Р Е Ш
Е Н И Е №260059
гр.
Шумен, 22.03.2021год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският окръжен съд
в публичното съдебно заседание на двадесет и пети февруари през две
хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател:М.Маринов
Членове:1.Р.ХаджиИ.
2.мл.с.С.Стефанова
при секретаря Т.Тодорова, като разгледа докладваното от
съдия Р.ХаджиИ. в.гр.д.№6 по описа за 2021год., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производство по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение №260008 от 16.09.2020г. по гр.д.№275/2019г., ВПРС е обявил за
неедйствителен по отношение на ТБ„УниКредит Булбанк“ АД-гр.С., представлявано
от Л.К.Х.и Е.М.– изпълнителни директори, договор за дарение на 1/18 ид.ч. от недвижими
имоти: 1.ПОЛСКА КУЛТУРА от 13.569 дка, ІV кат., в местността „Боклуджа",
съставляваща имот № 000147; 2. НИВА
от 11.900 дка, ІV кат., в местността „Радич", съставляваща имот № 030040;
3.НИВА от 4.000 дка, V кат., в местността „Канджа дере", съставляваща имот
№ 021023; 4.НИВА от 8.220 дка, ІV кат., в местността „Боклуджа",
съставляваща имот № 031031; 5.НИВА от 3.000 дка, ІV кат., в местността
„Кирезлик", съставляваща имот № 008046; 6.НИВА от 5.000 дка, ІV кат., в
местността „Авлуджик", съставляваща имот № 022033; 7.НИВА от 4.610 дка, VІ
кат., в местността „Дам ери", съставляваща имот № 014023 и 8.ОВОЩНА
ГРАДИНА от 6.000 дка, ІV кат., в местността „Куванлък", съставляваща имот
№ 009029, обективиран в нотариалния акт за дарение от 07.04.2014 г., №98, том
ІІІ, рег.№1416, дело №283 от 2014 г. на нотариус с рег.№*, в частта между
длъжника Й.И.Й. и Х.А.Х., на основание чл.
135, ал. 1 от ЗЗД, като е отхвърлил предявените от банката субективно съединени искове с правно
основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД срещу Г.И. И., И.И.Й.
и Х.А.Х., по които ищецът като кредитор,
моли съдът да обяви за
относително недействителен по отношение на него, сключеният договор за дарение
на собствените на ответниците Г.И.и И.Й.
идеални части от гореописаните недвижими имоти, обективиран в нотариален акт №98
от 07.04.2014 г., том ІІІ, рег.№1416, дело №283/2014 г. на нотариус с рег.№*,
като неоснователни. Присъдени са и следващите се разноски.
Решението е обжалвано от ищцовото
дружество в частта, с която са
отхвърлени предявените от дружеството
искове с правно основание чл.135 от ЗЗД срещу Г.И.И. и Х.А.Х., сътоветно срещу И.И.Й.
и Х.А.Х.. Сочи, че същото била неправилно, незаконосъборазно и необсновано, по
подробно изложени в жалбата съображения. Въззиваемите се явявали солидарни длъжници по силата на договорите за
кредит, поради което въззивникът можел да иска изпълнение на цялото задължение
от тях, което било обезпечено с договорната ипотека, независимо, че
въззиваемите били едновременно солидарни длъжници и ипотекарни длъжници. Моли, съдът да отмени решението в атакуваната част и вместо това
постанови друго, с което обяви за недействителни спрямо
банката-кредитор, извършените дарения на идеални чести от недвижими имоти,
оформени с нотариален акт №98, т.ІІІ, рег.№1416, д.№283/2014г. в частта, между
длъжниците Г.И.И. и И.И.Й. от една
страна като дарители, и Х.А.Х., от друга като надарен.
Въззиваемите вземат становище по
неоснователността на жалбата.
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 от ГПК, от надлежни
страни, поради което се явява
процесуално допустима.
Шуменският
окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и прецени поотделно
и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
По
силата на договор за банков ипотечен кредит на физическо лице №
6405/18.10.2011 г., сключен между УниКредит
Булбанк“ АД-гр.С., в качеството на кредитор и Й.И.Й., в качеството на
кредитополучател, допълнен и изменен с анекс №1/20.07.2012г., на
кредитополучателя бил предоставен ипотечен кредит в размер на 34000евро. На
същата дата, между банката и Й.И.Й. бил сключен и договор за банков ипотечен
кредит №6406, по силата на който, на кредотиполучателя бил предоставен ипотечен
кредит в размер на 36000евро. В посочените договори и анекса, ответниците Г.И.И.
и И.И.Й. са посочени като солидарни длъжници, съответно са подписали договорите
като такива.
За обезпечение на предоставените
кредити, Й.И.Й., Г.И.И. и И.И.Й.,
учредили в полза на банката ипотека върху
недвижими имоти с административен адрс гр.Ш., ул. №, за което бил
съставен нотариален акт за договорна ипотека №115/20.10.211 г., рег.№10923, том
ІІІ, дело №480 на нотариус с рег.№*.
Банката е уведомила кредитополучателя и
солидарните длъжници, съгласно покани за доброволно изпълнение/връчени на 11.06.2013г./,
че поради неизплащане в срок на дължимите суми, на 14.05.2013г.
е обявила цялата останала непогасена
част от кредита по договор № 6405/18.10.2011г. и
анекса към него, за предсрочно изискуема,
а именно за сумите: 34 655.52 евро - главница,
6 116.07 евро - общ размер на дължимите лихви
9.44 евро - дължима такса по Тарифата на кредитора.
Поради неплащане на задължението по
договорите за кредит, кредиторът е депозирал заявления за издаване
на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл. 417, т. 2
от ГПК, въз основа на които са образувани ч.гр.д. № 1713/2015г. на ШРС,
сътоветно ч.гр.д. № 1714/2015г. на ШРС. Въз основа на заявленията са издадени
заповед за незабавно изпълнение № 879/01.07.2015
г. и изпълнителен лист № 1740
от 01.07.2015г., съответно заповед за незабавно изпълнение № 889/01.07.2015 г.
и изпълнителен лист № 1762 от 01.07.2015г..
Посочените два договора за кредит №6405 и
6406 били обезпечени и със залог върху вземания, произтичащи от наличност по
сметка на кредитополучателя отв.Й.Й.. Като солидарен длъжник и в двата договора
за кредит и анексите към тях е посочено и юридическото лице „ДАНИ ТРЕЙД“
На 31.08.2015 г. въз основа на издадените
заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 1713/2015г. на
ШРСг. и по ч.гр.д. № 1714/2015г. на ШРС било образувано изпълнително дело № 2015*0400465 по описа на
ЧСИ Я.Д.. Съгласно издаденото на 04.04.2019 г. удостоверение по соченото дело,
задължението на длъжниците към кредитора възлиза на 171 731.50 лева.
На
07.04.2014г. ответници Й.И.Й., Г.И. И.и И.И.Й.,
заедно с К.а.с., К.А.К., М.Й. И. и Ц.Й.Н., дарили на Х.А.Х., собствените си
общо 5/6 ид.ч. от недвижими имоти, находящи се в землището на с. Т., както
следва: 1.ПОЛСКА КУЛТУРА от 13.569 дка, ІV кат., в местността „Боклуджа",
съставляваща имот № 000147; 2.НИВА от 11.900 дка, ІV кат., в местността
„Радич", съставляваща имот № 030040; 3.НИВА от 4.000 дка, V кат., в
местността „Канджа дере", съставляваща имот № 021023; 4. НИВА от 8.220 дка, ІV кат., в местността
„Боклуджа", съставляваща имот № 031031; 5.НИВА от 3.000 дка, ІV кат., в
местността „Кирезлик", съставляваща имот № 008046; 6.НИВА от 5.000 дка, ІV
кат., в местността „Авлуджик", съставляваща имот № 022033; 7.НИВА от 4.610
дка, VІ кат., в местността „Дам ери", съставляваща имот № 014023 и
8.ОВОЩНА ГРАДИНА от 6.000 дка, ІV кат., в местността „Куванлък",
съставляваща имот № 009029, за което бил съставен нотариален акт за
дарение №98, том ІІІ, рег.№1416, дело
№283 от 2014 г. на нотариус с рег.№*.
Съгласно представените удостоверения за
наследници №10/27.03.2014г. и №913/26.03.2014г. ,и с оглед разпоредбите на чл.5
и чл.9 от ЗН, Й.И.Й.,
Г.И.И. и И.И.Й., към момента на изповядване на сделката, се явяват собственици
всеки на по 1/18ид.ч. от описаните 8бр. недвижими имота.
При така установената фактическа
обстановка, съдът достигна до следните изводи:
Видно от обстоятелствената част на
исковата молба и заявения петитум, депозирани
са три претенции с правно основание чл.135 от ЗЗД - за обявяване
недействителността спрямо ищцовото дружество, на безвъзмездна сделка-дарение, извършено от Й.И.Й., съответно от Г.И.И. и от И.И.Й., в
полза на Х.А.Х., на идеалните им части/по 1/18ид.ч от осем недвижими имота/,
обективирана в нотариален акт №98, том
ІІІ, рег.№1416, дело №283 на нотариус с рег.№*.
Доколкото предмет на настоящото производство е въззивна жалба срещу решението само в частта, с която са отхвърлени предявените от дружеството искове с правно основание чл.135 от ЗЗД за обявяване недействителността на извършеното от Г.И.И. в полза на Х.А.Х., съответно от И.И.Й., в полза на Х.А.Х., дарение, всеки на по 1/18ид.ч. от 8бр. недвижими имоти, то единствено тези претенции следва да бъдат разгледани в настоящото въззивно производство. В останалата, необжалвана част-касателно обявяване недействителността на извършеното от Й.И.Й. в полза на Х. дарение, на собствената му идеална част / 1/18ид.ч./ от процесните недвижими имоти, първоинстанционното решение е влязло в законна сила.
Съгласно нормата на чл.135 от ТЗ, кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако при извършването им е знаел за увреждането, като само при хипотезата на ал.3, когато действието е било извършено преди възникване на вземането, то е недействително само ако е било предназначено от длъжника и лицето, с което той е договарял, да увреди кредитора. Или за да възникне правото на иск по чл.135 от ЗЗД, следва да са налице няколко елемента: извършване на действие на длъжника, засягащо имуществото му, действието да уврежда кредитора, кредиторът да притежава вземане срещу длъжника и знание за увреждането. В настоящия случай с атакуваната сделка - дарение Г. И. И. и И.И.Й. са се разпоредили в полза на трето лице с имуществени права от своя патримониум /всеки от тях с по 1/18ид.ч. от осем недвижими имота/ без насрещна престация /предоставянето е безвъзмездно/, поради което всеки от тях е намалил имуществото си и по този начин е създал опасност кредиторът да не може да реализира вземането си чрез удовлетворяване от длъжниковото имущество.
По делото се установи също, че съществува
парично вземане на ищцовото дружество от Г.И.и И.Й., произтичащо от договор за
банков кредит №6405/18.10.2011г. и договор за банков кредит №6406/18.10.2011г.,
поради което и ищцовото дружество има
качеството на кредитор.
Съгласно отразеното в текста на
договорите, съответно анекса, ответниците са вписани като солидарни длъжници и
са подписали договорите и анекса в качеството си на трети задължени
лица/солидарни длъжници/, като съгласно чл.16 от договора, съответно чл.15.3 от
анекса, същите са се задължили да отговарят солидарно с кредитополучателя за
изплащане на задълженията му по тези договори в пълен размер/лихви, главници,
комисионни и разноски/, т.е . съгласно
чл. 101 от ЗЗД са встъпили в задължението на кредитополучателя по договора за
банков кредит. В анекса е направено и изрично уточнение, че
солидарните длъжници и поръчителите са наречени трети задължени лица, което потвърждава извода, че сочените разпоредби
касаят ответниците, подписали договорите за кредит в качеството им на солидарни
длъжници. При това положение, кредиторът може да поиска престацията от всеки
един от кредитополучатиля или солидарните длъжници. За разлика от поръчителството, при което
поръчителят отговаря за чужд дълг, при уговорената солидарна задълженост
солидарният длъжник дължи на свое основание, като отговорността му няма
акцесорен характер. В случая източник на солидарността е конкретният договор, а
не законът и разпоредбата на чл. 147 ЗЗД, предвиждаща ограничение във времето,
през което поръчителят остава задължен към кредитора след падежа на главното
задължение, е неприложима/ решение № 654 от 08.01.2008 г. на ВКС по т. д. №
320/07 г./.
Действително, доколкото ответниците са
страна по договорната ипотека, те се явяват ипотекарни длъжници, но това не е пречка
да участват в договорните правоотношения и като солидарни длъжници с кредитополучателя,
каквато хипотеза в случая е налице/ в нотариалния акт за договорна ипотека, Г.И.
и И.Й. отново са посочени като солидарни
длъжници по договорите за кредит/.
Следва да се отбележи също, че
съгласно константната практика на ВКС, обективирана в актове, постановени по
реда на чл.290 ГПК, които са задължителни за долустоящите на ВКС съдебни
инстанции, качеството кредитор е налице ако ищецът по иска твърди и
съществуването на вземането му произтича от твърдените факти, като за
действителността на вземането не е необходимо същото да е ликвидно и изискуемо
или установено с влязло в сила съдебно решение. Извод за несъществуване на
вземането може да се направи, само ако твърдяното вземане е отречено със сила
на пресъдено нещо. А в случая твърдения и данни в този смисъл липсват. Напротив, за вземанията по
договорите за кредит са издадени заповеди за незабавно изпълнение и
изпълнителни листи срещу солидарните длъжници, срещу им е образувано
изпълнително производство, като не са ангажирани доказателства за обезсилвате
на издадените срещу им заповеди.
В настоящия случай , вземането на
кредитора към ответниците е възникнало преди извършването на атакуваните
дарения – процесните договори за предоставяне на ипотечен кредит са сключени
през 2011г., а и банката е уведомила кредитополучателя и солидарните длъжници
още през 2013г., за неизплатени от тях в
срок дължими суми, съответно че поради
това е обявила цялата останала непогасена част от кредита за предсрочно
изискуема, т.е. падежът на задължението е настъпил преди извършването на
атакуваното действие, поради което и в случая е неприложима разпоредбата на чл.135,
ал.3 от ЗЗД, т.е. не е необходимо установяването на намерение
за увреждане на кредитора, както у длъжника, така и у третото лице, с което той е договарял. Съдебната
практика е еднозначна/ р-е №422/20.03.2000г. по
гр.д.№1469/99г.Vг.о./, че качеството кредитор се придобива
не от момента, от който вземането е било
съдебно признато, а от момента, от който е възникнала облигационната връзка.
В настоящия случай
се установява и знание на длъжника за
увреждането на кредитора, доколкото се приема, че длъжникът знае за увреждането
когато знае, че има кредитор и действието му уврежда правото но кредитора /р-е
№ 639/06.10.2010г. по гр.д.№ 754/09г. ІV г.о./, а в настоящия случай са налице
и двете предпоставки. Ако се атакува
безвъзмездна сделка на длъжника, увреждането е налице поради самия факт на извършването й. Когато
увреждащото действие е безвъзмездно, правно ирелевантно е дали лицето, с което
длъжникът е договарял е знаело за увреждането.
За пълнота следва се добави и че по
принцип, в разглежданата хипотеза/чл.135, ал.1 ЗЗД/обстоятелството разполага ли
или не длъжникът с друго
имущество, извън разпореденото, не рефлектира
върху извода за наличие или липса на увреждане. Противното би означавало при недобросъвестност
на длъжника/доколкото същият
не плаща свой дълг/,
да му се предостави възможност за избор срещу кое от притежаваните имущества да
се насочи принудително изпълнение. Съществуването на друго имущество предполага
разполагането с инструмент за изпълнение на дълга, който не е използван от
длъжника, поради което и кредиторът не следва да е задължен да установява
цялостното финансово състояние на длъжника и само, когато длъжникът не
разполага с друго имущество или същото е недостатъчно, да упражни правото си по
чл.135 ЗЗД. Обявената относителна недействителност възстановява в отношенията
между кредитора и длъжника имущественото състояние на длъжника по времето на
възникване на задължението, когато имуществото, предмет на разпореждането, е
притежавано от длъжника и по правилото на чл.133 ЗЗД е служело за общо
удовлетворение на кредитора.
Предвид изложеното съдът намира, че заявените
претенции с правно основание чл.135 от ЗЗД се явяват основателни и следва да бъдат уважени.
Ето защо съдът намира, че първоинстанционното решение
се явява неправилно в обжалваната част и следва да бъде отменено, като вместо
него бъде постановено друго, с което бъде
обявявена по отношение на ищцовото дружество недействителността на договорите
за дарения, обективирани в нотариален акт , №98, том ІІІ, рег.№1416, дело №283
от 2014г. на нотариус с рег. №, по силата на които Г.И.И. се е разпоредила/дарила в полза на Х.А.Х., идеалните си
части /1/18ид.ч/ и И. И.Й. се
е разпоредил/дарил в полза на Х.А.Х.,
идеалните си части /1/18ид.ч/ , от осем недвижими имота. Решението следва да
бъде отменено и в частта, с която банката е осъдена да заплати на Х.А.Х.
деловодни разноски пред първа инстанция в размер на 727.22лв..
В необжалваната част, решението е влязло в законна сила.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответниците по
въззивната жалба Г.И. И.и И.И.Й. следва да заплатят на жалбоподателя деловодни
разноски пред настоящата инстанция в размер на по 12.50лв.
и такива за първа инстанция в
размер на по 712.11лв./сумата е изчислена на база изплатено възнаграждение за
особен представител, такса за съдебно удосотверение и следваща се държавна
такса по иска срещу всеки в размер на 50лв., като последните две такси се
разпределят по равно между ответниците по съответния иск И. и Х., съответно Й.
и Х./, а ответникът по жалбата Х.А.Х. следва да заплати на дружеството деловодни
разноски пред настоящата инстанция в размер на 25лв. и в размер на 55лв. пред
първоинстанционния съд.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА решение №260008 от 16.09.2020г. по
гр.д.№275/2019г. на ВПРС, в частта, с която са отхвърлени предявените от ТБ„УниКредит Булбанк“ АД-гр.С.,
ЕИК , адрес на управление: ….,
представлявано от Л.К.Х.и Е.М.– изпълнителни директори, чрез адв. И.Ч.А. от
САК, преупълномощен Адвокатско дружество „П. и П.“, рег.по ф.д. №1*4/2007г. по
описа на СГС, със съдебен адрес:***, ...,
субективно съединени искове с правно основание чл. 135, ал. 1 от ЗЗД
срещу Г.И. И.с ЕГН **********, с адрес: ***, И.И.Й., с ЕГН **********, с адрес:
*** и Х.А.Х., с ЕГН **********, с адрес: ***, за обявяване за относително
недействителен по отношение на дружеството, сключеният договор за дарение на
собствените на ответниците Г.И. и И.Й.
идеални части от следните недвижими имоти, находящи се в землището на с.Т.,
общ.В., обл.Ш.: 1/полска култура от 13.569 дка, ІV кат., находяща се в
местността „Боклуджа“, съставляваща имот №000147; 2/нива от 11.900 дка, ІV кат.,
находяща се в местността „Радич“, съставляваща имот №030040; 3/нива от 4.000
дка, V кат., находяща се в местността „Канджа дере“, съставляваща имот №021023;
4/нива от 8.220 дка, ІV кат., находяща се в местността „Боклуджа“, съставляваща имот №031031; 5/нива от
3.000 дка, ІV акт., находяща се в местността „Киризлик“, съставляваща имот
№008046; 6/нива от 5.000 дка, ІV кат., находяща се в местността „Авлуджик“,
съставляваща имот №022033; 7/нива от 4.610 дка, VІ кат., находяща се в
местността „Дам ери“, съставляваща имот №014023 и 8/овощна градина от 6.000
дка, ІV кат., находяща се в местността „Куванлък“, съставляваща имот №009029,
обективиран в нотариален акт №98 от 07.04.2014 г., том ІІІ, рег.№1416, дело
№283/2014 г. на нотариус с рег.№*, като неоснователни и дружеството е осъдено
да заплати на Х.А.Х. деловодни разноски
пред първа инстанция в размер на 727.22лв., като вместо това постановява:
ОБЯВЯВА за относително
недействителен, на основание чл.135 от ЗЗД, по отношение на ТБ„УниКредит
Булбанк“ АД-гр.С., представлявано от Л.К.Х.и
Е.М.– изпълнителни директори, договор за дарение, по силата на който, Г.И.И. е дарила на Х.А.Х., собствените си
идеални части/ 1/18 ид.ч./ от недвижими имоти: 1.полска култура от 13.569 дка, ІV
акт., в местността „Боклуджа", съставляваща имот № 000147; 2.нива от
11.900 дка, ІV кат., в местността „Радич", съставляваща имот № 030040; 3.нива
от 4.000 дка, V кат., в местността „Канджа дере", съставляваща имот №
021023; 4.нива от 8.220 дка, ІV кат., в местността „Боклуджа",
съставляваща имот № 031031; 5.нива от от 3.000 дка, ІV кат, в местността
„Кирезлик", съставляваща имот № 008046; 6.нива от 5.000 дка, ІV кът., в
местността „Авлуджик", съставляваща имот № 022033; 7.нива от 4.610 дка, VІ
кат., в местността „Дам ери", съставляваща имот № 014023 и 8.овощна
градина от 6.000 дка, ІV кат., в местността „Куванлък", съставляваща имот
№ 009029, обективиран в нотариалния акт за дарение №98, том ІІІ, рег.№1416,
дело №283 от 2014г. на нотариус с рег.№* на НК.
ОБЯВЯВА относително недействителен, на
основание чл.135 от ЗЗД, по отношение на ТБ„УниКредит Булбанк“ АД-гр.С., представлявано от Л.К.Х.и Е.М.– изпълнителни
директори, договор за дарение, по силата на който, И.И.Й. е дарил на Х.А.Х., собствените си
идеални части/ 1/18 ид.ч./ от недвижими имоти: 1.полска култура от 13.569 дка,
ІV акт., в местността „Боклуджа", съставляваща имот № 000147; 2.нива от
11.900 дка, ІV кат., в местността „Радич", съставляваща имот № 030040;
3.нива от 4.000 дка, V кат., в местността „Канджа дере", съставляваща имот
№ 021023; 4.нива от 8.220 дка, ІV кат., в местността „Боклуджа",
съставляваща имот № 031031; 5.нива от от 3.000 дка, ІV кат, в местността „Кирезлик",
съставляваща имот № 008046; 6.нива от 5.000 дка, ІV кът., в местността
„Авлуджик", съставляваща имот № 022033; 7.нива от 4.610 дка, VІ кат., в
местността „Дам ери", съставляваща имот № 014023 и 8.овощна градина от
6.000 дка, ІV кат., в местността „Куванлък", съставляваща имот № 009029,
обективиран в нотариалния акт за дарение №98, том ІІІ, рег.№1416, дело №283 от
2014г. на нотариус с рег.№* на НК.
ОСЪЖДА Г.И.И. и И.И.Й. да заплатят на
ТБ„Уни Кредит Булбанк“ АД-гр.С.,
представлявано от Л.К.Х.и Е.М.– изпълнителни директори, деловодни
разноски пред въззивната инстанция в размер на по 12.50лв.
и такива пред първа инстанция в
размер на по 712.11лв..
ОСЪЖДА Х.А.Х. да заплати на
ТБ„Уни Кредит Булбанк“ АД-гр.С.,
представлявано от Л.К.Х.и Е.М.– изпълнителни директори, деловодни
разноски пред въззивната инстанция в размер на 25лв. и
такива пред първа инстанция в размер на 55лв..
В останалата, необжалвана
част, решението е влязло в законна сила.
На основание чл.260, ал.3 от ГПК,
решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: Членове: 1.
2