Решение по дело №72/2020 на Районен съд - Бяла Слатина

Номер на акта: 34
Дата: 16 юни 2020 г.
Съдия: Силвия Андреева Житарска
Дело: 20201410200072
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 февруари 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№…….

гр.Б.С., 16.06.2020г.

 

В    И  М  Е  Т  О   Н  А    Н  А  Р  О  Д  А

 

Белослатински Районен съд, I-ви наказателен състав в публичното си заседание на 18 май Две хиляди и двадесета година в състав :

                                                                              

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ ЖИТАРСКА

 

при секретаря Ивелина Витанова, като разгледа докладваното от съдия Житарска НАХ дело № 72 по описа на 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.

Л.А. ***, ЕГН ********** е обжалвал НП № 26-0000015/27.01.2020г. на Началник отдел към ОО „АА“ гр.В., с което за нарушение на чл.40, ал.1, т.5 от Наредба №2/15.03.2002г. на МТС /Наредбата/ му е наложено административно наказание на основание чл.93, ал.2 ЗАвтПр глоба в размер на 500 лева.

В жалбата си жалбодателя чрез адв.Г. твърди, че обжалваното НП е незаконосъобразно и желае неговата отмяна, в съдебно заседание поддържа жалбата и излага подробни съображения за отмяната на НП.

Ответника по жалбата, редовно призован не е изпратил представител, но е изразил становище наказателното постановление да бъде потвърдено.

Разпитаха се  актосъставителя и свидетеля по акта.

По делото са представени акт за констатирано нарушение № 270935/21.01.2020г., НП № 26-0000015/27.01.2020г., заверено копие на маршрутно разписание № 6101 на автобусна линия П. – К., Договор за възлагане на обществен превоз на пътници с автобусен транспорт № 217/11.09.2015г., Заповед № РД-08-30/24.02.2020г., Заповед № РД -08-249/15.05.2015г., писмо № 2600-100/12.02.2020г. на Община К., пълномощно № 6702/10.09.2015г., пътен лист на автомобил Форд с рег. № ВР 60 63 СА с № 443220/21.01.2020г., тахографски лист от 21.01.2020г., договор за съвместна дейност от 01.12.2016г., договор за възлагане на превоз на пътници с автобусен транспорт № 69/27.02.2020г.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства и релевираните от жалбодателя претенции, приема  за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 ЗАНН и е ДОПУСТИМА. Разгледана по същество тя е ОСНОВАТЕЛНА.

От анализа на събраните по делото доказателства е видно, че на 21.01.2020г. около 14.00 часа в гр.Б.С., на ул. „Захари Стоянов“ № 2, в Автогара гр.Б.С. е извършена проверка от инспектори в отдел „Контрол“ към Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр.В. – свидетелите К.К. и Ю.Ф. на автобус „Форд Транзит“ с рег. № ВР 60 63 СА, който извършва превоз на пътници по редовна автобусна линия от гр.К. през гр.Б.С. до гр.П. и обратно с час на тръгване от гр.П. 13.00 часа. От проверката, според показанията на свидетеля К.К. се установило, че шофьора на автобуса Л. Е.представил на проверяващите ксеро копие на маршрутно разписание № 6101 и пътен лист № 44220/21.01.2020г., като маршрутното разписание не е било заверено със свеж печат и подпис на общината, а отделно от него е видно, че е възложено на „Монтана Автобусен транспорт“ ЕООД гр.С. редовната автобусна линия К. – П.. От представените документи се установило, че автобусът, който изпълнявал тази линия е на „Скорпио 05“ ООД гр.К., който нямал право да я изпълнява. С оглед този факт К. съставил акт на място на жалбоподателят Л. Е.за това, че не представя в момента на проверката маршрутно разписание, заверено със свеж печат на община К.. По този начин, според актосъставителя, жалабодателят е нарушил разпоредбата на чл.40 ал.1 т.5 от Наредба № 2/15.03.2002г. на МТ, което и отразил в акта. Същият е предявен на нарушителя Е., който го подписал без възражения. Актът се съставил в присъствие на св.Ф., който също го подписал. Въз основа на този акт № 270935/21.01.2020г. Началник отдел гр.В. е издал срещу Л. Е.процесното наказателно постановление. В атакуваното наказателно постановление административно наказващия орган в обстоятелствената част е описал текстово коментираното по-горе нарушение и за нарушената разпоредба  нарушена разпоредбата на чл.40 ал.1 т.5 от Наредба № 2/15.03.2002г. на МТ, на основание чл.93 ал.2 от ЗАвПр му е наложил наказание глоба от 500.00 лева. 

Горната фактическа обстановка се установява от акта за нарушение, Наказателното постановление, показанията на актосъставителя и свидетеля по акта, както и приложените по делото писмени доказателства.

 При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Атакуваното НП и АУАН са изготвени от компетентни лица в рамките на техните правомощия.

Административно наказателното производство е протекло при нарушаване на процесуалните правила, както по отношение на Акта за установяване на административно наказание, така и по отношение на обжалваното наказателно постановление.

НП № 26-0000015/27.01.2020г. е издадено на Л. Е.за това, че на 21.01.2020г. около 14.00 часа в гр.Б.С., по улица „З.Стоянов” с автобус „Форд Транзит“ с рег. № ВР 60 63 СА извършва превоз на пътници по редовна автобусна линия К. – П. и обратно без маршрутно разписание, заверено със свеж печат и подпис на общината възложител по образец Приложение № 1.

Видно от описаното по-горе нарушение, присъстващо в наказателното постановление, Началник отдел гр.В. към ИА „Автомобилна инспекция” е вменил във вина нарушение по чл.40, ал.1, т.5 от Наредбата. От показанията и на двамата свидетели, а и от представените писмени доказателства се установява, че Е.към момента на проверката не е имал издадено маршрутно разписание за автобусна линия К. – П. и обратно от Община К., възложено на „Скорпио 05“ ООД гр.К., на чиито автобус той е водач, т.е. към момента на извършване на проверката лицето не е могъл да представи такъв документ, какъвто се изисква съгласно чл.40, ал.1, т.5 от Наредбата, поради което съответното наказание за констатираното нарушение следва да бъде наложено, съгласно разпоредбата на чл.93, ал.1 от ЗАвтП, тъй като именно тази разпоредба касае не притежаване на такова маршрутно разписание. Разпоредбата на чл.93, ал.2 от ЗАвтП касае непредставянето на такъв документ по време на проверката. От показанията на свидетеля К. се установи, че той не е имал и не е представил достоверно маршрутно разписание, поради което същият приел, че лицето изобщо нямал маршрутно разписание в себе си. Същият е представил маршрутно разписание, възложено на друга фирма. Към административнонаказателната преписка са приложени към акта за установяване на административно нарушение пътен лист № 443220/21.01.2020г., тахографски лист от 21.01.2020г., маршрутно разписание № 6101 и договор № 217/11.09.2015г., които са иззети по време на проверката. С издаване на наказателното постановление административнонаказващия орган, без да се съобрази, че водача на моторното превозно средство няма въобще издадено маршрутно разписание на името на фирмата, с която изпълнява автобусната линия, го е наказал на основание чл.93, ал.2 от ЗАвтП, който текст касае не изцяло липсата на съответния документ, а само и единствено към момента на проверката. Водачът Е.е изпълнявал автобусната линия К.-П. и обратно без да притежава документа по чл.40, ал.1, т. от Наредбата. По този начин административнонаказващия орган неправилно е ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя, като го е наказал по чл.93, ал.2 от ЗАвтП /не представяне/, вместо по чл.93, ал.1 /не притежаване/ от същия закон, което наказание съответства на изяснената по делото фактическа обстановка. Тези две санкционни норми касаят различни административни нарушения, за които закона предвижда и различни по размер наказания. Неправилното прилагане на съответната правна норма при определяне на наказанието е съществено процесуално нарушение, което само по себе си води до отмяна на наказателното постановление.   

 Основен принцип в административнонаказателения процес е този за съответствие на нарушението, приложимата материалноправна и санкционна норма, предвидена за съответния вид административно нарушение. Това изискване е императивно и нарушаването му винаги представлява порок от категорията на съществените, което е достатъчно основание за отмяната на обжалваното НП.

Имайки предвид горните съображения съдът намира, че макар и наказателното постановление да е издадено от компетентен орган в рамките на неговите правомощия и в предписаната от закона форма, същото се явява незаконосъобразно, поради което следва да бъде отменено.

При този изход на делото съдът намира, че следва да осъди Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр.В. да заплати на жалбоподателя Л.А. ***, ЕГН ********** направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лева.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 ЗАНН съдът

 

Р   Е   Ш    И :

 

ОТМЕНЯ НП № 26-0000015/27.01.2020г. на Началник отдел гр.В., издадено срещу Л.А. ***, ЕГН **********, с което на основание чл.93, ал.2 ЗАвтПр му е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 500 лева за нарушение на чл.40, ал.1, т.5 от Наредба №2/15.03.2002г. на МТС, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр.В. да заплати на жалбоподателя Л.А. ***, ЕГН ********** направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300.00 лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВрАС в 14 дневен срок от получаване на съобщенията от страните. 

                                                            

 

 ПРЕДСЕДАТЕЛ: