Решение по дело №537/2023 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 от Административно процесуалния кодекс АПК/, във вр. с чл. 118, ал. 3, във вр. с ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.

Образувано е по жалба от Р. Б. В., [ЕГН] от [населено място], [улица], подадена чрез адвокат Н. Х.-Й. – АК Перник, със съдебен адрес: [населено място], [улица], офис **, срещу Решение № 561006****/23.11.2023 г. на директора на ТП на НОИ - Перник, с което е отхвърлена жалба с вх. № 1012-13-73/30.10.2023г., против разпореждане [номер]****/прот. **** г. на длъжностно лице по чл. 98, ал. 1 от КСО.

В жалбата се навеждат доводи за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания административен акт и се иска неговата отмяна от съда. Основните твърдения са в насока, че личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване с добавката за чужда помощ следва да бъде възстановена от датата на подаване на заявлението-декларация до ТЕЛК - 08.09.2020 г., а не от 13.06.2023 г. – датата на издаване на ЕР **** на ТЕЛК. Претендират се сторените по делото разноски.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован не се явява, представлява се от адвокат Н. Х. - Й., която поддържа жалбата и моли съдът да я уважи. Заявена е претенция за присъждане на направените съдебни разноски съгласно приложен списък по реда на чл. 80 от ГПК.

В съдебно заседание, ответникът, чрез процесуалния си представител – юрисконсулт С., оспорва жалбата. Излага аргументи за законосъобразност на оспорения акт. Искането към съда е да отхвърли оспорването, като неоснователно и недоказано. Претенедира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

А. съд – Перник, в настоящия съдебен състав, като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК приобщените по делото доказателства, намери за установено от фактическа страна следното:

Р. Б. В. е получавал лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, отпусната с разпореждане [номер] от 11.10.1999 г. на основание чл.19 от ЗП (отм.), считано от 06.08.1999 г. със срок до 01.01.2000 г. за определената му по повод първично освидетелстване с ЕР №**** от **** г. на ТЕЛК Обща - [населено място] ІІІ-та група инвалидност с дата на инвалидизиране 26.01.1996 г.

След изтичане срока на инвалидността във връзка с постановени за лицето по повод преосвидетелстване от ТЕЛК Обща -[населено място] експертни решения: ЕР № **** от **** г. с определена ІІІ-та група инвалидност и ЕР № **** от **** г. с определени 58% ТНР изплащането на пенсията му е продължено със срок до 01.11.2003 г.

С ЕР № **** от **** г. ТЕЛК Обща - [населено място] по повод преосвидетелстване определя на Р. Б. В. 44% ТНР (т.е. под 50% ТНР) със срок на инвалидността до 01.10.2005 г., поради което с разпореждане [номер]**** (прот.№ *** от ***г. на длъжностното лице по чл.98, ал.1 КСО на основание чл.96 от КСО пенсията му е прекратена, считано от 01.11.2003 г.

Със заявление вх. № 2112-13-525 при ТП на НОИ-[населено място] от 13.07.2023 г. същият чрез упълномощено лице П. Б. М. е поискал му бъде отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, като за целта по опис е приложил документи за удостоверяване на осигурителен стаж и Експертно решение /ЕР/ **** от **** година на ТЕЛК Трети състав към МБАЛ „Р. А.“ АД [населено място]. В последното е отразено, че състоянието до експертизата е „без %“, определен вида на експертизата „освидителстване“, 100% ВСУ, с чужда помощ, срок „пожизнен“ и дата на инвалидизация 08.09.2020 г.

Във връзка с постановеното ЕР **** от *** г. на ТЕЛК с писмо изх. № 2112-13-525#2 от 28.07.2023 г. до Р. З. И.-[населено място], административния орган е поискал ТЕЛК Трети състав към МБАЛ "Р. А." АД [населено място] да се произнесе относно датата на инвалидизиране - 08.09.2020 г., състоянието до експертизата и вида на експертизата, като отчете факта, че лицето е имало медицинско експертно досие и е получавало лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, която е прекратена считано от 01.11.2003 г.

Поискано е органите на медицинската експертиза да се произнесат по отношение на това дали на лицето се определя нова дата на инвалидизиране и ако се определя такава, да се уточни на какво правно основание е от Наредбата за медицинската експертиза, а в случай, че се запазва старата дата на инвалидизиране - 26.01.1996 г. да се постанови нов административен акт- експертно решение на ТЕЛК.

В отговор с писмо с изх. № 3010#1 от 10.10.2023 г. (вх. № 2112-13-525#5 при ТП на НОИ - [населено място] от 11.10.2023 г.) РЗИ-[населено място] изпраща постановено за лицето ЕР № **** от **** г. на ТЕЛК Трети състав към МБАЛ "Р. А." АД [населено място] с което е удостоверено, че вида на експертизата е преосвидетелстване, състоянието на лицето до експертизата е 44% ТНР, процентите ВСУ са 100 с необходимост от чужда помощ при дата на инвалидизиране - 26.01.1996 г. и срок пожизнен.

Постановено е разпореждане [номер]**** (прот.№ ****) от **** г. на длъжностното лице по чл.98, ал.1 от КСО, с което при спазване разпоредбата на чл.97 от КСО е възстановена, считано от 13.06.2023 г. със срок до пожизнено личната пенсия за инвалидност поради общо заболяване на Р. Б. В., като от същата дата му е отпусната и добавка за чужда помощ по чл. 103 от КСО.

Недоволен от така постановения административен акт същият чрез пълномощник П. Б. М. подава жалба с вх. №1012-13-73 при ТП на НОИ [населено място] от 30.10.2023 г. като излага аргументи за несъгласие и възразява срещу това, че не му е изплатена определената пенсия от датата на заявлението пред ТЕЛК.

С Решение № ******** от 23.11.2023 година, издадено от директора на ТП на НОИ - Перник е отхвърлена жалба вх. № 1012-13-73 от 30.10.2023 година срещу разпореждане [номер]**** (прот. №****) от **** година на длъжностното лице по чл. 98, ал. 1 от КСО. В решението са възприети изцяло констатациите на пенсионния орган относно началната дата на отпускане на пенсията, като е посочено, че съгласно разпоредбата на чл.97, ал. 2, т. 1 - прекратената пенсия се възстановява по писмено заявление на пенсионера, считано от датата на която е отпаднало основанието за прекратяването й, ако заявлението е подадено в тригодишен срок от тази дата, а ако е подадено след това - от датата на заявлението. Приел е, че в конкретният случай дата на отпадане на основанието за прекратяване на пенсията е 13.06.2023 г., а това е датата на издаване на ЕР.

Решението е съобщено на адресата на 24.11.2023 година, видно от известие за доставяне, а жалбата срещу него е подадена пред А. съд - Перник на 08.12.2023 година и е заведена под вх. № 3828 от същата дата.

При така приетото от фактическа страна, А. съд – Перник, в настоящия състав като прецени процесуалните предпоставки за допустимост, взе предвид становищата на страните и на основание чл. 168, ал. 1 от АПК въз основа на събраните по делото доказателства провери законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 от АПК, от правна страна намери следното:

Жалбата е допустима. Насочена е срещу индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК, подлежащ на съдебен контрол, подадена е от активно легитимирано лице - адресат на акта и засегнат неблагоприятно от него, съгласно чл. 152, ал. 1 и чл. 133, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 118, ал. 1 КСО. В специалната разпоредба на чл. 118, ал. 1 КСО, дерогираща общите - чл. 145, ал. 2, т. 1 и т. 2 и чл. 98, ал. 2 АПК, се посочва актът, чиято законосъобразност се изследва в настоящото съдебно производство – решението на ръководителя на съответното териториално поделение на НОИ, като това се осъществява само след изчерпване възможността за оспорване по административен ред на разпореждането по чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "а" КСО на основание чл. 117, ал. 2, т. 1 КСО.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

Оспореното решение е издадено от компетентен орган съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО – Директор на ТП на НОИ – Перник. Обективирано е съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от КСО в писмена форма и е със съдържание, регламентирано в чл. 59, ал. 2 от АПК. Отговаря на изискването за мотивираност съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО. Означен е органът, който го е издал. Отразени са направените от него при осъществената контролна дейност фактически и правни изводи. Формулиран е ясен диспозитив. Съдържа информация за реда, срока и органа, пред който подлежи на обжалване. Датирано и подписано е. В производството по административен контрол за законосъобразност не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, представляващи основание за отмяната му. Процесното разпореждане е издадено в хода на административно производство, което е приключило с постановяване на предвидения в чл. 98, ал. 1, т. 1 от КСО административен акт от компетентен орган - длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ.

Обжалваното решение, обаче, е постановено в противоречие с материалноправните разпоредби на КСО.

Между страните няма формиран спор по фактите. Спорният въпрос по делото, както е отбелязано и в оспореното решение, е свързан с определянето на датата, от която на Р. Б. В. следва да се отпусне лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване – 13.06.2023 г., както е посочено в разпореждането или считано от 08.09.2020 г., както твърди оспорващия.

По аргумент от чл. 73, ал. 1, предложение първо от КСО, при пенсиите за инвалидност правото на пенсия се поражда от датата на инвалидизирането. Инвалидизирането, както и неговата начална дата, се установяват с експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК, който орган извършва експертиза на работоспособността, а не по силата на прякото действие на закона. Оттук следва, че правото на пенсия за инвалидност се придобива от влизане в сила на експертното решение на ТЕЛК/НЕЛК, с което се установяват правнозначими факти за периода преди издаването му, в т. ч. и датата на инвалидизиране. Т.е., фактът на инвалидизиране придобива правно значение едва след като бъде установен като такъв в експертното решение. Ето защо, при пенсиите за инвалидност фактическият състав за упражняване на това право включва наличието на инвалидизиране с определена начална дата, влязло в сила решение на ТЕЛК/НЕЛК и подадено заявление пред съответното ТП на НОИ за отпускане на пенсията.

Следва да се има предвид, че Р. В. е получавал лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, считано от 06.08.1999 г. със срок до 01.01.2000 г. По повод преосвидетелстване на жалбоподателя е определена 44% ТНР със срок на инвалидността до 01.10.2005 г., поради което с разпореждане [номер]**** (прот.№ ****) от 14.11.2003 г. на длъжностното лице по чл.98, ал.1 КСО на основание чл.96 от КСО пенсията му е прекратена, считано от 01.11.2003 г. /л. 78 от делото/. След тази дата по отношение на жалбоподателя не е налице експертно решение на компетентният орган на медицинската експертиза – ТЕЛК, с което да е определян какъвто и да е било процент ТНР/ВСУ. Видно от представените материали по делото оспорващият е работил по трудов договор като пълноценно работоспособен до 08.09.2020 г., период повече от 15 години, поради което за същият е била налице хипотезата за определяне на нова дата на инвалидизиране по реда на чл. 71, т. 3 от Наредбата на медицинската експертиза.

За пенсиите за инвалидност е предвиден специален ред, нормативно установен в чл. 94, ал. 3 от КСО (извън случаите по ал. 1 пенсия за инвалидност и/или добавка за чужда помощ се отпуска от датата на подаване от лицето на заявление-декларация до териториалната експертна лекарска комисия (ТЕЛК), но не по-рано от датата на инвалидизиране, съответно – от датата на определяне на потребността от чужда помощ, ако необходимите документи за пенсиониране са подадени в териториалното поделение на Националния осигурителен институт в едномесечен срок от изтичане на срока за обжалване на експертното решение на ТЕЛК или на Националната експертна лекарска комисия (НЕЛК) по отношение на правоимащото лице), като тя не е в кумулативна обусловеност с основанията по чл. 94, ал. 1 от КСО.

Видно от приетото по делото заверено копие от медицинското експертно досие на жалбоподателя, се установява, че с медицинско направление за ТЕЛК № **** от ****г., /л. 144 от делото/ Р. В. е изпратен на ТЕЛК за определяне на група инвалидност. Със заявление-декларация с вх. № 2461 от 09.09.2020 г. /л. 143 от делото/, жалбоподателят е поискал да бъде представен на ТЕЛК за освидетелстване.

С експертно решение (ЕР) №**** от **** г., ТЕЛК, Трети състав към МБАЛ "Р. А." АД, [населено място] /л. 54 от делото/, след освидетелстване, определя на Р. Б. В. 100% ВСУ (вид и степен на увреждане) с необходимост от чужда помощ, с дата на инвалидизиране – 08.09.2020 г., и срок на определения процент ВСУ – пожизнен. Експертното решение е връчено на жалбоподателя на 27.06.2023 г. Последното е влязло в сила на 12.07.2023 г., видно от направено отбелязване върху същото, и при липса на данни по делото същото да е обжалвано.

С решение № **** от **** г. /л. 53 от делото/ Медицинска комисия при ТП на НОИ – Перник, потвърждава оценката, извършена от ТЕЛК с ЕР № *****от ****г. по отношение на Р. Б. В. в цялост – ВСУ, дата на инвалидизирането, срок на инвалидизиране и необходимост от чужда помощ.

Не се съдържат данни по преписката процесното експертно решение да е оспорено от ТП на НОИ – Перник пред НЕЛК. Съгласно разпоредбата на чл. 112, ал. 1, т. 3 от Закона за здравето /ЗЗ/, обжалванията и възраженията от страна на заинтересованите лица и органи се правят срещу решенията на ТЕЛК - в 14-дневен срок от получаването им пред НЕЛК. Именно това е редът, който е следвало да приложи административният орган, а не да иска повторно произнасяне по отношение на експертно решение, което е влязло в законна сила и е породило своите правни последици. Следва да се има предвид, че съгласно чл. 113, ал. 3 от ЗЗ, решенията на органите на медицинската експертиза, които не са обжалвани или редът за обжалването им е изчерпан, са задължителни за всички лица, органи и организации в страната.

По изложените съображения настоящият съдебен състав приема за безспорно установено, че ЕР № ****от **** г. на ТЕЛК, с което окончателно са определени процентът ВСУ и датата на инвалидизиране, е влязло в сила на 12.07.2023 г., а заявлението с необходимите документи за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване е подадено от лицето на 13.07.2023 година, в законоустановения едномесечен срок . С оглед изложеното при съобразяване разпоредбата на чл. 94, ал. 3 от КСО, във връзка с чл. 73 от КСО, компетентния орган по пенсионно осигуряване е следвало да издаде разпореждане за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, пожизнено, заедно с добавката за чужда помощ от датата на подаване на заявлението-декларация до ТЕЛК за освидетелстване, а именно 09.09.2020 година.

Налага се извод за незаконосъобразност на оспореното решение на директора на ТП на НОИ - Перник и на потвърденото с него разпореждане на Ръководител "ПО" при ТП на НОИ - Перник относно определената начална дата на отпускане на пенсията за инвалидност поради общо заболяване на Р. Б. В.. Същите са постановени в противоречие с приложимите материалноправни разпоредби, което се явява отменително основание по чл. 146, т. 4 от АПК. Тъй като естеството на административния акт не позволява решаването на въпроса по същество, на основание чл. 173, ал. 2, предложение трето от АПК, делото следва да се изпрати като преписка на Ръководителя на "ПО" при ТП на НОИ – Перник за ново произнасяне по заявление вх. № 2112-13-525/13.07.2023 г. за отпускане на пенсия, подадено от Р. Б. В., при съобразяване на дадените в мотивите на настоящото решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, касаещи началната дата, от която следва да се отпусне пенсията за инвалидност поради общо заболяване, заедно с добавката за чужда помощ по реда на чл. 103 от КСО, а именно – 09.09.2020г.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски в размер на 500 /петстотин/ лева, представляващи адвокатско възнаграждение, уговорено и платено в брой съгласно договор за правна защита и съдействие. Съдебният състав намира за неосновотелно възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение, тъй като същото е съобразено с предвидения в чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1/2004 г., размер. Разноските следва да бъдат заплатени от

По изложените съображения и на основание чл. 118, ал. 3 КСО във връзка с чл. 172, ал. 2, чл. 173, ал. 2 и чл. 174 АПК, чл. 143, ал. 1 АПК, А. съд - Перник

 

Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Решение № **** ****/**** г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Перник, с което е отхвърлена жалба с вх. № 1012-13-73/30.10.2023г., против разпореждане [номер]****/прот. ****/ от ****г. на длъжностно лице по чл. 98, ал. 1 от КСО.

ИЗПРАЩА преписката на длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в ТП на НОИ – Перник, за ново произнасяне по заявлението на Р. Б. В., с вх. № 2112-13-525/13.07.2023 г. по описа на Териториално поделение на Националния осигурителен институт – Перник, съобразно задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона, дадени в мотивите на решението.

ОСЪЖДА Териториално поделение на Националния осигурителен институт - Перник да заплати на Р. Б. В., [ЕГН] от [населено място], [улица], сумата в размер на 500 /петстотин/ лева, представляваща направените по делото разноски.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба, подадена в 14-дневен срок от съобщаването му на страните до Върховен административен съд на [държава], чрез А. съд - Перник.

ПРЕПИС от решението да се изпрати на страните на основание чл. 138, ал. 3 във връзка с чл. 137 АПК.