О П
Р Е Д Е Л Е Н И Е
№…………../……………..2018 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно
заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗЛАТИНА КАВЪРДЖИКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИВАНКА ДРИНГОВА
МИЛЕНА НИКОЛОВА – мл. с.
като разгледа докладваното от мл.
съдия М. Николова
въззивно гражданско дело
№ 369 по
описа за 2018 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 248 от ГПК.
Образувано
е по молба с вх. № 19471/28.06.2018 г. от адв. К.М., процесуален представител
на Д.Г.Д., в която е обективирано искане за изменение
на постановеното по делото Решение № 707/19.04.2018 г. в частта за разноските.
В молбата се излага, че присъдения с решението адвокатски хонорар е недължим, тъй
като не са представени доказателства за заплащането му, а в условията на
евентуалност е прекомерен, тъй като изчислен по реда на Наредба № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения с оглед
цената на главния иск е в размер на 879,66 лв., а не в присъдения такъв от 920
лв.
Насрещната
страна „Булминерал“ АД не е депозирала писмен отговор в срока по чл. 248, ал. 2
от ГПК.
За да се
произнесе по молбата, настоящият състав съобрази:
Молбата е
подадена в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, изхожда от надлежна страна, поради
което е процесуално допустима.
В производството пред настоящата инстанция, Окръжен
съд - Варна е бил сезиран с въззивна жалба на Д.Г.Д.,
подадена чрез процесуален представител адв. К.М. ***, срещу решение №
5211/13.12.2017 год., постановено по гр. дело № 4386/2017 год. по описа на РС -
Варна, в частите, с които са отхвърлени предявените от въззивника
Д.Д. против „Булминерал” АД
искове за солидарното му осъждане да заплати на ищеца, наред с ответника „ВМ
Интернешанъл” ЕООД, следните суми на основание чл. 128, т. 2 КТ: 1) 574,26
щатски долара – дължимо трудово възнаграждение за месец април 2015 г.; 2)
2873,45 щатски долара – дължимо трудово възнаграждение за месец май 2015 г.; 3)
3000 щатски долара – дължимо трудово възнаграждение за месец юни 2015 г.; 4)
300 щатски долара – дължимо трудово възнаграждение за месец юли 2015 год.,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от датата на подаване на
исковата молба – 06.06.2016 г. до окончателното
изплащане на задължението и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 631,05
щатски долара – сбор от обезщетенията за забавено плащане върху всяко месечно
възнаграждение за периода от 04.07.2015 г. до 03.06.2016 г.
Въззиваемата
страна „Булминерал“ АД е депозирала молба от 20.03.2018 г., в която изразява
становище по съществото на спора и е представила списък по чл. 80 ГПК, ведно с
доказателства за сторени разноски.
С Решение
№ 707/19.04.2018 г. Окръжен съд - Варна се е произнесъл, като е потвърдил Решение
№ 5211/13.12.2017 г., постановено по гр.д. № 4386/2017 г. на Районен съд -
Варна и е присъдил разноски в размер на 920 лв. в полза на въззиваемата страна,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение на един адвокат.
В мотивите на съдебното
решение, съставът на въззивния съд е обсъдил направеното възражение за недължимост
на разноските, както и това за прекомерност на заплатеното от насрещната страна
адвокатско възнаграждение, като е приел, че същите за неоснователни.
От събраните по делото
писмени документи – договор за правна защита и съдействие (л. 32-33) и разписка
(л. 30) се установява, че въззиваемото дружество е направило разноски за правна
защита и съдействие по в. гр. д. № 369/2018 г. по описа на ВОС. Действително в
началото на двата документа е посочена дата 12.08.2018 г., но същият има
достоверна дата за въззивника от деня, в който е представен в откритото съдебно
заседание на 20.03.2018 г. - по арг. от чл. 181 ГПК. Следователно плащането на
сумата е установено и въззивникът дължи заплащането на разноски за заплатено
адвокатско възнаграждение.
Разноските са присъдени в
размера, в който са направени, тъй като към датата на подаване на исковата
молба цената на иска, изчислена в левова равностойност, е 12691,47 лв. Следва
да се има предвид, че съобразно чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният размер на
дължимото адвокатско възнаграждение в случая възлиза на 910,74 лв., като платеното
и присъдено възнаграждение е в размер на 920 лв.
Съгласно разпоредбата на
чл. 78, ал. 5 ГПК, при направено възражение за прекомерност от насрещната
страна, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но
не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от ЗА. Посочената
разпоредба не въвежда изискване хонорарът да бъде намален до минимално
установения размер, а вменява задължение за съда да го съобрази с конкретната
правна и фактическа сложност на делото.
По тези съображения
правилно е присъден адвокатски хонорар над минималния размер, предвиден в чл.
7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, към която наредба
препраща чл. 36 ЗА, тъй като платеното възнаграждение е съобразено с
действителната правна и фактическа сложност на делото.
Съставът на ВОС счита, че
не са налице предпоставки за изменение на въззивното решение в частта за
разноските, поради което молбата следва да бъде оставена уважение, като неоснователна.
Мотивиран от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. №
19471/28.06.2018 г., подадена от адв. К.М., процесуален представител на Д.Г.Д.,
за изменение в частта за разноските на Решение № 707/19.04.2018 г. по в. гр.
дело № 369/2018 г. по описа на ВОС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.