РЕШЕНИЕ
№ 267
гр. Карлово, 08.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІ-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Владимир Ст. И.
при участието на секретаря Цветана Т. Димитрова
като разгледа докладваното от Владимир Ст. И. Гражданско дело №
20245320101799 по описа за 2024 година
Съдът е сезиран с искова молба „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, /с
предходно наименование „Теленор България“ ЕАД/, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в град София, район „Младост“ ж.к.
„Младост“ 4, Бизнес Парк София, сграда 6, със законни представители:
Д.К.К., съдебен адрес: ***, чрез адв. Г. З. против Х. Г. А. с ЕГН **********, с
настоящ адрес: ***
В исковата молба се твърди, че ответницата сключила с „Йеттел
България“ ЕАД (предходно наименование Теленор България ЕАД) следните
договори:
1. Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 15.02.2022
г.
2. Договор за услуга интернет за дома с предпочетен номер *** от
07.07.2021 г., като със сключения договор получила за временно ползване
устройство *** при задължение да върне предоставеното оборудване при
прекратяване на договора.
Твърди се, че ответницата не изпълнила задълженията си по
договорите, вследствие на което те били прекратени едностранно от „Йеттел
България“ ЕАД. Към 20.05.2022 г. ответницата имала задължения за преходни
периоди в размер на 58.13 лв., а като последица от посоченото неизпълнение
били начислени неустойки за предсрочно прекратяване на услуги в размер на
общо 198.23 лева.
1
Всички непогасени и изискуеми задължения на Х. Г. А. в размер на
256,36 лева били обединени във фактура № **********/20.5.2022 г. за
клиентски номер ***, със срок на плащане 15 дни от дата на издаването.
Тъй като посочена сума не била заплатена, ищецът подал заявление
по чл.410 ГПК, по което било образувано ч. гр. д. №513/2024 г. по описа на РС
Карлово. Издадената заповед била връчена при условията на чл.47, ал.5 ГПК и
в изпълнение на дадените от съда указания, за ищеца бил налице правен
интерес от предявяване на настоящия иск.
Ищцовото дружество моли съда да постанови решение, с което да
признае за установено по отношение на ответника, че му дължи следните
суми, за които по ч. гр. д. №513/2024 г. по описа на РС Карлово е издадена
Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, а именно:
- 58.13 лева – неизпълнени парични задължения за периода 20.01.2022
г. – 19.03.2022 г., по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *** от
15.02.2022 г. и по Договор за услуга интернет за дома с предпочетен номер ***
от 07.07.2021 г.
- 198.23 лева – неустойки за предсрочно прекратяване на услуги;
- законната лихва за забава върху вземането, считано от датата на
подаване на заявлението – 19.03.2024 г. до окончателното изплащане на
задължението.
Претендират се и разноските по делото, включително и направените в
заповедното производство.
В срока по чл.131 ГПК не е подаден отговор на исковата молба. В
насроченото открито съдебно заседание ответницата се явява лично и
представлявана от сина си Г. Х А.. Признава, че има договори с мобилния
оператор, както и неплатени задължения към него. Заявява, че е пенсионер,
средствата не й достигали и това била причината да се забавви с плащанията.
Моли съда да се произнесе съобразно доказателствата по делото и по
възможност адвокатското възнаграждение да бъде намалено.
След преценка на събраните по делото доказателства, отделно и в
тяхната съвкупност, във връзка със становищата на страните, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл.422 ГПК,
във вр. с чл.415 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.92 ЗЗД, с които се
претендират вземания (абонаментни такси) за мобилни услуги и интернет,
както и неустойки за предсрочно прекратяване на договорите между страните.
Установява се от представените писмени доказателства и не се спори,
че между страните са сключени договор за предоставяне на мобилни услуги и
договор за услуга „Интернет за дома“. Не се спори, че договорите са
прекратени едностранно от ищеца, поради неплащане на задължения по тях.
Съдът намира за основателна исковата претенция в частта, касаеща
неплатените абонаментни такси за предоставени мобилни услуги и за услугата
2
„Интернет за дома“. Размерът и основанието на задълженията за неплатени
абонаментни такси се доказаха от ищеца посредством представените по
делото фактури и не се оспорват от ответницата. Доколкото се касае до
дължимост на вземане, произтичащо от абонаментна такса, която се дължи
независимо от потреблението и при липса на доказателства за плащане, който
факт не се твърди, а и доказването му е в тежест на ответницата, то искът за
заплащане на сумите по договор за мобилни услуги с предпочетен номер ***
от 15.02.2022 г. и по договор за услуга „Интернет за дома“ с предпочетен
номер *** от 07.07.2021 г., се явява основателен и доказан в пълен размер от
58.13 лева, както следва:
- 25.15 лв., дължими за периода 20.01.2022 г. –19.02.2022 г., от които:
13.38 лв. по Договор за услуга „Интернет за дома“, представляващи
непогасено задължение за абонаментна такса и такса за потребление на
мобилни услуги и 11.77 лв., по Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер *** от 15.02.2022 г., представляващи абонаментна такса и такса за
потребление на мобилни услуги
- 32.98 лв., дължими за периода 20.02.2022 – 19.03.2022 г., от които:
10.89 лв., по Договор за услуга „Интернет за дома“, представляващи
абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги и 22.09 лв., по
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 15.02.2022 г.,
представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни
услуги.
Съдът намира, че искът за неустойки в размер на общо 198.23 лева,
представляващи сбор от: три месечни абонаментни такси по договора за
мобилни услуги в размер на общо 52.25 лева, три месечни абонаментни такси
по договора за услуга „Интернет за дома“ в размер на общо 49.98 лева и
неустойка в размер на 96.00 лева за невърнатото устройство HUAWEI ВЗ11-
221 with Antenna по договора за услуга „Интернет за дома“, следва да бъде
отхвърлен, като съображенията за това са следните:
Ответницата, като страна по процесните договори има качеството на
потребител по смисъла на §13 т. 1 от ДР на ЗЗП, поради което съдът е
задължен да следи както за съответствие на искането със закона и добрите
нрави, така и на основание чл. 7 ал.3 от ГПК относно наличието на
неравноправни клаузи в договорите, по смисъла на ЗЗП, които се признават за
недействителни и не пораждат целения в изготвения от кредитора договор
резултат.
Съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор,
сключван с потребител, е уговорка във вреда на потребителя, която не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително
неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и
потребителя. В разпоредбата на чл. 147 ал. 1 от ЗЗП е предвидено, че клаузите
на договорите, предлагани на потребителите, трябва да бъдат съставени по
ясен и недвусмислен начин.
3
Нищожността и неравноправността на неустоечните клаузи в
договорите за мобилни услуги и интернет произтича от начина на уговаряне
на неустойката – в размер на до три стандартни месечни абонамента за всяка
една СИМ карта/номер. Така уговорената неустойка съдът намира за
необосновано висока, доколкото мобилният оператор едностранно определя
месечните абонаменти такси, които не подлежат на индивидуално договаряне.
Така потребителят трябва да заплати като неустойка трикратната абонаментна
месечна такса без да получава насрещна престация, т.е. без да ползва услугите
на оператора. Операторът, от своя страна, би получил очакваната и уговорена
печалба от договора без да дължи насрещна престация до края на срока,
предвид предсрочното му прекратяване. Съдът намира така уговорената
неустойка за установена в противоречие с добрите нрави и конкретно с
нормите на добросъвестността, тъй като излиза извън обичайните
обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции на неустоечните
клаузи. Вредата от неизпълнение на задължението на длъжника не е
съизмерима със стойността, която кредиторът би получил при
удовлетворяване на интереса му от заплащане на разликата между
договорената и определената от него стандартна абонаментна такса до края на
срока на договора. По този начин, макар договорите да са прекратени,
абонатът остава задължен за заплащане на част от месечните абонаментни
такси, без да може да ползва установените в договора услуги. Така
установена, клаузите за неустойка, като нищожни и установена в
противоречие с добрите нрави, не пораждаи задължение за потребителя на
мобилни услуги и интернет.
Договорът за мобилни услуги и договорът за услугата „Интернет за
дома“ са договори с периодично изпълнение, по силата на които доставчикът
се задължава да предостави определени услуги, а потребителят да заплаща
договорената между страните цена. При неизпълнение задълженията на
потребителя, доставчикът може да прекрати договора, т.е. да го развали
поради неизпълнение, като развалянето действа занапред, доколкото двете
насрещни престации се основават една на друга. Потребителят дължи цена за
предоставените услуги до момента на разваляне на договора, а доставчикът
занапред се освобождава от задължението на предоставя услугата.
Действително, търговецът има право на неустойка за вредите от развалянето
на договора по вина на контрахентна си, но следва да се държи сметка за
обратната възможност, която в случая не е налице, а именно - потребителят по
договор за мобилни услуги и интернет не може едностранно да се освободи от
задълженията си по договора по своя преценка. Съгласно чл. 143 ал. 2 т. 6 от
ЗЗП неравноправна клауза е тази, която позволява на търговеца или
доставчика да се освободи от задълженията си по договора по своя преценка,
като същата възможност не е предоставена на потребителя, както и да
задържи сума, получена за престация, която не е извършил, когато сам
прекрати договора. Поради изложеното следва да се приеме, че неустоечните
клаузи, като неравноправни, не пораждат задължение за потребителя, поради
4
което искът в тази част следва да се отхвърли като неоснователен.
Предвид изложеното съдът намира, че исковата претенция за
неплатени абонаментни такси за мобилни услуги и интернет в размер на общо
58.13 лева следва да се уважи, ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 19.03.2024 г. до
окончателното изплащане на задължението. Предявеният иск за неустойки в
размер на общо 198.23 лева подлежи на отхвърляне, като неоснователен.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК с оглед изхода на спора, на ищеца
следва да присъдят сторените в настоящото производство деловодни
разноски, съразмерно с уважената част от иска.
Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение
съдът намира за основателно само за заповедното производство. При
съобразяване с практиката на СЕС – Решение от 23.11.2017 г. по съединени
дела C-427/16 и C-428/16, след преценка на правната и фактическа сложност
на делото, съдът сичта, че справедливо адвокатско възнаграждение по ч. гр. д.
№1799/2024 г. е 100 лева или 120 лева с ДДС.
В исковото производство ищецът е реализирал разноски в размер на
505 лева – 25 лева за заплатена държавна такса и 480 лева за адвокатско
възнаграждение. Съразмерно с уважената част от иска му се полагат разноски
в размер на общо 114.51 лева.
Следва на ищеца да се присъдят и разноските по ч. гр. д. №1799/2024
г. съразмерно с уважената част от иска – 32.88 лева от общо сторени разноски
в размер на 145 лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 от ГПК, че
Х. Г. А. с ЕГН **********, с настоящ адрес: *** ДЪЛЖИ на „ЙЕТТЕЛ
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, /с предходно наименование „Теленор България“ ЕАД/,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в град София, район
„Младост“ ж.к. „Младост“ 4, Бизнес Парк София, сграда 6, със законни
представители: Д.К.К. сумата от 58.13 лв. (петдесет и осем лева и тринадесет
стотинки), за която по ч. гр. д. №1799/2024 г. по описа на РС Карлово е
издадена Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, ведно със законната лихва за
забава, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК –
19.03.2024 г. до окончателното изплащане на задължението, като сумата
включва:
- 25.15 лв., дължими за периода 20.01.2022 г. –19.02.2022 г., от които:
13.38 лв. по Договор за услуга „Интернет за дома“, представляващи
непогасено задължение за абонаментна такса и такса за потребление на
5
мобилни услуги и 11.77 лв., по Договор за мобилни услуги с предпочетен
номер *** от 15.02.2022 г., представляващи абонаментна такса и такса за
потребление на мобилни услуги
- 32.98 лв., дължими за периода 20.02.2022 – 19.03.2022 г., от които:
10.89 лв., по Договор за услуга „Интернет за дома“, представляващи
абонаментна такса и такса за потребление на мобилни услуги и 22.09 лв., по
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер *** от 15.02.2022 г.,
представляващи абонаментна такса и такса за потребление на мобилни
услуги.
ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявения по реда на чл. 422,
ал.1 от ГПК от „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, /с предходно наименование
„Теленор България“ ЕАД/, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в град София, район „Младост“ ж.к. „Младост“ 4, Бизнес Парк
София, сграда 6, със законни представители: Д.К.К., иск за признаване за
установено, че Х. Г. А. с ЕГН **********, с настоящ адрес: ***дължи на
ищцовото дружество сумата от общо 198.23 лева – неустойки за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент по Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер *** от 15.02.2022 г. и по Договор за услуга „Интернет за
дома“ с предпочетен номер *** от 07.07.2021 г., за което по ч. гр. д.
№1799/2024 г. по описа на РС Карлово е издадена Заповед за изпълнение по
чл.410 ГПК.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК Х. Г. А. с ЕГН **********,
с настоящ адрес: ***ДА ЗАПЛАТИ на „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, /с
предходно наименование „Теленор България“ ЕАД/, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в град София, район „Младост“ ж.к.
„Младост“ 4, Бизнес Парк София, сграда 6, със законни представители:
Д.К.К., разноските по делото в размер на общо 147.39 лв. (сто четиридесет и
седем лева и тридесет и девет стотинки), от които 32.88 лева – разноски за
заповедното производство по ч. гр. д. №1799/2024 г. по описа на РС Карлово и
114.51 лева – разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване от страните пред
Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен срок от съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
Й.А.
6