Решение по дело №292/2020 на Административен съд - Видин

Производството е по чл.145 и сл. от АПК .

Делото е образувано по жалба на „Рабиша инвест“ ЕООД със седалище и адрес на управление с.Рабиша, общ.Белоградчик, обл.Видин, представлявано от Д.Д.-управител, и С.И.Х., и двамата със съдебен адрес ***, подадена чрез процесуалните им представители, против Акт за установяване на публично държавно вземане № 05/311/01344/3/01/04/02, издаден от Изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“ .

Твърди се в жалбата, че това не е първото производство за налагане на финансова корекция по отношение на ЕТ“Рабиша-С.Х.“, тъй като същата е уведомена за откриване на производство по налагане на финансова корекция с писмо изх.№01-6500/16.04.2019г. , но след възражение от страна на едноличния търговец производството е прекратено със Заповед № 03-РД/4573/04.11.2019г. , издадена от Изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“, като е прието , че с оглед изменението на ЗПЗП, дължимостта на вземането се установява с АУПДВ. Сочи се , че с обжалвания АУПДВ се реализира финансова корекция на основание разпоредби , които не са били действащи към момента на сключване на процесния договор. По същество се сочи , че в случая не е налице нито надлежно установено, нито фактическо неизпълнение на договора , тъй като ЕТ“Рабиша-С.Х.“ е изпълнила задължението си за изграждане на туристически еко-комплекс и е осъществила предвидените дейности , осигурила е работни места , осигурява разнообразни възможности за алтернативен туризъм, ежегодно отчита нарастване на приходите. Сочи се, че не е налице нито една от хипотезите на чл.46,ал.3 от Наредба №30 от 11.08.2008г. за връщане на вече платените суми. Сочи се , че не е предвидено и в самия договор изрично задължение по отношение на реализирането на планираните в проекта разходи , както и че постигането на планираните в проекта финансови резултати се въвежда като изискване едва с приемането на методиката за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007-2013, но същата методика е отменена като нищожна. Сочи се , че не е налице нарушение , допуснато от бенефициента , нито са налице всички елементи на нередността. Сочи се , че са неоснователни и изводите на административния орган за изкуствено създадени условия. Сочи сe , че след извършени проверки и направени констатации ДФЗ не е установил изкуствено създадени условия и е одобрил проектите , както и че всички изложени обстоятелства са били обект на проверки и в контролните листове, попълвани в края на всяка проверка, винаги е отбелязвано , че няма индикатори за функционална несамостоятелност и изкуствено създадени условия. Сочи се , че изложените съображения не представляват мотиви, като липсва какъвто и да е установен факт или обстоятелство , които да установяват нарушение на наредбата, както и че актът е издаден в нарушение на чл.35 от АПК. Сочи се , че са нарушени и основни принципи на правото-чл.12 и чл.13 от АПК .

Иска се от съда да постанови решение, с което да отмени обжалвания АУПДВ на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ за налагане на финансова корекция. Претендират се и направените по делото разноски.

Ответникът - Изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“, чрез процесуалния си представител, счита жалбата за неоснователна. Излагат се съображения за законосъобразност на атакувания административен акт . Сочи се , че е налице непостигане на заложените в бизнес-плана приходи , както и че са налице сериозни индиции за изкуствено създадени условия, за което по перписката са налице множество доказателства. Иска от съда да отхвърли жалбата. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от жалбоподателите.

Съдът, като взе предвид обжалвания административен акт, събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

ЕТ“Рабиша-С.Х.“ е подал Заявление за подпомагане с идентификационен № 05/311/01344 от 31.05.2013г. по Мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“ по Програмата за развитие на селските райони 2007-2013г.  за проект „Изграждане на туристически еко-комплекс, състоящ се от паркинг , пет бунгала , бистро и създаване на разнообразни възможности за алтернативен туризъм“ . Към същото са приложени описаните в заявлението документи , вкл. бизнес-план за дейността/л.623 и сл. от т.IV от делото/.

С Уведомително писмо №626/м.311 с изх.№ 01-6500/13584/01.11.2013г./л.904 и сл. от л.623 и сл. от т.V от делото/  ДФ“Земеделие“–Разплащателна агенция, е изискала допълнителни документи във връзка с установени непълноти, които са представени от заявителя с писмо вх.№ 01-6500/13584/21.11.2013г. / л.908 и сл. от т.V от делото/.

С Уведомително писмо №834/м.311 с изх.№ 01-6500/4044/17.04.2014г. /л.1266 и сл. от т.VII от делото/ ДФ“Земеделие“-Разплащателна агенция отново е посочила , че е установила непълноти и неясноти във връзка с чл.7,ал.2 от наредба №30 от 11.08.2008г.  съобразно която „финансовата помощ не се предоставя на кандидати/ползватели на помощта , за които бъде установена функционална несамостоятелност и/или изкуствено създаване на условия , необходими за получаване на помощта, с цел осъществяване на предимство в противоречие с целите на мярката“ . Установено е , че заявителят ѝ придобива от „Ремонти БГ“ЕООД правото на строеж на бунгала , бистро и паркинг в посочения имот , но в същия същото дружество е учредило право на строеж в източната му част на триетажна масивна сграда –хотел, в полза на ЕТ“Магура-Виктория С.“ , като и двете фирми кандидатстват по мярка 311, както и че общ за двата проекта е изграждането на водопровода и водопроводната шахта , общо е и електромерното табло. Посочено е , че съгласно чл.19 от наредба №30 не се предоставя финансова помощ за проекти на туристически обекти с повече от 20 места за настаняване , а в случая се касае за 5 бунгала и 20 стаи в хотела. Във връзка с описаните констатации е поискано да се предостави обяснителна записка и документи , доказващи съответствие с чл.7,ал.2 от Наредбата и обяснения за капацитета на еко-комплекса.  От заявителя с писмо вх.№ 01-6500/13584/13.05.2014г. /л.1269 и сл. от т.VII от делото/ е предоставена информация във връзка отстраняване на констатираните непълноти и неясноти , вкл. са представени становища , договори и др. документи.

