ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ ІІ - 260059 17.08.2020 г.
град Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, втори
въззивен гражданска състав
На: седемнадесети
август две
хиляди и двадесета година
в закрито съдебно
заседание на основание чл.267 ГПК, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ
РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
разгледа въззивно гражданско дело номер
1580
по описа за 2020 година.
На основание чл.268 ГПК, съдията – докладчик Е.
КРАЛЕВА
ДОКЛАДВА ДЕЛОТО:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от П.И.Д. ***, подадена
чрез назначения й от съда по реда на чл.95 ГПК служебен адвокат – адв.Т.Ч., против решение № 820/04.03.2020 г.,
постановено по гр.д.№ 4313/2018 г. по описа на РС-Бургас.
С първоинстанционното
решение е постановено следното:
ОТХВЪРЛЯ иска на П.И.Д.
за осъждане на М.Д.Л., С.Д.Л. и Д.Д.Л., в качеството им на наследници по закон
на Д.Д.Л., починал на 21.05.2019 г., всички със съдебен адрес ***, чрез адв.Т.,
да й заплатят сумата от 1500 лв.,
представляваща обезщетение за причинените й неимуществени вреди – болки,
страдания, пропуснати ползи, в резултат на виновното и противоправно поведение
на ответника в качеството му на адвокат, защитавайки интересите на ищцата като
страна по ЧНД № 1514/2011 г. по описа на БРС, дали отражение като негативна
последица върху интересите на ищцата по изп.д.№ 515/2012 г. по описа на ЧСИ Т.Д.,
рег.№ 801, ведно със законната лихва върху сумата от датата на увреждането –
25.12.2012 г. до окончателното плащане на вземането.
ОТХВЪРЛЯ иска на П.И.Д. за осъждане на М.Д.Л., С.Д.Л. и Д.Д.Л.,
в качеството им на наследници по закон на Д.Д.Л., починал на 21.05.2019 г.,
всички със съдебен адрес ***, чрез адв.Т., да й заплатят сумата от 1266 лв., представляваща обезщетение за
причинените й имуществени вреди, в резултат на виновното и противоправно
поведение на ответника в качеството му на адвокат, защитавайки интересите на
ищцата като страна по ЧНД № 1415/2011 г. по описа на БРС и дали отражение като
негативна последица върху интересите на ищцата по изп.д.№ 515/2012 г. на ЧСИ Т.Д.,
рег.№ 801, ведно със законната лихва върху сумата от датата на увреждането –
25.12.2012 г. до окончателното й изплащане.
Във въззивната жалба се
изразява недоволство от първоинстанционното решение, като същото се счита за неправилно,
незаконосъобразно и необосновано. Според въззивницата, независимо, че БРС е
установил конкретно и изчерпателно фактите и обстоятелствата, които имат
отношение към правния спор, фактическите и правни изводи на съда не
съответстват на безспорната фактическа обстановка, неточно е тълкуван и
неправилно е приложен материалния закон. Считат се необосновани фактическите и
правни изводи на съда, като се сочи, че пасивното и неадекватно поведение на
ответника се установява от фактите, че той не е подал въззивна жалба против
Присъда № 473/07.03.2012 г. по ЧНД № 1415/2011 г. на БРС и това обстоятелство е
принудило ищцата лично да изготви и да депозира жалба пред БОС. Сочи се също,
че в частното обвинение ответникът е навел правна квалификация, която не е била
относима към повдигнатия спор (в гражданския иск по ЧНД № 1415/2011 г. на БРС
ответникът е записал за осъществен състава на чл.145, ал.2 НК, за който следва
да се търси наказателна отговорност от обвиненото лице), а като пряка и
непосредствена последица от тези действия и бездействия на ответника Д. е
претърпяла неимуществени вреди, като отрицателният мултипликационен ефект е и
последвалото изпълнително дело против нея, № 515/2012 г. на ЧСИ Тр.Д., в хода
на което ищцата е претърпяла отново неимуществени, но и имуществени вреди. Във
въззивната жалба се изразява несъгласие и с мотивната част на обжалваното
решение на БРС, в която само накратко са обсъдени свидетелските показания,
въпреки зададените от особения представител конкретни въпроси към свидетелите.
Моли въззивния съд да
отмени решението на БРС и вместо него да постанови друго, с което да осъди солидарно
наследниците на починалия ответник да заплатят на ищцата претендираните
обезщетения от 1500 лв. и 1266 лв. за причинените й неимуществени и имуществени
вреди, в резултат на виновното и противоправно поведение на ответника, ведно
със законната лихва от 25.1.2012 г. до окончателното плащане. Не се правят нови
доказателствени искания. Претендират се направените разноски пред двете съдебни
инстанции.
При проверката, извършена на основание
чл.267, ал.1 ГПК се установи, че
въззивната жалба е депозирана в срока по чл.259 ГПК и от лице, което има правен
интерес от обжалването, поради което е допустима.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор от въззиваемите М.Д.Л., С.Д.Л. и Д.Д.Л., подаден
чрез пълномощника адв.М.Т., в който се взема становище за неоснователност на
въззивната жалба и наведените в нея възражения, за което са изложени подробни съображения.
Поддържа се направеното в отговора на исковата молба възражение за погасяване
на исковата претенция по давност. Молят въззивния съд да остави без уважение
въззивната жалба и да потвърди първоинстанционното решение. Не са направени
нови доказателствени искания.
Предвид горното и след проверка допустимостта на въззивната
жалба и отговора, съдът намира, че делото следва да се внесе в съдебно
заседание за разглеждане и решаване, поради което и на основание чл.267, ал.1 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ДОКЛАДВА на страните по възз.гр.д.№ 1580/2020
г. по описа на БОС постъпилата въззивна жалба от П.И.Д. и постъпилия писмен отговор от въззиваемите М.Д.Л., С.Д.Л.
и Д.Д.Л..
На всяка от страните да се връчи
препис от настоящото определение, като същите се уведомят и чрез процесуалните
им представители по телефона.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.