Р Е Ш Е Н И Е
№………./…………….. 2019 г.
Варна
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито съдебно заседание, проведено на петнадесети
април през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
НЕВИН ШАКИРОВА
при секретар Марияна
Иванова,
като разгледа
докладваното от съдия Пенева
въззивно гражданско дело
№ 571 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е образувано по въззивна жалба на „Енерго-про продажби“ АД
срещу решение № 560 от 12.02.2019 г., постановено по гр.д.№ 12073 по описа за
2018 г. на Районен съд - Варна, четиридесет и осми състав, с което е прието за установено в отношенията
между страните, че К.А.Н. не дължи на „Енерго–про продажби” АД - Варна сумата в размер на 2 357,61 лева, представляваща
главница за незаплатена електроенергия по фактури за периода от 29.01.2010 г.
до 05.10.2012 г. за обект с абонатен номер **********, клиентски номер
**********; сумата от 408,17 лева, представляваща сбора от мораторната лихва за
всяка фактура за периода от датата след падежа й до 30.11.2012 г., ведно със
законната лихва считано от датата на подаване на заявлението в съда /14.01.2013
г./ до окончателното изплащане на вземането; както и сумата от 155,32 лева,
представляваща деловодни разноски в заповедното производство, за които суми е
издадена заповед за изпълнение № 315 от 15.01.2013 г. по ч.гр.д. № 427 по описа
за
Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на
решението, като постановено при съществено нарушение на процесуалните правила.
Сочи се в жалбата, че съгласно член 114, алинея 1 от ЗЗД давността започва да
тече от деня, в който вземането е станало изискуемо, а в конкретния случай това
е датата на влизане на сила решение № 3824 от 30.07.2013 г., постановено по
гр.д.№ 3093/2013 г. по описа на ВРС, като на основание член 117, алинея 2 от
ЗЗД срокът на давността е 5 години. Излагат се подробни доводи, че тази давност
е прекъсната на основание член 116, буква „в“ от ЗЗД на 28.10.2013 г., от
когато е започнала да тече нова петгодишна давност. Ето защо предявеният иск за
установяване недължимост на исковата сума е неоснователен и следва да се отхвърли.
Моли в тази връзка да се отмени обжалваното решение и вместо него бъде
постановено друго, с което предявеният иск бъде отхвърлен като неоснователен.
Отговор на жалбата от насрещната страна е постъпил, с който същата се
оспорва като неоснователна и се иска потвърждаване на така постановеното от
първата инстанция решение.
Настоящият
състав на Варненски окръжен съд, гражданско отделение – първи състав, като съобрази предметните предели на
въззивното производство, очертани в жалбата, и след съвкупна преценка на
събраните по делото доказателства, както и становищата на страните и по
вътрешно убеждение, съобразно член 235 от Гражданския процесуален кодекс, счита
за установено от фактическа и правна страна следното:
В исковата молба
се твърди, че въз
основа на издаден в производството по гр.д.№ 3093/2013 г. по описа на Районен
съд – Варна изпълнителен лист е образувано по молба на взискателя изпълнително
производство по изп.д.№ 20147120400358 по описа на съдебно-изпълнителна служба
/СИС/ при Районен съд – Варна срещу К.Н. за заплащане на сумата по
постановеното съдебно решение по гр.д.№ 3093 по описа за 2013 г. на ВРС, с
което е прието за установено в отношенията между страните, че К.А.Н. дължи на
„Енерго–про продажби” АД - Варна следните суми: 2 357,61 лева,
представляваща главница за незаплатена електроенергия по фактури за периода от
29.01.2010 г. до 05.10.2012 г. за обект с абонатен номер **********, клиентски
номер **********, находящ се в град Варна – ж.к. "Владислав
Варненчик" бл.404 вх.1 ет.5
ап.№ 13. Сочи се още, че след постановяване на описаното решение
е изтекла погасителната давност на вземането на кредитора. Ищцата счита, че има
правен интерес от предявяване на иска, тъй като чрез иска по член 439 от ГПК
длъжникът по изпълнителното производство може да установи погасяване на
изпълняемото право въз основа на факти, настъпили след приключването на
производството, по което е издадено изпълнителното основание.
В срока за отговор ответникът изразява
становище за неоснователност на предявения иск. Излага, че давността е
прекъсната считано от 28.10.2013 г., тъй като тогава е направено искане за
образуване на изпълнителното производство. Съответно към датата на предявяване
на иска на основание член 116, буква „в“ от ЗЗД е започнала да тече нова
петгодишна давност, която не е изтекла. Твърди, че изпълнително действие което
прекъсва давността по смисъла на Тълкувателно решение № 2 от 2015 г. е
прекратяване на производството по изп.д.№ 2013730402536 и образуване на изп.д.№
20147120400358 по описа на ЧСИ Илияна Станчева.
С решение № 3824
от 30.07.2013 г., постановено по гр.д.№ 3093/2013 г. по описа на ВРС, е прието
за установено в отношенията между страните, че К.А.Н. дължи на „Енерго–про продажби”
АД – Варна сумата от 2 357,61 лева, представляваща главница за незаплатена
електроенергия по фактури за периода от 29.01.2010 г. до 05.10.2012 г. за обект
с абонатен номер **********, клиентски номер **********; сумата от 408,17 лева,
представляваща сбора от мораторната лихва за всяка фактура за периода от датата
след падежа й до 30.11.2012 г., ведно със законната лихва считано от датата на
подаване на заявлението в съда /14.01.2013 г./ до окончателното изплащане на
вземането, както и сумата от 155,32 лева, представляваща деловодни разноски в
заповедното производство, за които суми е издадена заповед за изпълнение № 315
от 15.01.2013 г. по ч.гр.д.№ 427 по описа за
Приложено
е изпълнително дело № 20137370402536 на ЧСИ Лучия Тасева с район на действие ОС
- Добрич. От материалите по делото се установява, че същото е образувано по
молба на „Енерго–про продажби” АД – Варна на 28.10.2013 г. С постановление от
18.01.2014 г. по молба на взискателя изпълнителното дело е изпратено на ЧСИ
Илиана Станчева с район на действие ОС – Варна, където е образувано изпълнително дело №
20147120400358.
На 09.05.2018 г. е изпратено съобщение до ЕТ
„Олимпийски шампион-88 г.- Пенка Христова“ – Варна за налагане на запор на
трудовото възнаграждение, получавано от длъжника К.Н. /лист 35 от
изпълнителното дело/.
На същата дата са изпратени запорни съобщения и до „Общинска банка“ АД и до
„Алианц банк България“ АД, които са отговорили, че са запорирали наличните
сметки на длъжника /лист 36 до лист 41 от изпълнителното дело/.
Изпълнителното дело е прекратено на 24.08.2018 г. на основание член 433,
алинея 1, точка 8 от ГПК, като постановлението е влязло в сила на 11.09.2018 г.
Предявен е
иск, който съдът квалифицира като такъв с правно основание член 439 от ГПК, тъй като длъжникът по изпълнителното дело /ищецът/
оспорва изпълнението, като се основава на факти, настъпили след приключване на
съдебното дирене, в производството по което е издадено изпълнителното
основание. Тоест, цитираната
разпоредба предоставя възможност на длъжника
чрез отрицателен установителен иск да оспори съществуването на изпълняемото
право въз основа на факти, непреклудирани от формираната сила на пресъдено нещо
- новонастъпили факти. В този смисъл предявеният иск е основан на факт,
непреклудиран със сила на пресъдено нещо, а именно – изтекла погасителна
давност.
Съгласно член 117, алинея 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със
съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Тъй като
решение № 3824 от 30.07.2013 г., постановено по гр.д.№ 3093/2013 г. по описа на
ВРС, е влязло в сила на 30.07.2013 г., то от този момент е започнала да тече и
давността – член 114, алинея 1 от ЗЗД.
Според член 116, буква "в" от ЗЗД давността се прекъсва с
предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането в рамките на
определен изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на ЧСИ. В конкретния
случай давността е прекъсната на 09.05.2018 г., когато са изпратени запорни
съобщения до работодателя на длъжника и до двете банки. Съобразно точка 10 от тълкувателно решение №
2 от 26.06.2015 г., постановено по тълк.д.№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години и изпълнителното производство е прекратено поради настъпила
перемпция на основание член 433, алинея 1, точка 8 от
ГПК, нова погасителна давност за вземането
започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното
валидно изпълнително действие, тоест от 09.05.2018 г. Към датата на депозиране
на исковата молба – 07.08.2018 г. – новата петгодишна давност, започнала да
тече на 09.05.2018 г., не изтекла /член 117, алинея 1 от ГПК/. Прекратяването
на изпълнителното производство на някое от основанията по член 433, алинея 1 от
ГПК не заличава действието на прекъсването. Давността остава прекъсната и при
прекратяване на изпълнителното производство при непоискване от взискателя да се
извършат изпълнителни действия в продължение на две години. Прекратяването на
изпълнителното производство не е равнозначно на прекратяване на исков процес. В
този смисъл е както теорията, така и практиката на съдилищата.
Налага се извода, че предявеният иск е
неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
Поради
несъвпадане на крайните изводи на двете инстанции, решението на Районен съд –
Варна следва да бъде отменено, а сместо него – постановено друго, с което искът
да се отхвърли.
По разноските
С оглед изхода на спора на въззиваемото
дружество на основание член 78, алинея 3 от ГПК следва да бъдат присъдени
разноски за двете инстанции, които съобразно представените списъци по член 80
от ГПК са в размер на 298,42 лева за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
По изложените съображения и на основание член
271, алинея 1 от ГПК, настоящият състав на въззивния съд
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ
решение № 560 от 12.02.2019 г., постановено по гр.д.№ 12073 по описа за
2018 г. на Районен съд - Варна, четиридесет и осми състав, и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ
иска, предявен от К.А.Н. ЕГН ********** *** против „Енерго–про
продажби” АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в град Варна -
бул. „Владислав Варненчик” № 258, Варна Тауърс – Г, за приемане за
установено в отношенията между страните, че К.А.Н. ЕГН ********** не дължи на „Енерго–про
продажби” АД – Варна сума в размер на
2 357,61 /две хиляди триста петдесет и седем лева и шестдесет и една
стотинки/ лева, представляваща главница за незаплатена електроенергия по
фактури за периода от 29.01.2010 г. до 05.10.2012 г. за обект с абонатен номер
**********, клиентски номер **********; сумата от 408,17 /четиристотин и осем
лева и седемнадесет стотинки/ лева, представляваща сбора от мораторната лихва
за всяка фактура за периода от датата след падежа й до 30.11.2012 г., ведно със
законната лихва считано от датата на подаване на заявлението в съда /14.01.2013
г./ до окончателното изплащане на вземането; както и сумата от 155,32 /сто
петдесет и пет лева и тридесет и две стотинки/ лева, представляваща деловодни разноски
в заповедното производство, за които суми е издадена заповед за изпълнение №
315 от 15.01.2013 г. по ч.гр.д.№ 427 по описа за
ОСЪЖДА
К.А.Н.
ЕГН ********** *** да заплати на „Енерго–про продажби” АД ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление в град Варна - бул. „Владислав Варненчик” №
258, Варна Тауърс – Г сумата от 298,42 /двеста деветдесет и осем лева и четирдесет и
две стотинки/, представляваща сторени от дружеството съдебно-деловодни разноски
пред двете инстанции, на основание член 78 от ГПК.
Решението
не подлежи на обжалване на основание член 280, алинея 2, точка 1 от Гражданския
процесуален кодекс.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.