Със Заповед № 03-РД/997/10.06.2014г. на Изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“ / л.1014 и сл. от т.V от делото, л.1272 и сл. от т.VII от делото/ е назначена оценяваща комисия , която да разгледа и оцени обосноваността на заявените разходи , изготвен е и отчет за съответствие на процесното  заявление за подпомагане от 16.06.2014г. , съобразно който в резултата на извършените административни проверки е прието , че проектът съответства на критериите за допустимост. След представянето на свидетелство за съдимост и декларация по чл.13 от наредбата е изготвена докладна записка от заместник-изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“ за съответствие на проекта с изискванията на наредбата и европейското и националното законодателство. Със заповед № 03-РД/1607 от 30.06.2014г. на Изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“ / л.1014 и сл. от т.V от делото , л.1277 и сл. от т.VII от делото/ е одобрено за финансиране заявлението на ЕТ“Рабиша-С.Х.“ , като са посочени одобрените разходи по пера на обща стойност 544848,40 лв и неодобрените разходи.

На 06.10.2014г. между ДФ“Земеделие“ и ЕТ“Рабиша-С.Х.“-гр.Белоградчик, е сключен административен договор № 05/311/01344 от 08.10.2014г. /дата на осчетоводяване по смисъла на т.9.1,б.в от договора/ за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013г., в размер на 381393,88 лв, съгласно таблица за одобрените инвестиционни разходи , за изпълнение на проект № 05/311/01344 от 31.05.2013г. Помощта е в размер на 70% от одобрените и реално извършени разходи, свързани с осъществяване на проекта. Уговорен е срокът за изпълнение на проекта-15.09.2015г., правата и задълженията на страните, реда за извършване на плащанията и условията за прекратяване на договора. Съгласно т.4.12 от договора ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по този договор, в съответствие с одобрения проект и Таблицата за одобрените инвестиционни разходи. Съгласно т.4.18 от договора ползвателят е длъжен да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключване на договора. По смисъла на сключения договор /т.9.1,б.“г“/ одобрен проект е подадено от ползвателя на етапа на кандидатстване по мярката и одобрено от фонда заявление за подпомагане заедно с всички изискуеми по Наредба № 30 от 11.08.2008г. документи /включително  и представения от ползвателя и одобрен от фонда бизнес–план/, както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи , заявени от ползвателя и допустими за финансиране по мярка 311.

След извършена проверка е извършено авансово плащане в размер на 160000,00 лв. на 28.11.2014г.

С писмо вх.№ 02-6500/4046/01.04.2015г. /л.1125 и сл. от т.VI от делото/заявителят е поискал от ДФ“Земеделие“ да направи промени в проекта, които е посочил, една от които е замяна на ограда и детско съоръжение с басейн. От ДФ“Земеделие“ е изискана допълнителна информация от ползвателя. С анекс №2 от 02.06.2015г. страните са се споразумели за изменение на договора съобразно таблица за одобрените разходи–приложение 1 към анекс 2 от договора, съобразно която е възприето предложеното изменение . Съобразно анекса общата сума на одобрените разходи е 544848,40 лева, от които частното съфинансиране е в размер на 163981 лева и 381393,88 лева – субсидия. От така одобрената субсидия от 381393,88 лева, 305115,104 лева е размера на одобрената субсидия от ЕЗФРСР и 76278,776 лева е размера на одобрената субсидия от НБ.

Съгласно Заповед № 301989/09.10.2015г. на едноличния търговец е извършена проверка на място, резултатите от която са оформени в Контролен лист от 09.10.2015г. Установено е при проверката , че сградите , помещенията,  инфраструктурата и др. се ползват съобразно одобрения проект. Установено е , че в близост до инвестицията се реализира проект по същата мярка и схема с ползвател ЕТ“Магура-Виктория С.“,  като към момента на проверката не е установено ползване на обща инфраструктура и изкуствено разделяне на производствени и технологични процеси в различните проекти. Има установени конкретни разминавания при изпълнението на инвестицията , описани в контролния лист, за което е указана на заявителя възможността за възражение. Като цяло е посочен положителен резултат от извършеното посещение на място.

Извършено е окончателно плащане на 20.11.2015г. в размер на 210940,60 лв съобразно установеното изпълнение.

Съгласно Заповед № 371430/29.11.2018г. на едноличния търговец е извършена отново проверка на място, резултатите от която са оформени в Контролен лист за проверка на място след плащане/ л.97 и сл. от т. I от делото/, тъй като проектът е в наблюдение до 06.10.2019г. Установено е при проверката , извършена в периода 17.12.2018г.-11.12.2018г., че ползвателят е изпълнил изискването за създаване на работни места , броят на помещенията за настаняване не надвишава допустимия брой-20, , не е променено предназначението на инвестицията , инвестицията е извършена и функционира , налична е реклама в интернет , не са открити факти и индикатори , водещи до заключение за функционална несамостоятелност или изкуствено създадени условия, като изрично е посочено , че не се установяват такива обстоятелства по отношение на реализирания в близост проект по същата мярка на ЕТ“Магура-Виктория С.“. Установено е непостигане на прогнозните стойности по бизнес плана за 2015г. , 2016г. и 2017г. , като резултатите от проверката на параметрите са отразени в работни листа  , приложение към КЛ. КЛ е подписан с възражение относно констатираното непостигане на заложените параметри , като е посочено , че се дължи до голяма степен на здравословното състояние на управителя , за което фондът е уведомен през 2016г. С уведомително писмо изх.№ 01-122-********* от 15.01.2019г. на едноличния търговец е изпратено копие от КЛ и е указана възможността да направи възражение .

Такова е депозирано с вх.№ 01-122-6500/548 от 15.01.2019г. , с приложени фактури, но от административния орган е изпратено Уведомително писмо изх. № 01-122-6500/548#3 от 13.02.2019г. , че констатациите при проверката са коректни.  

С Уведомително писмо изх.№ 01-6500/354 от 25.01.2019г. , връчено на заявителя , същият е уведомен , че не са достигнати финансовите показатели , заложени в бизнес плана , за 2016г., 2017г. и за 11-те месеца на 2018г. , поради което  следва да представи доказателства. С писмо вх.№ 01-6500 от 11.02.2019г. ползвателят е представил отново 4 бр.фактури, издадени съответно на 18.12.2018г., 21.12.2018г. и 27.12.2018г., за авансово плащане на фирмено събитие на 07.04.2019г. , като видно от детайлната информация за транзакциите по сметката на ползвателя , плащанията и по трите фактури са действително извършени на посочените в извлечението дати през м.01.2019г. Представена е и справка от НАП за актуалното състояние на сключените от работодателя „Рабиша-С.Х.“ трудови договори към дата 15.04.2019г.

С писмо изх.№ 01-6500/354 от 16.04.2019г. ответникът е уведомил ползвателя , че открива производство по налагане на финансова корекция. Позовал се е на разпоредбите на чл.46,ал.1 и ал.2 от Наредба №30 от 11.08.2008г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013г., като е посочил , че е налице неизпълнение на нормативни и договорни задължения с оглед непостигането на финансовите показатели , заложени в бизнес плана за всяка от годините -2016г.,2017г.,2018г. Посочил е , че ще пристъпи към решение за налагане на финансова корекция , която е определил на 15 % въз основа на т.30 от Методика за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2003-2007. От ЕТ“Рабиша-С.Х.“ е постъпило писмено възражение с вх.№ 01-65008354 от 03.05.2019г. От жалбоподателите е депозирано и допълнение на възражението , което са депозирали пред АО , неприложено от органа, с доказателства за количествата валежи във връзка със сочените от тях причини за недостигане на планирания оборот.

Със Заповед № 373825/17.06.2019г. е разпоредена нова проверка на място, извършена на 19.06.2019г. , резултатите от която са оформени в КЛ от 27.06.2019г., като същите са изцяло положителни и не са отразени забележки.  

Със Заповед № 03-РД/4573 от 04.11.2019г. на Изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“ е прекратено производството по издаване на решение за налагане на финансова корекция по съображения за  изменение на ЗПЗМ и създаването на ал.7 на чл.27 от ЗПЗП. Посочено е в заповедта , че същата подлежи на обжалване. Като необжалвана е влязла в сила.

С договор от 04.12.2019г. , с нотариална заверка на подписите на страните по него от 09.12.2019г., ЕТ“Рабиша-С.Х.“ е прехвърлила търговското предприятие на „Рабиша инвест“ЕООД , с който като правоприемник е уговорено , че става страна по всички текущи отношения и сключени договори и поема всички права и задължения по тях и отговорност за бъдещи публични и частни претенции и задължения, свързани с осъществяваната дейност на търговското предприятие. Уговорено е , че прехвърлителят се освобождава от солидарна отговорност заедно с правоприемника.     

С писмо изх.№ 01-6500/9165 от 06.12.2019г. на изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“ ЕТ“Рабиша-С.Х.“ е уведомен за откриване на производство по издаване на АУПДВ, като изложените съображения-фактически и правни , впоследствие изцяло са възприети в АУПДВ. От жалбоподателката Х. са депозирани писмени възражения за липа на извършени нарушения и необсъждане на направените вече възражения в предходните производства.

С писмо изх.№ 01-6500/9165 от 14.04.2021г. на изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“ с оглед разпоредбата на чл.15,ал.1 от ТЗ “Рабиша инвест“ЕООД е уведомено за откриване на производство по издаване на АУПДВ, като изложените съображения-фактически и правни , впоследствие изцяло са възприети в АУПДВ. От жалбоподателя „Рабиша инвест“ЕООД са депозирани писмени възражения с вх.№ 01-6500/9165 от 19.06.2020г. по констатациите на административния орган и за липса на извършени нарушения, което се установява от контролните листове при извършените проверки.

 От ответника по делото е издаден АУПДВ с изх.№ 01-6500/9165 от 19.10.2020г. с посочени правни основания чл. 27, ал. 3 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители и чл. 162, ал. 2, т. 8 и т. 9 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.

Прието е от Изпълнителния директор на ДФ “Земеделие“ , че за финансовата 2016 година от заложените в одобрения бизнес план приходи от продажба на услуги /хотелско настаняване, хранене и услуги алтернативен туризъм / 142 500,00 лв са реализирани приходи от продажба на услуги в размер на 41 099,50 лв., което представлява 28,84 % изпълнение на бизнес плана за годината , за финансовата 2017 година от заложените 142 500,00 лв. са реализирани приходи в размер на 55 943,45 лв., което представлява 39,26 % изпълнение, а за финансовата 2018 година от заложените 142 500,00 лв. са реализирани приходи в размер на 65 424,78 лв., което представлява 45,91 % изпълнение на бизнес плана за годината.

Обосновал е , че горното представлява неизпълнение на нормативни и поети договорни задължения , за които съгласно т. 30 от Приложение към раздел I "Общи положения" от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г., следва да се наложи санкция в размер на 15% от предоставената финансова помощ по договора, която възлиза на 55 641,99 лв. Определил е като подлежащо на възстановяване публично държавно вземане сумата в размер на 55 641,09 лв./т.I от АУПДВ/

Прието е също така от Изпълнителния директор на ДФ “Земеделие“, че в съседство на мястото на изпълнение на инвестицията е изпълнен друг проект по мярка 311 „Разнообразяване към неземеделски дейности” от ПРСР 2007-2013 г. от ЕТ „МАГУРА - Виктория С.“, УРН 607080, ЕИК *********, въз основа на договор 05/31 1/01353 от 10.10.2014 г. По съображения , че двата обекта са в непосредствена близост, рекламират се на общ сайт , изградени са в един поземлен имот  на база учредено право на строеж от едно и също дружество-„РемонтиБГ“ЕООД с едноличен собственик и управител Д.Д.Д., двата обекта нямат налична ограда , изпълнителят на СМР в проекта на „Магура-Виктория С.“ “Мултифункционално строително предприятие“ЕООД е предоставило паричен заем на ЕТ“Рабиша-С.Х.“, изпълнено проектиране от дружества , собственост на едно лице , едни и същи проектанти на отделни части от проектите,координация в подаването на документите , родствени връзки  между заемодатели , пълномощници , общ брой по двата проекта на помещенията за настаняване-25 , е приел, че това са индикатори , установяващи изкуствено създадени условия по смисъла на чл.7,ал.2 от   Наредба №30 от 11.08.2008г., изразяващи се в разделяне на едно инвестиционно намерение в две проектни предложения с цел заобикаляне на ограничението за максимален размер на общите допустими разходи за проект, фиксирано в чл.8, ал. 2 на същата наредба. Приел е от  установените факти и обстоятелства , че от обективна и субективна страна е осъществен фактическият състав на изкуствено създаване на условията, необходими за получаване на помощта по мярката, с цел да се получи предимство в противоречие с целите на мярката, което е основание за изискуемост на цялата изплатена финансова помощ по договор № 05/311/01344 от 06.10.2014 г. на основание чл. 46, ал. 3, т. 1 от НАРЕДБА № 30 от 11.08.2008 г. Приел е , че съгласно т. 7 от Приложение към раздел I "Общи положения" от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 - 2013 г., следва да бъде наложена санкция в размер на 100% от изплатената финансова помощ, поради което подлежащото на възстановяване публично държавно вземане е в размер на 370 940,60 лв. /т.II от АУПДВ/

На основание чл. 3, ал. 1 от Правилата е определил като окончателен размера на подлежащото на възстановяване публично държавно вземане сумата от 370 940,60 лв./т.III от АУПДВ/

По делото е назначена съдебно-икономическа експертиза, по която вещото лице е депозирало заключение-основно и допълнително, вкл. повторно по една от задачите . Вещото лице е установило и е дало заключение за нетни приходи въз основа на ОПР , представляващи нетни приходи от продажба , отразени в част III от ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ и на база месечни справки-декларации по ДДС , които са в по-благоприятен за страната размер, който е и размерът , приет от административния орган . Видно от заключението, за финансовата 2016г.  липсва различие в констатациите на вещото лице и административния орган, който е възприел по-високия размер на приходите-тези , въз основа на справките-декларации по ДДС-41099,50 лв , или 28,84% изпълнение . За 2017г. вещото лице е установило достигнати приходи в размер на 58147,14 лв  по ОПР и съответно 59 816,46  по справки-декларации , което е 41,98 % изпълнение. Спорни са достигнатите приходи през 2018г. с оглед обстоятелството дали в същите следва да бъдат включени 4 бр. фактури за авансово плащане , издадени през 2018г. , по които плащането е извършено през м.01.2019г. , включени са в справката-декларация за м.12.2018г. , подадена пред НАП , начисленото ДДС е част от размера на дължимото ДДС за внасяне за м.12.2018г. , като съобразно заключението на вещото лице в счетоводните регистри за 2019г. не са налични кредитни известия за сторниране на издадените фактури , няма направено възстановяване на преведени парични средства , но няма и допълнително издадени данъчни фактури за завършване на събитието. 

Установява се от заключението , че за 2016г. процентът на неизпълнение е 28,84 % , което е приетият процент и от административния орган , а за 2017г.-41,98 % . За 2018г. следва да бъде изключена стойността на спорните фактури за авансово плащане от сумата , посочена от вещото лице като данъчна основа на база справките-декларации , тъй като реално приходите са постъпили в счетоводството през 2019г./м.01.2019г./ Липсват и други доказателства , от които да се направи извод за настъпване на фактурираното данъчно събитие. Предвид горното за 2018г. стойността на приходите следва да бъде определена на основание данъчната основа на база месечните справки –декларации по ДДС , посочена от вещото лице , намалена със стойността на включените от същото фактури за авансово плащане, или приходите са в размер на 72229,95 лв. , което представлява 50,69 % изпълнение /използван е процентен калкулатор/. Доколкото изпълнението за 2018г е над 50 % не се променят дадените стойности от вещото лице при 10% санкция-37094,06 лв. 

Вещото лице в отговор на поставените от административния отговор задачи е изследвало сключените от ЕТ заеми като е посочило дружествата-заемодатели , размер на кредите , вноски за погасяване , крайно салдо по отношение на всеки от заемите. Установило е , че не са налице финансово-икономически взаимоотношения между дружествата във връзка със субсидираните туристически обекти в счетоводните им документи , както и че дружествата работят с отделни регистрирани фискални апарати , самостоятелни сметки и персонал , самостоятелни регистри за туристите, водят самостоятелна счетоводна отчетност , вкл. имат самостоятелна отчетност на предлаганите на посетителите услуги.

Заключението на вещото лице следва да бъде възприето като обективно и компетентно изготвено, като следва да се коригира единствено в частта, посочена по-горе относно достигнатите приходи за 2018г. , което обаче не се отразява на крайния му извод за размера на дължимата санкция.    

По делото е назначена и изслушана и компютърно-техническа експертиза , от която се установява , че интернет платформата , използвана за туристическия обект на жалбоподателя , предмет на инвестиция по процесния договор е wordpress и се намира на адрес  https://complexmagura.com/, като сайтът се използва за промотиране и на друг обект, финансиран по Програмата за развитие на селските райони. Посочено е , че представлява два обекта , изпълнени от две отделни фирми –ЕТ„Рабиша-С.Х.“ и ЕТ“Магура –Виктория С.“, които поради близостта на двата обекта , обединяват заедно усилията си за предоставяне на своите услуги. Посочено е от вещото лице, че обектът се промотира по този начин поне от 15.08.2018г. Легловата база в Комплекс „МАГУРА“ , рекламиран на интернет сайта, се състои от 20 стаи и 5 къщи за гости.  Заключението му следва да бъде възприето като обективно и компетентно изготвено и в съответствие с общодостъпната информация на сайта , на който се рекламират процесният обект и обектът в съседство. 

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата е допустима, като подадена против подлежащ на оспорване административен акт, от адресати на акта, в законоустановения срок за обжалване.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Решението е издадено от компетентен орган. Съгласно чл.69,ал.1 от ЗУСЕСИФ управляващите органи провеждат процедури по администриране на нередности по смисъла на чл. 2, т. 36 и т.38 от Регламент (ЕС) № 1303/2013. Съгласно §. 4, ал. 1 от ДР на ЗУСЕСИФ за Програмата за развитие на селските райони функциите на органи за управление, контрол и администриране по този закон се изпълняват от Министерството на земеделието, храните и горите и от Държавен фонд "Земеделие" – Разплащателна агенция, както това е предвидено в Закона за подпомагане на земеделските производители и в актовете по неговото прилагане. Обществените отношения, свързани с прилагането на Програмата за развитие на селските райони за периода 2013- 2017 г., подкрепена от Европейският земеделски фонд за развитие на селските райони са предмет на уреждане от Закона за подпомагане на земеделските производители- чл. 1, т. 7 от закона. С разпоредбата на чл. 11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП изпълнението на функциите на Разплащателна агенция от датата на издаване на акт за акредитация се възлага на Държавен фонд " Земеделие", като в §.1,т.13 от ДР на ЗПЗП изрично е посочено, че Разплащателната агенция е специализирана акредитирана структура за приемане на заявления, проверка на условията и извършване на плащания от Европейските земеделски фондове и за прилагане на пазарни мерки, включително интервенция на пазарите на земеделски продукти, по правилата на законодателството на Европейския съюз. Съгласно чл. 11а, ал. 1, т. 10 от ЗПЗП /нова – ДВ, бр. 2 от 2018 г. /, в това си качество фондът администрира нередности по Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. Съгласно чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 от ЗПЗП Изпълнителният директор на ДФ "Земеделие" е изпълнителен директор на Разплащателната агенция, който представлява същата. С оглед изложеното и предвид посочените правомощия на Изпълнителният директор на ДФ"Земеделие" в чл. 11 и чл. 11а от ЗПЗП, същият има качеството на управляващ орган по ПРСР 2013-2017 г., вкл. и по мярка 311"Разнообразяване към неземеделски дейности" от същата.

Оспореният акт е издаден в законоустановената писмена форма, но при съществено нарушение на административно-производствените правила, в несъответствие с материалния закон и в несъответствие с целта на закона.

Производството пред административния орган е проведено по реда на ЗПЗП и НАРЕДБА № 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. /Наредбата/. Съгласно чл.14 от Наредбата се подпомагат дейности по проекти, които се осъществяват в община на територията на селските райони в Република България. Съгласно чл.16 от същата кандидатите представят бизнес план за разнообразяване на дейността по образец (приложение № 3) за период не по-малък от 5 години, който трябва да доказва икономическа жизнеспособност и устойчива заетост за период 5 години, водеща до реализиране на целите на мярката, а именно: насърчаване на разнообразяването към неземеделски дейности;насърчаване на създаването на възможности за заетост и повишаване на доходите в селските райони; насърчаване на развитието на интегриран туризъм в селските райони/чл.2 от наредбата/. Съгласно § 1, т. 19 от ДР на Наредбата "проект" е заявление за подпомагане, заедно с всички изискуеми документи, както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени и допустими за финансиране по ПРСР, а съгласно § 1, т. 6 от ДР на наредбата "икономическа жизнеспособност" е генериране на доходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието за периода на бизнес плана. Видно от горните разпоредби, неразделна част от проекта е бизнес план, със заложените в него за постигане показатели,в частност доходи от дейността, доказващи икономическа жизнеспособност на проекта. В този смисъл е т.9.1,б.“г“ от договора, сключен между страните.

Безспорно се установява по делото от назначената експертиза, че така заложените параметри по бизнес плана- приходи, не са постигнати за финансовата 2016г. , 2017, 2018г. , което представлява неизпълнение на заложените финансови параметри в бизнес плана.

Непостигането на заложените в бизнес плана показатели и непостигане на целите на проекта е в нарушение на поетите договорни задължения от жалбоподателя. Съгласно т.4.12 от договора ползвателят е длъжен да извърши изцяло одобрената инвестиция в срока по този договор, в съответствие с одобрения проект и Таблицата за одобрените инвестиционни разходи. Съгласно т.4.18 от договора ползвателят е длъжен да спазва одобрения проект за срок от 5 години от сключване на договора. Съгласно т.8.1 от договора, в случай, че ползвателят не изпълнява свои нормативни и/или договорни задължения след изплащане на договорената финансова помощ фондът може да поиска връщане на вече платени суми при спазване на изискванията на чл.46 и чл.47 от наредбата. Чл.46,ал.1 от Наредбата също предвижда, че в случай че ползвателят на помощта не изпълнява свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с ползвателя на помощта.

Видно от горното, неизпълнението на заложените показатели в бизнес плана е както неизпълнение на нормативни изисквания-за икономическа жизнеспособност на проекта, така и на договорни задължения, които изводи са направени и от административния орган  и следва да бъдат възприети.

Същите следва да бъдат установени обаче по разписания в закона ред при спазване на приложимите административно-процесуални правила .

Съгласно чл. 27, ал. 6 ЗПЗП /нова - ДВ, бр. 51 от 2019 г. в сила от 28.06.2019 г. / дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 ЗУСЕСИФ, се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон. Съгласно чл. 27,ал.7 от ЗПЗП, също в сила от 28.06.2019 г., дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на ДОПК.

Съобразно константата вече практика на ВАС, непостигането на заложените финансови показатели в бизнес плана представлява неизпълнение на одобрените индикатори, което е основание по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ за извършване на финансова корекция с издаването на решение по реда на чл. 73 от ЗУСЕСИФ. В този смисъл са налице множество, постановени от Върховния административен съд, съдебни решения: решение № 5872/21.05.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11774/2019 г., решение № 2709/19.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9703/2018 г.; решение № 3184/28.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 7468/2018 г.; решение № 5040/04.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4307/2018 г.; решение № 5317/24.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1945/2018 г.; решение № 4933/03.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4912/2018 г. Решение № 9071/05.08.2021 г. на ВАС по адм. д. № 11780/2020 г., Решение № 8269/07.07.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12154/2020 г. и др.

В процесния АУПДВ административният орган се е позовал на чл.27, ал.7 от ЗПЗП и чл.162,ал.2,т.8 от ДОПК . Съгласно чл. 27, ал. 7 ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ се установява с издаването на АУПДВ по реда на ДОПК, но само ако не е налице основание по ал. 6 за издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 ЗУСЕСИФ. Законодателят не е регламентирал в условията на алтернативност хипотезите, при които компетентният орган издава решение по чл. 73 ЗУСЕСИФ и АУПДВ по ДОПК в случай на непостигнати финансови индикатори и не му е предоставил възможност да си избере кой акт да издаде, ако прецени, че фактите по спора могат да бъдат подведени, както под материалноправното основание на чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ, така и под материалноправното основание в съответната наредба, по реда на която се сключва договорът, регламентираща връщане на предоставената финансова помощ при неизпълнение на договора. От това следва, че хипотезите на издаване на два различни акта са регламентирани в условията на евентуалност и само когато липсват основанията за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 от ЗУСЕСИФ, се издава АУПДВ. В случая такъв е предвиден и това е този по ЗУСЕСИФ – с установяване на нередност по определението на чл. 2, т. 36 от Регламент (ЕС) № 1303/2013 и с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 ЗУСЕСИФ, тъй като е налице основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 от същия закон. Неспазването на изрично разписаното административно производство и вида на акта за установяване на нарушението представлява съществено нарушение на административно-производствените правила, което води до незаконосъобразност на АУПДВ в частта , в която за недостигане на финансовите показатели в бизнес-плана с АУПДВ на жалбоподателите е определена като подлежащо на възстановяване публично държавно вземане сумата от 55641,09 лв.

В случая е приложима именно новата разпоредба на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП /ДВ, бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г. /, тъй като производството по издаването на оспорения АУПДВ е започнало с Уведомително писмо изх.№01-6500/9165 от 06.12.2019г. по чл. 26 АПК за откриване на производството съгласно чл. 25, ал. 3 АПК, а АУПДВ е издаден на 19.10.2020 г. Параграф 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП, обн. ДВ, бр. 2 от 2018 г., според който започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от ПРСР за периода 2007 - 2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9 б, т. 2 от ПРСР за периода 2014 - 2020 г. се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг, не намира приложение в случая. Договорът за отпускане на финансова помощ е сключен на 06.10.2014 г. Съгласно §.1,т.2 от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ "мониторингов период" за договорите, сключени преди 1 януари 2015г., е пет години, считано от датата на сключването му, т.е мониторинговият период по процесния договор е изтекъл на 06.10.2019г., което е преди образуване на административното производство по издаване на оспорения административен акт. Действително административният орган е образувал и друго , предходно производство във връзка с неизпълнение на заложените показатели , но сам е прекратил същото с изрично решение за прекратяване на производството , което е влязло в сила , след което е открил ново производство , поради което и като дата на започване на настоящето производство следва да се счита именно датата на издаване на уведомителното писмо за отпочване на новото такова производство-06.12.2019г.

Разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗУСЕСИФ, изм. ДВ бр. 85/2017 г., според която след окончателното плащане по проект, неизвършените финансови корекции са публично вземане съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК, не изключва приложимостта на чл. 27, ал. 6 ЗПЗП /ДВ, бр. 51/2019 г. /. Тълкуването ѝ съобразно чл. 46, ал. 1 ЗНА във връзка с другите алинеи на същия законов текст сочи, че под "извършване" на финансова корекция се разбира изпълнението в смисъла на възстановяване на средствата от съответния бенефициент при установена безспорност на вземането , а не самото му установяване-установяване на неговата ликвидност и изискуемост, което следва да стане по разписания в чл. 27, ал. 6 ЗПЗП ред.

Предвид горното процесният АУПДВ в частта по т.I , в която е определено като подлежащо на възстановяване от двамата жалбоподатели публично държавно вземане в размер на 55641,09 лв , е незаконосъобразен.

Освен горното , видно от представените от жалбоподателите доказателства, едноличният търговец С. Харалапмиева е представила пред административния орган медицински документи–епикризи,  установяващи провеждани лечения на същата , някои от които обаче преди сключването на договора и периода на изпълнение на същия, които административният орган е бил длъжен и е следвало да обсъди , за да направи преценка дали са налице форсмажорни обстоятелства по смисъла на §.1,т.27,б.б от ДР на Наредба №30 . От представените такива медицински документи не се установява продължителна професионална нетрудоспособност на ползвателя на помощта, каквото е изискването на разпоредбата , тъй като не са налице експертни решения в такава насока , но административният орган е следвало да извърши пълна оценка на доказателствата, за да установи релевантните обстоятелства , което не е направено от същия в нарушение на основани принципи на административното производство- чл.7,ал.2 от АПК и чл.9 от АПК. /За пълнота следва да бъде посочено , че не представляват форсмажорни обстоятелства и количествата валежи , за които ползвателят е представил доказателства./  

С оглед гореизложените съображения АУПДВ в частта по т.I е незаконосъобразен като постановен в нарушение на административно-производствените правила , материалния закон и целта на закона.  

Същият е незаконосъобразен и в частта по т.II, в която на двамата жалбоподатели е определено като подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 370940,60 лв. поради функционална несамостоятелност на обекта и изкуствено създадени условия по съображения за изпълнен друг проект-в рамките на един и същ урегулиран имот, с който обект се рекламират в един сайт , изготвени на база нотариални актове за учредяване на право на строеж от едно и също дружество , липса на ограда между обектите , една и съща фирма за оборудване , координация при подаване на документите , общ собственик на проктантските фирми , получаването на заеми от едно и също дружество с посочени родствени връзки и т.н.

Не за всички доводи по отношение на другия обект, въпреки указанията на съда , са ангажирани доказателства , въз основа на които да се направи сравнение от съда между посочените съответствия-напр. проктантски фирми , фирми за оборудване , родствени връзки и др. Не представляват такива констатациите на административния орган във връзка с издадения АУПДВ по отношение на ползвателя по другия проект: обект-хотел , изпълняван от ЕТ“Магура-Виктория С.“. Тези констатации не обвързват съда и също подлежат на доказване.

По делото се установява , че действително е учредено право на строеж и за двата обекта в един и същ имот , в който са изградени и двете инвестиции , което е довело до възникване на т.нар. хоризонтална етажна собственост между двамата ползватели по проектите. Липсва правна забрана за кандидатстване по проекти на всеки един от собствениците в един и същ имот, които са различни правни субекти.

Освен това посочените обстоятелства са били известни на административния орган преди одобряване на инвестицията , във връзка с което и са изисквани допълнителни доказателства за установяване налице ли е функционална самостоятелност на всяка от инвестициите , което е приключило с положителна оценка и одобрение на предложената инвестиция след като е установена функционална самостоятелност на инвестицията. Всички изложени от административния орган обстоятелства в процесния АУПДВ са били известни на същия към момента на извършване на преценката за допустимост на подпомагането , като посочените аргументи от органа са оценявани и преценявани преди одобрението на инвестицията. Горното е видно от Уведомително писмо №834/м.311 с изх.№ 01-6500/4044/17.04.2014г. на ДФ“Земеделие“-Разплащателна агенция, в което същата е посочила , че е установила непълноти и неясноти във връзка с чл.7,ал.2 от наредба №30 от 11.08.2008г. , подробно ги е изложила и изследвала преди одобряването на инвестицията.  Предвид горното не са касае за новооткрити обстоятелства или нововъзникнали обстоятелства, в каквато насока са изложени аргументи от административния орган по повод възражението на ползвателя , поради което и настоящият акт за отмяна на предоставената финансова помощ поради установени и изследвани вече обстоятелства преди предоставянето на помощта противоречи и на разпоредбата на чл.99 от АПК.

Административният орган се е позовал на разпоредбата на чл.46,ал.3,т.1 от Наредба №30 от 11.08.2008г. Съобразно същата Разплащателната агенция може да поиска връщане на вече платени суми заедно със законната лихва върху тях, когато ползвателят на помощта е представил декларация с невярно съдържание и/или документ с невярно съдържание, неистински или преправен документ и/или изкуствено е създал условия за изпълнение на изискванията за получаване на финансова помощ, за да извлече облага в противоречие с целите на тази наредба. В случая съобразно посоченото по-горе тези обстоятелства са изследвани преди одобряването на проекта, изследвани са и впоследствие при извършените проверки от контролните органи, чиито констатации за изпълнени инвестиции , за самостоятелност на обектите, вкл. и за рекламирането му в интернет на посочения сайт, и за липса на изкуствено създадени условия са закрепени в изготвените контролни листове. Същите са официални свидетелстващи документи , констатираните в тях обстоятелства не са оспорени , издадени са от съответните контролни органи в рамките на възложените им правомощия по предписани ред  и форма , поради което като официални свидетелстващи документи обвързват съда с материалната си доказателствена сила съгласно чл.179 от ГПК.

Отделно от горното посочените от административния орган обстоятелства сами по себе си не обосновават правни изводи за несамостоятелност на инвестицията или изкуствено създадени условия. Съгласно §.1,т.31 от ДР на Наредба №30 от 11.08.2008г. "изкуствено създадени условия" е всяко установено условие по смисъла на чл. 4, т. 8 от Регламент (ЕО) № 65/2011, а именно , че бенефициентите изкуствено са създали условията, необходими за получаване на такива плащания с оглед да получат облага в противоречие с целите на мярката. Съгласно §.1,т.32 от ДР на Наредба №30 от 11.08.2008г. "Функционална несамостоятелност" е изкуствено разделяне на производствените и технологичните процеси в различни проекти или установяване ползване на обща инфраструктура, финансирана от ПРСР, с цел осъществяване на предимство в противоречие с целите на мярката по ПРСР. В случая не се установява ползване на обща инфраструктура на двата обекта, напротив самият административен орган е установил самостоятелност на инвестициите относно изследваните от него инфраструктурни елементи към момента на одобряването им , не е налице ползване на обща инфраструктурата във връзка с електроснабдяването, водоснабдяването и канализацията на обектите , не е и посочено и въобще от административния орган какви инфраструктурни елементи са общи за двата обекта. Посочено е  , че обектите са изградени в общ имот, като липса ограда между обектите , но същите са изградени въз основа на учредено право на строеж в имота на всеки от ползвателите, а съобразно анекс №2 от 02.06.2015г. страните са се споразумели за изменение на договора съобразно таблица за одобрените разходи–приложение 1 към анекс 2 от договора, съобразно която е възприето предложеното изменение , в частност за „замяна на оградата и детско съоръжение с басейн“. Въпреки , че се рекламират на общ сайт /което е установено при проверките на контролните органи в КЛ с дадени положителни констатации/, е запазена самостоятелността на обектите, което се установява и от назначената по делото счетоводна експертиза. С Решение на СЕС (шести състав) от 12 септември 2013 г. по дело С- 434/12, съдът приема, че член 4, §. 8 от Регламент (ЕС) № 65/2011 на Комисията от 27 януари 2011 година за определяне на подробни правила за прилагане на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета по отношение на прилагането на процедури за контрол, както и кръстосано спазване по отношение на мерките за подпомагане на развитието на селските райони, трябва да се тълкува в смисъл, че условията за прилагането му имат обективен и субективен елемент. Във връзка с обективния елемент трябва да се разглеждат обективните обстоятелства в конкретния случай, въз основа на които може да се направи извод, че целта, преследвана със схемата за подпомагане от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР), няма да може да бъде постигната. Във връзка със субективния елемент на преценка подлежат обективните доказателства, които позволяват да се направи извода, че с изкуственото създаване на необходимите условия за получаване на плащане въз основа на схемата за подпомагане от ЕЗФРСР кандидатът за това плащане е смятал единствено да получи облага в противоречие с целите на тази схема. В случая безспорно се установява по делото, че инвестицията е изпълнена, обектът , предмет на инвестицията, функционира по предназначение , осигурени са работни места , не са достигнати единствено заложените приходи, които обаче са нарастващи през годините, а за 2018г. вече са достигнати 50% от тях, поради което не е налице нито обективният момент, нито субективният момент за прилагане на разпоредбата. Реализираното на инвестицията е допринесло и ще допринася за постигане на целите на мярката, разписани в чл.2 от наредба № 30 , а именно :  1. насърчаване на разнообразяването към неземеделски дейности; 2. насърчаване на създаването на възможности за заетост и повишаване на доходите в селските райони;3. насърчаване на развитието на интегриран туризъм в селските райони. Проектът е изпълняван съобразно договорените и законовите изисквания / не са постигнати в пълен обем единствено заложените приходи/ като прехвърлянето на предприятието е извършено след изтичането на договорения петгодишен период, за който са поети задълженията. По аргумент от горните съображения не води до извод за изкуствено създаване на условия за получаване на помощта и доводите на административния орган за наличие на родствени връзки , общи проектанти , пълномощници , заемодатели , размер на средствата на кредитите , погасявани ли са същите , възможност за погасяване и др. Чл.13 и 13а от Наредбата определят лицата, които могат да кандидатстват , вкл. и условията на които следва да отговарят , както и кои лица не могат да кандидатстват за подпомагане по мярката, като в случая административният орган не сочи , че заявителят не отговаря на някое от изискванията на чл.13 , респ. че по отношение на същия са налице пречките по чл.13а от наредбата. Формалното спазване на изискванията на наредбата и сочените от органа съображения съобразно практиката на СЕС би обосновала извод за изкуствено създадени условия и разделяне на инвестицията само ако същата не води до постигане на целите на мярката, които са разписани в чл.2 от наредбата. В случая е налице функционираща инвестиция , функционална самостоятелност на инвестицията, самостоятелност на реализираните приходи , липса на обща инфраструктура, осигуряване на заетост съобразно данните от НАП за регистрирани трудови договори , реализиране на приходи от дейността , които въпреки , че не са в предвидените в проекта размери , са нарастващи и сочат на функционираща инвестиция. От обективните обстоятелства , установени по делото, не може да се направи извода, че с изкуствено създаване на необходимите условия за получаване на плащане въз основа на схемата за подпомагане от ЕЗФРСР кандидатът за това плащане е смятал единствено да получи облага в противоречие с целите на мярката, в каквато насока е практиката на СЕС. Единствено посочените от органа индикатори не могат да обосноват направения от него извод, които се явява необоснован.

