Присъда по дело №807/2025 на Районен съд - Варна

М О Т И В И

КЪМ ПРИСЪДА ПО НОХД № 807 ПО ОПИСА ЗА 2025 ГОДИНА
НА ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД.

Във ВРС е внесен обвинителен акт № 176 от адм. ръководител районен
прокурор на РП - Варна, по който е образувано производство пред първа
инстанция срещу подсъдимия П.Й.Й. с оглед извършено от него престъпление
от общ характер наказуемо по чл. 194, ал.3, вр. ал.1 от НК за това, че на
02.08.2023г. в гр. Варна отнел чужди движими вещи - мобилен телефон
„Xiaomi Redmi Note 11", ведно със СИМ-карта, силиконов протектор за
мобилен телефон, лична карта на името на А.А.С. и парична сума в размер на
30лв., всичко на обща стойност 221.75лв., от владението на А.А.С., без негово
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят е
маловажен.
В съдебно заседание представителят на ВРП поддържа обвинението и
счита, че същото е доказано по безспорен и категоричен начин от събраните
по делото доказателства. Моли подсъдимият да бъде признат за виновен по
повдигнатото му обвинение като с оглед наличието на смекчаващи
наказателната отговорност обстоятелства предлага на същият да бъде
наложено наказание лишаване от свобода в минимален размер, чието
изтърпяване да бъде отложено по реда на чл. 66 от НК.
Във фазата по съществото на делото защитникът на подсъдимия – адв.
Караславова се солидаризира с представителя на държавното обвинение,
както досежно доказаността на повдигнатото обвинение, така и досежно
наказанието което следва да понесе подсъдимия за неговото извършване.
Моли за определяне на минимално наказание лишаване от свобода, чието
изтърпяване да бъде отложено по реда на чл. 66 от НК.
Подсъдимият се признава за виновен в обясненията които дава в хода на
досъдебното производство и изразява съжаление за извършеното.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено от фактическа страна следното:
През 2023год. св. А.А.С. живеел в гр.Варна, ***. На 01.08.2023г., чрез
мобилното приложение „Грайндер", св. А. С. се свързал с подс. П. Й..
Последният нямал снимка в профила си в приложението и се представил на С.
с името „К.“. Двамата си комуникирали известно време по приложението
„Вайбър", където св. С. записал телефонния номер на „К." - ***, след което
решили да се срещнат. Така и станало. Около 21:00ч. на същата дата св. С. и
подсъдимият се срещнали в близост до хотел „Колор" в гр.Варна. С. поканил
подсъдимия в дома си и двамата отишли у тях. Там имали интимни
отношения и около 04:00ч. на 02.08.2023г. св. С. влязъл в банята. На шкаф в
спалнята св. С. бил оставил мобилният си телефон „Xiaomi Redmi Note 11".
Последният бил с поставен предпазен силиконов прозрачен протектор, като
1

