Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр. П., 30.03.2017 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ гр. с. в
публично съдебно заседание на десети март две хиляди и седемнадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ЛОРА СТЕФАНОВА
При секретаря Р.Р., като
разгледа гр. д. № 5243/2016 г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по отрицателен
установителен иск с правна квалификация чл. 439 от ГПК, във вр. с чл. 111 от ЗЗД.
Образувано е по искова молба,
предявена от В.Д.В.,*** против “Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. П., ул. Средец № 11.
Ищецът твърди, че по ЧГД №
7123/2011 г. по описа на ПРС, образувано по реда на чл. 410 от ГПК, на
13.01.2012 г. е издаден изпълнителен лист, с който е осъден да заплати на
ответника сумата от 485.36 лв. – главница за доставена питейна вода през
периода 17.07.2008 г. – 23.10.2011 г. във водоснабден имот с административен
адрес: гр. П., кв. *****, ведно с обезщетение за забава в размер на 87.84 лв.,
за периода 19.09.2008 г. – 21.11.2011 г.
Твърди, че въз основа на така
издадения изпълнителен лист, по молба на ответника от 08.04.2014 г. е било
образувано изпълнително дело № 768/2014 г. по описа на ЧСИ С.Б.. Сочи, че към
момента на образуване на изпълнителното дело е бил изтекъл срокът за погасяване
по давност на вземането, поради което същото е недължимо.
Искането към съда е да признае
за установено по отношение на ответника, че ищецът не му дължи сумата от 485.36
лв. – главница за доставена питейна вода през периода 17.07.2008 г. –
23.10.2011 г. във водоснабден имот с административен адрес: гр. П., кв. *****,
ведно с обезщетение за забава в размер на 87.84 лв., за периода 19.09.2008 г. –
21.11.2011 г., за който е издаден изпълнителен лист на 13.01.2012 г. по ЧГД № 7123/2011 г. по
описа на ПРС и въз основа на него е образувано изп. д. № 768/2014 г. по описа
на ЧСИ С.Б., с район на действие ПОС.
Исковата молба с приложенията е
връчена на ответника . В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил отговор. С
молба, подадена след изтичане на срока по чл. 131 от ГПК ответникът е оспорил
предявения иск, като е заявил, че вземането предмет на спора не е погасено по
давност, тъй като своевременно са предприемани изпълнителни действия. Искането
към съда е да отхвърли иска.
В съдебно заседание ищецът чрез
процесуалния му представител адв. В. поддържа предявения иск. Моли съда да го
уважи. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
В съдебно заседание ответникът
редовно призован не е изпратил представител.
Съдът като прецени
процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните
и обсъди събраните по делото доказателства намери следното:
Искът е процесуално допустим.
Правният интерес на ищеца от воденето му се установява от приетите като
доказателство ЧГД № 7123/2011 г. по описа на ПРС и ИД № 768/2014 г. по описа на
ЧСИ С.Б., с район на действие ОС – П.. От тях е видно, че за процесното вземане
в полза на ответника срещу ищеца е издаден изпълнителен лист на 13.01.2012 г.
въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение, издадена в производство
по чл. 410 от ГПК по ЧГД № 7123/2011 г. по описа на ПРС. За събирането му по
принудителен ред на 08.04.2014 г. е образувано изпълнително дело № 768/2014 г.
по описа на ЧСИ С.Б..
Разгледан по същество искът е
частично основателен по следните съображения:
За уважаването му в тежест на
ищеца е да установи, че след издаването на изпълнителният лист, в който е
обективирано вземането на ответника срещу него, са настъпили твърдените
правопогасяващи, правопрекратяващи или правоисключващи факти.
Ищецът твърди, че вземането на
ответника е погасено, поради изтичане на предвидената в закона давност.
Видно от приетите като
доказателства ЧГД № 7123/2011 г. по описа на ПРС и ИД № 768/2014 г. по описа на
ЧСИ С.Б., с район на действие ОС – П., въз основа на издадена в производството
по чл. 410 от ГПК заповед за изпълнение на парично задължение от 25.11.211 г.,
в полза на ответника срещу ищеца, на 13.01.2012 г., е издаден изпълнителен лист
за сумата от 485.36 лв., представляваща стойността на доставена питейна вода,
отвеждане и пречистване на отпадни води през периода 17.07.2008 г. – 23.10.2011
г. в недвижим имот с административен адрес: гр. П., кв. *****, ведно с
обезщетение за забава върху в размер на 87.84 лв., считано за периода 19.09.2008
г. – 21.11.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 25.11.2011
г. и разноски в размер на 25 лв.
Вземанията, обективирани в
изпълнителния лист, са периодични по смисъла на чл. 111, б. В от ЗЗД, тъй като са
за заплащане на парични суми, с единен правопораждащ факт – доставка на “В и К”
- услуги, чиито падежи настъпват през предварително определени интервали от
време, а размерът им е определяем. /в този смисъл ТР от 18.05.2012 г. по т. д.
№ 3/2011 г. по описа на ВКС/. Затова за погасяването им по давност е приложим
тригодишният срок по чл. 111, б. В от ЗЗД. Той започва да тече от настъпване
изискуемостта на вземанията. Последните са за периода 17.07.2008 г. –
23.10.2011 г. Съгласно чл. 31, ал. 1 и ал. 2 от действащите към този момент Общи
условия за предоставяне на В и К услуги от В и К оператор – гр. П., одобрени с Решение № ОУ-021 от 09.06.2006г. на ДКЕВР, общодостъпни на
официалната страница на В и К – П. - /http://www.vik-pernik.eu/documents/Conditions.pdf/,
операторът издава ежемесечни фактури, а потребителите са длъжни да заплащат услугите
в 30 – дневен срок от датата на
фактуриране. Затова и предвид отсъствието на доказателства за датата на
издаване на всяка фактура, съдът приема, че изискуемостта на всяко от
вземанията е настъпила най - късно на следните дати: 23.09.2008 г., 23.10.2008
г., 23.11.2008 г., 23.12.2008 г., 23.01.2009 г., 23.02.2009 г., 23.03.2009 г.,
23.04.2009 г., 23.05.2009 г., 23.06.2009 г., 23.07.2009 г., 23.08.2009 г.,
23.09.2009 г., 23.10.2009 г. 23.11.2009 г., 23.12.2009 г., 23.01.2010,
23.02.2010 г., 23.03.2010 г., 23.04.2010 г., 23.05.2010 г., 23.06.2010 г.,
23.07.2010 г., 23.08.2010 г., 23.09.2010 г., 23.10.2010 г. 23.11.2010 г.,
23.12.2010 г., 23.01.2011 г., 23.02.2011 г., 23.03.2011 г., 23.04.2011 г.,
23.05.2011 г., 23.06.2011г. 23.07.2010 г., 23.08.2011 г., 23.09.2011 г.,
23.10.2011 г., 23.11.2011 г., 23.12.2011 г.
Съгласно чл. 115 и чл. 116 от ЗЗД давностният срок спира и прекъсва при наличие на изчерпателно посочени в
закона основания, като съответно след отпадането им продължава или започва да
тече нов срок. В настоящото производство са наведени твърдения и ангажирани
доказателства за прекъсване на давностния срок.
Съгласно чл. 116 от ЗЗД
давността прекъсва с признаване на вземането от длъжника, с предявяване на иск,
с предприемане на действия за принудително изпълнение.
Не представлява основание за
прекъсване на давността нито по чл. 116, б. А от ЗЗД, нито по чл. 116, б. В от ЗЗД подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение и издаването на изпълнителен лист въз основа на нея. Такова е само предявяването на иск за установяване на
вземането по чл. 415 от ГПК и то при условие, че същият бъде уважен. / В този
смисъл ТР от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ВКС/. Затова подаденото
заявление от ответника, въз основа, на което е било образувано ЧГД № 7123/2011
г. по описа на ПРС и издадения въз основа на него изпълнителен лист не са
прекъснали започналата да тече давност, считано от датата на изискуемост на
всяко от вземанията.
Видно от приложеното ИД № 768/2014
г. по описа на ЧСИ С.Б., ответникът е предприел първото действие по
принудително изпълнение на 08.04.2014 г. с подаване на редовна молба за
образуване на изпълнително дело за принудително събиране на вземането, в която
са посочени и желаните изпълнителни способи. С разпореждане на ЧСИ от 27.05.2014
г. е наложен запор върху собствените на ищеца леки автомобили, който е изпълнен
на 16.06.2014 г. С посочените действия давността е прекъсната на основание чл.
116, б. В от ЗЗД съответно на 08.04.2014 г. и на 27.05.2014 г. , след което
съгласно чл. 117, ал. 1 от ЗЗД е започнала да тече нова давност, считано от
последно извършеното изпълнително действие – наложен на 27.05.2014 г.
запор. След тази дата изпълнителни
действия не са извършвани. Тъй като към момента на приключване на устните
състезания не е изтекъл срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК производството по
изпълнителното дело не е прекратено ex lege. Твърдението на ищеца в този
смисъл е недоказано и неоснователно.
Към момента на първото,
предприето от ответника изпълнително действие – 08.04.2014 г., обаче, е бил
изтекъл три годишният давностен срок за част от спорните вземания, а именно –
за тези, за които изискуемостта е настъпила в периода 23.09.2008
г. - 23.03.2011 г. Или това са
претенциите за стойността на доставените “В и К” – услуги за времето от 17.07.2008
г. до 23.01.2011 г. В тази част предявеният иск е доказан в своето основание.
Тъй като ищецът не е ангажирал доказателства за размерът му, то съдът на
основание чл. 162 от ГПК по своя преценка го определя на 373.50 лв. На
основание чл. 119 от ЗЗД са погасени и начислените върху тази сума обезщетения
за забава в размер на 66.65 лв.
За останалата част
от вземането – 111.86 лв., представляваща стойността на предоставени В и К -
услуги за периода 24.02.2011 г. – 23.10.2011 г., ведно с начисленото върху него
обезщетение за забава в размер на 21.19 лв. не е изтекъл срокът по чл. 111, б.
В от ЗЗД и съответно не е погасено по
давност. Това е било така както към момента на предприемане на първото действие
по принудително изпълнение -08.04.2014 г., така и към момента на приключване на
устните състезания по делото. Считано от последното предприето от ответника
действие по принудително изпълнение – 27.05.2014 г. три годишният срок изтича
на 27.05.2017 г. Посочената дата все още не е настъпила, поради което и
вземанията не са погасени по давност. Затова в тази му част искът следва да се
отхвърли като неоснователен.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски съразмерно
с уважената част от исковете – 414.96 лв.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника следва да се присъдят направените от него разноски,
съразмерно с отхвърлената част от исковете – 72 лв.
По изложените съображения,
Съдът
Р Е
Ш И
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл. 439 от ГПК, във вр. с чл. 111, б. В от ЗЗД, че В.Д.В.,*** не
дължи на “Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. П., ул. Средец № 11, поради погасяването и по давност,
сумата от 373.50 лв. /триста седемдесет и три лева и петдесет стотинки/,
представляваща стойността на доставена питейна вода и пречистена и отведена
отпадна вода за периода 17.07.2008 г. -23.01.2011 г.,
както и обезщетение за забава върху нея в размер на 66.65 лв. /шестдесет и шест
лева и шестдесет и пет стотинки/, считано за периода 19.09.2008 г. – 21.11.2011
г., за които е издаден изпълнителен лист
на 13.01.2012 г. по ЧГД № 7123/2011 г. по описа на ПРС и въз основа на
него е образувано изп. д. № 768/2014 г. по описа на ЧСИ С.Б., с район на
действие ПОС, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 111.86
лв./сто и единадесет лева и осемдесет и шест стотинки/, представляваща
стойността на предоставени В и К - услуги за периода 24.02.2011 г. – 23.10.2011
г. и за разликата от 21.19 лв./двадесет и един лева и деветнадесет стотинки/,
представляващи обезщетение за забава върху главницата от 111.86 лв. за периода 23.03.2011
г. – 21.11.2011 г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.
1 от ГПК “Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. П., ул. Средец № 11 да заплати на В.Д.В.,*** сумата от 414.96
лв./четиристотин и четиринадесет лева и деветдесет и шест стотинки/, представляваща
разноски по делото съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.
3 от ГПК В.Д.В.,*** да заплати на “Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. П., ул. Средец № 11 сумата от 72.00 лв.
/седемдесет и два лева/, представляваща направени разноски съразмерно с
отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: