№ 330
гр. В , 21.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В в публично заседание на деветнадесети май, през две
хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Христо Томов
Членове:Йордан Воденичаров
Ирена Колева
като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Въззивно гражданско
дело № 20214100500133 по описа за 2021 година
Производство по реда на чл.258 ГПК
Предмет на подадената от името на ГР Х. чрез пълномощника му адвокат
Н от ВТАК , въззивна жалба е решение № 437/16.12.2020 г. по гр.д. №***80/2020 г. на
ГОРС , с което е отхвърлен предявения от него по реда на чл.439 ГПК срещу „И“ ЕАД Г,
иск за установяване , че вземането на ответника в размер на 365,30 лева по изпълнителен
лист от 06.10.2017 г. издаден по гр.д. 181/2013 г. на ОС П , за събирането на което е
образувано изпълнително дело № 20208090400132 по описа на ЧСИ № 809 в район на
действие ВТОС не подлежи на принудително осъществяване поради погасяването му по
давност- по причина недоказаност на началния й момент , с искане за отмяна на
решението и уважаване на иска, с присъждане на направените по производството разноски.
Наведени са доводи / оплаквания/ за неправилност, необоснованост на
решението поради съществено нарушение на процесуални правила - чл. 7, ал.1, изр.2-ро,
чл.146, ал.4, чл.154, ал.1 ГПК - тежестта на доказване началния момент на погасителната
давност е на кредитора , а не на длъжника ; без фактическа подкрепа и логика е извода
на районния съд , че че при липса на официално съдебно удостоверяване/ писмено
доказателство /,определението с което са присъдени разноските се е превърнало в
изпълнително основание най рано на 05.10.2017 г./ датата на издаване на изпълнителния
лист/, и то при положение , че решението по гр.д. № 181/2013 г. н ОС П е влязло в сила на
07.02.2014 г.
Другата страна в срока по чл.263, ал.1 ГПК не е подала писмен отговор и
на устните състезания не е изразила становище по жалбата.
В с.з. пълномощникът на страната поддържа жалбата .
Съдът след като я разгледа , обсъди доводите на страната от чието име е
подадена и прецени събраните по делото доказателства приема за установено и обосновава
1
следните правни изводи:
Ищецът твърди , че поради изтеклия календарен срок от 5 години , считано
от влизане в сила на решението по гр.д. 181/2013 г. на ОС П- 07.02.2014 г., вземането на
ответното търговско дружество за присъдените му разноски в размер на 365,30 лева
съгласно издаден изпълнителен лист от 06.10.2017 г. за събирането на което е
образувано срещу първия изпълнително дело № 20208090400132 по описа на ЧСИ № 809 в
район на действие ВТОС, е погасено по давност , тъй-като докато е текъл кредиторът не е
предприемал никакви действия насочени към принудителното му изпълнение по смисъла на
чл.116, б.“в“ ЗЗД.
Предвид това , моли съдът да приеме за установено настъпването на
последиците на давността в смисъл на погасяване на правото на ответника да осъществи
по реда на принудителното изпълнение вземането. Претендира присъждане на разноските
по производството.
Ответникът в срока по чл.131 ГПК и на устните състезания не е оспорил с
каквито и да било възражения предявения иск.
Вземането има видова определеност на присъдени по гр.д. № 181/ 2013 г.
на ОС П / „на основание съдебно определение“- вж. сведението , извлечено от покана за
доброволно изпълнение изх. № 1201/30.06.2020 г. – л. 8 от делото / разноски и съответно
произтича от нормата на чл.78, ал.1 ГПК. Решението по спорното материално право е
влязло в сила на 07.02.2014 г. / съдебно удостоверение изх. № 60842/03.11.2020 г. на ОС П/.
Актът, с който съдът разрешава въпроса относно отговорността на
страните за разноските по производството/ чл. 81 ГПК/ по процесуалната си природа
винаги е определение без оглед на фактическото му положение от гледна точка на времето
на постановяването му , т.е. дали ще е елемент от съдържанието на диспозитива на
решението/ чл. 236, ал.1, т.6 ГПК/ или изрично именуван така отделно постановен по реда
на чл.248, ал.1 ГПК или на основание чл.78, ал.4 ГПК / при прекратяване на делото /.
Случаят логически очевидно показва отделно /по време/ постановен по реда на чл.248
ГПК / не съществува друга процесуална хипотеза / акт за присъждане на разноски преди
влизане в сила на решението.
Определението може да се превърне в изпълнително основание от
момента в който самото решение може да се изпълнява.
Това е така , защото отговорността за разноски е обусловена от изхода на
спора по материалното право – предмет на предявения иск и докато той не бъде
окончателно разрешен- последица, настъпваща в момента на влизане в сила на
решението/ чл. 296, вр. с чл.299 ГПК/ е немислимо да се събират принудително
разноските, тъй-като може да се окаже , че събраните трябва да се връщат поради обрат на
делото в полза на осъдената да ги плаща страна – чл.78, ал.1, ал.3, вр. с чл.404, т.1 ГПК.
Затова вземането на ответното дружество към ищеца за присъдените
разноски, доколкото по делото няма възражения и никакви данни определението да е
влязло в сила след 07.02.2014 г. / което би било практически невероятно / , се смята
добило състояние на изискуемост / право на кредитора да иска изпълнение от длъжника-
чл.69, ал.1 ЗЗД / в същия ден – чл.114 , ал.1 ЗЗД. Поради това , че законът не предвижда
за този вид вземане специална погасителна давност , то се погасява с изтичане на
общата 5 годишна погасителна давност – чл.110 ЗЗД.
Изтичането на давностния срок е настъпило на 07.02.2019 г.
2
Ответното дружество- кредитор не твърди и доказва обстоятелства ,
сочещи , че в този период от време е предприето по реда на чл.426 - чл.442 и сл. ГПК
някакво действие за принудително изпълнение/ събиране/ на вземането чрез упражнено
посегателство или обезпечителна подготовка за посегателство върху имуществото на
ищеца/ предназначено изцяло за удовлетворяването му - чл.133 от ЗЗД/, годно да прекъсне
давността по смисъла на чл. 116, б."в" от ЗЗД , нито обстоятелство оценено като
признанието му от длъжника по смисъла на чл.116, б.“а“ ЗЗД. Издаването на изпълнителен
лист на 06.10.2017 г. не е прекъсващо давността действие, а изпълнителното дело е
образувано чак през 2020 г. / молбата за образуването му също няма такова правно действие
/.
Затова съдът приема , че са настъпили последиците на предвидения в
закона фактически състав на това упражнено чрез предявения по реда на чл.439, вр. с
чл.124, ал.1 ГПК , установителен иск особено субективно право / правопогасяващо
възражение от материалноправен характер/ на погасителна давност- чл.110, вр. с чл.120
ЗЗД : отпадане на една от съставките на вземането – правомощието на кредитора да иска
изпълнение/ удовлетворяването му чрез принудителната намеса на компетентен орган / в
случая на съдебен изпълнител/.
При този изход на спора ответникът дължи на ищеца сумата 655 лева
представляваща направените по производството / пред двете съдебни инстанции/ разноски
и следва да бъде осъден да му я заплати, тъй-като вторият е упражнил правото си да поиска
присъждането им – чл.78, ал.1 ГПК. Макар и ответникът да не е дал неоснователен повод/
няма твърдения и доказателства на/за такива обстоятелства/ за завеждане на делото , той
не е признал иска , поради което не е освободен от тази отговорност – аргумент от чл.78,
ал.2 ГПК.
Предвид горното , съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 437/16.12.2020 г. по гр.д. №***80/2020 г. на ГОРС ,
вместо което постановява:
ПРИЕМА за установено по реда на чл.439, вр. с чл.124, ал.1 ГПК , че
вземането за разноски на „И“ ЕАД, с ЕИК***, със седалище и адрес на управление : гр. Г,
ул.В №*** към Г. Р. Х., с ЕГН: ***, от гр.В, ул.А №*** в размер на 365,30 лева съгласно
изпълнителен лист от 06.10.2017 г. издаден по гр.д. 181/2013 г. на ОС П , за събирането на
което е образувано изпълнително дело № 20208090400132 по описа на ЧСИ № 809 в район
на действие ВТОС, е погасено по давност и не подлежи на принудително изпълнение.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК „ И“ ЕАД, с ЕИК***, със седалище
и адрес на управление : гр. Г, ул.В №*** да заплати на Г. Р. Х., с ЕГН: ***, от гр.В, ул.А
№*** сумата 655 лева, представляваща направените по производството / пред двете
съдебни инстанции/ разноски.
Решението не подлежи на обжалване .
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4