№ 370
гр. София, 11.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Карамфила Тодорова
Членове:Димитрина Ангелова
Доротея Кехайова
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
в присъствието на прокурора
като разгледа докладваното от Карамфила Тодорова Въззивно частно
наказателно дело № 20241000601381 по описа за 2024 година
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 34 вр. чл. 20, ал. 1 – 3 от Закона за
признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции. (ЗПИИРКОРНФС).
Образувано е по въззивна жалба на адв. Е. Х., служебен защитник на
засегнатото лице М. К. И., срещу Решение № 139 от 21.10.2024г. на Окръжен
съд София, 3-ти първоинстанционен наказателен състав, - особени
производства, постановено по нчд № 645/24, за признаване на Решение №
7062542259701057 от 02.02.2024 г., в сила от 15.03.2024г., на административен
орган в Кралство Нидерландия - Bonnen & Transacties Transactiemod, с което
М. И., е осъден да заплати глоба в размер на 160 евро, равностойна на
312,93 лева
С жалбата се заявяват допуснати от окръжния съд процесуални
нарушения, тъй като засегнатото лице не е било редовно призовано за съдебно
заседание, с което е нарушено правото му на лична защита. Твърди се, че
съдът решил делото при непълнота на доказателствата, както и не е обсъдил
възражения на защитата. Прави се искане решението да се отмени и постанови
ново, с което да се откаже признаване на акта на чуждестранния
административен орган.
В съдебно заседание пред апелативния съд, засегнатото лице, търсено и
неустановено на известния адрес, не се явява.
1
Защитникът на засегнато лице пледира решението на окръжния съд да
се отмени.
Прокурорът от САП пледира решението да се потвърди, като мотивира
наличието на всички основания за това.
Софийски апелативен съд, като съобрази въззивната жалба,
становищата на страните в съдебно заседание и материалите по делото,
прие следното:
Жалбата е подадена в законовия срок и допустима за разглеждане, по
същество е неоснователна.
При разглеждане на делото окръжният съд не е допуснал съществени
процесуални нарушения, довели до засягане на правата на страните в процеса.
Основното оплакване на защитника е, че засегнатото лице не е било редовно
призовано за съдебно заседание, респективно - не е участвало в него.
Действително, съдът е разгледал делото като не се е уверил в завършване на
процедурата по призоваване на засегнатото лице, доколкото не е разполагал с
върнати отрязъци от призовки и отговори от Районно управление „Полиция“,
гр. Правец, за резултатите от призоваването. Такова е било положението и в
трите проведени от съда заседания. Това при всички положения би се явило
съществено процесуално нарушение, ако и във въззивното производство не се
бе установило, че засегнатото лице не може да бъде призовано, като
пребивава на неизвестно място за неизвестно време.
От събраните от въззивния съд сведения се разкрива, че М. И. пътува
често зад граница. За него е налице един настоящ адрес – в с. ***, откъдето е
правен опит да бъде призован с постъпил отговор от органи на ОЗ „Охрана“,
че по данни на тъщата – Б. Н., М. И. е заминал за Германия с фактическата си
съпруга – С. Ц., /с която живее на семейни начала/ и детето - В. И., без да е
известна датата на завръщане.
Тук следва да се отбележи и постъпилото пред окръжния съд сведение,
макар и след последното съдебно заседание, от РУ Правец, МВР, че служител
на управлението е посетил адреса на засегнатото лице – на 18.10.2024г., но М.
И. не бил установен там, а съпругата - С. Ц. информирала, че той е в
Германия, където работел. /справка на л. 34 н.д./.
При положение, че последното заседание на окръжния съд, в което
делото се и решило е проведено на 21.10.2024г., а сведението за отсъствие от
страната за неопределено време на засегнатото лице е от 18.10.2024г., следва
да се приеме, че неучастието на това лице в производството, и пред окръжния,
и пред настоящия съд, се дължи на собственото му поведение, заради което и
не което не може да бъде намерен. Ето защо, не може да се приеме, че като не
е осигурил участието му в производството, първостепенният съд е нарушил
процесуални правила, водещи до незаконосъобразност на постановеното
решение.
Решението, освен законосъобразно е и правилно.
Правилно съдът е приел, че удостоверението за признаване на
постановеното решение от нидерландския административен орган съдържа
изискуемите реквизити от материална и формална страна и няма основание
да се откаже изпълнението му. Решението е влязло в сила. Касае се за
извършено нарушение от страна на М. И. на 24.07.2023г. на територията на
2
Нидерландия, по чл. 2 от Закона относно административната уредба при
нарушаване на разпоредбите на Кодекса за движение по пътищата, доколкото
е управлявал превозно средство с повредена или износена гума. На М. И. е
наложена глоба – финансова санкция по смисъла на ЗПИИРКОРНФС, в
размер на 160 евро. основание за санкцията по смисъла на чл. 30, ал. 2, т. 1 от
ЗПИИРКОРНФС, /наричан за краткост Закона/ е нарушение, за което не се
изисква и двойна наказуемост – свързано е с поведение, което нарушава
нарушава правилата за движение по пътищата. Налице е и условието за
признаване по смисъла на чл. 30, ал. 3 от Закона, тъй като засегнатото лице
има местоживеене в страната, макар да пътува и пребивава често в чужбина.
Обосновано окръжният съд е проверил и приел, че не е налице нито едно от
основанията на чл. 35 от Закона да откаже изпълнение на решението на
административния орган. В производството пред последния са били
гарантирани правата на засегнатото лице, доколкото в удостоверението е
отразено, че съгласно законодателството на издаващата държава, то е
уведомено лично или чрез упълномощен представител за правото си да
обжалва и за сроковете на обжалване.
Не се обосновават оплакванията на защитата, че съдът е решил делото
при непълнота на доказателствата. Защитникът и не посочва за какви точно
доказателства се касае. Собствената проверка на настоящия съд показва, че
производството пред първия е протекло надлежно - с наличие на акта на
административния орган, придружен от преведено удостоверение по образец
по смисъла на чл. 4 от Закона. С това всички негови условия, които са и с
предимно формален характер, обясним с това, че се касае за инструмент на
съдебно сътрудничество, с бърза и опростена процедура с оглед взаимното
доверие между държавите-членки на ЕС, следва да се считат спазени.
Неоснователно е и оплакването, че първостепенният съд не е отговорил
на възражения на защитника, доколкото той не е имал такива по съществото
на признаването. Възразявал е само срещу нередовното призоваване на
засегнатото лице.
При така изложеното, решението на окръжния съд следва да се
потвърди.
Ето защо Апелативен съд, наказателно отделение, 1 – ви състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 139 от 21.10.2024г. на Окръжен съд
София, 3-ти първоинстанционен наказателен състав, - особени производства,
постановено по нчд № 645/2024, за признаване на Решение №
7062542259701057 от 02.02.2024 г., в сила от 15.03.2024г., на административен
орган в Кралство Нидерландия - Bonnen & Transacties Transactiemod, с което
М. К. И., е осъден да заплати глоба в размер на 160 евро, равностойна на
312,93 лева.
РЕШЕНИЕТО е окончателно.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4