между протектора и телефона св. С. бил поставил личната си карта, както и
сумата от 30лв. Възползвайки се от отсъствието на св. С. подсъдимият взел
телефона заедно с калъфа и поставените между него телефона вещи. След
като излязъл от банята, където се бавил около 10-15 минути, св. С. установил,
че подсъдимият е напуснал жилището му, както и липсата на телефона си,
личната си карта и парите. Когато съмнало св. С. отишъл в полицията и подал
сигнал за станалото като дал и описание на извършителя. Образувано било
досъдебно производство при което в хода на разследването, били изискани
данни от мобилните оператори по отношение отнетият телефон Xiaomi Redmi
Note 11. В резултат на получената информация било установено, че в периода
31.08.2023 г. - 01.09.2023 г. въпросният телефон е бил активиран в мрежата на
„Виваком" с телефонен номер ***, регистриран на името на подс. П. Й..
На 21.12.2023год. било извършено разпознаване на лица при което св. А.
С. разпознал подс. П. Й. като лицето, което е било в дома му на 01 срещу
02.08.2023г.
От заключението на назначената в хода на досъдебното производство
съдебно-оценителна експертиза изготвена от вещото лице С. П. се установява,
че общата стойност на инкриминираните вещи възлиза на 221.75лв.
От приложената по делото справка за съдимост на подс. П. Й. е видно,
че същият е бил неосъждан към инкриминираната дата.
Изложените обстоятелства съдът счита за установени въз основа на
обясненията на подс. П. Й., показанията на св. А. С. (включително и тези
давани в хода на досъдебното производство и приобщени по реда на чл. 281
от НПК), заключение по назначена съдебно-оценителна експертиза и
показанията на изготвилото я вещо лице Ст. П., протокол за разпознаване
лица, справка от мобилен оператор Виваком, ВДС (диск), справка за съдимост
и всички останали приложени по делото писмени доказателства, които са
непротиворечиви, взаимнодопълващи се и не водят на различни правни
изводи.
Съдът изцяло кредитира обясненията на подс. Й., тъй като същите
напълно кореспондират с останалия събран доказателствен материал.
Съдът изцяло кредитира и показанията на св. А. С., тъй като същите са
непротиворечиви, последователни и кореспондират с останалите събрани по
делото доказателства.
Съдът приема заключението на изготвената в хода на досъдебното
производство СОЕ, като компетентно и безпристрастно, като освен това
кредитира и всички писмени доказателства приобщени към доказателствата
по делото, тъй като те са непротиворечиви по между си и съответстват на
установената фактическа обстановка.
След като прецени всички доказателства, релевантни за делото,
поотделно и в тяхната съвкупност при така установената фактическа
обстановка, съдът приема за установено от правна страна следното:
2

Подсъдимият П.Й.Й. е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление по чл. 194, ал.3, вр. ал.1 от НК тъй като на
02.08.2023г. в гр. Варна отнел чужди движими вещи - мобилен телефон
„Xiaomi Redmi Note 11", ведно със СИМ-карта, силиконов протектор за
мобилен телефон, лична карта на името на А.А.С. и парична сума в размер на
30лв., всичко на обща стойност 221.75лв., от владението на А.А.С., без негово
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като случаят е
маловажен.
Изпълнителното деяние е осъществено и се изразява в отнемането на
вещи (мобилен телефон, силиконов калъф парична сума от 30лв., лична
карта), което представлява преустановяване на владението върху тях на
досегашния владелец и установяване владението на подсъдимия.
От субективна страна престъплението е извършено от подсъдимия Й.
умишлено при форма на вината пряк умисъл. Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на престъплението, предвиждал
общественоопасните последици и ги е искал. Налице е и намерението да
своене.
В случая съдът счете, че авторството на престъплението описано по-
горе се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото
доказателства, а именно обясненията на подсъдимия в които той признава сам,
че е автор на деянието, показанията на св. А. С. в това число и тези
приобщени по реда на чл. 281 от НПК, от които се установява мястото на
извършване на престъплението, неговия предмет, както и авторството на
подсъдимия, протокол за разпознаване на лица видно от който в него св. С.
категорично разпознава подсъдимия като лицето било в дома му на
инкриминираната дата, след напускането на което е изчезнал телефона му с
другите вещи, справка от Виваком в едно с информация представена на СД от
които се установява, че инкриминираната вещ телефон, след инкриминираната
дата се е ползвала от подсъдимия.
Налице са както преки (самопризнанията на подс. Й.) така и съвкупност
от косвени доказателства които не оставят никакво съмнение, че именно подс.
Й. е автор на кражбата извършена от дома св. С. на инкриминираната дата.
Чистото съдебно минало на подсъдимия към инкриминираната дата,
както и ниската стойност на предмета на престъплението (значително под
размера на минималната работна заплата), определят случай като маловажен.
Като смекчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът отчете
направените от подс. Й. самопризнания, чистото му съдебно минало към
инкриминираната дата, младата му възраст, както и проявеното критично
отношение към извършеното.
Отегчаващи наказателната отговорност обстоятелства съдът не
констатира.
При определяне наказанието на подс. П. Й. за това престъпление, в
хипотезата на чл. 54 от НК, съдът обсъди от една страна ниската степен на
3

обществена опасност както на деянието, така и на дееца и от друга отчитайки
наличието единствено и само на смекчаващи отговорността обстоятелства
наложи на подс. П. Й. наказание лишаване от свобода в размер на минималния
предвиден в закона, а именно Лишаване от свобода за срок от три месеца.
И като отчете размера на наложеното наказание, както и данните за
личността на подсъдимия (с чисто съдебно минало) съдът прецени, че за
постигане целите на наказанието и най-вече за поправяне на подсъдимия, не е
наложително последният да бъде изолиран от обществото, поради което и
приложи разпоредбата на чл. 66, ал.1 от НК и отложи изтърпяване на
наказанието като определи на подсъдимия изпитателен срок от три години.
След като се запозна с приобщената по делото в хода на съдебното
следствие присъда № 264/12.11.2024год., постановена от РС Варна по НОХД
№ 3424/2023год. съдът констатира, че след инкриминираната дата подс. П. Й.
е бил осъждан, а именно: С посочената по-горе присъда, влязла в сила на
28.11.2023год., за престъпление извършено на 29.07.2021год., наказуемо по чл.
206, ал.1 от НК му е било наложено наказание лишаване от свобода за срок от
шест месеца, чието изтърпяване е било отложено по реда на чл. 66 от НК с
изпитателен срок от три години.
Като съобрази, че престъплението в извършването на което подс. Й. е
бил признат за виновен с цитираната по-горе присъда и деянието предмет на
настоящото наказателно производство са били извършени от него в условията
на реална съвкупност, преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е
от тях, съдът приложи разпоредбата на чл. 25, ал.1, вр. чл. 23, ал.1 от НК и му
определи едно общо за съвкупността, най-тежко наказание, а именно
лишаване от свобода за срок от шест месеца.
Съдът счете, че така наложеното за съвкупността наказание е съответно
на престъпленията включени в съвкупността и в пълна степен ще постигне
целите както на генералната и най-вече на специалната превенция предвидени
в нормата на чл.36 от НК, поради което и не приложи разпоредбата на чл.24 от
НК.
И като съобрази размера на наложеното за съвкупността наказание както
и данните за самоличността на подсъдимия, неосъждан към момента на
извършване на престъпленията включени в групата, съдът счете, че за
постигане на целите на наказанието не се налага изолация на подсъдимия от
обществото поради което и приложи разпоредбата на чл. 66 от НК и отложи
изтърпяването на наказанието като определи на подсъдимия изпитателен срок
от три години, считано от влизане на присъдата в сила.
По отношение на приложения като ВД по делото 1бр. СД поставен в
плик на лист 59 от д.п., съдът постанови същият да остане по кориците на
делото.
Като отчете, че в хода на досъдебното производство са били направени
разноски във връзка с назначената СОЕ и фотоалбум общо в размер на
116.61лв., съдът на основание чл. 189, ал. 3 от НПК осъди подсъдимия да
4

заплати посочената по-горе сума в полза на държавата по сметка на ОД на
МВР Варна.
На същото основание съдът осъди подсъдимия да заплати направените в
хода на съдебното производство разноски за изслушване на вещо лице в
размер на 40лв. като го осъди да заплати посочената сума в полза на
държавата по сметка на РС – Варна.
По гореизложените съображения съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:

5

Номер на акта:	140
Дата:	14 май 2025 г. (в сила от 30 май 2025 г.)
Съдия:	Радостина Методиева

Дело:	20253110200807
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	26 февруари 2025 г.

Присъда по дело №807/2025 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите