№ 12636
гр. София, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 168 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря НАДЯ В. ЧЕРНЕВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20221110120725 по описа за 2022 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, подадена от ЗАД „Е.“ АД
срещу ЗАД „Б.В.И.Г.“, с която са предявени осъдителни искове по чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86
от ЗЗД за заплащане на сумата от 339,74 лв., представляваща остатък от регресно вземане за
платено от ищеца застрахователно обезщетение с включени ликвидационни разноски по
застраховка „Каско“ по щета №**********/2021 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на исковата молба в съда - 18.04.2022 г., до окончателното изплащане на
вземането, и сумата от 12,65 лв., представляваща мораторна лихва за периода от 05.12.2021
г. до 17.04.2022 г.
Ищецът основава претенцията си на твърдения, че на 13.04.2021 г. в гр. София,
водачът на автобус с рег. № №, при движение по линия 404 от ул. „Силистра“ по ул. „Проф.
Милко Бичев“ към ул. „Злетово“, на кръстовището с бул. „Ген. Данаил Николаев“,
реализира ПТП поради неспазване на необходимата дистанция, като удря лек автомобил
„Рено Каптюр“, с рег. № № в резултат на което му нанася материални вреди, и напуска
мястото на ПТП. Към датата на ПТП по отношение на увредения лек автомобил „Рено
Каптюр“, с рег. № № при ищеца е имало сключена застраховка „Каско на МПС“,
обективирана в полица № 00500100367400/2020 г. Във връзка процесното ПТП е изготвен
Протокол за ПТП № 1790502/13.04.2021 г. от ОПП-СДВР, като на водача на автобуса е
съставен и акт №405837/13.04.2021 г. По образуваната при ищеца ликвидационна преписка
по щета №**********/2021 г., е определено и изплатено на сервиза, извършил ремонта на
увредения автомобил, обезщетение в размер на 1749,25 лв., включващо сумата от 1649,51
лв.- стойността на щетите на МПС, и сумата от 99,74 лв.- стойността на наем на заместващ
автомобил, с платежно нареждане от 21.09.2021 г. по фактура № **********/12.05.2021 г.
Към датата на настъпване на застрахователното събитие водачът на автобус с рег. № №, е
имал сключена с ответника ЗАД „Б.В.И.Г.“ ЕАД застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. Поддържа, че до ответника е изпратена регресна покана да заплати сумата
от 1764,25 лв., в която е включена и сумата от 15,00 лв., представляваща обичайни разноски
за определяне размера на застрахователното обезщетение, като същата е получена на
05.11.2021 г. и ответното дружество погасило частично регресната претенция, заплащайки
сумата от 1424,51 лв. съгласно извършено прихващане на насрещно дължими вземания и
1
преводно нареждане от 25.11.2021 г. Твърди, че ответникът не е погасил остатъка по
регресната претенция в размер на 339,74 лв., с оглед което изпаднал в забава, считано от
05.12.2021 г. до датата на исковата молба, за който период претендира присъждането на
обезщетение в размер на 12.65 лева. Моли за уважаване на исковите претенции и
претендира присъждане на разноски.
В срока за отговор ответникът оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва
наличието на застрахователно покритие по застраховка „Гражданска отговорност“,
сключена по отношение автобус с рег. № №, към датата на процесното ПТП. Не оспорва
механизма на ПТП и наличието на виновно поведение на водача на процесния автобус.
Поддържа, че с изплащане на сумата в размер на 1424,51 лв. на ищеца е погасил изцяло
дължимата регресна претенция. Оспорва стойността на причинените вреди и поддържа, че
сумата по ремонтно-възстановителни дейности не съответства на действително
претърпените вреди. Оспорва да дължи и сумата, представляваща разход за заместващ
автомобил, тъй като не бил включен в застраховката. Оспорва наличието на клауза в
застрахователния договор „Каско“, която да осигурява предоставянето на услугата
„заместващ автомобил“. Излага твърдения, че по делото не са представени доказателства за
изрично писмено искане за предоставянето на тази допълнителна услуга, нито за платен
депозит от страна на застрахования в полза на дружеството наемодател. Оспорва да е
налице причинно-следствена връзка между реализираното ПТП и направените разходи за
автомобил под наем. Поддържа, че дори да е включена такава клауза за заместващ
автомобил по имуществената застраховка, то тя не обвързва ответното дружеството.
