РЕШЕНИЕ № 50
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видин
10.09.2020година
ВИДИНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание
на десети септември, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИЛИЯ ИЛИЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ВЛАДИМИР СТОЯНОВ
РОСЕНКА ДЕНОВА
при
участието на прокурора Лилия Цветкова и
секретаря Нели Кючукова като изслуша
докладваното от съдията Росенка Денова ч.н.д. № 119 по описа за 2019г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 30, вр. чл. 14 и сл. от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или отнемане и
решения за налагане на финансови санкции /ЗПИИРКОРНФС/.
Производството е по
искане на несъдебен орган в Федерална република Германия – Zentrale Bubgeldelstelle des Pflrzeiprasidiums Rheinpfalz, за признаване и
изпълнение на решение срещу български гражданин Л.И., роден на ***година в
Република България, с последен известен адрес в град В. ж.к.“*******“, бл****, вх.****, ет.****
ап.******, пощенски код 3700, на който е наложена финансова санкция в общ
размер от 108.50 евро съгласно Решение №13.4001129.1 , постановено на
15.04.2019 година, влязло в сила на
15.05.2019 година.
Съдът,
след като се запозна с представеното
Решение за постановяване на финансова санкция, визирано в Удостоверение по чл.4
от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за
взаимно признаване на финансовите
санкции, изменено със Рамково решение 2009/299/ПВР на Съвета, установи, че е
издадено Решение №13.4001129.1 от несъдебен орган в решаващата държава въз
основа на наказуемо деяние по нейния национален закон, постановено на
15.04.2019 година, влязло в сила на
15.05.2019 година, като решението на несъдебния орган в решаващата държава е
издадено въз основа на действия, които съгласно нейния национален закон се
преследват като престъпно деяние съгласно Параграф №4, ал.3, Параграф 49 от
Правилника/Наредба/ за движение по пътищата/StVO/; чл.24 от Закона за движение по пътищата /StVG/; чл.15 BKat от /Каталог за глобите/
- за това, че на 08.02.2019 година в 09.39часа в района на Gundheim, федерална магистрала
61, в района на 334,9 км в посока в
качеството си на шофьор на камион с автомобилна регистрация SE – АК 792, въпросното лице не с пазва задължителна дистанция от 50м при скорост на 50км/ч спрямо предходното МПС.
Отбелязано е, че засегнатото лице
е съгласно законодателството на
решаващата държава относно правото си на обжалване решението, както и сроковете
а обжалване.
Иска
се признаване и изпълнение на чуждо
решение, постановено от друга държава – членка на Европейския съюз, за налагане
на финансови санкции.
В проведеното пред
настоящата инстанция съдебно заседание, представителят на Видинската окръжна прокуратура
моли чуждото решението да бъде признато и да
бъде допуснато неговото изпълнение.
В
съдебното заседание на 10.09..2020 година .засегнатото лице Л.Ж.И. не се яви, редовно
призован по телефона. Поради това на основание чл.16, ал.2 от ЗПИКонфОтнНалФС вместо него се яви определената за служебен
защитник адвокат К. ***, която направи
възражението, че искането за признаване на чуждото решение е неоснователно, тъй
като в подаденото удостоверение липсват индивидуализиращи белези на засегнатото
физическо лице, тъй като по българското законодателство лицата се идентифицират
по три имена, дата и място на раждане,
пол, гражданство и ЕГН, а в удостоверението са записани само две имена на засегнатото
лице.
Съдът, след като се запозна с представеното Решение за налагане на финансова санкция, визирано в Удостоверение
по чл. 4 от
Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа на
взаимното признаване на финансови санкции и в приложението към него и издадено
Решение №13.4001129.1 от несъдебен орган в решаващата държава въз основа на
наказуемо деяние по нейния национален закон, постановено на 15.04.2019 година, влязло в сила на 15.05.2019 година, и
приложените писмени доказателства намира
за установено следното:
Видно от справката по реда на Наредба № 14/18.11.2009г., постоянен адрес
на засегнатото лице Л.Ж.И., ЕГН **********, роден на *** ***,
с и настоящ и постоянен адрес ***. Тъй като засегнатото лице е с постоянно местоживеене на територията на Видинска област /съдебен район на
Окръжния съд – Видин/, то Окръжният
съд - Видин е компетентен да разгледа Решението - чл. 31 ЗПИИРКОРНФС.
Производството е образувано въз основа на
изпратено Удостоверение по чл. 4 от Рамково решение
2005/214/ПВР на Съвета, относно прилагането на принципа за
взаимно признаване на финансови санкции,
издадено въз основа на Решение на несъдебен орган №13.4001129.1, постановено на 15.04.2019 година,
влязло в сила на 15.05.2019 година. Решението за
налагане на финансова санкция е на държава – член
на Европейския съюз – Федерална Република Германия и се отнася за деяние, което представлява административно нарушение на
правила за движение по пътищата, което се санкционира по реда на Параграф №4, ал.3,
Параграф 49 от Правилника/Наредба/ за движение по пътищата/StVO/; чл.24 от Закона за движение по
пътищата /StVG/; чл.15 BKat от /Каталог за глобите, аналогично на чл.21, ал.1 от ЗДвП.
Решението се отнася за
деяние, което е извършено на територията на издаващата държава и не попада под
юрисдикцията на българските съдилища. Представеното Удостоверение и
приложението към него визират конкретиката на приложеното Решение №13.4001129.1, постановено
на 15.04.2019 година, влязло в сила на
15.05.2019 година., постановено от несъдебен
орган в Федерална Република Германия – Zentrale Bubgeldelstelle des Pflrzeiprasidiums
Rheinpfalz – за това,
че на
08.02.2019 година в 09.39часа в района на
Gundheim, федерална магистрала 61, в района на 334,9 км в посока Ludwigshafen, в качеството си на шофьор на камион с
автомобилна регистрация SE – АК 792, въпросното
лице не спазва задължителна дистанция от 50м при скорост на 50км/ч спрямо предходното МПС.
Съдът намира за неоснователно
възражението на служебния защитник по делото за липса на основни
индивидуализиращи белези на засегнатото лица, тъй като в Удостоверението освен
две имена е посочена и дата на раждане, по която съобразно местното
законодателство и на основание разпоредбите на Наредба №14/2009 година всички
основни индивидуализиращи белези на засегнатото лице Л.И. са установени и
приложени по делото във вид на справка /л.21 от делото/.
Липсват данни, че срещу засегнатото лице за същото
деяние в Република България или в друга държава, различна от издаващата и от изпълняващата е постановено и приведено в изпълнение решение за налагане на финансови санкции. Изпълнението на решението не е с изтекла давност по българското законодателство и решението не се отнася за деяние, подсъдно на български съд. Не е налице имунитет или привилегия по българското законодателство, които правят изпълнението на решението недопустимо. Решението не се отнася за деяния, които:
а) по българското законодателство се считат за извършени изцяло или отчасти
на територията на Република България, или
б) са били извършени извън територията на издаващата държава и
българското законодателство не
позволява предприемане на наказателно производство по отношение на
такива деяния.
Съдът
констатира, че наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро или левовата равностойност на тази сума. В разглеждания казус
наложената финансова санкция е в общ размер на от 108.50/сто и осем евро и петдесет цента/евро. Решението е било постановено
срещу физическо лице, което по българското законодателство поради възрастта си носи наказателна и административно
наказателна отговорност, и подлежи на
преследване за деянието, което обосновава решението. Видно от представеното удостоверение, производството е било
писмено, като засегнатото лице е било уведомено относно правото си да
обжалва решението и за сроковете на обжалване. Наложената финансова санкция
/или част от нея/ не е платена.
Представеното
удостоверение, ведно с приложението към него, е пълно и визира конкретиката на
решението. Не са налице основанията, при които
може да се откаже признаване и изпълнение.
Предвид изложеното, съдът намира, че
Удостоверението съдържа всички елементи
посочени в ЗПИИРКОРНФС. Представения акт следва да бъде признат и да бъде изпълнен. Тъй като наложената финансова
санкция е определена в евро /ЕUR/ съгласно чл. 32, ал. 1, вр. чл. 16, ал. 6 ЗПИИРКОРНФС следва да се
определи равностойността й в български левове по курса на БНБ за деня на постановяване на настоящото решение. Служебно известно
е, че към 24.07.2020година, курсът на Българската народна банка е 1.9558 лева за 1 евро. Следователно, равностойността на 108.50евро в български лева е 212.20/двеста
и дванадесет лева и двадесет ст./лева.
Предвид изложеното съдът приема, че са налице условията за признаване и
изпълнение на представеното Решение за финансова санкция, поради което и на основание
чл. 32, ал. 1, вр. чл. 16, ал. 7, т. 1 ЗПИИРКОРНФС, следва да бъде признато и изпратено за изпълнение.
Водим от горното, Видинският окръжен
съд, наказателно отделение,
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА И ДОПУСКА ЗА ИЗПЪЛНЕНИЕ Решение
№13.4001129.1, постановено на
15.04.2019 година, влязло в сила на
15.05.2019 година от несъдебен орган във Федерална Република Германия-Zentrale Bubgeldelstelle des Pflrzeiprasidiums Rheinpfalz, срещу засегнатото лице Л.Ж.И., ЕГН **********, роден на *** ***, с и настоящ и постоянен адрес ***, с което му е наложена финансова санкция в размер на 108.50евро /сто
и осем евро и петдесет цента/евро, равностойността на която в български
лева към датата на издаване на настоящото решение е 212.20/двеста и дванадесет лева и двадесет
ст./лева. .
На
основание чл.36 във вр. с чл.22 от ЗПИИРКОРНФС, признатото решение да се
изпрати на Националната агенция за приходите, за изпълнение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и/или
протестиране в 7-дневен срок от днес пред
Софийски апелативен съд.
ОБЖАЛВАНЕТО
не спира изпълнението.
След влизане на решението в сила,
копие от решението да се изпрати на
засегнатото лице.
На
основание чл.38, ал.1 и ал.2 от ЗПИИРКОРНФС,
незабавно да бъде уведомен компетентния орган на
издаващата държава, като му се изпрати копие от настоящото решение, както и
копие от решението да се изпрати и на Министерството на правосъдието на
Република България, след влизането му в сила.
На
основание чл.13 от ЗПИИРКОРНФС, разноските по признаването и изпълнението на
решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции
на територията на Република България като изпълняваща държава, се поемат от
нея.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.