№ 1158
гр. Пловдив, 23.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Николай К. Стоянов
Иван Г. Йорданов
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20255300502012 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба подадена от К. С. Д., ЕГН: **********,
чрез пълномощника му по делото адвокат С. М. , срещу Решение №
2317/13.05.2025г. постановено по гр.д.№ 9109/2024 г. по описа на РС
Пловдив,с което е отхвърлен предявеният иск от жалбоподателя с правно
основание чл.439 ГПК за признаване за установено в отношенията между
страните, че не дължи на "ЕОС Матрикс" ЕООД, ЕИК *********, като
погасена по давност, сумата от 9233,36 лв. - главница по договор за
потребителски кредит от 07.09.2015 г., за събирането на която е образувано
изп.д.№ 726/2017г. по опис на ЧСИ Р.Р..
Във въззивната жалба са релевирани подробни оплаквания за
неправилност и необоснованост на обжалваното решение. Искането към
въззивния съд е за неговата отмяна и постановяване на ново по същество на
правия спор, с което исковата претенция да бъде уважена.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемото "ЕОС Матрикс" ЕООД, ЕИК *********, подаден чрез
пълномощника юрисконсулт М.М., със становище за нейната
неоснователност и с искане до въззивния съд за потвърждаване на
обжалваното решение като правилно и законосъобразно.
Съдът, след преценка на събраните в хода на производството
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
следното:
Въззивната жалба срещу първоинстанционното решение е подадена в
срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на
1
обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по
предявен от К. С. Д., ЕГН: **********, иск с правно основание чл. 439, ал. 2
ГПК, за признаване за установено, че поради изтекла в негова полза
погасителна давност, не дължи на ответника "ЕОС МАТРИКС" ЕООД, ЕИК
*********, сумата в размер от 9233,36 лв. - главница по договор за
потребителски кредит от 07.09.2015 г., за което вземане е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и
изпълнителен лист по ч.гр.д. № 11813/2017 г. по описа на Районен съд –
Пловдив, в полза на „ОББ“АД, което парично вземане е било прехвърлено с
договор за цесия на "ЕОС Матрикс" ЕООД, ЕИК *********.
Ищецът твърди, на 23.11.2012г. е бил наложен запор върху
притежаваните от него акции , а на 22.02.2019г. е била подадена молба от
„ЕОС Матрикс“ ЕООД за предприемане на действия по принудително
изпълнение. Следователно на 23.11.2014г. с изтичането на двугодишен срок на
бездействие е било настъпило прекратяване на изпълнително дело № 726 /
2017г. по описа на ЧСИ Р.Р. и от тази дата е започнала да тече погасителната
давност изтекла на 23.11.2019г. Твърди, че исканията от 22.02.2019г. от страна
на ЕОС Матрикс ЕООД за предприемане на изпълнителни действия не са
проявили ефект да прекъснат погасителната давност, тъй като са отправени по
прекратено изпълнително производство. Сочи се, че ищецът не е бил
уведомен за извършената цесия на вземането по изпълнителния лист, който
факт счита за правно релевантен по отношение на погасителната давност и
нейното прекъсване, доколкото съдебният изпълнител има задължение да
конституира цесионера като взискател по изпълнението, но не и да извършва
изпълнителни действия до уведомяването на длъжника за цесията, поради
което и извършените такива по искане на „ЕОС Матрикс“ ЕООД са
ненадлежни действия и като такива не са проявили процесуален и материално
правен ефект да прекъснат давностния срок. Неуведомяването на длъжника за
извършената цесия представлява липса на осигуряване от страна на
взискателя на необходимото съдействие в изпълнителния процес за
провеждане на реално принудително изпълнение чрез предприемане на
изпълнителни действия.
Ответникът е оспорил исковата претенция като неоснователна и е
поддържал, че вземането не е погасено по давност с оглед предприетите от
взискателя действия по принудително изпълнение,които прекъсвали
давностния срок.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил
предявения иск. Приел е , че приложим в случая е 5-годишният давностен
срок , тъй като вземането на ответника е установено с влязла в сила на
заповед по чл.417 от ГПК, която установява с обвързваща страните сила, че
определеното по основание и размер вземане съществува към момента на
изтичане на срока за подаване на възражението. Като е проследил
хронологично извършените по изпълнителното дело действия, съдът е приел,
че от датата на влизане на заповедта в сила-07.11.2017г. до датата на подаване
на исковата молба в съда на 27.05.2024г. взискателят е предприел
изпълнителни действия и сезирал многократно съдебния изпълнител с искане
2
за предприемане на такива , поради което не е налице период по-дълъг от 5
години, водещ до погасяване на вземането по давност, като прекратяване на
изпълнителното дело поради перемция и и уведомяването на длъжника за
цедиране на вземането в хода на изпълнителното дело, са обстоятелства без
правно значение за настоящия правен спор, поради което е приел исковата
претенция за неоснователна.
При извършената служебна проверка на решението съобразно
правомощията си по чл. 269, изр. 1 ГПК съдът намери, че същото е валидно
и допустимо, поради което на основание чл. 269, изр. 2 ГПК следва да бъде
проверена неговата правилност съобразно посоченото в жалбата, като се
следи служебно и за спазването на императивните материалноправни норми –
т. 1 от ТР № 1/9.12.2013 г. на ОСГТК, ВКС.
От събраните по делото и неоспорени от страните писмени
доказателства е документално установено, че на 07.08.2017г. по ч. гр. д. №
11813/2017г. по описа на РС-Пловдив, в полза на „ОББ“ ЕАД е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по
чл.417 от ГПК , а на 08.08.2017г. и изпълнителен лист срещу длъжника К. С.
Д., ЕГН: **********, за процесната сума от 9233,36 лева- неизплатена
главница по сключен на 07.09.2015г. договор за потребителски кредит. За
принудителното удовлетворяване на вземането си банката е образувала на
25.09.2017г. изп.д.№726/2017г. по описа на ЧСИ Р.Р., рег.№910, с район на
действие района на Окръжен съд – Пловдив. С молбата за образуване на
изпълнителното дело е поискано от взискателя налагане на запор върху
получаваното от длъжника трудово възнаграждение , както и изготвяне на
справка за притежаваните от него недвижими имоти, МПС, банкови сметки.
Поканата за доброволно изпълнение, ведно с препис от заповедта за
изпълнение, са връчени на длъжника на 21.10.2017г. На 16.11.2017г. е
подадена молба от взискателя, с която е поискано налагането на запор върху
притежавани акции от длъжника в „Стара планина холдинг“АД. На
31.01.2018г. взискателят „ОББ“ АД е уведомил ЧСИ, че е прехвърлил
вземането си срещу длъжника на ответника по делото „ЕОС Матрикс“ ЕООД
. На 31.07.2018г. цесионерът „ЕОС Матрикс“ ЕООД е подал молба до
съдебния изпълнител за конституирането му като взискател по делото с оглед
сключения на 31.01.2018г. договор за цесия.На 22.02.2019г. от „ЕОС
Матрикс“ ЕООД е подадена молба до съдебния изпълнител да бъде
извършена справка и наложени запори върху доходи на длъжника от пенсия и
трудови договори.На 21.05.2019г. ответникът е конституиран като взискател
по изпълнителното дело.Длъжникът е уведомен от съдебния изпълнител за
извършената цесия и за конституирания по делото нов взискател със
съобщение връчено му на 28.05.2019г.С молба от 08.06.2023г. взискателят е
поискал извършване на справка и налагане на запори върху доходи на
длъжника от пенсия и трудови договори, върху притежавани от него банкови
сметки и сейфове.
При така изложените факти, могат да се направят следните правни
изводи:
Предявеният иск намира правно основание в разпоредбата на чл.
439,ал.2 ГПК, според която длъжникът може да оспорва чрез иск
изпълнението. Длъжникът може да оспори чрез иск изпълнението, като искът
3
може да се основава само на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание. /т. е. факти и обстоятелства, настъпили след стабилизиране на
заповедта за изпълнение/ В тежест на ищеца е да проведе пълно и главно
доказване наличието на правопогасяващи факти, настъпили след приключване
на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното
основание, в това число и предпоставките за прилагане на института на
погасителната давност - датата на настъпване на изискуемостта на
задължението и изтичане на законоустановения давностен срок. Срещу това,
ответникът следва да установи правоизключващите си възражения, вкл.
осъществяването на юридически факти водещи до спиране и прекъсване на
давността.
Предявеният иск е основан на твърдения, че ищецът не дължи
процесната сума поради наличие на новонастъпили обстоятелства след
влизане в сила на заповедта за изпълнение чрез погасяване на вземането
поради изтекла погасителна давност. Съобразно разпоредбата на чл. 117, ал. 2
ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата
давнност е всякога пет години. Доколкото издадената заповед има всички
последици на съдебно решение - установително действие и преклудиране на
обхванатите от обективните й предели факти, стабилитет и изпълнителна сила
- то спрямо същата не може да се отрече приложимостта на общата
петгодишна погасителна давност.
В процесния случай давността е прекъсната с изтичането на срока за
възражение, след връчването на заповедта за незабавно изпълнение на
длъжника, ведно с ПДИ на 21.10.2017г., т.е. на 07.11.2017 г., когато влиза в
сила заповедта за изпълнение и започва да тече новата 5-годишната давност за
вземанията, установени със сила на пресъдено нещо. Влизане в сила на
заповедта за изпълнение не се оспорва от ищеца нито се твърди, че същият е
упражнил правото си на възражение по чл. 414 ГПК/или 423 ГПК/.
Основният спор по делото е правен и касае течението на давностния
срок, вкл. основанията за спиране и прекратяване на образуваното
принудително изпълнение за събиране на вземането по заповедта за
изпълнение.
Съгласно т. 10 от ТР № 2/2015 г. на ОСГТК на ВКС, давността в
изпълнителния процес се прекъсва с предприемането на кое да е
изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ
(независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и/или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от
взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/: насочване на изпълнението чрез
налагане на запор или възбрана, присъединяване на кредитор, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на
вещ, назначаване на пазач, насрочване и извършване на продан и т. н. до
постъпване на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени
лица. В ТР изрично са посочени и изпълнителни действия, които не прекъсват
давността: Не са изпълнителни действия и не прекъсват давността
образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на
длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.,
4
назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила
разпределение и др. За разлика от исковото производство, при което в рамките
на процеса давност не тече, в изпълнителния процес давността се прекъсва
многократно-с предприемане на всеки отделен изпълнителен способ и с
извършване на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ.
В настоящия случай по делото е установено, че от влизане на заповедта
за изпълнение в сила на 07.11.2017 г. , взискателят е предприел
изпълнителни действия и сезирал многократно съдебния изпълнител с искане
за предприемане на такива , поради което не е налице период по-дълъг от 5
години, водещ до погасяване на вземането по давност.Така с всяко едно от
предприетите и извършени изпълнителни действия-подадена молба от
взискателя на 16.11.2017г. за налагането на запор върху притежавани акции от
длъжника; с подадената молба от взискателя на 22.02.2019г. за налагане на
запори върху доходите на длъжника от пенсия и трудови договори; с подадена
молба от взискателя на 08.06.2023г. за налагане на запори върху доходи на
длъжника от пенсия и трудови договори, върху притежавани от него банкови
сметки и сейфове, давността е била прекъсната.
Така поради многократното прекъсване на давността в изпълнителното
производство, с искане на взискателя за извършване на изпълнителни
действия и предприемане на изпълнителни действия, периода на погасителна
давност за вземането на взискателя не е изтекъл и правото му да иска
принудително изпълнение за вземането за претендирания в исковата молба
размер не е погасено по давност.
Настъпването на перемпция по смисъла на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК по
конкретно изпълнително дело не лишава кредитора от изпълнително
основание и няма отношение към давността за процесните вземания.
Последиците при перемпция по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК са от процесуален
характер - изпълнителният лист не губи характера си на изпълнително
основание, а материалното право на взискателя продължава да съществува.
Без значение за основателността на иска по чл.439 ГПК срещу
конституирания в изпълнителното производство нов кредитор/ цесионер/ е
установяване на надлежното уведомяване на длъжникът по смисъла на чл.99,
ал.4 ЗЗД за извършена цесия, тъй като този факт не рефлектира върху
дължимостта на вземането- то съществува и следва да бъде удовлетворено
принудително от съдебния изпълнител, като не освобождава длъжника от
отговорност за погасяването му. Съдебният изпълнител е този, който
провежда изпълнението и съответно носи отговорност за своите действия,
които освен това подлежат и на съдебен контрол, така че ако изпълни, чрез
него в изпълнителното производство, длъжникът се освобождава от дълга, в
който смисъл е Решение №209/28.11.2018г. по т.д.№2530/2017г. на ВКС, I
търг.отд .
Следователно наведените от ищеца съображения, че не дължи сумите
на търговското дружество, поради погасяването им по давност са
неоснователни.
Тъй като изводите на въззивния съд съвпадат с тези направени от
районния съд в обжалваното решение, последното трябва да бъде потвърдено
5
като правилно и законосъобразно.
На основание чл. 78, ал.8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от ЗПП във вр. с чл.
25, ал. 1 от НЗПП, в полза на въззиваемото търговско дружество следва да
бъдат присъдени и разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на
200 лева.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2317/13.05.2025г. постановено по гр.д.
№9109/2024 г. по описа на РС Пловдив, ХХIV гр.състав.
ОСЪЖДА К. С. Д., ЕГН: **********, да заплати на "ЕОС Матрикс"
ЕООД, ЕИК *********, сумата от 200 лева-разноски по делото за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС, при предпоставките на чл.
280 ГПК, в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6