Оспорва размерът и на акцесорната претенция за лихва. Моли за отхвърляне на исковете с
присъждане на разноски по делото.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното от фактическа и правна страна:
По иска по чл. 411 КЗ
Съгласно разпоредбата на чл. 411 КЗ в случаите, когато причинителят на вредата има
сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената
застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ – до размера на платеното
обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне. Според изр. 2-ро на
чл. 411 КЗ застрахователят по имуществената застраховка може да предяви вземанията си
направо към застрахователя по „Гражданска отговорност“. За да възникване регресното
вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за
имуществено застраховане между ищеца и водача на увредения автомобил, в срока на
застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на
водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило
събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение
ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на
действителните вреди. В тежест на ответника и при доказване на посочените обстоятелства
е да докаже погасяването на дълга.
В случая посочените предпоставки са налице, доколкото всички факти, включени във
фактическия състав на вземането и некасаещи неговия размер, са безспорни между
страните. За осъществяването им сочат и събраните по делото писмени доказателства
/застрахователна полица, сключена при общи условия, двустранен протокол за ПТП,
уведомление за щета, опис на щета, възлагателно писмо, ликвидационен акт, калкулация
ремонт, покана по регресна претенция ведно с обратна разписка, преводно нареждане/,
както и извършеното от ответника плащане, което по същество съставлява извънсъдебно
признание за наличието на дълг на посоченото основание. Не е спорно, че в ответното
дружество по повод предявената по извънсъдебен ред претенция от ищеца е образувана
ликвидационна преписка, по която е заплатена сума в размер на 1424,51 лева. Ето защо
съдът приема осъществяването на всички факти, включени във фактическия състав на
2
вземането и некасаещи неговия размер, за доказани.
Спорните въпроси по делото касаят размера на вредите, причинени на застрахованото
при „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД имущество, респ. в какъв размер е възникнало
регресното вземане на ищеца, както и следва ли да се включват в дължимото от
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ в хипотезата на регрес спрямо
него обезщетение сторените разходи за заместващ автомобил в размер на 99,74 лева.
По делото е прието заключение на съдебно автотехническа експертиза, според което
всички увреждания по лек автомобил „Рено Каптур“ с рег. № №, описани от застрахователя
се намират в пряка причинно - следствена връзка с механизма на процесното събитие.
Установено е по делото, че ищецът по заведената при него щета №№**********/2021 г. е
заплатил сумата 1749,25 лева в полза на сервиза, извършил ремонта на автомобила. Налице
е възникнало регресно вземане за заплатено обезщетение за извършен ремонт.
Застрахователят по застраховка „Гражданска отговорност“, в хипотезата на регрес спрямо
него, дължи обезщетение съразмерно на вредата към деня на настъпване на
застрахователното събитие. Действителната стойност на застрахованото имущество е тази,
срещу която вместо него може да се купи друго със същото качество. Предвид изложеното
адекватно и реално овъзмездяване на вредите се получава при съобразени средни пазарни
цени на средствата, необходими за възстановяване на щетите, оценени към момента на
настъпването им, без овехтяване, вложени за нови части, материали и труд /в този смисъл и
решение № 4666/28.06.2017 г., постановено по гр.д.№ 5429/2017 г. по описа на СГС, ГО, ІV-
А въззивен състав/. Също така при изчисляване размера на обезщетението не следва да се
прилага коефициент за овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата
застрахователна стойност /така в решение № 79/02.07.2009 г. по т.д. №156/2009 на I ТО на
ВКС, решение №6/02.02.2011 г. по т.д.№293/2010 г, на I ТО на ВКС/.
Според заключението на САТЕ стойността необходима за възстановяване на лек
автомобил „Рено Каптур“ с рег. № №, изчислена на база средни пазарни цени към датата на
ПТП е 1881,83 лева, а изчислена на база средни пазарни цени на резервните части и труд на
доверени сервизи, различни от официалния възлиза на 1828,10 лева. Претендираната от
ищеца сума за заплатен ремонт на процесния автомобил е в по-нисък размер от
установените за дължими съгласно заключението на САТЕ, поради което възражението на
ответника за завишеност на заплатеното от ищеца застрахователно обезщетение се явява
неоснователно. На ищеца следва да се присъди сума в размер на 225,00 лева,
представляваща разликата между заплатената стойност на щетите по лекия автомобил и
изплатената от ответника сума 1424,51 лева. Съдът намира, че сумата 15.00 лева, чиито
размер не се оспорва, съставлява обичаен разход за приключване на застрахователната щета,
поради което същата следва да се включи в общия размер на дължимата от ответника сума,
като общият размер на дълга възлиза на 240,00 лева.
Страните не спорят, че по отношение на увредения лек автомобил „Рено Каптур“ с рег.
№ № е налице валидно сключена и действаща към момента на произшествието имуществена
застраховка „Каско на МПС“, обективирана в полица №00500100385213/21.10.2020 г. при
уговорено покритие „Пълно каско“ на рисковете съгласно Общите условия на
застраховката, част от които е Клауза „Е+“ – Заместващ автомобил, приложима заедно с
Общите условия за застраховка „Каско на МПС“ и Клауза А към тях като ги допълва с
предоставяне на допълнителна услуга „Заместващ автомобил“. По силата на тази клауза
застрахователят предоставя на застрахования услугата „Заместващ автомобил“ в случай на
настъпване на застрахователно събитие, покрито от общите условия, което не представлява
тотална щета, застрахованото МПС има право на доверен сервиз, отстраняването на щетата
по преценка на доверения сервиз ще отнеме повече от 5 дни и всички застрахователни
премии са изплатени. Посочено е, че предоставянето на услугата се извършва след изрично
писмено искане на застрахования от изрично определено от застрахователя дружество –
наемодател, предоставящо услугите „рент – а – кар“. Застрахователят поема задължение да
заплати наема за заместващия автомобил, за срок не по-дълъг от 30 дни, като всички
останали разходи по ползването на наетия автомобил и в случай, че ползването продължи
3
повече от 30 дни, са за сметка на застрахования. Според вписванията в допълнителната
Клауза „Е+“ за заместващ автомобил услугата може да се ползва от застрахования само
веднъж в рамките на действието на застрахователния договор.
Ответникът оспорва наличието на клауза в застрахователния договор „Каско“, която да
осигурява предоставянето на услугата „заместващ автомобил“, но се установява, че същата е
част от Общите условия, при които е подписана процесната застрахователна полица и които
обвързват застрахованото лице.
От приетите по делото договор за наем на заместващ автомобил 25304 и фактура
№**********/04.05.2021 г. се установява, че за периода от 26.04.2021 г. до 28.04.2021. на
собственика на увредения при процесното ПТП автомобил е предоставен от автосервиза, на
който е възложен ремонта му, заместващ автомобил от същия клас срещу заплащане на наем
в размер на 14,17 евро на ден или общо 42,50 евро без ДДС, който наем е заплатен на
наемодателя на автомобила от застрахователя по застраховка „Каско на МПС“ по силата на
допълнителна клауза към застрахователната полица "Е+", което не е спорно между страните.
Не се установява, а и не се твърди, че преди това застрахователно събитие с процесния
лек автомобил марка „Рено Каптур“ с рег. № № е настъпило друго произшествие, което да е
налагало ползването на тази допълнителна услуга от страна на застрахования, поради което
застрахованият собственик се е възползвал от тази услуга „заместващ автомобил“ за
периода, през който застрахованият автомобил е ремонтиран.
Съгласно разпоредбата на чл. 429, ал. 1 и ал. 2 КЗ в застрахователното обезщетение се
включват и пропуснатите ползи, които представляват пряк и непосредствен резултат от
непозволеното увреждане. Съдът намира, че направените разходи за заместващ автомобил
представляват пропуснатите ползи, които са пряк и непосредствен резултат от
непозволеното увреждане, и които подлежат на обезщетяване по застраховка „Гражданска
отговорност“. Следва да се съобрази, че непосредствени и преки са онези вреди, които по
време и място следват противоправния резултат. Законодателят предвижда в случаите,
когато се ангажира гражданската отговорност на длъжника, той да отговаря само за онези
вреди, които са по причина на неговото противоправно поведение (непозволено увреждане
или неизпълнено договорно задължение), за които вреди причинната връзка не се прекъсва.
В конкретния случай вредите, представляващи разходи във връзка с наемане на
заместваща кола, са в пряка и непосредствена причинно-следствена връзка с процесното
ПТП, след като невъзможността да се ползва личният автомобил е именно поради ПТП,
причинено от водача по застраховка "Гражданска отговорност", сключена с ответното
дружество. Това е така, защото е засегнато имуществото на увреденото лице – ако
автомобилът не беше увреден, нямаше да се наложи ремонтът му и собственикът му щеше
да продължи да го ползва. Самият ремонт изисква престой в сервиз и до отремонтиране
автомобилът не може да се ползва, което представлява загуба за собственика. Ето защо,
съдът достига до извод, че вредите, представляващи разходи във връзка с наемане на
заместващ автомобил, са в пряка и непосредствена причинноследствена връзка с процесното
ПТП. Невъзможността да се ползва личния автомобил е несъмнено се дължи на процесното
ПТП, виновно причинено от водача по застраховка "Гражданска отговорност", сключена с
ответното дружество – в този смисъл са: Решение № 264371 от 01.07.2021 г. по в. гр. д. №
4884/2021 г. на Софийски градски съд, Решение № 265232 от 03.08.2021 г. по в. гр. д. №
3631/2021 г. на Софийски градски съд, Решение № 261640 от 11.03.2021 г. по в. гр. д. №
9612/2020 г. на Софийски градски съд, Решение № 260572 от 15.02.2022 г. по в. гр. д. №
13371/2020 г. на Софийски градски съд, Решение от 12.05.2022 г. по в. гр. д. № 5690/2021 г.
на Софийски градски съд и др.
По делото е прието без оспорвания от страните заключение на съдебно –
автотехническа експертиза, според което средната пазарна цена за наем на автомобил от
същия клас за периода от 26.04.2021 г. до 28.04.2021 г. е 101,70 лева, която стойност
надвишава претендираната от ищеца сума, поради което следва да му се присъди в цялост
предявената сума за заплатен наем за заместващ автомобил в размер на 99,74 лева.
4
На ищеца следва да се присъди и законната лихва върху главницата, считано от датата
на предявяване на иска – 18.04.2022 г. до окончателното й изплащане като законна
последица от уважаване на иска.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Съдът формира правни изводи за наличие на главен дълг в претендирания размер от
339,74 лева. Задължението на делинквента, респ. на неговия застраховател към
застрахователя по имуществената застраховка е задължение без срок за изпълнение, към
което, с оглед регресния характер на вземането, не може да се приложи разпоредбата на чл.
84, ал. 3 ЗЗД. Ирелевантен е и моментът на извършеното плащане, което има значение само
за възникване на регресното право, но не и за поставяне на длъжника в забава. Ето защо, за
поставяне на длъжника в забава е необходимо покана. Установено е по делото, че ищецът е
предявил регресната си претенция по извънсъдебен ред с писмо, получено от ответника на
05.11.2021 г. Съгласно специалната разпоредба на чл. 412, ал. 3 КЗ застрахователят на
гражданската отговорност на делинквента следва да определи и изплати дължимото
обезщетение в срок от 30 дни от представяне на преписката, когато същата съдържа всички
необходими документи, сочещи за неговата отговорност /арг. 412, ал. 2 КЗ/. В случая не се
твърди получената преписка да не е съдържала всички необходими документи, че същите са
били нечетливи, което не изключва отговорността на ответника да определи и заплати
регресната претенция в срок. Ето защо в полза на ищеца следва да бъде присъдена и сумата
от 12,65 лева – обезщетение за забава за периода от 05.12.2021 г. до 17.04.2022 г.
По разноските.
При този изход на спора право на разноски има ищецът, поради което ответникът
следва да бъде осъден на основание чл. 78, ал. 1 ГПК да му заплати сумата в размер на
650,00 лева, от които 100,00 лева за държавна такса, 250,00 лева за депозит за вещо лице и
300,00 лева – адвокатско възнаграждение с включен ДДС.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗЕАД „Б.В.И.Г.“ ЕАД ЕИК ЕИК със седалище и адрес на управление:
АДРЕС да заплати на ЗД „Е.“ АД, ЕИК ЕИК със седалище и адрес на управление: АДРЕС
на основание чл. 411, ал. 1 КЗ и чл. 86 от ЗЗД сумата от 339,74 лв., представляваща остатък
от регресно вземане за платено от ищеца застрахователно обезщетение с включени
ликвидационни разноски по застраховка „Каско“ по щета №**********/2021 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда - 18.04.2022 г., до
окончателното изплащане на вземането, и сумата от 12,65 лв., представляваща мораторна
лихва за периода от 05.12.2021 г. до 17.04.2022 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата 650,00 лева- разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5