С оглед гореизложените съображения АУПДВ и в частта по т.II е незаконосъобразен като постановен в нарушение на административно-производствените правила , материалния закон и основни принципи на административното производство-за законност , съразмерност  , последователност и предвидимост съобразно чл.4,чл.6 и чл.13 от АПК.

Незаконосъобразността на АУПДВ в частта по т.I и т.II обуславя незаконосъобразност на същия и в частта по т.III, в която е определен окончателния размер на подлежащото на възстановяване публично държавно вземане на основание чл.3,ал.1 от ПРАВИЛА за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 – 2013г.

Предвид гореизложеното обжалваният АУПДВ следва да бъде отменен изцяло като незаконосъобразен на основание чл.146,т.3, т.4 и т.5 от АПК.

На основание чл.143 ,ал.1 от АПК при отмяна на административния акт подателят на жалбата има право на възстановяване на направените от него разноски за държавни такси , разноските по производството и възнаграждение за един адвокат.

В случая жалбоподателите са представлявани от двама адвокати , като упълномощаването е извършено от всеки от двамата жалбоподатели  на всеки един от двамата адвокат-пълномощници с надлежни пълномощни, предоставящи им представителна власт.

Съобразно разпоредбата на чл.143,ал.1 от АПК се дължи възстановяване на изплатено възнаграждение за един адвокат.

От жалбоподателя „Рабиша инвест“ЕООД са представени доказателства за заплащане по банков път на адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лв на адв.Т. и в размер на 3000 лв на адв.А.. Представен е обаче единствено договор за правна защита и съдействие с адв.А. с договорено възнаграждение в размер на 3000 лв , платено по бланков път , за което и са ангажирани доказателства-вносна бележка от 17.06.2021г. , удостоверяваща внасянето на хонорар за защита по АД №292/2020г. по описа на АС-Видин, поради което ответникът следва да възстанови така заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лв на „Рабиша инвест“ЕООД. Възражението за прекомерност по отношение на това възнаграждение е неоснователно , тъй като е под минимума , разписан в чл.8 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Договор за правна защита и съдействие , сключен с другия адвокат, не е представен , но и съобразно чл.143,ал.1 от АПК , независимо че е заплатено, същото не следва да бъде възстановявано от ответника.

От жалбоподателя С.Х. не са представени сключени договори за правна защита и съдействие с упълномощените адвокати. Представени са единствено пълномощни , но за разлика от договора упълномощаването е едностранна сделка. По делото не се съдържа договор, установяващ постигнато съгласие за заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 3000 лв., каквото се претендира за всеки от адвокатите , нито с адв. А. , нито с адв.Т.. Предвид горното договарянето на претендираното адвокатско възнаграждение не е доказано по надлежния ред - с договор за правна защита и съдействие, в който да е отбелязан размера на дължимото плащане по конкретното дело, както и начина на престирането му - в брой или по банков път. Освен представяне на доказателства за плащане първо следва да бъдат представени доказателства , че такова е уговорено именно в претендирания размер, тъй като се касае за двустранна сделка. /Напр.  Определение № 327 от 12.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8372/2020 г., VII о./Предвид горното на жалбоподателката Х. не се дължи възстановяване на претендираните адвокатски възнаграждения, тъй като не се установява, че такова е договорено и в какъв размер с нито един от упълномощените адвокати. В този смисъл е и т.1 от Тълкувателно решение № 6 от 6.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК.

И на двамата жалбоподатели се дължи възстановяване на направените разноски за държавна такса в размер съответно на 50 лв - на жалбоподателя „Рабиша инвест“ЕООД, и в размер на 10 лв - на жалбоподателя С.И.Х..

Предвид горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен съд-Видин

                                 Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ изцяло Акт за установяване на публично държавно вземане № 05/311/01344/3/01/04/02, издаден от Изпълнителния директор на ДФ“Земеделие“.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“-гр.София да заплати на „РАБИША ИНВЕСТ“ЕООД със седалище и адрес на управление с.Рабиша, община Белоградчик , обл.Видин , представлявано от управителя Д.Д.Д., направените по делото разноски в размер на 3050 лв , от които 3000 лв заплатено адвокатско възнаграждение на един адвокат за защита по делото и 50 лв заплатена държавна такса. 

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“-гр.София да заплати на С.И.Х. *** направените по делото разноски в размер на 10 лв, заплатени за държавна такса по делото.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.

Препис от решението да се изпрати на страните.

 

 

                                  Административен съдия :