Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 16.03.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на деветнадесети
февруари през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря Марина Цветанова като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело № 9346 по описа за 2017г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.49, ал.3, вр.ал.1 СК,
вр.чл.53 СК, чл.56, ал.1 СК.
Производството по делото
е образувано по депозирана искова молба
от С.М.Т., ЕГН**********, *** против Д.Г.Т., ЕГН**********,***, в която се
твърди, че страните по делото сключили граждански брак на 19.10.1988г. в гр.Троян. Твърди, че от брака
страните имат родено едно дете, понастоящем пълнолетно. Ищцата посочва, че от
самото начало отношенията между страните се развивали нормално без никакви
проблеми, но на по-късен етап между тях се появили конфликти, безпричинни
скандали, които били предизвикани изключително по вина на ответника. Излага
доводи, че същият е упражнявал спрямо нея психически тормоз и прибягвал до
физическа саморазправа. Същият често злоупотребявал с алкохол, вследствие на
което ставал агресивен, псувал я, обиждал я и й нанасял побой. Първоначално
живеели в гр.Троян на квартира, но през 1989 г. закупили жилище в гр.Плевен и се
преместили в него. Ответникът многократно я заплашвал, че ще я удуши, биел я,
гонил я от жилището. Многократно подавала сигнали до прокуратурата за това. От
органите на МВР била уведомена, че ответникът е бил предупреден с протокол във
връзка с депозираните сигнали, но въпреки това агресията продължавала. Моли, бракът между страните да бъде прекратен с
развод поради дълбоко и непоправимо разстройство по вина на мъжа. Елае да
възстанови предпрачното си фамилно име. С.. Моли семейното жилище, находящо с в
***да бъде предоставено за ползване на нея. Не претендира издръжка.
В срока по чл.131 ГПК,
ответника е депозирал писмен отговор, в който взема становище, че искът е
допустим, но изнесените твърдения не отговарят на истината. Твърди, че подадените
срещу него от ищцата жалби са неоснователни, видно от приложеното постановление
за отказ да се образува досъдебно производство от 01.12.2016 г. на РП Плевен.
Твърди, че семейното жилище било закупено лично от него, с лични спестявания,
тъй като бил на работа в Либия и бившия СССР. Твърди, че бил подложен на
непрекъснат тормоз от нейна страна, в т.ч. неоснователно била занимавала
телевизионното предаване „Съдебен спор“. Твърди, че ищцата изобщо не се
занимава с домакинството и той готви, пере, чисти, а тя само ходи по разходки.
Твърди, че тя постоянно заключва стаите, в които живее сама и радиатора там
работи денонощно, а той плаща сметките за тока, които са около 170 лв. месечно.
Твърди , че ищцата не го зачита за
партньор и го затрупва с много разходи, които той трудно може да плати. Твърди,
че тя си служи с измами и клевети. Твърди, че го излъгала, че не й достигат 3
години за пенсиониране и че трябва да откупи тези 3 години. Той внесъл за това
1500 лв., а след това го излъгала, че на дъщеря им С.спешно са необходими 1000
лв. и той ги изтеглил и превел. Твърди, че всички комунални разходи през
всичките 30 години заплаща той. Твърди, че ищцата е психично неуравновесена и
постоянно го клевети и го обижда, както пред държавни органи, така и пред
медиите и обществото. Счита, че действително е настъпило дълбоко и непоправимо
разстройство на брака им, но изключително по вина на жената. Моли, бракът им да
бъде прекратен с развод като дълбоко и непоправимо разстроен. Моли семийното
жилише да му бъде предоставено за ползване на него.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
Видно от приложеното по
делото удостоверение по акт за граждански брак
№ 0178/19.10.1988г. на Община Троян, страните по делото са сключили
граждански брак на 19.10.1988г.
Видно от Договор за
покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл.117 ЗТСУ, рег.№ 119/08.04.93,
том II, Д.Г.Т.
