределение на претендираната стойност. С отговора на
исковата молба ответникът е направил две възражения –че вземанията за м.09.2019г. са
погасени по давност, а оттам и вземанията за лихва, и че вземанията за м.10.2019г. и
лихвата за забава върху тях са погасени чрез извършено плащане.
По първото възражение относно изтекла погасителна давност, съдът намира, че
задълженията за заплащане цената на топлина енергия представляват „периодични
плащания“ по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД (ТР № 3/2011г. по тълк. дело № 3/2011г.,
ОСГТК на ВКС), тъй като се характеризират с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари, имащи един правопораждащ факт, чийто падеж
настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите на
плащанията са изначално определени или определяеми, поради което се погасяват с
тригодишна давност. Заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, откогато се
счита предявен искът съгласно чл. 422, ал. 1 ГПК и откогато се счита прекъсната
давността съгласно чл. 116, б. „б“ ЗЗД, е подадено на 31.10.2022г. Следователно,
всички вземания, чиято изискуемост е настъпила преди 31.10.2019г., са погасени по
давност.
През процесния период в отношенията между страните са действали общите
условия, одобрени с Решение на КЕВР от 27.06.2016г. Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях,
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по чл.
32, ал. 1 и ал. 2 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. От това
следва, че денят на изпълнение на задължението за плащане на цената на
топлоенергията е определен и с настъпването му задълженията стават изискуеми. От
този момент започва да тече и давността за тях съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД.
От изложеното следва, че вземанията за топлинна енергия и цена на услугата
дялово разпределение за м.09.2019г. не са погасени по давност, тъй като същите стават
изискуеми на 15.11.2019г., тъй като 45-дневния срок изтича на 14.11.2019г. Както бе
посочено, заявлението за издаване на заповедта за изпълнение, откогато се счита
прекъсната давността, е подадено на 31.10.2022г., към който момент 3-годишната
погасителна давност не е била изтекла. Ето защо, възражението се явява
неоснователно, а сумите се явяват дължими и възлизат на 21,17лв. – стойност на
топлинна енергия за м.09.2019г., 2,24лв. – цена на услугата дялово разпределение за
м.09.2019г. и 0,67лв. – мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение,
които размери не са спорни, а и се установяват от справката на л. 32 от делото. Ето
защо, тези искове следва да бъдат уважени.
По отношение на вземанията за стойност на топлинна енергия и цена на
услугата дялово разпределение за м.10.2019г. и лихвата за забава върху тях, ответникът
твърди, че ги е платил, което се признава от ищеца, а и се установява от представеното
платежно нареждане от дата 03.07.2023г. /л. 56/, което обуславя извод за
неоснователност на тези претенции, но има значение за разноските по делото,
доколкото е извършено в хода на процеса.
2
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски има само
ищецът, тъй като за половината от вземанията исковете са основателни, а за другата
половина ответникът е дал повод за завеждане на делото, предвид извършеното в хода
на процеса плащане на 03.07.2023г. /л. 56/.
В заповедното производство ищецът е доказал разноски в размер от 25лв. за
държавна такса и претендира юрк. възнаграждение, което съдът определя на 50лв. или
общо 75лв., а в исковото производство ищецът е доказал разноски в размер на 75,00лв.
за държавна такса и претендира юрк. възнаграждение, което съдът на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК определя на 100лв. или общо 175лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД от /фирма/, ЕИК: ************, със седалище и адрес на управление /населено
място/, срещу Х. Д. М., ЕГН: **********, със съдебен адрес: /населено място/, че
ответникът дължи на ищеца следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 59078/2022г. по описа на СРС,
40-ти състав, а именно: 21,17лв. - цена на доставена топлинна енергия за м.09.2019г. за
имот, находящ се в /населено място/ аб. № **********, ведно със законната лихва от
31.10.2022г. до изплащане на вземането, 2,24лв. - цена на извършена услуга дялово
разпределение за м.09.2019г., ведно със законната лихва от 31.10.2022г. до изплащане
на вземането, и 0,67лв. - мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение
за периода 31.10.2019г.-17.10.2022г., като ОТХВЪРЛЯ иска за главница за топлинна
енергия за разликата над уважения размер от 21,17лв. до пълния предявен от 42,34лв.,
възлизаща на 21,17лв. и отнасяща се за м.10.2019г., иска за цена на услугата дялово
разпределение за разликата над уважения размер от 2,24лв. до пълния предявен от
4,48лв., възлизаща на 2,24лв. и отнасяща се за м.10.2019г., и иска за мораторна лихва
върху главницата за дялово разпределение за м.10.2019г. за периода 31.10.2019г.-
17.10.2022г. в размер от 0,67лв. поради извършено в хода на процеса плащане.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 Х. Д. М., ЕГН: **********, със съдебен
адрес: /населено място/, да заплати на /фирма/, ЕИК: ************, със седалище и
адрес на управление: /населено място/, сумата от 75,00лв. – разноски в заповедното
производство и сумата от 175,00лв. – разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищеца - /фирма/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3