06.01.2020г.
гр.Хасково
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен
съд Хасково, в
публичното заседание
на шести декември две хиляди и деветнадесета година в следния
състав:
СЪДИЯ : ПАВЛИНА
ГОСПОДИНОВА
Секретар Йорданка Попова
Прокурор Елеонора Иванова
като разгледа докладваното от съдията
адм.д.№806 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуален кодекс във връзка с чл.22,
ал.1, т.2 от Закон за автомобилните превози.
Образувано е по жалба на АД С. – А. – гр.С.,
ЕИК …….., против
Решение №1200/26.06.2019г. на Общински съвет С., с което е определена
автогара Б. за начална, междинна и крайна спирка на автобусни линии от
общинската, областната и републиканската транспортна схема, имащи спирка в С.,
считано от 01.09.2019г. Счита се, че решението било прието в нарушение на
закона. Съгласно чл.22, ал.1, т.2 от Закона за автомобилните превози в населените
места с повече от една автогара ОбС определя автогарите, които са начални,
междинни и крайни автоспирки по маршрута на автобусните линии, имащи спирки в
това населено място. Дружеството било собственик на Автогара С., чийто статут
бил регламентиран със Заповед №ГД-01-313/15.05.2017г. на Изпълнителния директор
на ИА Автомобилна администрация, с която била определена от втора категория. Съгласно
чл.22, ал.1, т.1 от ЗАПр в населено място с една автогара същата задължително
се включва като обслужваща по маршрутите на автобусните линии, т.е. към момента
на приемане на оспореното решение на територията на Община С. имало действаща
автогара със същата функционална роля като тази, която била обект на решението.
Така решението на ОбС пряко засягало интересите на дружеството, като
ограничавало част от упражняваната и надлежно регламентирана дейност. Несъмнено
ЗАП изисквал при наличие повече от една автогара, то тази със статут на
начална, междинна и крайна спирка, да се определи между тях. Но нито в решението
на ОбС, нито в докладна записка №И-4268/13.06.2019г. на Кмет на Община С., било
посочено, че изборът следва да се осъществи между две автогари – не били
изложени мотиви, не били посочени критерии, по които бил извършен избора, нито
било отчетено, че обслужващата автогара функционирала от дълги години. Като
повод за приемане на решението в докладната записка било посочено писмо
№В-2611/22.04.2019г. на Изп.Директор на ИА Автомобилна администрация. В самото
писмо обаче изрично се сочело, че изборът следвало да стане в общините, където
имало неуточнени автогари или се превела промяна на вече съществуващи автогари.
В С. действала обслужваща автогара, която била единствена до този момент, а
съществуването ѝ следвало да бъде отчетено при приемането на решение.
Иска се да бъде постановено решение, с което да бъде отменено Решение №1200/26.06.2019г.
на Общински съвет С. като незаконосъобразно, както и да бъдат присъдени
направените по делото разноски.
По протест на Прокурор при Окръжна
прокуратура Хасково е образувано а.д.№919/2019г. по писа на Хасковски
административен съд, като с Определение от 29.08.2019г. производството по делото
е прекратено и присъединено към настоящото дело. В протеста се сочи, че в ОбС С.
била внесена от кмета на общината докладна записка с рег.№ВДЗ-152/13.06.2019г.
– за определяне на автогара за начална и крайна спирка за автобусни линии по
маршрутите на движение на автобуси, обслужващи автобусни линии по маршрутни
разписания от републиканската, областна и общинска транспортна схема. В
докладната записка се съдържал проект на решение със съдържание – 1.Определяне
на автогара Б. – гр.С., ул.С. С., за начална и крайна спирка по маршрута на
всички междуселищни автобусни линии, имащи спирка в С.; 2. Упълномощава кмета
на Община С. да проведе всички последващи действия съгласно ЗАПр и Наредба
№2/15.02.2002г. за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за
осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси. Посочената докладна
записка била включена в дневния ред на редовните заседания на постоянните
комисии по ТСУ на 19.06.2019г. – т.5, и
на ИК на 20.06.2019г. – т.7. На проведените заседания на КТСУ и на ИК проектът
за решение не бил приет. На 25.06.2019г. в ОбС постъпила докладна записка
№168/25.06.2019г. на кмета на Община С. за допълнение на докладната записка от
13.06.2019г. с проект на решение - 1.Определяне на автогара Б. – гр.С., ул.С. С.,
за начална и крайна спирка по маршрута на автобусни линии от общинската,
областната и републиканската транспортна схема, имащи спирка в С., считано от
01.09.2019г.; 2. Да се проведе извънредна сесия на ОбС С. на …юли 2019г., на
която да бъде разгледано предложение за утвърждаване на допълнителна/ и
градска/и линия/и за превоз на пътници с маршрут автогара Б. – автоспирка Поща
– автоспирка Горско стопанство – автогара Б., които да осигуряват транспорта на
пътници, ползващи линиите от общинската транспортна схема между С. и останалите
населени места в общината; 3. Упълномощава кмета на Община С. да проведе всички
последващи действия съгласно ЗАПр и Наредба №2/15.02.2002г. за условията и реда
за утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози
на пътници с автобуси, като уведоми за това компетентните органи по ЗАПр и
подзаконовите нормативни актове към него. Тази докладна записка била изпратена
на общинските съветници по ел.поща за запознаване на 25.06.2019г. в 15,25ч. В
дневния ред на редовното заседание на ОбС на 26.06.2019г. под т.8 била включена
за разглеждане докладната записка от 25.06.2019г. След проведените разисквания
ОбС С. приел Решение №1200, като обсъждането на проекта за решението по докладната
записка от 25.06.2019г. било проведено в противоречие с нормата на чл.67, ал.2
от Правилника за организацията и дейността на ОбС С., неговите комисии и
взаимодействието му с общинската администрация. Съгласно тази разпоредба
причина за включване на неотложни въпроси в дневния ред можело да бъде 1.
Настъпване на непредвидими обстоятелства – природни бедствия, промишлени аварии
със значителни щети, обществени, социални проблеми, които изискват спешно
вземане на решение; 2. Спазването на законосъобразен срок, който не позволява
прилагането на установената процедура. Липсвали и доказателства за регистрация
на докладната записка не по-късно от 12,00ч. на предхождащия заседанието ден
при звеното по чл.29а, ал.2 от ЗМСМА. Предложеният проект за решение не бил
обсъден в постоянните комисии съгласно изискванията на чл.66, ал.2 от
Правилника. В противоречие с разпоредбата на чл.98, ал.3 от Правилника не бил
разгледан и подложен на гласуване, независимо от становището на постоянните
комисии, проекта за решение по докладната записка от 13.06.2019г., които бил
включен в дневния ред в т.8, а е бил подложен на гласуване единствено проекта
на решение по докладната записка от 25.06.2019г. Иска се да бъде постановено
решение, с което да бъде отменено Решение №1200/26.06.2019г. на Общински съвет
С. като незаконосъобразно
Ответната страна по жалбата и протеста – Общински
съвет С., считат, че жалбата е неоснователна и недоказана. Решението било
правилно и законосъобразно, постановено при спазване на материалния закон и на
процесуалните правила. Основавало на преценка от протокол от 12.06.2019г. и
фактическото състояние и местоположение на автогарата на жалбоподателя.
Допълнително в писмено становище излага съображения, че решението било взето по
целесъобразност, тъй като ОбС изпълнил свое задължение по чл.22, ал.1, т.2 от
ЗАПр, а не бил осъществил свое право да прецени дали да избере автогара.
Жалбоподателят не сочел доводи относно незаконосъобразност на оспореното от
него решение, а излагал съображения относно целесъобразността на решението,
като не доказвал своя правен интерес. В
протеста не се обсъждало, че докладната записка от 25.06.2019г. била внесена
като допълнителна.
Заинтересованата страна ЕООД Б. – С., ЕИК ….,
искат жалбата и протеста да бъдат оставени без уважение и излагат подробно
становище. Считат, че доводите на жалбоподателя, че бил единствена досега
автогара били правно неиздържани, а решението на ОбС се вземало по целесъобразност,
която не подлежала на контрол от съда. В проекта за решение не били посочени
двете автогари, но това било обсъдено в дебатите преди гласуването. Не било
издържано и че в докладната записка имало позоваване на писмо от ИА АА, тъй
като със самото решение се правела промяна коя от двете автогари да е основна,
защото вече автогарата на жалбоподателя не била единствена. При гласуването
били съобразени предимствата на двете автогари. В протеста се сочели единствено
процедурни нарушения, но двете докладни записки се дублирали. Докладна записка
№152/13.06.2019г. съдържала две точки, които съвпадали с две от трите точки в
докладна записка №168/25.06.2019г. Допълнително включената точка касаела
предложение за извънредно заседание, на което да бъде обсъдено съдържащото се в
нея, а така щяло да се даде възможност предложението да мине в комисиите.
Съдът, като прецени доказателствата по
делото, приема за установено от фактическа страна следното:
С докладна записка №152/13.06.2019г. от
кмета на Община С. до ОбС С. е представен проект за решение, с който на
основание чл.21, ал.1, т.23 от ЗМСМА, чл.22, ал.1, т.2 от ЗАПр да бъде
определена автогара Б. за начална и крайна спирка по маршрута на всички
междуселищни автобуси, имащи спирка в С. – т.1, и да бъде упълномощен кмета на
общината да проведе всички последващи действия – т.2. В мотивите на записката е
посочено писмо №В-2611/22.04.2019г. на ИД на ИА АА – л.8 от а.д.919/2019г., и
искане вх.№В-3608/07.06.2019г. /л.9/ за
стартиране на работа от автогара Б., построена по силата на договор от
26.08.2016г. видно от приложените в
преписката Заповед №РД-01-441/09.05.2018г. и №РД-01-417/29.05.2019г. на ИД на
ИА АА автогара Б. е определена като първа категория. Докладна записка №152/13.06.2019г.
е включена за разглеждане в дневния ред на редовното заседание на КТСУ и на ИК,
които съответно се провеждат на 19.06.2019г. и на 20.06.2019г. – л.11-13. Видно от Протокол №45/19.06.2019г.
– л.15, и Протокол №50 – л.17, КТСУ и ИК при ОбС не са приели предложения
проект за решение с докладната записка от 13.06.2019г.
С докладна записка №168/25.06.2019г. от
кмета на Община С. до ОбС С. е представен проект за решение, с който на
основание чл.21, ал.1, т.23 от ЗМСМА, чл.22, ал.1, т.2 от ЗАПр и чл.7, ал.1 и 2
от Наредба №2 за условията и реда за утвърждаване на транспортни схеми и за
осъществяване на обществени превози на пътници с автобуси да бъде определена
автогара Б. за начална, междинна и крайна спирка по маршрута на автобусни линии
от общинската, областната и републиканска транспортна схема, имащи спирка в С.,
считано от 01.09.2019г. – т.1, да се проведе извънредна сесия на ОбС С. на
….юли 2019г., на която да бъде разгледано предложение за утвърждаване на
допълнителна/ и градска/и линия/и за превоз на пътници с маршрут автогара Б. –
автоспирка Поща – автоспирка Горско стопанство – автогара Б., които да
осигуряват транспорта на пътници, ползващи линиите от общинската транспортна
схема между С. и останалите населени места в общината – т.2, и да бъде
упълномощен кмета на общината да проведе всички последващи действия –т.3. В
мотивите на записката е посочено, че се правят допълнения след проведените
заседания на постоянните комисии към ОбС, като се предлага решението да бъде с
отлагателно действие – т.е. считано от 01.09.2019г., и да бъде внесено на
извънредна сесия през юли 2019г. предложение за допълнителни градски линии.
