№ 6293
гр. С., 08.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20231110171117 по описа за 2023 година
Предявени са искове от „Т С“ ЕАД, ЕИК: ********, седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Я“ № 23Б срещу следните лица с адрес: гр. С., ж.к. „К С“, кв.
„Б“, бл. 10, вх. А, ет. 1, ап. 1:
И. Х. И., ЕГН: **********, квота 1/4;
П. С. С., ЕГН: **********, квота 3/4,
по чл. 79, ал. 1 ЗЗД чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответниците да
заплатят при горните квоти следните вземания за имот, находящ се в гр. С., ж.к. „К С“,
кв. „Б“, бл. 10, вх. А, ет. 1, ап. 1, аб. № *****:
1 990,08 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
01.05.2020 г. - 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 29.12.2023 г. до
изплащане на вземането;
мораторна лихва от 347,17 лв. за периода 15.09.2021 г. - 12.12.2023 г.;
20,88 лв. - цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода
01.11.2020 г. - 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 29.12.2023 г. до
изплащане на вземането;
мораторна лихва от 4,69 лв. за периода 01.09.2021 г. - 12.12.2023 г.
Ищецът твърди, че ответниците в качеството си на съсобственици на процесния
имот при наследствено правоприемство са клиенти на топлинна енергия за битови
нужди за процесния период, поради което дължат суми за топлинна енергия и дялово
разпределение. Представя писмени доказателства и прави искане за допускане на
експертизи и привличане на трето лице помагач.
В срока по чл. 131 ГПК И. И. не е подал отговор на исковата молба.
В срока по чл. 131 ГПК П. С. чрез особения представител адв. В. В. оспорва
исковете по основание и размер. Сочи нередовност на исковата молба във връзка с
изложени съображения относно настъпило наследствено правоприемство относно
процесния имот, като ответникът не бил собственик на ¾ от имота. Прави възражение
1
за погасителна давност. Недопустим бил искът за дялово разпределение, цената за
което се дължала на трето лице, а не на ищеца. Твърди неправилно отчитане или
невярно дялово разпределение, като ответникът не ползвал топлинна енергия.
Липсвали доказателства за връчване на общата фактура за съответно посочени
отоплителни сезони. От представените от ищеца доказателства не ставало ясно за кой
точно имот се отнасят. Неправилно била изчислена таксата за сградна инсталация, като
липсвали доказателства дали в имота има уреди за отопление, които да са били
отчитани, включително и дистанционно. Оспорва наличието на връзка между
посочения от ищеца абонатен номер, ID номер и номер на инсталация. Недопустимо се
явявало искането за допускане на трето лице-помагач на ищеца при липса на сключен
договор между ищеца и същото лице. Прави доказателствени искания.
Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното:
Ищецът следва да докаже:
- по исковете за главници: възникнало облигационно отношение между
страните, по силата на което е доставена топлинна енергия и извършено дялово
разпределение в процесния имот в претендираното количество и стойност, както и че
ответникът е собственик/вещен ползвател на имота или го обитава на валидно
договорно основание с открита на негово име партида, факти, спиращи и/или
прекъсващи давността;
- по исковете за мораторни лихви: съществуване на главен дълг в съответен
размер, изпадане на ответниците в забава и размер на лихвите.
В тежест на ответниците е при установяване на горните обстоятелства да
докажат погасяване на дълга.
По исковете, предявени срещу ответника И. И.
Доколкото ответниците са обикновени другари и имат самостоятелни права в
процесния имот, неприсъствено решение може да бъде постановено и само срещу
един от тях при липса на тъждественост в предметите на делата и съответно на
необходимост от еднакво решение спрямо всички другари.
Съдът счете, че са налице следните предпоставки на чл. 238-239 ГПК за
постановяване на неприсъствено решение срещу И. И. за претендираната от него 1/4
квота от процесните задължения: ответникът е получил препис от исковата молба, не е
подал в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба, не са е явил в откритото
съдебно заседание, за което е бил редовно призован, без да е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие, и с оглед искането на ищеца за
постановяване на неприсъствено решение, ответникът е редовно уведомен за
неблагоприятните последици от пасивното си процесуално поведение по смисъла на
чл. 238, ал. 1 ГПК и искът е вероятно основателен с оглед на събраните доказателства.
По разноските
С оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото, обема на
извършените процесуални действия от ищцовия представител, както и материалния
интерес по делото, както и броя на проведените открити съдебни заседания с
участието на ищцов представител, имайки предвид и че съдът може да присъжда
възнаграждения и под минималния предвидения размер (чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37
ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП и Определение № 518 от 3.12.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. №
2
4461/2019 г., IV г. о.), с оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
ответникът И. И. следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски за настоящото
производство съобразно притежаваната от него ¼ квота в процесните задължения от
разноските в общ размер на 1 199,60 лв., от които 229,60 лв. - държавна такса, 300 лв. –
депозит за особен представител, 600 лв. - депозити за СТЕ и ССЕ, 20 лв. - такса за
съдебно удостоверение и юрисконсултско възнаграждение при определен общ размер
от 50 лв. за същото възнаграждение.
По исковете, предявени срещу ответника П. С. С.
Съгласно нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране, като в ал. 2,
изр. 2 е предвидено, че Общите условия влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Според чл.
153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединена към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. С оглед на посочените
норми се налага изводът, че потребители/ клиенти на топлинна енергия, с които
възниква облигационно отношение по договор за доставка на топлинна енергия по
силата на закона, са собствениците или титулярите на вещно право на ползване на
топлоснабдени имоти, в които ищцовото дружество доставя топлинна енергия.
Правоотношението възниква по силата на закона, без да е необходимо изрично
волеизявление в тази насока от страна на потребителя.
За установяване на обстоятелството, че през исковия период ответникът е
клиент на топлинна енергия в процесния недвижим имот, съответно, че между
страните е възникнало облигационно отношение по доставка на топлинна енергия, по
делото са представени следните писмени доказателства: Нотариален акт за продажба
на недвижим имот от 07.04.1995 г., удостоверение за наследници от 09.05.2011 г. на С
М, удостоверения за съпруг и родствени връзки на И. И., С. М. и В Г..
От съвкупния анализ на посочените писмени доказателства се установява, че с
нотариален акт В Л.ова е продала на своя брат С М ½ идеална част от процесния имот,
който я придобил като лично имущество при липса на доказателства, че към същия
момент е бил в брак при съответен режим на имуществени отношения със С. М.,
посочена като преживяла съпруга в удостоверението за наследници на С М от
09.05.2011 г. От удостоверение за съпруг и родствени връзки на В Г. (фамилно име
преди брака Л.ова) се установява, че същата е жИ. и е омъжена за В. Г., поради което
нейната ½ идеална част от имота не е придобита от някоя от страните по делото,
доколкото по делото липсват доказателства, че именно другата ½ идеална част от
имота е била собствена на нейния брат С М. Поради това е основателно възражението
в отговора на исковата молба, че по делото не е доказано, че бащата на И. И. - С М е
станал собственик на целия имот, уточнено в съдебно заседание на 09.12.2024 г.
След кончината на С М на 30.04.2011 г. същият е наследен от преживялата
съпруга С. М. и от двете дъщери П. С. и И. С.. След кончината на С. М. на 24.06.2018
г. (вж. удостоверение за съпруг и родствени връзки на И. И.) същата е наследена от
двете си дъщери П. С. и И. С., които са придобили равни квоти от наследствения дял
от имота, а именно – по ¼ от процесния имот. След кончината на И. И. (променено
3
фамилно име след втори пореден брака с другия ответник И. И. на 24.06.2021 г. видно
от справка по реда на Наредба 14/18.11.09 г. от 15.11.2024 г.) същата е наследена от
преживелия съпруг И. И., който получава половината от наследството или 1/8 от
имота, а нейната сестра П. С. – 3/8 от имота, доколкото когато съпругът наследява
заедно с братя и сестри, той получава половината от наследството, ако то се е открило
преди навършването на десет години от сключването на брака с И. И., какъвто
настоящият случай е (чл. 9, ал. 2 ЗН).
Нотариалният акт, с който се удостоверява сделка за право на собственост върху
недвижим имот по реда на чл. 537 ГПК, се ползва с материална доказателствена сила
по чл. 179, ал. 1 ГПК относно констатацията на нотариуса за принадлежността на
правото на собственост, тъй като такава е присъща на официалните свидетелстващи
документи за факти. При оспорване на признатото с акта право на собственост
тежестта за доказване се носи от оспорващата страна (арг. от прот. от ТР № 1 от
21.03.2013 г. по т.д.№ 11/2012, ОСГК на ВКС; Решение № 97 от 27.07.2020 г. на ВКС
по гр. д. № 1917/2019 г., III г. о.; Решение № 198 от 10.08.2015 г. на ВКС по гр. д. №
5252/2014 г., IV г. о.).
В процесния нотариален акт е обективирано удостоверителното изявление на
съставилия го нотариус К. Б., че се е уверила, че продавачът В Л.ова (фамилно име
след брака - Г.) е собственик на продаваната от нея ½ идеална част от процесния
апартамент. Ответникът не е сторил в срока по чл. 131 ГПК конкретни възражения
относно вещнопрехвърлителното действие на договора за продажба, сключен в
нотариална форма, а само е оспорил доказаността по делото, че неговият наследодател
е придобил целия имот.
Поради това и с оглед на цитираните норми между ищеца и ответника е
възникнало облигационно отношение по договор за продажба на топлинна енергия за
битови нужди при публично известни общи условия за продажба на топлинна енергия
за битови нужди от „Т С” АД на потребители в гр. С., действали през исковия период,
като правоотношението е възникнало по силата на закона, без да е необходимо изрично
волеизявление от страна на ответника в тази насока, имайки предвид и че според
писмо от 27.12.2024 г. на Агенцията по вписванията липсва партида с вписвания,
отбелязвания и заличавания относно процесния имот, тоест липсата на доказателства,
че през процесния период имотът е бил придобит от трето лице.
С оглед гореизложеното и на посочените норми от ЗЕ ответникът се явява
потребител на топлинна енергия и е задължен въз основа на облигационно
правоотношение по договор за доставка на топлинна енергия в сграда в режим на
етажна собственост, възникнало по силата на закона, да заплаща на ищцовото
дружество стойността на доставената топлинна енергия.
Според неоспорено от страните заключение на съдебно-техническата експертиза
(СТЕ), което съдът цени като обективно и компетентно, за исковия период е начислена
по прогнозни данни топлинна енергия в размер на 2 347,61 лв., а след извършено
изравняване е налице сума за доплащане от потребителя в общ размер на (+) 640,68 лв.
Следователно стойността на реално доставената от ищцовото дружество през исковия
период топлинна енергия се равнява на 2988,28 лв. Съгласно заключението на СТЕ
измерването на потребеното количество топлинна енергия в сградата, в което се
намира процесният имот, се извършва с общ топломер за търговски цели, който е
преминавал метрологичен контрол с отчисляване на технологични разходи съгласно
действащата Методика за разпределение на топлинна енергия в сгради-етажна
собственост.
4
От събраните по делото доказателства се установява, че в тежест на ответника е
възникнало задължение да заплати в полза на ищеца 3/8 от стойността на доставената
в имота му топлинна енергия в претендирания размер от 1990,08 лв., от който съдът е
обвързан с оглед принципа на диспозитивното начало, за която сума няма данни да е
погасена чрез плащане, както е посочено и в неоспореното от страните заключение на
съдебно-счетоводна експертиза (ССЕ), което съдът кредитира като компетентно и
обективно изготвено.
Според същото заключение информационната система на ищеца представлява
съвкупност от различни видове данни с връзка между тях, като клиентите разполагат с
договорна сметка (номер платец), по която могат да обслужват един или няколко
имота, които се водят по номер на инсталация – уникален десетцифрен номер, с който
недвусмислено се идентифицира топлоснабденият имот. В тази връзка се явява
неоснователно възражението на ответника за неустановена връзка между ID номер,
номер на инсталация и абонатен номер, доколкото ID номерът е предназначен за
извършване на плащания на задължения за топлоснабдения имот в информационната
система на ищеца, номерът на инсталация е предназначен за идентификация на същия
имот, а абонатният номер – за идентификация на абоната, като видно от заключението
на ССЕ вещото лице е работило по всички данни, касаещи само процесния имот и
период, а не и други топлоснабдени имоти.
Предвид обстоятелството, че се установява, че „Т С” ЕАД има непогасени
вземания срещу ответника за стойността на доставената в имота топлинна енергия,
следва да бъде разгледано направеното от него възражение, че същите са погасени по
давност.
Задълженията на потребителя за заплащане стойността на топлинната енергия
са такИ. за периодични плащания, тъй като са налице повтарящи се през определен
период от време еднородни задължения, чийто падеж е уговорен в общите условия на
ищцовото дружество, като не е необходимо плащанията да са еднакви по размер (ТР №
3/18.05.2012 г. по т.д. № 3/2011 г., ОСГК на ВКС). Същите се погасяват с изтичането на
тригодишен давностен период. Съгласно нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността
започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо. Чл. 116, б. „б” ЗЗД
предвижда, че давностният срок се прекъсва с предявяване на иск относно вземането –
в конкретния случай на 29.12.2023 г. Исковият период, за който ищецът претендира
цена на доставена топлинна енергия, е 01.05.2020 г. - 30.04.2022 г., поради което в
случая са приложими общите условия, одобрени с решение ОУ-1 от 27.06.2016 г. на
КЕВР, влезли в сила на 11.08.2016 г. Според чл. 33, ал. 1 от тези общи условия
клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия по
чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Тоест по
отношение на тях е приложима нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД, съгласно която давността
започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
Погасени по давност са вземанията за периода м. 05-10.2020 г., тъй като
задължението за м. 11.2020 г. е следвало да бъде изпълнено до 14.01.2021 г.
включително и считано от 15.01.2021 г. е започнала да тече погасителна давност, чието
изтичане на 15.01.2024 г. е прекъснато с подаването на исковата молба на 29.12.2023 г.
Съгласно заключението на СТЕ за същия период реално доставената топлинна
енергия след извършено изравняване възлиза на 204,92 лв.
При това положение стойността на реално доставената за непогасения по
давност период от 01.11.2020 г. до 30.04.2022 г. възлиза на 1 785,16 лв., до който
5
размер и период и при квота 3/8 за ответника предявеният иск по чл. 150 ЗЕ следва
да бъде уважен, а за разликата над тази сума до пълния предявен размер и за
останалата част от процесния период следва да бъде отхвърлен като погасен по
давност.
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Нормата на чл.
84, ал. 1 ЗЗД предвижда, че когато денят за изпълнение на задължението е определен,
длъжникът изпада в забава след изтичането му. Съгласно чл. 33, ал. 1 от общите
условия на „Т С” ЕАД от 2016 г. клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 (приложим в настоящия случай) в 45-дневен
срок след изтичане на периода, за който се отнасят. В ал. 4 обаче е посочено, че
продавачът начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3, ако не са заплатени в срок. По аргумент за
противното съдът приема, че клиентите на топлинна енергия не дължат обезщетение
за забава върху прогнозно начисляваната месечно топлинна енергия по чл. 32, ал. 1.
Според чл. 32, ал. 2 от общите условия от 2016 г. след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки продавачът издава за
отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за
потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база
изравнителните сметки. Върху тези окончателно определени по размер суми въз
основа на реалния отчет на доставеното количество топлинна енергия клиентите
дължат обезщетение за забава ако не са заплатили сумите в 45-дневен срок от изтичане
на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал. 2). За да може потребителите на топлинна
енергия да изпълнят задължението си да заплатят на „Т С“ ЕАД тези суми, е
необходимо дружеството да окаже необходимото съдействие (по смисъла на чл. 95
ЗЗД), като предостави информация относно дължимата сума, издавайки фактурата,
предвидена в чл. 32, ал. 3 от общите условия. С оглед на това следва да се приеме, че
45-дневният срок тече от издаването на фактурата за съответния отчетен период, в
случай че същото следва по време датата, на която изтича периодът.
След като ответникът не е заплатил процесните суми съгласно издадените
фактури за двата отоплителни сезона съответно в срок до 14.09.2021 г. и до 14.09.2022
г., за тях е възникнало задължение да заплатят на „Т С“ ЕАД обезщетение за забава за
процесния период. Доколкото вземането за главница за периода м. 05-10.2020 г. е
погасено по давност, върху същото не се следва мораторна лихва. Според
заключението на ССЕ дължимата мораторна лихва за целия процесен период е 347,17
лв., а искът за тази лихва върху главницата за неиздавностения период е основателен
за сумата от 296,86 лв.
Разпределението на топлинната енергия в сграда-етажна собственост се
извършва по системата на дялово разпределение - чл. 139, ал.1 ЗЕ. Съгласно чл.139, ал.
2 ЗЕ дяловото разпределение на топлинната енергия между клиентите в сгради –
етажна собственост, се извършва от топлопреносното предприятие или от доставчик на
топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, вписано в публичния
регистър по чл. 139а. Начинът на определяне на цената за услугата „дялово
разпределение на топлинната енергия“ е точно определен в закона. Съгласно чл. 139в
ЗЕ, когато топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия не са
регистрирани по реда на чл. 139а ЗЕ, те сключват писмен договор за извършване на
услугата дялово разпределение с лицето, избрано от клиентите по реда на чл. 139б ЗЕ,
в който уреждат цените за нейното извършване. Същите се заплащат от потребителите
6
на топлопреносното предприятие, което от своя страна дължи плащането им на
търговеца, осъществяващ самата услуга. От изложеното следва извод, че дружеството-
ищец е легитимирано да събере вземането за стойността на услугата „дялово
разпределение“.
Видно от неоспореното от страните заключение по СТЕ дяловото разпределение
в имота е извършвано от „Техем Сървисис“ ЕООД през процесния период, както се
установява и от неоспорени от страните изравнителни сметки, талон за отчет,
констативни протоколи за неосигурен достъп и проверка на уредите за дялово
разпределение, представени от третото лице-помагач по делото. Съгласно
представения протокол от общо събрание е прието валидно решение извършването на
разпределението в процесната сграда етажна собственост да се извършва от същото
дружество. Според заключението на ССЕ стойността на извършената услуга за
процесния период възлиза на сумата в предявения размер, за която сума няма данни да
е погасена чрез плащане.
Неоснователно е оспорването на ответника, че липсвал предмет на договора
между ищеца и третото лице помагач при липса на представен списък с описание на
сградите, които ще бъдат обслужвани от третото лице помагач, след като по делото са
налице категорични доказателства, че същото лице е извършвало дялово
разпределение в имота за процесния период.
Относно вземането за главница за извършена услуга за дялово разпределение по
изложените по-горе съображения също се прилага тригодишна погасителна давност,
която започва да тече от датата, на която вземането е възникнало - първият ден,
следващ месеца за който се отнася, доколкото по отношение на цената за услугата
дялово разпределение липсва предвиден срок за плащане от страна на потребителя на
топлинна енергия - арг. чл. 114, ал. 2 ЗЗД. В конкретния случай към 29.12.2023 г.,
когато е подадена исковата молба и съответно е прекъсната давността, погасени по
давност са вземанията за периода м. 11.2020 г., които са били погасени чрез плащане
от ответника според заключението на ССЕ, в който случай възражението за
погасителна давност се явява неоснователно, доколкото извършеното плащане
представлява признание на вземането съгласно трайната практика на върховната
инстанция. Горното обстоятелство не променя крайния извод на съда за дължимост на
главницата за дялово разпределение в целия претендиран размер, който се установява
от същото заключение.
Доколкото по отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия, длъжникът
изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД. По делото не са представени
доказателства за отправена и получена покана за плащане на това задължение от дата,
предхождаща подаването на исковата молба, поради което акцесорната претенция в
тази част се явява неоснователна. Съгласно чл. 36, ал. 2 ОУ от 2016 г. редът и начинът
на заплащане на дялово разпределение се определят от ищеца и се обявява на
клиентите. Като вземания, за който няма падежна дата за изпълнение, длъжникът
изпада в забава след отправена от кредитора покана (чл. 84, ал. 2 ЗЗД). Ищецът нито
твърди, нито доказва да е обявил такъв ред, нито да е отправил покана за плащане до
ответника. В представените фактури няма перо за дялово разпределение, а и няма
данни същите да са достигнали до ответника. Следователно искът по чл. 86 ЗЗД във
връзка с дяловото разпределение е изцяло неоснователен.
Предвид изложеното, следва уважаване на исковете за установената квота от
процесните задължения и тяхното отхвърляне за задълженията, погасени по давност,
7
както и отхвърляне на всички искове относно процесните задължения за разликата над
установената квота до размера на предявената квота от процесните задължения.
По разноските
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни, но разноски се
следват само на ищеца, доколкото ответникът е бил представляван от особен
представител в настоящото производство и не е сторил искане за присъждане на
разноски.
Съдът, като съобрази вида и обема на извършената дейност от процесуалните
представители на ищеца, материалния интерес по делото, липсата на фактическата и
правна сложност на делото, както и броя на проведените открити съдебни заседания с
участието на ищцов представител, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр.
чл. 25, ал. 1 НЗПП определи юрисконсултското възнаграждение на ищеца в
настоящото производство в минимален размер от 50 лв.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът П. С.
следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски съразмерно на уважената част от
исковете и съобразно припадащата му се 3/8 квота от разноските в общ размер на
1 199,60 лв., от които 229,60 лв. - държавна такса, 300 лв. – депозит за особен
представител, 600 лв. - депозити за СТЕ и ССЕ, 20 лв. - такса за съдебно
удостоверение и юрисконсултско възнаграждение.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД И. Х. И.,
ЕГН: **********, адрес: гр. С., ж.к. „К С“, кв. „Б“, бл. 10, вх. А, ет. 1, ап. 1, да заплати
на „Т С“ ЕАД, ЕИК: ********, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я“ № 23Б,
¼ от следните вземания за имот, находящ се в гр. С., ж.к. „К С“, кв. „Б“, бл. 10, вх. А,
ет. 1, ап. 1, аб. № *****:
1 990,08 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода
01.05.2020 г. - 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 29.12.2023 г. до
изплащане на вземането;
мораторна лихва от 347,17 лв. за периода 15.09.2021 г. - 12.12.2023 г.;
20,88 лв. - цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода
01.11.2020 г. - 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 29.12.2023 г. до
изплащане на вземането;
мораторна лихва от 4,69 лв. за периода 01.09.2021 г. - 12.12.2023 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК И. Х. И., ЕГН: **********, адрес: гр.
С., ж.к. „К С“, кв. „Б“, бл. 10, вх. А, ет. 1, ап. 1, да заплати на „Т С“ ЕАД, ЕИК:
********, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я“ № 23Б, сумата от 299,90 лв.
- разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ищеца -
„Техем Сървисис“ ЕООД, ЕИК: *******, седалище и адрес на управление: гр. С., ул.
„Проф. Георги Павлов“ № 3.
Решението не подлежи на обжалване.
8
Да се връчи препис от решението на ответника И. Х. И. чрез работодателя на
адреса на л. 110 по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД П. С. С.,
ЕГН: **********, адрес: гр. С., ж.к. „К С“, кв. „Б“, бл. 10, вх. А, ет. 1, ап. 1, да заплати
на „Т С“ ЕАД, ЕИК: ********, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я“ № 23Б,
3/8 от следните вземания за имот, находящ се в гр. С., ж.к. „К С“, кв. „Б“, бл. 10, вх. А,
ет. 1, ап. 1, аб. № *****:
1 785,16 лв. - цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от
01.11.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 29.12.2023 г. до
изплащане на вземането;
мораторна лихва от 296,86 лв. за периода 15.09.2021 г. - 12.12.2023 г.;
20,88 лв. - цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода
01.11.2020 г. - 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от 29.12.2023 г. до
изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ искове на „Т С“ ЕАД, ЕИК: ********, седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „Я“ № 23Б, срещу П. С. С., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ж.к.
„К С“, кв. „Б“, бл. 10, вх. А, ет. 1, ап. 1, по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД
за осъждане на ответника да заплати 3/8 от следните вземания за имот, находящ се в
гр. С., ж.к. „К С“, кв. „Б“, бл. 10, вх. А, ет. 1, ап. 1, аб. № *****:
за разликата над уважения размер от 1 785,16 лв. до пълния предявен размер от 1
990,08 лв. за главница за топлинна енергия за периода м. 05-0.2020г., ведно със
законната лихва от 29.12.2023 г. до изплащане на вземането – поради погасяване
по давност;
за разликата над уважения размер от 296,86 лв. до пълния предявен размер от
347,17 лв. за мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия и за
периода 15.09.2021 г. - 12.12.2023 г. – поради погасяване по давност;
мораторна лихва от 4,69 лв. за периода 01.09.2021 г. - 12.12.2023 г. – поради
неоснователност, като
ОТХВЪРЛЯ всички предявени искове от „Т С“ ЕАД, ЕИК: ********, седалище
и адрес на управление: гр. С., ул. „Я“ № 23Б срещу П. С. С., ЕГН: **********, адрес:
гр. С., ж.к. „К С“, кв. „Б“, бл. 10, вх. А, ет. 1, ап. 1, за разликата над установената квота
от 3/8 до размера на предявената квота от ¾ от процесните задължения - поради
неоснователност.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК П. С. С., ЕГН: **********, адрес: гр.
С., ж.к. „К С“, кв. „Б“, бл. 10, вх. А, ет. 1, ап. 1, да заплати на „Т С“ ЕАД, ЕИК:
********, седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „Я“ № 23Б, сумата от 400,36 лв.
- разноски по делото.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач на ищеца -
„Техем Сървисис“ ЕООД, ЕИК: *******, седалище и адрес на управление: гр. С., ул.
„Проф. Георги Павлов“ № 3.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9