е закупил новопостроено жилище – ***, находящ се в ***, състоящ се от 4 стаи,
кухня и клозет със застроена площ 103,37 кв.м., заедно с избено помещение № 7,
при цена от 32426 лв., от които 22246 лв. платени от Д.Т. и 10000 лв. от заем
от ДСК. Установява се от документ за плащане от ДСК, че Д.Г.Т. е заплатил
сумата от 22246 лв. за покупка на жилище- ***на дата 09.04.1992г. От Вносна
бележка от 25.05.1993г. Д.Г.Т. е внесъл сумата от 5000 лв. за погасяване на
заем за жилище.
Установява се от
Постановление за отказ да се образува досъдебно производство №
В-6223/2016/01.12.2016г., че Д.Т. е пуснал жалба срещу С.Т., за това че редовно
пуска жалби срещу него в МВР и Прокуратурата, както и че е поканила и
телевизия, която да направи предаване за техните отношения. Производството е
прекратено поради липса на данни за извършено престъпление.
Установява се от
представените медицински документи, че на Д.Т. са
поставени следните диагнози: Хипертонично сърце без застойна сърдечна
недостатъчност, Фонова ретинопатия и ретинални съдови изменения, Начална
старческа катаракта, исхемична кардиомиопатия, увреждане на лъчевия нерв,
хиперплазия на простата.
От представените
доказателства за заплатена електроенергия за семейното жилище на страните,
както и вода се установява, че през зимните месеци разходите за ток са в размер
на средно около 150 лв., като има и месец, през който са 190 лв. и такъв, в
който са около 100 лв. Разпозите за вода са между 10 и 15 лв. месечно.
Съдът кредитира
показанията на св.Б.С.и А.Х.като еднопосочни, непротиворечиви, незаинтересовани
и еднопосочни. От тях се установява, че двамата свидетели познават само
ответника Д.Т., въпреки, че той е женен от много години. Той е работил в СССР и
в Либия. Не злоупотребява с алкохол. Оплаквал се е пред свидетелите, че само
той поема сметките по съвместното съжителство със съпругата му, а тя основно
прави разходи за ток, като се отоплява в само в нейната стая, а той за да
направи икономия студува. Д.Т. не е избухлив и не е склонен да прави скандали.
Отлаквал се е, че съпругата му постоянно занимава разни институции с техните отношения. Инициирала е и участие в
телевизионното предаване „Съдебен спор“.
При така установеното от
фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:
Съдът
намира, че бракът между страните е разстроен. Между тях липсват присъщите на
брачната връзка взаимност и уважение. Безспорно се доказа в хода на делото, че между
съпрузите са се установили много конфликтни отношения, като всеки от тях
упреква другия в противобрачно поведение. По същество, макар съпрузите да
живеят в едно жилище, те обитават различни помещения от семейното жилище и се
хранят отделно един от друг, като съпругата дори се заключва в стаята си. Това
състояние може да бъде отъждествено с фактическа раздяла, което е довело до отчуждаване
на страните като съпрузи. Липсват взаимни грижи, уважение и разбирателство. Семейната общност е разкъсана по необратим и непреодолим начин, брачната
връзка е изпразнена от съдържание, липсва уважението и взаимопомощта, като
всеки от съпрузите води свой самостоятелен живот. Съдът намира, че
настъпилото разстройство на брака е непоправимо, противоречията между страните
са неразрешими, не могат да се възстановят нормалните отношения между
съпрузите. Поради горното съдът намира, че констатираното дълбоко и непоправимо
разстройство на брака сочи, че същият следва да бъде прекратен.
Съдът е сезиран с искане
за произнасяне по въпроса за вината, като е направено искане от страна на ишцата,
бракът да бъде прекратен с развод, поради дълбоко и непоправимо разстройство по
вина на мъжа, както и от ответника, поради изключителната вина на жената. В
тежест на страните беше да установят при условията на пълно и главно доказване,
че вина за дълбокото и непоправимо разстройство на брака има или само жената
или само мъжът, съобразно твърденията си.
Нито един от двамата съпрузи не успя да
докаже твръдинята си, че само другия съпруг има вина за дълбокото и непоправимо
разстройство на брака. Установи се от показанията на разпитаните по делото
свидетели, че нито единия, нито другия съпруг не дава дължимото уважение на
другия. Съпругата има изисквания от съпруга си, той да осигурява финансовата
издръжка на семейството, но същевременно не осигурява домашен уют и грижа. От
друга страна, той постоянно ѝ поставя финансови ограничения. Всеки от
съпрузите е полагал грижа само за себе си. И двамата съпрузи са изразявали
недоволството си от другия публично, като са отправяли жалби до различни
органи. Поради горното съдът намира, че
констатираното дълбоко и непоправимо разстройство на брака сочи, че същият
следва да бъде прекратен по вина на двамата съпрузи.
И
двамата съпрузи са направили искане на основание чл.56, ал.1 СК за предоставяне
на ползването на семейното жилище- ***, находящ се в ***, ет. Не е спорно между
страните, че ищцата не разполага с друго жилище. Тя е изложила твърдения, че
ответника разполага с друго такова, но за този факт не е ангажирала
доказателства, а и в този смисъл са показанията на разпитаните по делото
свидетели, поради което съдът приема, че и двамата съпрузи нямат друг жилищен
имот. Видно е, че ответника по делото е на 76 години, а ищцата на 65 години.
Съпругът е с влошено здравословно състояние видно от представената по делото
медицинска документация, а за здравословното състояние на ищцата не се събраха
доказателства. Не се спори между страните, че ответника е във влошени отношения
с общото на страните дете, за разлика от ищшцата, която поддържа добър контакт
с детето С.Т.. Тя е пълнолетна, видно от представеното удостоверение за раждане
–на 29 години. Не се спори между страните, че тя подкрепя майка си в конфликта
с баща й, поради което съдът приема, че ищцата би могла да получи подкрепа от
дъшеря си във връзка с местоживеенето й, за разлика от ответника. С оглед
гореизложеното съдът намира, че съпругът Д.Т. има по-голяма жилищна нужда и на
основание чл.56, ал.1 СК следва ползването на семейното жилище- ***, находящ се
в ***, ет.4 да бъде предоставено за ползване на Д.Т.. Следва да бъде посочено,
че доколкото по делото се установи, че семейното жилище е придобито по време на
брака между страните и е тяхна съсобственост, то на основание чл.57 СК, по силата на
съдебното решение, с което се предоставя ползването на семейното жилище, възниква
наемно отношение. С други думи за съпруга, на който е предоставено ползването
на семейното жилище възниква задължение да заплаща наем на другия съпруг за
частта от имота, която е негова собственост.
По
отношение на претенцията по чл.53 от СК, по
която съдът също дължи задължително произнасяне, настоящата съдебна инстанция
намира следното: За разлика от разпоредбата на чл.103, ал.1 от СК /отм./,
която предвиждаше изрично съгласие на съпруга, чиято фамилия след развода иска
да запази другия съпруг, настоящата уредба, не изисква такова съгласие, а дава
възможност на всяка една страна самостоятелно да прецени това си решение. В
настоящото дело съпругата е пожелала да възстанови предрачното си фамилно име С..
При този изход на делото
и съобразно разпоредбата на чл.329, ал.1, хипотеза втора на ГПК, разноските,
направени от страните остават в тежест на всяка една от тях.
Съдът определя окончателна
държавна такса за развод в размер на 25 лева, която следва да бъде заплатена от
Д.Т., както и 5 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Воден
от горното, съдът
Р Е Ш
И :
ПРЕКРАТЯВА С
РАЗВОД, на основание чл. 49 ал. 3, вр.ал.1 СК, брака между С.М.Т., ЕГН**********, *** и Д.Г.Т.,
ЕГН**********,***, сключен на 19.10.1988г. с акт за граждански брак № 0178/19.10.1988г. на Община Троян поради
настъпило дълбоко и непоправимо разстройство на брака по вина на ДВАМАТА
СЪПРУЗИ.
ПРЕДОСТАВЯ, на осн.чл.56, ал.1 СК, ползването на
семейното жилище ***, находящ се в ***на Д.Г.Т., ЕГН**********,***.
СЛЕД прекратяване на
брака жената С.М.Т., ЕГН********** възстановява предбрачното си фамилно име – С..
ОСЪЖДА
Д.Г.Т., ЕГН**********,***, да заплати на РС-Плевен допълнителна ДТ в размер на 25
лв., както и 5.00 лв. – в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението
подлежи на обжалване пред Плевенски ОС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: