Р Е Ш Е Н И Е
№1953
гр. П., 16.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен
съд, гражданска колегия, II – ри състав, в открито съдебно заседание на двадесет и седми ноември две хиляди
и деветнадесета година, в състав:
Председател: Адриан Янев
като
разгледа гр. д. № 01475 по
описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по искова молба на “Топлофикация – П.” АД срещу В.М.Р., с която е поискано да бъде признато за установено, че ответната страна дължи сума в размер на 577,95 лева, представляваща главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. П., ул. «***, за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., както и сумата от 77,77 лева - законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до 30.10.2018 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган (КЕВР) общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение, на който ответникът не е изразил несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване.
Назначеният особен представител на ответната страна е
подал отговор на исковата молба, с който оспорва исковите претенции.
Пернишкият районен съд, след като прецени доводите и възраженията на
страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
„Топлофикация П.” АД е депозирало
заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК срещу В.М.Р. за вземанията, които са предмет на настоящите
искови претенции. Районният съд е издал заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № 07919 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд, за
която е подадено посоченото заявление. Издадената заповед за изпълнение е връчена
на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което са дадени указания за предявяване
на настоящите искове.
Представено е извлечение от вестник “СъП.”, от което е видно, че общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от 2008 г. са публикувани в един месен ежедневник.
В първото съдебно заседание
процесуалният представител на ответника признава обстоятелствата за стойността
на доставената енергия до процесния топлофициран имот, както и че правилно е
начислена лихвата забава. В тази връзка по делото е обявено за безспорно и
ненуждаещо се доказване, че до имот с адрес гр. П., ул. «***, е доставяна топлинна енергия на стойност 577,95 лева за периода от 01.05.2016 г. до
30.04.2018 г., както и че лихвата за забава е в размер на 77,77 лева, считано от
10.07.2016 г. до 30.10.2018 г.
Във второто съдебно заседание процесуалният
представител на ответника признава, че В.М.Р. е собственик на имот с адрес ***,поради което тези обстоятелства за
обявени за безспорни по делото.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
Предявени
са искове по реда на чл. 415, ал. 1, т. 1, вр. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 150, ал.
1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Исковете
са предявени за установяване вземането на ищеца към ответника за доставена
топлинна енергия и лихва за забава, за което е издадена посочената по – горе
заповед за изпълнение на парично задължение. Предвид изложеното за ищеца е
налице правен интерес от предявяване на настоящите искове.
В
тежест на ищеца е установяването, че между страните по делото е налице
облигационна връзка за продажба на топлоенергия. В тежест на ищеца е още
установяване изпълнението на задължението си за реално доставяне на топлинна
енергия, както и нейната стойност.
Съгласно
чл. 150, ал. 1 ЗЕ, продажбата на топлинна енергия на клиенти за битови нужди, в
това число и за общите части в сградите етажна собственост, се осъществява при
публично известни общи условия, изготвени от дружеството и одобрени от КЕВР. В
това отношение, облигационната връзка между топлопреносното дружество и
потребителя възниква по силата на закона, от момента на възникване качеството
клиент на топлинна енергия. Следва да се посочи, че облигационна връзка може да
възникни и при подписването на договор за продажба на топлинна енергия.
Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ
клиент на топлинна енергия за битови нужди е физическо лице - собственик или
титуляр на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединен
към абонатната станция или към нейното самостоятелно отклонение. Отношенията
между потребителя и топлофикационното дружество възникват по силата на закона
от момента, в който за определено лице възникне качеството на клиент на
топлинна енергия. Това качество е определено в цитираната по - горе разпоредба
и е свързано с притежаването на правото на собственост или ограничено вещно
право върху даден имот, както и при наличието на писмен договор за продажба на топлинна енергия.
По
делото не е спорно, че ответната страна е собственик на процесния имот. Това
води до извод, че между страните по делото е сключен
договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни
общи условия за продажба. Съгласно общите условия потребителят е длъжен да
заплаща месечните дължими суми за доставяната топлинна енергия в 30 - дневен
срок, след изтичане на периода, за който се отнасят.
Освен наличието на облигационна връзка между страните, дружеството следва да установи и размера на претендираната сума. По делото не е спорно, че до имота е доставяна топлинна енергия на стойност 577,95 лева за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г.
Съгласно чл. 86, ал. ЗЗД при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
Страните не спорят, че размерът на лихвата за забава е 77,77 лева, считано от 10.07.2016 г. до 30.10.2018
г.
Горното води до извод, че исковите претенции са
основателни и следва да се уважат.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят направените разноски в исковото и заповедното производство, съобразно уважената част на исковите претенции.
В настоящото исково производство ищцовото дружество е направило
следните разноски: 25 лева – държавна такса, 150 лева за депозит за възнаграждение за особен
представител и 100 лева – юрисконсултско възнаграждение (в минимален размер),
т. е. направените разноски са в общ размер на 275 лева, които следва да се
заплатят от ответника
В заповедното производство по ч. гр. д. № 07919 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд ищецът е направил разноски както следва: 50 лева – юрисконсултско възнаграждение и 25 лева – държавна такса, т. е. направените разноски са в общ размер на 75 лева, които следва да се заплатят от ответника
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В.М.Р., ЕГН **********, с постоянен адрес ***«*** ДЪЛЖИ на “Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” сума в размер на 577,95 лева, представляваща главница за ползвана, но незаплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се в гр. П., ул. «***, за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., както и сумата от 77,77 лева - законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до 30.10.2018 г., ведно със законната лихва върху размера на главницата, считано от предявяване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на задължението, за които вземания е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч. гр. д. № 07919 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд.
ОСЪЖДА В.М.Р., ЕГН **********,
с постоянен адрес ***«*** ДА ЗАПЛАТИ на “Топлофикация – П.” АД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. П., кв. „Мошино”, ТЕЦ „Република” сумата в
размер на 275 лева - направени
разноски в настоящото производство и сумата от 75 лева - разноски в заповедното производство по ч. гр. д. № 07919
по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в
сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 07919 по описа за 2018 г. на Пернишки районен съд да бъде върнато на
съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение
по настоящето дело.
Районен съдия:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА: В.А.