РЕШЕНИЕ
№ 1184
гр. Бургас, 21.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и втори април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА
ВЪЛКОВА
при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от ДИМАНА Г. КИРЯЗОВА ВЪЛКОВА
Гражданско дело № 20242120105245 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по повод искова молба на „Еос Матрикс“
ЕООД срещу А. М. А., с която се претендира да бъде прието за установено в
отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане към
ответника в общ размер от 3 441,75 лв., от които: главница – 1 598,54 лв. за
вноски с настъпил падеж през периода 07.05.2023 г. – 07.03.2024 г. вкл., 1
706,08 лв. – договорна лихва за периода 07.05.2023 г. – 07.03.2024 г., 137,13 лв.
- мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от 07.05.2023 г. до
датата, предхождаща датата на депозиране на заявлението в съда, както и
законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното
изплащане на задължението, за които суми по ч.гр.д. № 2065/2024 г. по описа
на РС – Бургас е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Претендират се сторените разноски в заповедното и в настоящото
производство. В исковата молба се твърди, че на 11.01.2023 г. между
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и ответника е бил сключен Договор
за потребителски паричен кредит № 5402115, по силата на който кредиторът е
предоставил на кредитополучателя кредит в размер на 25 000 лв., която сума
кредитополучателят се е задължил да погаси на 120 месечни анюитетни
вноски, с краен срок за погасяване - 07.01.2033 г. Сочи се, че
кредитополучателят е погасил част от месечните си вноски, след което е
1
преустановил плащанията по кредита. На следващо място се посочва, че на
09.11.2023 г. е бил сключен договор за продажба и прехвърляне на вземания
(цесия) между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и ищеца в
настоящото производство „ЕОС Матрикс” ЕООД, по силата на който
задължението на ответника, произтичащо от горепосочения договор, е
изкупено от ищеца, като длъжникът е уведомен, че считано от датата на
получаване на уведомлението за цесия кредитор спрямо него по отношение
гореописаното парично вземане е ищецът. Сочи се, че уведомлението за цесия
е получено лично от ответника на 14.11.2023 г. Сочи се също така, че „И.Д. -
Адвокатско дружество“ е надлежно упълномощено да уведомява длъжниците
за извършената цесия от името на цедента и за негова сметка. Моли се също
така на осн. чл. 235, ал. 3 ГПК да се приеме, че длъжникът е надлежно
уведомен и с връчването на изходящо от цедента уведомление като
приложение към исковата молба. Твърди се, че поради липса на изпълнение
ищецът е инициирал заповедно производство, в хода на което се е снабдил със
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, като настоящият иск е предявен в
изпълнение на дадените указания от заповедния съд. В съдебно заседание не
се явява представител на ищеца, но с писмена молба е заявено поддържане на
иска, ангажирани са доказателства.
Така предявеният иск е с правно основание чл. 422 от ГПК, вр. чл. 240,
ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, като същият е допустим.
В законоустановения срок по делото е постъпил отговор от ответника, в
който искът е оспорен по основание и по размер. Твърди се, че ответникът не е
сключвал посочения в исковата молба договор за кредит, не е подписвал
приложените към исковата молба договор за кредит, погасителен план и общи
условия, като оспорва подписа. В отговора също така се сочи, че ответникът
не е титуляр и не се е разпореждал с банковата сметка, по която е получена
сумата по кредита. Твърди, че не е получавал и уведомления за предсрочна
изискуемост на кредита и за извършената цесия. В съдебно заседание
ответникът не се явява лично и не изпраща процесуален представител, не
ангажира доказателства.
След съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, доводите
на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. № 2065/2024 г. по описа на РС-Бургас, с
издадената по това дело Заповед № 1114/02.04.2024 г. за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК е разпоредено длъжникът А. М. А. да
заплати на кредитора „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД суми, дължими по договор за
потребителски паричен кредит № 5402115/11.01.2023 г., сключен между
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и длъжника, вземанията по който са
били прехвърлени на кредитора, а именно: сумата от 1 598,54 лв. – главница,
2
представляваща сбор от вноски с настъпил падеж в периода от 07.05.2023 г. до
07.03.2024 г., сумата от 1 706,08 лв. – договорна лихва за периода от
07.05.2023 г. до 07.03.2024 г., сумата от 137,13 лева – лихва за забава върху
претендираната главница, дължима за периода от 07.05.2023 г. до 31.03.2024 г.,
ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на
заявлението – 01.04.2024 г. до изплащане на вземането, както и сумата от
308,84 лв. - разноски по делото, от които 68,84 лв. - държавна такса и 240 лв. -
адвокатско възнаграждение с включен ДДС. В законоустановения срок
длъжникът е подал възражение по чл. 414 от ГПК, с което е оспорил
дължимостта на вземанията по издадената заповед за изпълнение (без да е
посочил конкретни доводи за това), поради което на заявителя е било указано
правото да предяви установителен иск за вземанията си, което е сторено с
предявяване на настоящия иск.
По делото е представено копие на Договор за потребителски паричен
кредит № 5402115/11.01.2023 г., в който е посочено, че „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг” ЕАД е предоставило на потребителя А. М. А. кредит в размер на
25 000 лв., който е следвало да бъде погасен на 120 месечни погасителни
вноски, всяка от които в размер на 322,23 лв. с падеж на първата погасителна
вноска на 07.02.2023 г. Представен е и погасителния план към договора, от
който е видно, че кредитът е следвало да бъде погасен в срок до 07.01.2033 г.
Представени са и общите условия на „Уникредит Кънсюмър Файненсинг”
ЕАД за отпускане на потребителски кредит с фиксиран лихвен процент в евро
или лева, които са приложими към процесния договор.
Първоначално ответникът е оспорил сключването на горепосочения
договор за потребителски кредит, но след направено в хода на делото
уточнение от ищеца относно начина на сключване на договора, а именно, че
същият не е подписан от страните на хартиен носител, а с електронен подпис
чрез платформата Evrotrust, съдът е указал на ответника да заяви дали
поддържа направеното оспорване на подписа си върху горепосочените
документи. Това указание не е било изпълнено, поради което в проведеното на
12.03.2025 г. открито съдебно заседание съдът е приел, че ищецът не поддържа
направеното оспорване. С оглед на това съдът намира, че процесният договор
за кредит е бил валидно сключен между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг”
ЕАД и ответника А. А., поради което е породил правното си действие.
По делото е назначена и изготвена съдебно-счетоводна експертиза,
вещото лице по която е установило, че с платежно нареждане от 11.01.2023 г.
„УниКредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД е превело по сметка на ответника
А. А. сумата от 25 000 лв. с посочено основание „паричен заем 5402115“. В
експертизата е посочено също така, че по кредита са били платени само
четири месечни погасителни вноски в периода 07.02.2023 г. - 07.05.2023 г.,
3
като плащанията по тях са в общ размер от 994,46 лв. Така платените суми са
били отнесени от кредитора за погасяване на: 444,97 лв. – главница, 460,73 лв.
– редовна лихва, 87,24 лв. – застраховка и 1,52 лв. – лихва просрочие, като са
били погасени изцяло първите три погасителни вноски, а по вноската за м.
май 2023 г. са погасени изцяло застраховката и частично редовната лихва.
Според експертизата, за периода 07.02.2023 г. – 07.03.2024 г. са били
начислени главница в общ размер от 2 043,51 лв., от които са били платени
444,97 лв., както и договорна лихва в размер на 2 162,37 лв., от които са били
платени 460,73 лв., съответно към датата на подаване на заявлението по чл.
410 от ГПК (01.04.2024 г.) неплатената главница е била в размер на 1 598,54
лв. по вноски с падежни дати 07.05.2023 г. – 07.03.2024 г., а неплатената
договорна лихва е била в размер на 1 701,64 лв. по същите погасителни
вноски. Вещото лице също така е посочило, че лихвата за забава, изчислена
върху всяка месечна вноска по главница от съответната падежна дата до
31.03.2024 г. (деня, предхождащ подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК)
е в размер на 103,59 лв. В експертизата е отразено също така, че след датата на
цесията и след образуване на заповедното производство по кредита са платени
доброволно общо 500 лв. по следния начин: на 25.06.2024 г. – 100 лв., на
24.07.2024 г. – 200 лв. и на 05.11.2024 г. – 200 лв.
По делото е представено копие на Индивидуален договор за продажба и
прехвърляне на вземания (цесия) от 09.11.2023 г., сключен между „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг” ЕАД – цедент и „ЕОС Матрикс” ЕООД - цесионер, с
който цедентът е продал на цесионера портфолио от необслужвани от
длъжниците вземания за период от над 181 дни просрочие, произхождащи от
договори за потребителски кредити, сключени от цедента с физически лица,
които вземания са описани в Приложение № 1 към договора.
Представено е и копие на Приложение № 1 към договора за цесия, в
което под № 44 фигурира вземане по договор за кредит № 5402115 от
10.02.2023 г. с длъжник А. М. А., с общ размер на дълга към датата на цесията
- 25 722,39 лв., от които 24 555,03 лв. – главница и 1 168,36 лв. – лихва. Така
извършената цесия на описаните в Приложение № 1 вземания е потвърдена от
цедента с писмено потвърждение, препис от което е приложен по делото.
Видно от приложеното пълномощно, цедентът „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг” ЕАД е упълномощил цесионера „ЕОС Матрикс” ЕООД да
уведомява съгласно разпоредбата на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД от името на цедента
всички длъжници по всички вземания, които са прехвърлени с договора за
цесия от 09.11.2023 г. и които са индивидуалзирани в Приложение № 1 към
договора за цесия, както и да преупълномощава трети лица (в това число
адвокати/адвокатски дружества) с правата по това пълномощно.
Като доказателство по делото е представено уведомление от „ЕОС
Матрикс“ ЕООД до ответника А. за извършената цесия, съдържащо и
изявление за обявяване на предсрочна изискуемост на предоставения кредит,
както и покана за внасяне на дължимите суми по сметка на „ЕОС Матрикс“
4
ЕООД. Липсват обаче доказателства това писмо да е достигнало до ответника
преди завеждане на настоящото дело – същото му е било изпратено по пощата
с обратна разписка, но липсва отбелязване за получаване на пратката.
По делото е представено пълномощно, с което „ЕОС Матрикс“ ЕООД е
упълномощило „Адвокатско дружество – И.Д.“ с множество права,
включително да уведомява всички длъжници на дружеството по сключените
от него договори за цесия, както и да преупълномощава с дадените му права
юрисконсулти, адвокати и/или адвокатски дружества.
Представено е и пълномощно, с което „Адвокатско дружество – И.Д.“, в
качеството си на пълномощник на „ЕОС Матрикс“, е упълномощило четирима
адвокати, включително адв. Недялка Капитанова, да уведомяват длъжниците
по сключените от „ЕОС Матрикс“ ЕООД договори за цесии.
При така ангажираните от страните доказателства, от правна страна
съдът намира следното:
В случая се установи, че на 11.01.2023 г. между „УниКредит Кънсюмър
Файненсинг” ЕАД и ответника А. е бил валидно сключен договор за
потребителски паричен кредит в размер на 25 000 лв., като видно от
изготвената експертиза тази сума е била преведена по банкова сметка на
ответника в деня на сключване на договора.
Установи се също така посредством заключението на вещото лице, че
към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК непогасената
главница по вноски с настъпил падеж (с падежни дати 07.05.2023 г. –
07.03.2024 г.) е била в общ размер от 1 598,54 лв. (т.е. в заявения по делото
размер), непогасената възнаградителна лихва е била в размер на 1 701,64 лв.
по вноски с настъпил падеж (с падежни дати 07.05.2023 г. – 07.03.2024 г.), а
дължимата лихва за забава към деня, предхождащ подаването на заявлението,
е била в размер на 103,59 лв. След образуване на заповедното производство са
били платени още 500 лв., което обстоятелство следва да бъде съобразено от
съда на осн. чл. 235, ал. 3 от ГПК. Поради това и тъй като допълнително
платената сума от 500 лв. не е достатъчна да покрие всички задължения, на
осн. чл. 76, ал. 2 от ЗЗД следва да се приеме, че с тази сума е погасено изцяло
дължимата лихва за забава в размер на 103,59 лв., както и част от
възнаградителната лихва в размер на 396,41 лв. (по погасителните вноски от
07.05.2023 г. и 07.06.2023 г. в пълен размер и част от възнаградителната лихва,
дължима на 07.07.2023 г.), след което е останала неплатена възнаградителна
лихва в общ размер на 1 305,23 лв. по вноски с падежни дати от 07.07.2023 г.
до 07.03.2024 г.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че към момента са налице
следните непогасени задължения на ответника по процесния договор за
потребителски кредит: 1 598,54 лв. – неплатена главница по вноски с падежни
дати 07.05.2023 г. – 07.03.2024 г. и 1 305,23 лв. – непогасена възнаградителна
лихва по вноски с падежни дати 07.07.2023 г. – 07.03.2024 г. На осн. чл. 86 от
ЗЗД ответникът дължи и законна лихва върху неплатената главница, считано
5
от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното й
изплащане.
По делото се установи също така, че вземането на „УниКредит
Кънсюмър Файненсинг” ЕАД към ответника е било прехвърлено на ищеца
„ЕОС Матрикс“ ЕООД с Договор за цесия от 09.11.2023 г. и Приложение № 1
към него, като ответникът не е оспорил валидността и на този договор.
Липсват доказателства ответникът да е бил уведомен за прехвърлянето
на вземането преди завеждане на настоящото дело, тъй като е представено
уведомление за това, но не и доказателства то да е достигнало до ответника.
Въпреки това и с оглед трайно установената съдебна практика в тази насока,
съдът намира, че в случая следва да се приеме, че е налице редовно
уведомяване на длъжника за цесията, тъй като такова уведомление му е било
връчено като приложение към исковата молба. С оглед на това съдът намира,
че цесията е произвела действието си по отношение на ответника и към
настоящия момент надлежен кредитор на вземането по процесния договор за
потребителски кредит е именно ищецът.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че предявеният от „ЕОС
Матрикс“ ЕООД установителен иск е основателен и доказан до размерите от
1 598,54 лв. – главница и 1 305,23 лв. – възнаградителна лихва, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 01.04.2024 г. до окончателното й
изплащане, поради което следва да бъде уважен до тези размери, а в
останалата му част искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
С оглед частичното уважаване на иска и на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК
ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 390,91 лв., представляваща
част от направените от него разноски в исковото производство, съответна на
уважената част от иска, както и сумата от 260,56 лв., представляваща част от
направените от него разноски в заповедното производство.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл. 422 от ГПК, че А. М. А., ЕГН
**********, от * дължи на „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК: *, със седалище и
адрес на управление гр. *, представлявано от * сумата от 1 598,54 лв. (хиляда
петстотин деветдесет и осем лв. и петдесет и четири ст.) – главница за вноски
с настъпил падеж през периода от 07.05.2023 г. до 07.03.2024 г., дължима по
Договор за потребителски паричен кредит № 5402115/11.01.2023 г., сключен
между „Уникредит Кънсюмър Файненсинг” ЕАД и ответника, вземанията по
който са били прехвърлени на ищеца, сумата от 1 305,23 лв. (хиляда триста и
пет лв. и двадесет и три ст.) – договорна лихва за вноски с настъпил падеж
през периода от 07.07.2023 г. до 07.03.2024 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 01.04.2024 г. до изплащане на вземането, които
вземания са част от предмета на Заповед № 1114/02.04.2024 г. за изпълнение на
6
парично изпълнение по чл. 410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 2065/2024 г. на
БРС, като в останалата му част ОТХВЪРЛЯ предявения иск.
ОСЪЖДА А. М. А., ЕГН **********, от * да заплати на „ЕОС
МАТРИКС” ЕООД, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление *
представлявано от * сумата 390,91 лв. (триста и деветдесет лв. и деветдесет и
една ст.), представляваща част от направените от ищеца съдебно-деловодни
разноски в исковото производство, както и сумата от 260,56 лв. (двеста и
шестдесет лв. и петдесет и шест ст.), представляваща част от направените от
него разноски в заповедното производство.
Присъдените суми могат да бъдат платени по следната банкова сметка
на ищеца: IBAN: *, BIC: UBBSBGSF, „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“
АД, титуляр на сметката: „ЕОС Матрикс“ ЕООД.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред БОС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
7