Решение по дело №382/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и чл.145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Ф. С. Й., [ЕГН], с постоянен адрес: [населено място], [жк], бл.***, Вх.“***“, ет.***, ап.***, представляван от адвокат А. А.- пълномощник, обжалва Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №GPAM-1304621 от 28.01.2025г., издадена от младши автоконтрольор в Сектор “Пътна полиция“ (С“ПП“) в Областна дирекция на МВР (ОД на МВР), гр. Пловдив, с която му е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП- “временно отнемане на СУМПС (свидетелството за управление на моторно превозно средство) на водач, който при управление на МПС (моторно превозно средство) отказва да бъде проверен с техн. средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или хим. токсиколог. лаб. изследване, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.

Претендира се обявяване нищожността на оспорената заповед, отмяната ѝ изцяло (поради незаконосъобразност), както и присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът- Б. И. Л.- мл. автоконтрольор в С“ПП“ в ОД на МВР – Пловдив, не се явява и не се представлява в съдебно заседание. На 20.02.2025г. по делото постъпва молба-становище с Вх.№2974 (лист 2) от Б. Л. за неоснователност на жалбата; при евентуално уважаване на жалбата, прави възражение разноските на другата страна за адвокатско възнаграждение да бъдат намалени до размера на минималното възнаграждение по Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (считано от 18.02.2025г. Наредба №1 от 09.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа (Наредба №1/09.07.2004г.)).

Окръжна прокуратура- Пловдив, редовно уведомена за възможността да встъпи в производството, не се представлява и не изразява становище по жалбата.

По допустимостта на жалбата настоящият състав на съда констатира следното:

Съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП, обжалването на заповед, с която се прилага ПАМ от вида на оспорената по делото (чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП), се извършва по реда на АПК, като кодексът дава възможност за оспорване на индивидуалните административни актове относно тяхната законосъобразност, както по административен, така и по съдебен ред. В случая, препис от оспорената заповед (лист 9) е получен от жалбоподателя Й. на 28.01.2025г., според нарочна разписка, обективирана в заповедта. От своя страна, жалбата (лист 3) е подадена чрез началника (директор) на ОД на МВР – Пловдив, посредством пощенски оператор ЕКОНТ, като пратката, съдържаща жалбата, постъпва при пощенския оператор на 10.02.2025г., според приетата по делото нарочна товарителница (листи 6-8), или в рамките на законоустановения срок, като искането за обявяване нищожността на административен акт не е ограничено със срок, съгласно чл.149, ал.5 от АПК. Също така, жалбата е подадена и при наличието на правен интерес, поради което се явява допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Въз основа на приетите по делото доказателства, настоящият състав на съда намира за установено от фактическа страна следното:

На 28.01.2025г., около 09:30ч. е извършена проверка на място, в гр. Пловдив, на ул. “Марин Дринов“ до №50, от служители С“ПП“ в ОД на МВР – Пловдив. В рамките на проверката е прието за установено, че жалбоподателят Й. управлява товарен автомобил “РЕНО МАСТЕР“, с Рег.№[рег. номер], чужда собственост.

Жалбоподателят Й. е поканен да му бъде извършена проверка за евентуална употреба от негова страна на наркотични вещества или техни аналози, с техническо средство, дрегер “Drug Test 5000”, с фабричен №ARSD-0016, на което той отказва.

От Б. И. Л. е попълнен Талон за медицинско изследване с №283308 (лист 11), представляващ Приложение №1 към чл.3, ал.2 от Наредба №1 от 19.07.2017г. за реда за установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техни аналози (Наредба №1/19.07.2017г.).

Върху посочения талон за медицинско изследване е залепен холограмен стикер №283308tn1, МВР, серия А108249.

Според отразеното в талона за изследване, Й. е уведомен, че следва да се яви за медицинско и химическо изследване в УМБАЛ “Свети Георги“ – Пловдив, бул. Пещерско шосе“ №66, в срок до 45 минути от връчване на талона. Пак според съдържанието на талона, същият е връчен на жалбоподателя Й. на 28.01.2025г., в 10:00ч.

По делото няма ангажирани доказателства Й. да е изпълнил даденото му предписание за извършване на химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на евентуална употреба на наркотични вещества или техни аналози, като в проведеното по делото съдебно заседание на 14.05.2025г. Й. обяснява (лист 56а): “Дадоха ми талон за изследване. Явих се в УМБАЛ “Св. Георги“ - Пловдив, за да дам кръв за изследване, но имаше тежка катастрофа и ми казаха да изчакам. Не съм дал кръв, тъй като минаха 45 мин. Не съм давал кръвна проба“.

Освен посоченото, Б. И. Л. съставя акт за установяване на административно нарушение (АУАН), Серия GА №3337189 от 28.01.2025г. (лист 5, 10), с който деянието на жалбоподателя Й., изразяващо се в отказ да му бъде извършена проверка за евентуална употреба от негова страна на наркотични вещества или техни аналози, с техническо средство, дрегер “Drug Test 5000”, с фабричен №ARSD-0016, се квалифицира като административно нарушение по смисъла на чл.174, ал.3 от ЗДвП.

Според процесния АУАН, при съставянето му от жалбоподателя Й. е иззето СУМПС с №****.

Видно от процесния АУАН, същият е подписан от жалбоподателя Й. без вписано възражение, като в акта е отразено обстоятелството, че на Й. е издаден Талон за медицинско изследване с №283308.

Отново на 28.01.2025г. е издадена и оспорената по делото заповед.

При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на съда намира производството за проведено при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Според разпоредбата на чл.172, ал.1, пр.1 от ЗДвП, ПАМ по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, буква “а”, т.6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. А по аргумент от разпоредбата на чл.165, ал.1 от ЗДвП, службите за контрол се определят от министъра на вътрешните работи.

Като доказателство по делото е прието заверено копие на Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021г. (листи 24-25, 50-52) на министър на вътрешните работи, с която се отменя Заповед №8121з-1524 от 09.12.2016г. (лист 16), считано от 01.01.2022г., и са определени да осъществяват контрол по ЗДвП основни структури на МВР, между които и Областните дирекции на МВР, в рамките на обслужваната територия (точка 1.3. от заповедта).

Прието е заверено копие на Заповед №317з-3162 от 15.04.2022г. (лист 15) на директор на ОД на МВР - Пловдив, с която заповед полицейските органи от С“ПП“ при Отдел “Охранителна полиция“ (О“ОП“) са оправомощени да издават заповеди за прилагане на ПАМ по ЗДвП (точка І.9. от заповедта).

Прието е заверено копие на Заповед №317з-2850 от 14.03.2024г. (лист 48) на директор на ОД на МВР – Пловдив, с точка 38. от която заповед младши инспектор Б. И. Л., издал оспорената по делото заповед, е преназначен на младши изпълнителска длъжност “младши автоконтрольор I степен в група “Организация на движението, пътен контрол и превантивна дейност “ (Г“ОДПКПД“), която група е в С“ПП“, към О“ОП“ в ОД на МВР - Пловдив.

Като доказателство по делото е прието заверено копие на Акт за встъпване в длъжност (лист 49), според който акт на 18.03.2024г. ответникът Л. е встъпил в посочената по-горе длъжност.

Така посоченото определяне на служби за контрол по ЗДвП от страна на министър на вътрешните работи, както и оправомощаването на ответника в производството от страна на ръководител на служба за контрол, настоящият състав на съда намира за надлежно направени, поради което оспорената заповед се явява издадена от компетентен орган.

На следващо място, съгласно разпоредбата на чл.171, т.1, б.”б” от ЗДвП, временно, до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца, се отнема СУМПС на водач, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и на водач, който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл.174, ал.4 (по реда на Наредба №1/19.07.2017г.) установените стойности са определящи.

Освен това, с разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП е предвидено, че редовно съставените актове (АУАН) по закона се ползват с доказателствена сила до доказване на противното. Макар последно посочената разпоредба да урежда отношения, свързани с реализирането на административнонаказателната отговорност спрямо лица, извършили административни нарушения по смисъла на ЗДвП, то същата е приложима и по отношение на ПАМ, предвид незадоволителната уредба на материята в чл.22 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Следователно, опровергаването на отразените в АУАН констатации е в тежест за жалбоподателя.

В случая, обстоятелствата, че Й. отказва да му бъде извършена проверка за евентуална употреба на наркотични вещества или техни аналози с дрегер “Drug Test 5000”, с фабричен №ARSD-0016; че не изпълнява предписанието за медицинско и химическо изследване за евентуална употреба на наркотични вещества или техни аналози, за което е издаден Талон за изследване с №283308; че Й. притежава качеството на “водач“ по смисъла на легалното определение, дадено в нормата на §6, т.25 от ДР на ЗДвП; както и че управляваният на 28.01.2025г. от Й. товарен автомобил “РЕНО МАСТЕР“, с Рег.№[рег. номер], представлява “МПС“ по смисъла на легалното определение, дадено в нормата на §6, т.11 от ДР на ЗДвП, се явяват установени по делото.

Съответно, налице е фактическо основание за издаване на оспорената по делото заповед, а именно отказ на водач, който управлява МПС, да му бъде извършена проверка за употребата на наркотични вещества или техни аналози с дрегер “Drug Test 5000”, с фабричен №ARSD-0016, както и да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване, респективно не е изпълнено предписание за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, за което е попълнен Талон за изследване с №283308.

При това положение, настоящият състав на съда приема за установено, че оспорената по делото заповед е издадена при наличието на фактическо основание за целта и съответно без противоречие с относимите материалноправни разпоредби на ЗДвП.

Настоящият състав на съда намира оспорената заповед за издадена и в съответствие с изискванията за форма на този вид административни актове, съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, а именно заповедта да е мотивирана, както и в съответствие с изискванията за форма на административния акт по смисъла на чл.59, ал.2 от АПК, предвид направеното посочване в заповедта на фактическите и правните основания, послужили за издаването ѝ, както и редът за нейното обжалване.

Разглежданата ПАМ е приложена за законоустановения срок, а именно- до решаване на въпроса за отговорността на жалбоподателя, но за не повече от 18 месеца. По делото не са ангажирани доказателства за евентуално издадено наказателно постановление (НП), въз основа на процесния АУАН, Серия GА №3337189 от 28.01.2025г., но пък срокът за евентуално издаване на НП по смисъла на чл.34, ал.3 от ЗАНН изтича на 28.07.2025г. (6 месеца), поради което оспорената заповед се явява издадена при спазване на принципа за съразмерност, нормативен израз на който са нормите на чл.6 от АПК, които установяват следното: (1) административните органи упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо; (2) административният акт и неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.

Най-сетне, настоящият състав на съда намира оспорената по делото заповед за издадена и в съответствие с целта на закона, а именно да се осигури безопасността на движението по пътищата и да се преустановят административните нарушения.

Предвид гореизложеното, като издадена от компетентен орган, при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и на изискванията за форма на административния акт, без противоречие с материалноправни разпоредби и в съответствие с целта на закона, оспорената по делото заповед е валиден и законосъобразен индивидуален административен акт, жалбата против който акт е неоснователна и като такава не следва да бъде уважена.

С оглед очерталия си изход на делото, искането за присъждане на разноски в полза на жалбоподателя е също неоснователно и не следва да бъде уважено.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ф. С. Й., [ЕГН], против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №GPAM-1304621 от 28.01.2025г., издадена от младши автоконтрольор в Сектор “Пътна полиция“ в Областна дирекция на МВР - Пловдив, с която му е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП- “временно отнемане на СУМПС на водач, който при управление на МПС отказва да бъде проверен с техн. средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или хим. токсиколог. лаб. изследване, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца“.

Решението не подлежи на обжалване.