РЕШЕНИЕ
№ 234
гр. ХАСКОВО, 21.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VII-МИ СЪСТАВ , в публично
заседание на шестнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ
Членове:КРАСИМИР Д. ДИМИТРОВ
ВАСИЛ Г. ЧАМБОВ
при участието на секретаря ЖЕНЯ Р. ХРИСТОВА
в присъствието на прокурора Е. П. И.
като разгледа докладваното от СТРАТИМИР Г. ДИМИТРОВ Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20255600600520 по описа за 2025 година
Производството е въззивно по чл. 313 и сл. от НПК.
С присъда № 14/9.05.2025 год. по нохд № 637/2024 год. РС – Харманли е признал
подс. В. Р. Р. от гр.П. за виновен в това, че на 19.09.2017 год. в гр.Х. в съучастие с
неустановено по делото лице /извършител/ и Р.Д.С. от гр.П. /помагач/ като извършител, с
цел да набави за себе си имотна облага умишлено възбудил и поддържал у семейство Ж.К.Д.
и Д.А.Д. от гр.Х. заблуждение, че ще им бъдат доставени осем тона дървени пелети за
отопление от Р. на цена 300 лв. за тон, за което на същата дата са били преведени 960 лв. по
сметка ************************ в „Ю. АД“ – клон П. с титуляр Р.Д.С. и с това им
причинил имотна вреда в размер на 960 лв. поради което и на осн. чл.209 ал.1 вр. чл.20 ал.2
вр. и вр. чл.55 ал.1 т.1 и чл.54 от НК го осъдил на наказания: „лишаване от свобода“ за срок
от 9 /девет/ месеца, чието изтърпяване отложил по реда на чл.66 ал.1 от същия със срок от 3
/три/ години.
Недоволен от така постановената присъда е останал защитникът на подсъдимия,
адв.Д. Ч. от АК – Пловдив, който в законния срок я обжалва с оплаквания, че е постановена
при нарушение на материалния закон, при наличието на съществени нарушения на
процесуалните правила, а наложеното наказание – явно несправедливо. Нарушена била
нормата на чл.303 ал.1 от НПК, запрещаваща присъдата да почива на предположения.
1
Обвинението не било доказано по несъмнен начин. Още в самия обвинителен акт липсвали
описани конкретни факти и действия, уличаващи подсъдимия като извършител на
престъплението, за което е обвинен – както такива по въвеждане на пострадалите в
заблуждение, така и за време и място на извършването им. Не ставало ясно въз основа на
кои доказателства съдът приел, че именно подс.Р. пуснал обява за продажба на пелети и по
този начин участвал във въвеждането в заблуждение. Не било изключено посоченото по
обвинителния акт неустановено трето лице - съучастник да е извършител на тези действия,
не било установено по делото и лицето, с което пострадалите са разговаряли по телефона.
Не били анализирани противоречия в показанията на свид.Р.С., на които се градяла
обвинителната теза. Не било отчетено,че тъкмо същият е възстановил на пострадалите
сумата от 960 лв., представляваща нанесената имотна вреда. Отправят се искания
алтернативно – да бъде отменена присъдата и постановена нова – оправдателна, да бъде
отменена присъдата и делото върнато за ново разглеждане или да бъде изменена присъдата,
като се намали размера на наложеното наказание.
Против въззивната жалба в законния срок не са постъпили възражения, по същата не
са направени искания за събиране на нови доказателства. Такива искания страните нямат
правят и пред настоящата инстанция.
В с.з. пред въззивния съд подсъдимият и неговият защитник поддържат жалбата и
изложените по нея оплаквания и искания.
Прокурор от ОП – Хасково намира и повдигнатото обвинение, и постановената
присъда и изложените към нея мотиви несъответни на изложените и поддържани по
обвинителния акт факти, тъй като същите описвали дейност на подсъдимия, която не е на
извършител, а на подбудител към извършване на инкриминираното деяние. Поради това
било налице противоречие между фактически констатации и дадена правна квалификация,
вкл. с присъдата. Отнасяло се за съществено нарушение на процесуалните правила, което
въззивната инстанция не могла да отстрани, поради което предлага делото да се върне за
ново разглеждане от друг състав на съда.
Хасковският окръжен съд, след като обсъди наведените по въззивната жалба доводи и
аргументи, взе предвид изразените становища на страните и материалите по делото, и
извърши служебна проверка на атакуваната присъда, с оглед разпоредбата на чл. 314 от
НПК, прие за установено следното:
Жалбата е подадена в законния срок, против подлежащ на въззивно обжалване
съдебен акт и чрез постановилия го първоинстанционен съд, от страна с процесуална
легитимация и правен интерес от обжалване. Адресирана е до компетентния въззивен съд.
Поради това е допустима.
Преценена по същество е основателна.
Подробно обсъждане на фактическата обстановка по делото, както и на събраните
доказателства до голяма степен са безпредметни, тъй като настоящата инстанция констатира
допуснато от районния съд съществено нарушение на процесуалните правила, което
2
съществено опорочава постановения съдебен акт и налага неговата отмяна и връщане на
ново разглеждане, тъй като нарушението е отстранимо.
Отнася се за дейността на районния съд по определяне и отмерване на наказанието,
като за втори път в рамките на настоящата календарна година се налага на същия състав на
РС – Харманли да се обърне внимание конкретно върху един и същи проблем.
Видно от съдържанието на присъдата, наказанието е определено на основание чл.55
ал.1 т.1 и чл.54 от НК. Това е абсолютно недопустимо, а и практически невъзможно.
Наказанието се определя от съда или само при условията на чл.54 от НК, или само при тези
по чл.55 от същия. Това е пределно ясно и очевидно защото:
Съгласно чл.54 ал.1 от НК „съдът определя наказанието в пределите на закона…“,
което означава – между предвидените в съответната норма от специалната част на НК
минимален и максимален размер на наказанието, предвидено за съответното престъпление.
Точно обратното е определянето на наказанието при условията на чл.55 от НК, когато
въз основа на установени по делото многобройни или изключителни смекчаващи
обстоятелства, съдът – или определя наказанието под най-ниския предел /ал.1 т.1/, или
преминава към налагане следващото по вид, по-леко наказание /ал.1 т.2 б.“а“, „б“, „в“/
Следователно при условията на чл.55 от НК съдът винаги определя наказанието извън
пределите на закона.
Очевидно е, че двата режима на определяне на наказанието са несъвместими – едно
наказание не може да се определи едновременно в и извън пределите на закона.
Ето защо първоинстанционният съд е допуснал не просто материална
незаконосъобразност на присъдата в частта, относно наказанието. Той е допуснал неяснота,
объркване и непреодолимо противоречие относно действително формираното свое
вътрешно убеждение по този въпрос. Поради това въззивната инстанция практически не
може да провери дейността на контролирания съд по отмерване на наказанието, тъй като
изобщо не става ясно успял ли е същият да формира вътрешно убеждение по въпроса дали
са налице предпоставките за приложението на чл.54, или тези на чл.55 от НК. Въззивният
съд не може да замести вътрешното убеждение на първоинстанционния и да отмери
наказание за пръв път в наказателния процес, тъй като би лишил страните от възможност за
инстанционен контрол върху вида и размера на същото.
Ето защо присъдата следва да се отмени изцяло и делото да се върне за ново
разглеждане от друг състав на съда. В рамките на половин година това е втора присъда на
същия съдебен състав, която се отменя на това основание.
Настоящата инстанция намира за уместно да отбележи още следното: При повторното
разглеждане на делото заслужава да се обърне внимание на становището на прокурора от
ОП – Хасково, изразено пред настоящия съдебен състав. По обвинителния акт по-подробно
и конкретно се описват действия на подсъдимия, свързани с приобщаване на свид.Р.С. към
подпомагане осъществяването на инкриминираното деяние. Последният е бил обвиняем по
същото ДП, по отношение на когото наказателното производство е завършило със
3
сключване на споразумение на същото престъпление. Така изложено е, че именно
подсъдимият придумал свид.С. да открие на свое име банкова сметка, а когато по същата
постъпят парични средства – да ги изтегля и му ги предоставя срещу възнаграждение.
Липсват изложени от прокурора аргументи и доводи защо квалифицира тази дейност на
подс.В. Р. като такава на извършител. Липсват и мотиви на районния съд в тази насока. В
същото време основателен е доводът по въззивната жалба, че дори самият прокурор не
твърди по обвинителния акт други действия, свързани с възбуждане и поддържане на
заблуждение, да са били извършени от подсъдимия Р. – напр. той да е провеждал
телефонните разговори със семейството – пострадали, при които е поддържано тяхното
заблуждение, че ще им бъдат доставени пелети. Обвинението поддържа и че подсъдимият е
качил обява в интернет сайта ***.BG, без да посочи кои доказателства установяват този
факт. Не го е посочил и районният съд, чието обсъждане на доказателствата поначало е
крайно повърхностно и лаконично, но той пък не се е ангажирал в изложените мотиви да
приеме, че подсъдимият е качил обявата.
Предвид изложеното, толкова по-належащо е да се изложат мотиви относно правната
квалификация на деянието на подс.В. Р., каквито към обжалваната присъда практически
лисват.
Водим от горното и на основание чл.334 т.1 вр. чл.335 ал.2 от НПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Присъда № 14 от 9.05.2025 год. по нохд № 637/2024 год. по описа
на РС – Харманли и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на РС – Харманли
за отстраняване на указаните съществени процесуални нарушения.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4