Р Е Ш Е Н И Е

 

 

Номер

Година

04.10.2024 г.

Град

Мездра

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

	Мездренски районен		съд			ІІ-ри граждански	състав
На						Година

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател

ИВАН ВЪТКОВ

 

Съдебни заседатели

 

Секретар

Валя Пенова

 

Прокурор

 

като разгледа докладваното от

Съдия ВЪТКОВ

 

гр. д.

номер

891

по описа за

2019

година

и за да се произнесе, взе в предвид следното:

Ю.Ц.Н.,  ЕГН ********** *** е предявил иск против М.Н.П., ЕГН ********** ***, за сумата от 4900 лв. дадена в заем от ищеца на ответницата на 13.09.2016 г., в гр. София пред офиса на Първа Инвестиционна Банка. Претендират се и разноски.

Ответната страна в писмения си отговор оспорва иска. Твърди, че Правната квалификация на претендираните права е чл. 240 и сл. ЗЗД.

Събрани са писмени и гласни доказателства.

Съдът, с оглед събраните по делото доказателства,  приема за установено от фактическа и правна страна следното:

В исковата молба се твърди, че страните са живеели на съпружески начала от 2001 г. до м. декември 2018 г. По повод водени от ответницата дела, по допуснато от съда обезпечение, тя трябвало да внесе гаранция в размер на 5500 лв. Помолила ищеца да и заеме поне 4900 лв., а останалата част ще си набави сама. На 13.09.2016 г. ищецът дал на ответницата сумата, която тя внесла в банката като гаранция.

В последствие отношенията между страните се влошили, те се разделили в края на 2018 г. Ищецът през м. април 2019 г. напомнил на ответницата, че му дължи сумата от 4900 лв., но тя отказала да ги върне. Казала, че не дължи нищо.

В тази връзка е предявил настоящия иск за заплащане на сумата 4900 лв. – неизпълнено задължение по договор за заем.

 По същество поддържа предявения иск и моли съда да го уважи изцяло със законните последици, като основателен и доказан.

Ответницата оспорва изцяло така предявения иск както неоснователен.

         На първо място оспорва наличието на облигационно правоотношение между страните, като възразява за наличието на Договор за заем, сключен между страните.

Счита изложените в обстоятелствената част на исковата молба твърдения за напълно неоснователни и некореспондиращи с реалната фактическа обстановка, като заявява, че по делото не са представени доказателства за сключване на Договор за заем между страните.

По същество моли съда да отхвърли предявения иск изцяло, като не претендира разноски.

 Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Писмени доказателства за сключен между страните договор за заем, по делото не са представени.

По искане на двете страни съдът допусна и разпита по един свидетел – на ищцата и на ответницата.

 Св. К. твърди, че познава страните. Свидетелката работи като адвокат. Потърсили са я по повод проблеми на М. във Видин. Налагало се е да се подаде молба за допускане на обезпечение чрез спиране на изпълнението по заведено срещу М. изпълнително дело. Страните споделили със свидетелката, че М. няма такива средства за гаранция, която била определена в размер на 5500 лв. свидетелката уведомила М. за необходимостта за внасяне на гаранцията и в кантората и дошли М. и Ю. и тримата заедно отишли до най-близката банка да внесат сумата. Пред банката Ю. извадил от чантата си 4900 лв. и ги дал на М. като я попитал дали има остатъка до пълния размер. Тя казала, че има и помолила свидетелката да влезе с нея в банката където внесли гаранцията. Екземпляр от платежното останал в М. която отвън пред банката го дала на Ю. да прибере при другите документи. След това по заведеното дело имало положителен резултат, гаранцията била вдигната и свидетелката предприела необходимите действия за приключване на процедурата и възстановяване на внесената като гаранция сума. След това М. поискала среща, дошла в кантората с нейна приятелка, държала се арогантно, поискала си документите. Свидетелката и ги върнала и уведомила съда следващи съобщения да бъдат връчвани директно на ответницата. Други взаимоотношения с тях не е имала. Знае от тях, че нямат брак, но имат общи деца, живеели са заедно.

Свидетелката Н., която е дъщеря на страните, твърди, че знае за дадени от баща и пари на заем от майка. Поискал да му ги върне преди да се разделят, но М. отказала.

Други доказателства, релевантни за правния спор, по делото не са представени.

 При така установеното от фактическа страна съдът намира от правна страна следното:

По предявената претенция с правно основание чл. 240 вр. чл. 79 ЗЗД:

Съгласно чл. 240 ЗЗД, с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума, респ. вещи от същия вид, количество и качество.

По делото не се доказа, че между страните е сключен договор за заем за предоставяне на процесната сума 4900 лв.

В хода на производството не бе представен договор за заем за предоставяне на процесната сума.

Фактическият състав на договора за заем, регламентиран в разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД, се състои от няколко елемента, които следва да бъдат доказани в производството по иска за връщане на предоставената на заем сума, и те са: 1/ съгласие на страните за предаване от заемодателя в собственост на заемателя на парична сума със задължение на заемателя да я върне при настъпване на падежа и 2/ реално предаване на тази сума от заемодателя на заемателя. Посочените елементи от фактическия състав на договора за заем, както и настъпването на падежа за връщане на заема, следва да бъдат установени при условията на пълно и главно доказване, като доказателствената тежест се носи от ищеца – заемодател, защото той извлича изгода от сключения договор за заем с ответника – заемател и търси изпълнение на договорно задължение на заемателя. В този смисъл и, пред вид липсата на доказателства и за двата компонента от фактическия състав на договора за заем, обуславяща правен извод за липса на фактически състав на договор от такъв,  съдът приема, че в настоящото производство не е налице валидно сключен договор за заем.

В тази насока съдът не цени свидетелските показания на св. Н., която е дъщеря на страните, а св. К. депозира показания, отнасящи се до размяна на суми между страните, но без конкретно основание за това.

Липсата на валидно сключен договор за заем прави исковата претенция изцяло неоснователна, и предявения иск следва да се отхвърли.

Ответната страна не претендира разноски.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е    Ш    И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Ю.Ц.Н.,  ЕГН ********** ***, иск против М.Н.П., ЕГН ********** ***, за връщане на сумата от 4900 лв., дадена в заем от ищеца на ответницата на 13.09.2016 г., като неоснователен и недоказан.

  Решението може да се обжалва от страните пред ВрОС в двуседмичен срок от съобщаването му.

 

                                                                 Районен съдия: