РЕШЕНИЕ
№ 442
гр. Пловдив, 16.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Стефка Т. Михова
Членове:Николай К. Стоянов
Иванка П. Гоцева
при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова
като разгледа докладваното от Стефка Т. Михова Въззивно гражданско дело
№ 20255300500433 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.435,ал.4 от ГПК.
Образувано е по жалба с вх.№42461/27.12.2024г., подадена от А. Й.
К.,ЕГН:********** - трето лице по изп.д.№1062 /2013 г. по описа на ЧСИ
Петко Илиев, против действия на съдебния изпълнител изразяващи се в
налагане на възбрана на 15.11.2024г. върху 2/12 идеални части от сграда с
идентификатор 12526.3.364.1, със застроена площ от 78 кв.м., по
кадастралната карта и кадастралните регистри на с. В. дол, община Б.,обл.С.,
одобрена със заповед № РД - 18 - 468/15.02.2018г., на Изпълнителния
директор на АГКК - София, с административен адрес на имота: с. В. дол,
община Б., брой етажи 2 (два), с предназначение: Жилищна сграда -
еднофамилна и върху 2/12 идеални части от сграда с идентификатор
12526.3.364.2, със застроена площ от 36 кв.м., по кадастралната карта и
кадастралните регистри нас. В. дол, община Б., одобрена със заповед № РД -
18 - 468/15.02.2018г., на Изпълнителния директор на АГКК - София, с
административен адрес на имота: с. В. дол, община Б., брой етажи 2 (два), с
предназначение: селскостопанска сграда, които сгради са построени в
поземлен имот с идентификатор № 12526.3.364, по кадастралната карта и
1
кадастралните регистри одобрени със Заповед № РД - 18 - 468/15.02.2018г. на
ИД на АГКК, находящ се в село В. Дол, общ. Б., обл. С., местността „ПОД
КЪЩИ“, номер на имота по предходен план: 003364, целият с площ 2 442
кв.м, при граници на имота съгласно кадастралната карта: поземлен имот с
идентификатор № 12526.3.411, поземлен имот с идентификатор №
12526.3.424, поземлен имот с идентификатор № 12526.3.412, поземлен имот с
идентификатор № 12526.3.367, поземлен имот с идентификатор №
03304.11.360.
Като твърди, че е собственик на недвижимите имоти, спрямо които е
насочено изпълнението и е в тяхно владение от датата на придобИ.е на
собствеността-31.01.2023г. по силата на договор за покупко-продажба
обективиран в нотариален акт №60, том I, рег.№665, дело №52,
жалбоподателят настоява обжалваните действия да бъдат отменени.
Взискателят И. Й. Й., ЕГН **********, чрез пълномощника си адвокат
Славия Т., е изразил становище за неоснователност на жалбата.
Приложени са мотиви от съдебния изпълнител по чл.463,ал.3 от ГПК, в
които взема становище за неоснователност на жалбата.
Жалбата е подадена от трето лице, което заявява самостоятелно право на
собственост върху недвижимо имущество, към което е насочено
принудителното изпълнение. В това си качество то има право на жалба срещу
действията на ЧСИ съобразно разпоредбата на чл. 435, ал.4 от ГПК.
Жалбата на третото лице е подадена в срок , внесена е дължимата ДТ и
е изпълнена процедурата за отговор до страните в изпълнителния процес,
поради което е допустима и подлежи на разглеждане. Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл. 435, ал.4 от ГПК , трето лице може да
обжалва действията на съдебния изпълнител само когато изпълнението е
насочено върху вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако
се отнася за движима вещ, се намират във владение на това лице. Жалбата не
се уважава, ако се установи, че вещта е била собствена на длъжника при
налагане на запора или възбраната.
Изпълнително дело №1062/2013г. по описа на ЧСИ Петко Илиев, рег.
№821, район на действие ОС Пловдив, е образувано на 26.08.2013г. по молба
2
на взискателя И. Й. Й., ЕГН **********, по представен изпълнителен лист,
издаден по гр.д. №13334/2013г. на РС-Пловдив, с който длъжникът Л. Х. Ч.,
ЕГН: **********, е осъден да заплати на И. Й. сумата от 25 000 лева, ведно
със законната лихва от 14.08.2013г. до окончателното плащане.
За обезпечаване вземането по изпълнителното дело е вписана на
15.02.2019г. възбрана върху ½ ид.ч. от процесните недвижими имоти
находящи се в В. дол , собственост на длъжника, придобити от него въз
основа на наследствено правоприемство от наследодателя, починалия му
баща Х.Ю. Ч.. С влязло в законна сила на 9.07.2019г. решение на Пловдивски
окръжен съд по гр.д.№1058/2019г. в производство по чл. 437 от ГПК са
отменени действията на съдебния изпълнител по налагане на възбрана върху
процесните недвижими имоти до размер на 1/4 ид.ч. от тях.По искане на ЧСИ
Петко Илиев на 26.09.2019г. е била заличена вписаната на 15.02.2019г.
възрбана върху останалите ¼ ид.ч. от процесните недвижими имоти.
На 19.03.2019г. под № 9 е вписан в особената книга при РС-С. отказът
на Л. Ч. от наследството останало от неговия баща Хубен Ч. , починал на
03.03.2016г.
На 16.04.2019г. И. Й. е предявил против Л. Ч. иск по чл. 56 от ЗН за
унищожаване на направения отказ от наследство. Исковата молба е вписана на
01.08.2019 г., като по нея е образувано гр.д. № 6276/2019 г. по описа на
Пловдивския районен съд. С влязло законна сила на 22.07.2022 г. решение
искът е уважен, като е обявявен за относително недействителен на основание
чл.56 ЗН по отношение на И. Й. Й., ЕГН: **********, извършеният от Л. Х.
Ч., ЕГН: **********, отказ от наследството на Х.Ю. Ч. , бивш жител на с.В.
дол, община Б., обл.С., починал на 03.03.2016г. вписан в книгите на РС-С. под
№9/ 19.03.2019г.Отбелязване на решението е вписано в Сл.Вп.-гр.С. на
14.12.2022г.
С договор за покупко-продажба на недвижим имот от 14.11.2019г.,
обективиран в нотариален акт №80,том ІІІ,рег.№7709, дело №439/2019г.
длъжникът Л. Ч., заедно с останалите съсобственици , продават на
съсобственика си Б.С. притежаваните от тях по наследство 5/6 ид. части от
процесните недвижими имоти , а с договор за покупко-продажба на недвижим
имот от 31.01.2023г., обективиран в нотариален акт №60,том І,рег.№ 665, дело
№52/2023г. , Б.Л.С. продава имотите на жалбоподателя по делото А. Й. К..
3
Съпоставяйки датите на извършване на посочените правни действия и
при съобразяване с разпоредбите на чл. 401 ГПК и чл. 451 - чл. 453 от ГПК,
съгласно които от момента на вписване на възбраната длъжникът се лишава от
правото да се разпорежда с имота, а ако бъдат извършени такива
разпореждания, те са недействителни спрямо взискателя, като не могат да му
се противопоставят прехвърлянето на вещни права, които не са били вписани
преди възбраната, включително чрез отказ от наследство, съдът обосновава
извод, че сключените транслативни договори след 01.08.2019 г., когато е
вписана исковата молба по предявения иск по чл. 56 ЗН , са недействителни
спрямо кредитора И. Й. Й., ЕГН **********.
Макар тези договори да са били сключени по време , когато наложените
възбрани са били заличени, от съществено значение в процесния случай е, че
разпоредителните сделки следват по време датата на вписване на исковата
молба по предявения иск по чл. 56 от ЗН, уважен с влязло в законна сила
решение на 22.07.2022 г. С иска по чл. 56 от ЗН се дава възможност на
кредиторите да обявяват относителна недействителност на направения от
наследник отказ от право на наследяване, като макар в текста на разпоредбата
да е използван терминът „унищожаване“, доколкото не се твърди и доказва
порок във волята на наследника, вложеният смисъл е насочен именно към
настъпване на правна промяна в отношенията между длъжник-наследник,
направил отказ от наследство, и кредитора с цел удовлетворяване на
последния. Тоест по своята правна природа искът по чл. 56 ЗН е специална
хипотеза на иска по чл. 135 ЗЗД, макар между тях да няма пълен идентитет. В
този смисъл са Решение № 43/15.05.2020 г. по гр.д. № 1761/2019 г. на ВКС, III
г.о. и Решение № 155/23.12.2020 г. по гр.д. № 4919/2019 г. на ВКС, I г.о. На
база сходството между двата правни института и предвиденото в разпоредбата
на чл. 135, ал. 1, изр. 3 от ЗЗД, че недействителността не засяга правата, които
трети добросъвестни лица са придобили възмездно преди вписване на
исковата молба за обявяване на недействителността, следва да се приеме, че и
при двата иска вписването на исковата молба има не само оповестително, но и
защитно действие, така че договорите за придобИ.е на вещни права от трети
лица след вписване на исковата молба не могат да се противопоставят на
кредитора.В този смисъл са и задължителните разяснения дадени в т. 2 от ТР
№ 3/19.07.2010 година, постановено по тълк. д. № 3/2009 година , според
които вписването на исковите молби по чл. 114 от ЗС има оповестително-
4
защитно действие спрямо, трети неучастващи в процеса лица, като в т. 4 от ТР
№ 6/14.03.2014 година, постановено по тълк. д. № 6/2013 година на ОСГТК на
ВКС това действие на вписването е приравнено на действието на вписана
възбрана. В този смисъл е и Решение №60174/05.07.2021 г. по гр.д. №
2385/2020 г. на ВКС, IV г.о.
При така изяснената фактическа обстановка съдът намира жалбата за
неоснователна. Жалбоподателят е придобил собствеността върху процесните
недвижими имоти на 31.01.2023 г., след вписване на исковата молба на
01.08.2019г. по предявения иск по чл. 56 от ЗН , което вписване е приравнено
на действието на вписана възбрана и след отбелязване на решението, с което
този иск е уважен в Сл.Вп.-гр.С. на 14.12.2022г.Следователно взискателят по
изпълнителното дело има право да насочи принудителното изпълнение върху
процесните имоти и да се удовлетвори от стойността им съгласно чл. 453, т.1
от ГПК, тъй като не могат да му се противопоставят прехвърлянето и
учредяването на вещни права, които не са били вписани преди възбраната.
Договорите за покупко-продажба на недвижими имоти са подлежащи на
вписване актове, които в настоящия случай са вписани след вписване на
исковата молба по предявения иск по чл.56 от ЗН на 01.08.2019г., поради което
произтичащите от тях права са непротивопоставими на взискателя и той има
право да се удовлетвори от стойността на недвижимите имоти. Действията на
съдебния изпълнител, касещи налагане на възбрана на 15.11.2024г. върху
процесните недвижими имоти, са законосъобразни, поради което жалбата
като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.
Взискателят И. Й. Й., ЕГН **********, не е представил доказателства за
направени разноски пред настоящата инстанция , поради което и такива не
следва да му бъдат присъждани.
Водим от горните мотиви, Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх.№42461/27.12.2024г., подадена
от А. Й. К.,ЕГН:********** - трето лице по изп.д.№1062/2013 г. по описа на
ЧСИ Петко Илиев,рег.№821, с район на действие ОС-Пловдив, против
действия на съдебния изпълнител изразяващи се в налагане на 15.11.2024г. на
възбрана върху 2/12 идеални части от сграда с идентификатор 12526.3.364.1,
5
със застроена площ от 78 кв.м., по кадастралната карта и кадастралните
регистри на с. В. дол, община Б.,обл.С., одобрена със заповед № РД - 18 -
468/15.02.2018г., на Изпълнителния директор на АГКК - София, с
административен адрес на имота: с. В. дол, община Б., брой етажи 2 (два), с
предназначение: Жилищна сграда - еднофамилна и върху 2/12 идеални части
от сграда с идентификатор 12526.3.364.2, със застроена площ от 36 кв.м., по
кадастралната карта и кадастралните регистри нас. В. дол, община Б.,
одобрена със заповед № РД - 18 - 468/15.02.2018г., на Изпълнителния
директор на АГКК - София, с административен адрес на имота: с. В. дол,
община Б., брой етажи 2 (два), с предназначение: селскостопанска сграда,
които сгради са построени в поземлен имот с идентификатор № 12526.3.364,
по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед № РД
- 18 - 468/15.02.2018г. на ИД на АГКК, находящ се в село В. Дол, общ. Б., обл.
С., местността „ПОД КЪЩИ“, номер на имота по предходен план: 003364,
целият с площ 2 442 кв.м, при граници на имота съгласно кадастралната карта:
поземлен имот с идентификатор № 12526.3.411, поземлен имот с
идентификатор № 12526.3.424, поземлен имот с идентификатор №
12526.3.412, поземлен имот с идентификатор № 12526.3.367, поземлен имот с
идентификатор № 03304.11.360.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6