Отново се сочат писмото от ИД на ИА АА и искането на управителя на ООД Б., като
подробно са изложени обстоятелства относно сключен договор за покупко-продажба
от 26.08.2016г., последвалите законодателни промени в чл.22 от ЗАПр, както и
наличието на две категоризирани автогари, обсъжда се района, в който е
автогарата на АД С. Автотранспорт – с множество регулационни и
градоустройствени промени, обособени два УПИ – за КОО и търговски обекти,
преустройства в самата автогара, налични паркоместа; обосновава се изрично
т.нар отлагателно действие.
На 26.06.2019г. е свикано редовно
заседание на ОбС С., като в дневния ред докладна записка №152/13.06.2019г. от
кмета на Община С. е включена под №8, ведно със становището на КТСУ и ИК за
неприемане на проекта за решение, предложен с докладната записка.
Видно от представения в препис Протокол
№57/26.06.2019г. на ОбС С. в дневния ред е включена и докладна записка №168/25.06.2019г.
от кмета на Община С. от кмета на Община С. като допълнение към т.8.
Гласуването на общинските съветници е по проекта за решение по докладна записка
докладна записка №168/25.06.2019г. от кмета на Община С. – т.8, като няма
гласуване по докладна записка №152/13.06.2019г.
С оспореното Решение №1200 от 26.06.2019г. на ОбС С. основание чл.21, ал.1, т.23 от ЗМСМА, чл.22, ал.1, т.2 от
ЗАПр и чл.7, ал.1 и 2 от Наредба №2 за условията и реда за утвърждаване на
транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на пътници с
автобуси и във връзка с докладна записка №168/25.06.2019г. от кмета на Община С.
е определена автогара Б. за начална, междинна и крайна спирка по маршрута на
автобусни линии от общинската, областната и републиканска транспортна схема,
имащи спирка в С., считано от 01.09.2019г. , както и е решено да се проведе
извънредна сесия на ОбС С. на 15 юли 2019г., на която да бъде разгледано
предложение за утвърждаване на допълнителна/ и градска/и линия/и за превоз на
пътници с маршрут автогара Б. – автоспирка Поща – автоспирка Горско стопанство
– автогара Б., които да осигуряват транспорта на пътници, ползващи линиите от
общинската транспортна схема между С. и останалите населени места в общината, а
кметът на Община С. е упълномощен да проведе всички последващи действия.
По делото са събрани доказателства, че
Автогара С. има определена втора категория – Заповед №РД-01-313/15.05.2017г. на
ИД на ИА АА – л.5 от а.д.806/2019г.,
Протокол №1/02.05.2017г. на ИА АА, извадка за категоризирани автогари към
12.07.2019г.
Съгласно представената скица
№573/06.11.2019г. УПИ ІІ, кв.88А на С. е собствен на АД С. Автотранспорт и е
отреден за КОО.
Видно от Протокол от 12.06.2019г. от заседание на Комисия по транспорт в Община
С., назначена със Заповед №2126/12.07.2016г. на Кмета на Община С. разгледано е
искането на автогара Б., както и докладна записка №В-3596/07.06.2019г. от група
на общински съветници за промяна и допълнение на общинска транспортна схема в
Община С..
Съдът, като обсъди събраните по делото
доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и
становищата на страните, и като извърши цялостна проверка на
законосъобразността на оспорената заповед на основание чл.168, ал.1 във вр. с чл.146 от АПК, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл.149 от АПК,
административните актове могат да се оспорят в 14-дневен срок от съобщаването
им на страните, а в случаите на ал.4, когато прокурорът не е участвал в
административното производство, той може да оспори акта до един месец от
издаването му. Този срок е преклузивен и с изтичането му страната губи правото
си спорът да се разгледа и да бъде разрешен от съда. В настоящия случай жалбата на АД С. – А… –
гр.С., е процесуално допустима, като подадена от надлежна заинтересована страна,
срещу акт, подлежащ на оспорване и в законоустановения срок – решението е постановено на 26.06.2019г., а жалбата е
постъпила в деловодството на съда на 08.07.2019г. Доколкото в административното
производство по издаване на административния акт не е участвала прокуратурата,
то срокът за протестиране е започнал да тече от датата на издаване на
административния акт – 26.06.2019г. Протестът, по който е образувано присъединено
дело към настоящото е подаден в съда на 26.07.2019г., поради което също се
явява процесуално допустим.
Разгледани по същество жалбата и протестът
са основателни.
Оспореното решение е постановено от материално
компетентен орган по чл.22, ал.1, т.2 от ЗАПр – Общински съвет С., като
административният орган е действал в пределите на своята компетентност по чл.21,
ал.1, т.23 от Закон за местното самоуправление и местната администрация, както
и е прието с мнозинство, видно от листа за гласуване – 11 за, 4 против и 3
въздържал се от общо 21 общински съветници, при отсъствието на трима от тях. Актът
е постановен в предвидената от закона писмена форма – л.20 от делото, като
съдържа реквизитите по чл.59, ал.2 от АПК. В него са посочени правни основания за
приемането му, а данни за фактически основания могат да се извлекат от
Докладната записка на Кмета на Община С., която е част от производството по
приемане на решението и се съдържа в представената административна преписка. В случая следва да се
има предвид и, че съгласно чл.22, ал.1, т.2 от ЗАПр в населено място с
повече от една автогара компетентен да определи конкретна автогара е общинския
съвет. Разпоредбата на чл.15, ал.1 от НАРЕДБА №2 от 15.03.2002 г. за условията и реда за
утвърждаване на транспортни схеми и за осъществяване на обществени превози на
пътници с автобуси сочи
като компетентен да определи
конкретна автогара за населени места с повече от една
автогара кмета на съответната община, но с оглед чл.15, ал.3 от ЗНА подзаконовият
нормативен акт, който противоречи на нормативен акт от по по-горна степен, не
може да намери приложение.
По своята правна същност оспореният акт - Решение №1200 от 26.06.2019г. на ОбС С., е индивидуален
административен акт, тъй като засяга права на собственици и ползватели на
автогари и на превозвачи по конкретни автобусни линии, които могат да бъдат
конкретно определени. Доколкото общественият превоз на пътници е икономическа
дейност чрез която се извършва обществена услуга при нормативно определени
права и задължения на участниците, то за икономическата дейност на собственика
на автогара по смисъла на пар.1, т.12 от ЗАПр е в пряка зависимост от акта на
компетентния орган да определи автогара в населено място с повече от една,
както и при определяне на съответна транспортна схема и маршрутно разписание на
автобусна линия. Именно с маршрутното разписание съгласно пар.1, т.1, б.Б от Наредба
№2/2002г. се определят всички спирки /автогари/ по всеки маршрут. Решението на
общинския съвет определя дали даден превозвач по определена линия ще спира или
не на автогарата на жалбоподателя, а това определя обема на икономическа
дейност на всеки собственик на автогара в съответното населено място. В този
смисъл за жабоподателя е налице правен интерес от оспорване на решението, като
между страните няма спор относно фактите, че от 2017г. за автогарата на
жалбоподателя е определена втора категория, както и че тя е единствената функционираща
автогара до изграждането и определяне от ИА АА на автогара Б. като такава от
първа категория – май 2019г. Така при започване на производството за издаване
на оспорената заповед кметът на общината е бил длъжен да уведоми АД С. – АВТОТРАНСПОРТ – гр.С., както и е
следвало да предостави възможност на дружеството да участва в производството.
