Решение по дело №28/2025 на Административен съд - Ловеч

Производството е по реда на чл. 284 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/ във вр. чл. 58 във вр. чл. 203 и сл. от Административно-процесуалният кодекс /АПК/.

Административното дело е образувано по Искова молба вх. № 145/15.01.2025г., подадена от И. Х. Н. с [ЕГН], изтърпяващ наказание лишаване от свобода в ЗО гр. Троян към Затвора гр. Ловеч. В молбата Н. излага, че Началникът на Затвора гр. Ловеч не е изпълнил Заповед № 573/22.07.2024г. на ГДИН гр. София и „го е привел в Затвора гр. Троян за изтърпяване наказанието“, което не е било съобразено с неговата адресна регистрация в гр. Варна. Предвид това претендира съдът да осъди ГДИН гр. София да му заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лева, както и да се разпореди да бъде изпълнена посочената заповед. След дадени от съда указания, с Допълнение към искова молба вх. № 754/05.03.2025г. ищецът И. Х. Н. е посочил за ответник по подадената искова молба Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София, с адрес: гр. София, [улица], направил е изложение на обстоятелствата, на които основава своята претенция, внесъл е дължимата държавна такса в размер на 10.00 лева по сметка на Административен съд гр. Ловеч, посочил е цената на иска – 5000.00 лева, претендирано обезщетение за причинени неимуществени вреди за периода от 22.07.2024г. до 21.01.2025 година.

В съдебно заседание ищецът И. Х. Н., редовно призован, не се явява лично и не се представлява. Не е ангажирал доказателства и адвокатска защита.

Ответната страна Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София, представлявана от Главен директор, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от старши юрисконсулт Г. Г., надлежно упълномощена от Главния директор на ГДИН. Както в подаден писмен отговор по исковата молба, така и в съдебно заседание, старши юрисконсулт Г. Г. оспорва предявения иск и излага подробни доводи за неоснователност и недоказаност на същия, като моли искът да бъде отхвърлен. Излага, че Заповед № Л-2109/20.05.2024г., издадена от Зам. главният директор на ГДИН, с която е наредено И. Х. Н. да бъде настанен в Затвора гр. Ловеч за доизтърпяване на наложеното наказание, не е обжалвана и е влязла в законна сила. В заключение излага, че не са налице предпоставките за присъждане на обезщетение, поради което предявеният иск следва да бъде отхвърлен.

Представителят на Окръжна прокуратура гр. Ловеч – прокурор Т. П. в съдебно заседание изразява становище за неоснователност и недоказаност на предявеният иск от И. Х. Н., тъй като по делото не се е доказало наличието на незаконосъобразно поведение от страна на ответника, няма акт, с който да са били нарушени правата на ищеца и не е налице причинена вреда, от която да са произтекли неимуществени вреди за Н.. Предвид това прокурор Пиронкова прави искане съдът да отхвърли предявеният иск.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

С Определение № 550 от 21.05.2024г., постановено по НОХД № 954/2024г. по описа на Районен съд гр. Шумен, влязло в законна сила на 12.07.2024г., на И. Х. Н. е определено наказание 10 месеца лишаване от свобода. П. Н. е бил в Затвора гр. Варна, където е постъпил на 02.05.2024г., но със Заповед № Л-2109/20.05.2024г., издадена от Зам. главният директор на ГДИН е наредено И. Х. Н. да бъде настанен в Затвора гр. Ловеч за доизтърпяване на наложеното наказание. Тази заповед е връчена на Н. на 03.06.2024г., но не е обжалвана и е влязла в законна сила. В заповедта е посочено, че същата е за първоначално настаняване и се издава в изпълнение на нормата на чл. 58 от ЗИНЗС и въз основа на Заповед № Л-919/08.03.2017г., издадена от Главния директор на ГДИН, съгласно която е определен териториалният принцип на разпределение на лишените от свобода.

Със Заповед № Л-573/22.07.2024г., издадена от Началника на Затвора гр. Ловеч, И. Х. Н. на основание чл. 63, ал. 1, чл. 77 от ЗИНЗС, чл. 35, чл. 165, чл. 172, ал. 2 от ППЗИНЗС е разпределен в ЗО „Атлант“ гр. Троян към Затвора гр. Ловеч.

На 21.01.2025г. И. Х. Н. е освободен от Затвора гр. Ловеч, видно от Писмо вх. № 351/30.01.2025г. /л. 7 от делото/.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

В конкретният случай ищецът твърди нанесени му неимуществени вреди от незаконосъобразно действие на служители на Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София, а именно поради това, че е настанен в ЗО „Атлант“ гр. Троян към Затвора гр. Ловеч за доизтърпяване на наложеното му наказание лишавено от свобода, въпреки, че адресната му регистрация е в гр. Варна. Съгласно чл. 205 от АПК искът по чл. 203, ал. 1 от АПК се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразни действия и бездействия са причинени вредите. Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София е самостоятелно юридическо лице към Министъра на правосъдието и е надлежен ответник по предявения иск. В конкретният случай, към датата на подаване на исковата молба, ищецът е пребивавал в Затвора гр. Ловеч, поради което компетентен по предявеният иск се явява Административен съд гр. Ловеч. Доколкото предявеният иск се обосновава от фактическа страна с незаконосъобразни действия при или по повод изпълнение на служебни задължения при осъществяване на административна дейност от служители в ГДИН, следва да се приеме, че са налице специфичните предпоставки по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, обуславящи допустимостта на настоящия иск. Предвид това съдът приема, че предявеният срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София осъдителен иск с правно основание чл. 284 и сл. от ЗИНЗС във вр. чл. 58 от ЗИНЗС във вр. чл. 203 и сл. от АПК е процесуално допустим за разглеждане.

Материалноправните основания за възникване правото на обезщетение за ищеца са три: да е налице незаконосъобразен акт, действие или бездействие на административен орган или длъжностно лице, осъществени при или по повод изпълнение на административна дейност; на ищеца да е причинена имуществена или неимуществена вреда; тази вреда да е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния акт, действие или бездействие.

С оглед на събраните по делото доказателства съдът намира, че в настоящият случай тези предпоставки не са налице и така предявеният иск се явява неоснователен и недоказан по следните съображения:

Съгласно чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3.

Съгласно разпоредбата на чл. 58 от ЗИНЗС осъдените се разпределят в местата за лишаване от свобода по ред, определен от главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" съобразно възможността да изтърпяват наказанието най-близо до постоянния си адрес и изискването на чл. 43, ал. 4, както следва: 1. в затворите – осъдените с първоначално определен специален режим; 2. в затворите или затворническите общежития от закрит тип – осъдените с първоначално определен строг режим; 3. в затворническите общежития от открит тип – осъдените с първоначално определен общ режим.

Ако с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС относно неимуществените вреди е въведена законовата презумпция, че настъпването им се предполага до доказване на противното, то доказването на фактическите основания, причинили вредите, е подчинено на изискванията на общия исков процес и е в тежест на страната, която ги твърди – в случая на ищеца И. Х. Н.. Съгласно разпоредбата на чл. 204, ал. 4 от АПК незаконосъобразността на действието се установява от съда, пред който е предявен искът за обезщетението. Незаконосъобразно е всяко действие на орган или длъжностно лице, извършено в противоречие с материалноправна или процесуалноправна норма. По смисъла на АПК действията и бездействията на администрацията във връзка с отговорността за вреди, следва да представляват фактически, а не правни актове. За квалифицирането на едно бездействие/действие като незаконосъобразно е необходимо да бъде установено неизпълнение/изпълнение на задължение за фактическо действие от страна на административен орган или на длъжностно лице от администрацията, което задължение е регламентирано в нормативен акт. Следва да се изясни доколко сочените от ищеца действия по повод разпределението му в Затвора гр. Ловеч за изтърпяване на наложеното му наказание, са извършени в противоречие с материалноправна или процесуалноправна норма, съответно са незаконосъобразни.

На първо място съдът счита, че Заповед № Л-2109/20.05.2024г., издадена от Зам. главният директор на ГДИН, с която е наредено И. Х. Н. да бъде настанен в Затвора гр. Ловеч за доизтърпяване на наложеното наказание, не е била обжалвана по законоустановения ред и е влязла в законна сила. Същата е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и съдържание, с посочване на фактическите обстоятелства и правното основание за нареденото с нея. С тази заповед ищецът е бил запознат, но не я е обжалвал и тя е влязла в законна сила, като е породила своите правни последици. Освен това при издаването на Заповед № Л-2109/20.05.2024г. е спазена както разпоредбата на чл. 58 от ЗИНЗС, така и постановеното със Заповед № Л-919/08.03.2017г., издадена от Главният директор на ГДИН, с която на основание чл. 13, ал. 2, т. 1 и чл. 58 от ЗИНЗС е наредено разпределението на лишените от свобода по затвори, поправителни домове и затворнически общежития. В т. 4 от тази заповед е посочено, че осъдените лишени от свобода от закрит тип се настаняват в затвори и затворнически общежития, както следва: т. 4.6 – Затвора гр. Ловеч и затворническо общежитие „Атлант“ гр. Троян към Затвора гр. Ловеч – лишените от свобода от област Ловеч, Велико Търново, Шумен и Габрово. Тоест при настаняването на ищеца И. Х. Н. в Затвора гр. Ловеч със Заповед № Л-2109/20.05.2024г., издадена от Зам. главният директор на ГДИН, а в последствие и в ЗО „Атлант“ гр. Троян към Затвора гр. Ловеч със Заповед № Л-573/22.07.2024г., издадена от Началника на Затвора гр. Ловеч, е съобразено обстоятелството, че Н. е с постоянен адрес в гр. Шумен. Действително настоящият адрес на И. Х. Н. е в гр. Варна, но определящ за настаняването на лишените от свобода е постоянният адрес, а не настоящият такъв. Именно това е посочено в разпоредбата на чл. 58 от ЗИНЗС, че осъдените се разпределят в местата за лишаване от свобода по ред, определен от главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" съобразно възможността да изтърпяват наказанието най-близо до постоянния си адрес и изискването на чл. 43, ал. 4.

Поради изложеното не може да се приеме, че Заповед № Л-2109/20.05.2024г., издадена от Зам. главният директор на ГДИН и Заповед № Л-573/22.07.2024г., издадена от Началника на Затвора гр. Ловеч, са незаконосъобразни административни актове на административен орган или длъжностно лице, осъществени при или по повод изпълнение на административна дейност, от които на ищеца да е причинена имуществена или неимуществена вреда.

Предвид горното съдът приема, че липсва първата предпоставка за възникване на правото на обезщетение. Не може да се приеме, че е осъществен фактическият състав на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, тъй като не се доказаха незаконосъобразни действия или бездействия на ответника или на негови служители, поради което не е налице първата предпоставка за уважаване на процесния иск. В тежест на ищеца е да докаже наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за основателност на предявения от него иск, каквито указания на същият са дадени от съда с определението за насрочване на делото в открито съдебно заседание. След като не е осъществил главно и пълно доказване на тези предпоставки за реализиране на отговорността на администрацията, то последица от това е неоснователност на исковата молба и като резултат – отхвърляне на предявения иск.

Предпоставка за реализиране отговорността на държавата за вреди е и наличието на пряка и непосредствена връзка между твърдяните незаконосъобразни действия и причинени вреди, която връзка с оглед гореизложеното за недоказаност на другите елементи от фактическия състав също се явява недоказана. В конкретният случай по делото не се доказаха никакви претърпяни от ищеца неимуществени вреди, още по-малко причинени от незаконосъобразно действие или бездействие на ответника или негови служители, поради което не са налице предпоставките за обезвреда.

При определяне на фактическият състав на отговорността, при липса на който и да е от елементите му не може да се реализира отговорността на Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София.

По изложените съображения, съдът намира предявеният иск от И. Х. Н. за неоснователен и недоказан, поради което следва същият да бъде отхвърлен.

С оглед изложеното и на основание чл. 172, ал. 1 и ал. 2 във вр. с чл. 203 и сл. от АПК във вр. с чл. 284 и сл. от ЗИНЗС, Ловешкият административен съд, пети състав

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан предявеният от И. Х. Н., [ЕГН], с постоянен адрес: гр. Шумен, [улица] настоящ адрес: гр. Варна, район Аспарухово, ж.к. „Дружба“, [адрес], срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ гр. София, представлявана от Главен директор, иск за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 5 000.00 лева, за периода от 22.07.2024г. до 21.01.2025 година.

Решението подлежи на касационно обжалване пред тричленен състав на Административен съд гр. Ловеч, в 14-дневен срок от съобщаването му на страните по делото.

Препис от решението да се изпрати на страните по делото.