Тъй като дружеството има качество на собственик на автогара в града, то
производството, при което се променя обслужващата маршрутните линии автогара,
не може да протече без участието му. В хипотезата на чл.22, ал.1, т.2 от ЗАПр
няма посочени специални правила относно отриването, провеждането и
приключването на процедурата и с оглед характера на решението, то приложими са
общите правила за издаване на индивидуален административен акт, уредени в Дял
Втори, Глава Пета, Раздел Първи. Така административният орган е следвало да
уведоми жалбоподателя за започването на производството съгласно чл.26 от АПК,
както и да осигури участието му като страна в производството – чл.34 от АПК,
като посочените действия са необходим елемент от осъществяването на цялата
процедура. В настоящия случай производството е започнало по инициатива на
собственика на втората автогара, която до този момент не е обслужвала маршрутни
разписания, а за постановеното решение не са уведомени двете дружества,
собственици на автогари. Поради това е допуснато съществено нарушение на
административнопроизводствените правила по чл.34, 36, ал.2, 41 и 42 от АПК и жалбоподателят
е бил лишен да участва в производството по издаване на административния акт, а
при установеното неизпълнение на предписаните от закона процесуални действия,
то жалбата се явява основателна и Решение №1200 от 26.06.2019г. на ОбС
С. следва да бъде отменено като незаконосъобразен акт.
Наред с това по изложените в протеста съображения за
незаконосъобразност на акта, съдът намира, че са основателни и също са
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Няма спор, че
инициатор на производството е заинтересованото лице ООД Б., а предложението до
общинския съвет е направено от кмета на общината. С оглед на легалното
определение за маршрутно разписание и елементите на маршрутното разписание – пар.1,
т.1, б.А от Наредба №2//15.03.2002г., в хипотезата на чл.22, ал.1, т.2 от ЗАПр,
касаеща населено място с повече от една автогара, при определяне на съответните
автогари / автогара е налице промяна на съществуващите маршрутни разписания по
смисъла на чл.6, ал.2 от наредбата. В настоящия случай кметът на общината
изготвя докладни записки, но и двете - №№152/13.06.2019г. и 168/25.06.2019г. не
се съдържат изискуемите съгласно чл.6, ал.2 от Наредба №2/15.03.2002г. описание
на предлаганата промяна и проект на измененото маршрутно разписание – т.1, и
маршрутни разписания на съществуващите курсове непосредствено преди и след
курсовете по предложеното разписание по същата линия или друга линия,
осигуряваща връзка с крайния пункт на предложеното разписание –т.2. Липсата на
това приложение към съдържанието на двете докладни записки прави оспореното
решение неясно до степен, че не може да се установи каква е била действителната
воля на ОбС С.. Двете докладни записки не са с идентично съдържание, тъй като в
първата е предложено автогара Б. да се определи за начална и крайна спирка по
маршрута на всички междуселищни автобусни линии, имащи спирка в С. /т.е. без
междинните спирки по маршрутите/, а във втората предложението е да бъде
определена тази автогара за начална, междинна и крайна спирка по маршрута на
автобусни линии от общинската, областната и републиканската транспортна схема,
имащи спирка в С., но не са посочени дали това са всички автобусни линии или
само определени. Нееднозначността на решението се подсилва и от наличието на
различна формулировка с наредбата и закона, касаещи избора на автогара. В
Наредба №2/15.03.2002г. се сочи, че следва да бъде определена конкретната
автогара, т.е. обслужващата автогара следва да бъде една, докато в закона се
сочи, че се избират автогарите, т.е. може и да не бъде избрана са една от
няколкото съществуващи автогари, а да се разпределят между тях маршрутите.
Съдът не споделя и изложеното от ответната страна, че втората докладна записка
по своето същество се явявала допълнение към първата, тъй като ако бъде прието,
че е включена само допълнителна точка за извънредна сесия, то тогава самото
решение да бъде определена автогара Б. не само ще бъде с „отлагателно
действие“, както се твърди от ОбС С., но и ще бъде под условие дали ще бъде
разгледано и прието предложението за допълнителна или допълнителни градски
линии. Предложението за промяна на автогарата е обвързано с предложението за
създаване на нови градски линии, като обстоятелството, че то следва да бъде
разгледано по реда на чл.8 от наредбата, не променя вече изложения извод за
взаимна свързаност на двете решения и нуждата им да бъдат разгледани
едновременно. Отделно от това не е спазена процедурата по Глава девета от Правилник за организацията и дейността на
Общински съвет – С., неговите комисии и взаимодействието му с общинската
администрация при
внасянето, обсъждането и приемането на проекта за определяне на автогара Б. за начална,
междинна и крайна спирка за автобусни линии. Съгласно чл.99 от Правилника
проекта за решение, заедно с редакционните поправки, измененията, допълненията,
с мотивите към тях и със становището на водещата комисия, се представят на
общинските съветници по реда на чл.68, ал.1, т.е. в срок от пет дни преди
провеждането на заседанието. В случая втората докладна записка по вече
изложените съображения не може да се разглежда нито като редакционна поправка,
нито като изменение или допълнение на първата докладна записка - в първата докладна липсва предложение за
междинните спирки на всички автобусни линии, а във втората не е посочено дали
това касае всички автобусни линии, както и се въвежда допълнително условие за
определянето на автогарата – провеждане на извънредна сесия и утвърждаване на
нови допълнителни градски линии. Втората докладна записка не може да бъде
разгледана и като самостоятелна, въведена в дневния ред за разглеждане като
неотложен въпрос, тъй като нито е посочена, че включва неотложен въпрос, нито
причина за включването ѝ е някоя от посочените в чл.67, ал.2 от
Правилника. Втората докладна записка не може да бъде приета и като включени в
дневния ред материали по изключение, доколкото вече беше посочено, че тя има
различно съдържание от първата докладна записка, а не представлява по
естеството си допълнителни материали по смисъла на чл.68, ал.2 от Правилника. Не
без значение за нееднозначността на приетото решение е и установеното, че
гласуването се е провело само по втората несвоевременно внесена докладна
записка.
Освен изложеното до тук следва да се
отбележи по отношение на твърденията за фактическото състояние на двете
автогари, че изискванията, на които следва да отговаря съответната автогара са
регламентирани в чл.55 от Наредба №33/1999г. и в случай, че не са спазени, то
ИА АА не приема автогарата или взема решение за временното преустановяване на
дейността ѝ. Още повече, че при безспорно установеното, че двете автогари
са с различна категория, то безпредметно към спора е да се установява действително
различно фактическо състояние на всяка
една от тях.
В този смисъл съдът намира, че
оспореното и протестирано Решение №1200 от 26.06.2019г. на ОбС С. следва да бъде отменено на
основание чл.146, т.3 от АПК. При извода за
основателност на жалбата в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени
направените разноски за д.т. – 50,00 лева и адв.възнаграждение в размер на 500
лева. Размерът на възнаграждение за адвокат е доказан – 800 лева, от
представения договор за правна защита и съдействие, но предвид
направеното от процесуалния представител на ответника възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, то същото следва да бъде намалено
до предвидения в чл.8, ал.3 от Наредба №1/09.07.2004г.
за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер от 500
лева, съобразен и с липсата на фактическа и правна сложност на делото.
Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №1200 от 26.06.2019г. на ОбС С. относно
определяне на автогара за начална, междинна и крайна спирка за автобусни линии
по маршрутите на движение на автобуси, обслужващи автобусни линии по маршрутни
разписания от републиканска, областна и общинска транспортна схема.
ОСЪЖДА Общински съвет С. да заплати на
направените по делото разноски 550,00 лева.
Решението може да бъде обжалвано в
14-дневен срок, считано от съобщението до страните, пред ВАС.
Съдия: