№ 448
гр. Кърджали, 29.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КЪРДЖАЛИ, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Владислав Емирски
при участието на секретаря Теди Чаръкчиева
като разгледа докладваното от Владислав Емирски Гражданско дело №
20245140100512 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявен от А. Н. Д., ЕГН
**********, с адрес с. Резбарци, ***, общ. Кърджали чрез адв. Д. Д. АК-
Кърджали, със съдебен адрес гр. Кърджали, ***, срещу Н. С. Ю., ЕГН
**********, с адрес гр. Кърджали, *** осъдителен иск с правно основание чл.
86, ал.1 от ЗЗД за сумата от 62,08 лева, представляваща дължима законна
лихва върху сумата от 1 387,52 лв. за периода от 28.12.2023г. - датата на
връчване на Поканата за доброволно изпълнение по изп.д. № 1416/23г. по
описа на ЧСИ Р. С., с *** на КЧСИ с район на действие КОС до 22.04.24г. -
датата на предявяване на исковата молба по настоящото дело, ведно със
законната лихва върху сумата от 1 387,52 лв. от момента на завеждане на
исковата молба /22.04.2024 г./ до окончателното погасяване на задължението,
както и направените по делото разноски. Ищецът твърди, че след проведена
публична продан с Постановление за възлагане на недвижим имот по изп.д. №
20158120400477 по описа на ЧСИ Р. С. от 28.08.20г. е възложена 1/2 идеална
част от АПАРТАМЕНТ № 7 с идентификатор ***, находящ се в гр. Кърджали,
***, в поземлен имот, с идентификатор ***, находящ се в гр. Кърджали, ***,
целият с площ от 333 кв.м., при съседи по документи за скица: ***, ***, *** в
сграда с идентификатор ***.2, на етаж 3 на пететажна жилищна сграда с
търговски партер и подземен гараж, със застроена площ 80,60 кв.м., състоящ
се от дневна с трапезария и кухненски бокс, две спални, баня-тоалетна,
коридор, лоджия и балкон, при граници: на същия етаж- обект с
идентификатор ***.2.9, обект с идентификатор ***.2.6; под обекта- обект с
идентификатор ***.2.4; над обекта- обект с идентификатор ***.2.10, ведно с
припадащите се 5,077 % идеални части от общите части на сградата в размер
на 8,04 кв.м. и 5,077 % идеални части от правото на строеж върху мястото,
ведно с прилежащото ИЗБЕНО ПОМЕЩЕНИЕ № 8, разположено в подземен
етаж, със светла площ 2,27 кв.м., при граници: горе- магазин № 3; изток-
избено помещение № 7; запад- избено помещение № 9; север- рампа; юг-
1
коридор, ведно с припадащите се 0,042 % идеални части от общите части на
сградата в размер на 0,07 кв.м. и 0,042 % идеални части от правото на строеж
на ищеца, който към този момент е имал сключен граждански брак с Д.Г. Д.а,
поради което закупената 1/2 идеална част от процесния апартамент е
придобита в режим на СИО. Ищецът твърди, че многократно е правил опити
за връзка е ответницата за уреждане на съсобствеността на този имот, но така
и не се е стигнало до окончателното му разделяне, като от придобиването му и
до сега не е допускан да влезне в него. Предвид това било образувано
производство по гр.д. № 1010/21 г. по описа на КРС за съдебна делба като с
Решение № 208/30.11.21г. постановено по гр.д. № 1010/21 г. по описа на КРС
била допусната делба между съделителите, като имотът бил изнесен на
публична продан, като била отхвърлена възлагателната претенция по чл. 349,
ал. 1 и ал. 2 от ГПК на ответницата. Сочи, че с цел шиканиране на процеса
ответницата обжалвала решението на първоинстанционния, като с Решение №
150/22.07.22г. постановено по в.гр.д. № 115/22г. по описа на КОС било
потвърдено първоинстанционното решение. Отново, за да забави влизането на
първоинстанционното решение в законна сила ответницата подала касационна
жалба, за което било образувано к.гр.д. № 4027/22г. по описа на ВКС. С
Определение № 2319/26.07.23г. постановено по к.гр.д. № 4027/22г. по описа на
ВКС не било допуснато касационно обжалване. Сочи, че въз основа на
издадения по гр.д. № 1010/21 г. по описа на КРС изпълнителен лист било
образувано изп.д. № 1367/23г. по описа на ЧСИ Р. С., с *** на КЧСИ и район
на действие КОС и бил изнесен на публична продан съсобственият между
страните апартамент. Сочи, че за присъдените на ищеца с Определение №
2319/26.07.23г. постановено по к.гр.д. № 4027/22г. по описа на ВКС суми в
размер на 1 387,52 лв. образували изп.д. № 1416/23г. по описа на ЧСИ Р. С., с
*** на КЧСИ с район на действие КОС, по който назначения на ответницата
особен представител получил ПДИ на 28.12.23г., като от този момент
ответницата изпаднала в забава. Сочи, че към момента задължението по
изпълнителното дело не е погасено, като единственото имущество, което има
ответницата е апартамента, който се продава на публичната продан, като и
единствените средства за погасяване на задължението й, са тези, които ще
постъпят от продажбата. Искането е ответникът да се осъди да плати на ищеца
претендираната сума, както и да се допусне обезпечение на иска, чрез
налагане на запор на вземанието, което ответника има по по изп.д. № 1367/23г.
по описа на ЧСИ Р.С., с *** на КЧСИ с район на действие КОС- до сумата в
размер на 62,08 лева.
С Определение № 484 от 22.04.2024 г. е допуснато обезпечение на
предявения иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД чрез налагане на запор на вземането на
ответника по изп.д. № 1367/23г. по описа на ЧСИ Р. С., с *** на КЧСИ с район
на действие КОС до размера на цената на иска от 62,08 лева. По издадената
обезпечителна заповед № 6 по делото е образувано изп.д. № 482/2024 г. по
описа на ЧСИ Р. С., с *** на КЧСИ с район на действие КОС, по което
наложено допуснатото обезпечение.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, с който
оспорва изложените в исковата молба фактически твърдения, като счита иска
за неоснователен и недоказан.
В съдебно заседание ищецът се представлява от процесуалния си
представител, който поддържа исковата молба. Представени са писмени
доказателства, а именно заверено копие от Покана за доброволно изпълнение
2
по изпълнително дело №1416/2023 г. по описа на ЧСИ-Р. С.; заверено копие на
констативен протокол с изх.№ 84867/18.09.2024 г. издаден по изпълнително
дело №1416/2023 г. по описа на ЧСИ-Р. С.; заверено копие на пълномощно от
29.12.2023 г.; заверено копие на платежно нареждане с №
PL40269094/18.09.2024 г., както и списък на разноските по чл. 80 от ГПК.
Процесуалният представител на ищеца уточнява, че във връзка с
представените доказателства, предявяваната претенция по исковата молба,
следва да се счита претендирана ведно със законната лихва върху сумата от
1387.52 лв. от момента на завеждане на исковата молба до 18.09.2024 г., когато
сумата е изплатена на ищеца, тъй като ищецът е посочил до окончателно
изплащане на задължението, а това е станало на 18.09.2024 г. Ответникът не се
явява и не изпраща представител.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
За присъдената на ищеца с Определение № 2319/26.07.23 г. постановено
по к.гр.д. № 4027/22г. по описа на ВКС сума в размер на 1 387,52 лв. е
образувано изп.д. № 1416/23г. по описа на ЧСИ Р. С., с *** на КЧСИ с район
на действие КОС. Длъжникът по изпълнителното дело Н. С. Ю. е
упълномощила адв. В. Р. от АК-Кърджали да представлява и защитава по
изпълнителното производство, който на 29.12.2023 г. е получил от нейно име
Покана за доброволно изпълнение по посоченото изпълнително дело, като от
тази датат ответницата изпаднала в забава на основание чл. 84, ал. 2 ЗЗД. Това
е така защото вземането за присъдени разноски по водене на гражданско дело
има облигационен, извъндоговорен характер, произтичащ от възникнало и
приключило процесуално правоотношение. Налице е обективна невиновна
отговорност, като моментът на изискуемост на вземането за разноски е
влизането в сила на съдебния акт, с който са присъдени разноските, т.е. датата
на постановяване на Определение № 2319/26.07.23 г. постановено по к.гр.д. №
4027/22г. по описа на ВКС. Задължението за разноски е парично и е безсрочно
и след като изискуемостта на вземането настъпва с акта на съда, с който се
присъждат разноските, понеже няма уговорена дата на плащане, кредиторът
може да иска изпълнение веднага, но за да изпадне длъжникът в забава, той
следва да бъде поканен. Именно с получаването на ПДИ на 29.12.2023 г.
ответникът е поканен, респ. е изпаднал в забава на основание чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
Законът не предписва особена форма на поканата, но от нейното съдържание
трябва да стане ясно, че се иска изпълнение на конкретна по размер парична
престация. Видно от получената от упълномощения представител на
ответника ПДИ на 29.12.2023 г. в нея е посочено размерът на дължимата
парична сума.
Вземането за присъдени разноски по водено гражданско дело има
облигационен, извъндоговорен характер, като то произтича от възникнало и
приключило процесуално правоотношение въз основа на конкретна законова
норма, определяща механизма за възлагане на разноските. Тъй като става дума
за парично задължение, приложима е регламентацията на чл. 86, ал. 1 ЗЗД,
относима към всеки юридически факт, който поражда неизпълнението на
паричното задължение. Кредиторът на едно парично задължение има право на
законна /мораторна/ лихва, тъй като от деня на забавата до момента на
плащането е лишен от облагата на паричната сума, която му се дължи и не е
получил /Решение № 45/18.05.2010 г. по т.д. № 532/2009 г. по описа на ВКС, I
3
т.о./.
По изложените съображения искът на ищеца се явява основателен и
доказан по размер. Следва да бъде уважена и претенцията за законна лихва
върху присъдената на ищеца с Определение № 2319/26.07.23 г. постановено по
к.гр.д. № 4027/22г. по описа на ВКС сума в размер на 1 387,52 лева считано от
датата на завеждане на исковата молба – 22.04.2024 г. до датата на заплащане
на задължението по изп.д. № 1416/23г. по описа на ЧСИ Р. С., с *** на КЧСИ с
район на действие КОС – 18.09.2024 г.
По разноските:
Съдът намира, че в тежест на ответника следва да се възложат
направените от ищеца в производството разноски по този иск.
Предвид на това, че искът е уважен изцяло право на разноски на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК има само ищецът. По делото е представен списък
с разноски по чл. 80 от ГПК и доказателства за извършените плащания за
държавна такса в размер на 50 лева и адвокатско възнаграждения за
процесуално представителство и защита в размер на 480 лева с ДДС.
Ответникът не е направил възражение за прекомерност на претендираното
адвокатско възнаграждение от страна на ищеца, поради което съдът не дължи
произнасяне в тази насока. Отделно от това, размерът на претендираното
адвокатско възнаграждение е в минимален размер с оглед на материалния
интерес съгласно Наредба № 1 от 09 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Съгласно разясненията, дадени в т. 5 от ТР № 6/2012 г. по тълкувателно
дело № 6/2012 г. на ОСГТК, отговорността за разноски при обезпечаване на
иска се реализира при постановяване на решението /по обезпечения иск/, с
което се разглежда спора по същество и съобразно неговия изход, тъй като
привременно осъществената мярка е постановена с оглед този изход и в
защита на правните последици от решението. Следователно, разноските в
обезпечителното производство по обезпечаване на бъдещ иск или в хода на
висящ исков процес подлежат на възмездяване само в съответното исково
производство, чийто предмет са обезпечените искове и съобразно тяхното
уважаване или отхвърляне. Съгласно формираната съдебна практика на ВКС
разноски, понесени в обезпечително производство, са тези по обезпечаване на
бъдещи искове или в хода на висящо исково производство, докато в останалата
част /по налагане на допуснатите обезпечителни мерки/ това са разноски,
направени по изпълнителното дело, които следва да се съберат чрез съдебния
изпълнител / в този смисъл Определение № 336 от 21.07.2016 г. на ВКС по ч.
т. д. № 874/2016 г., I т. о., ТК/. С оглед на изложеното, следва да се уважи
искането на ищеца за присъждане на разноски в производството по
обезпечаване на предявения в настоящото производство иск, за което са
представени доказателства за направените разноски в размер на 480 лева с
ДДС за адвокатско възнаграждение по това производство. Ответникът не е
направил възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение от страна на ищеца в производството по обезпечаване на
предявения иск, поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока.
Отделно от това, размерът на претендираното адвокатско възнаграждение е в
минимален размер с оглед на материалния интерес съгласно Наредба № 1 от
09 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, съдът,
4
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 86, ал. 1 във вр. с чл. 84, ал. 2 от ЗЗД Н. С.
Ю., ЕГН **********, с адрес гр. Кърджали, *** да заплати на А. Н. Д., ЕГН
**********, с адрес с. Резбарци, *** сума в размер на 62,08 лева,
представляваща дължима законна лихва върху сумата от 1 387,52 лв. за
периода от 29.12.2023 г. - датата на връчване на Поканата за доброволно
изпълнение по изп.д. № 1416/23г. по описа на ЧСИ Р. С., с *** на КЧСИ с
район на действие КОС до 22.04.2024г. - датата на предявяване на исковата
молба по настоящото дело, ведно със законната лихва върху сумата от 1
387,52 лв. от момента на завеждане на исковата молба /22.04.2024 г./ до
18.09.2024 г., когато е изплатена сумата от 1 387,52 лв. по изп.д. № 1416/23г.
по описа на ЧСИ Р. С., с *** на КЧСИ с район на действие КОС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК Н. С. Ю., ЕГН **********,
с адрес гр. Кърджали, *** да заплати на А. Н. Д., ЕГН **********, с адрес с.
Резбарци, *** сума в общ размер на 1010 лева, от които 50 лева за държавна
такса и 480 лева с ДДС за адвокатско възнаграждение за процесуално
представителство и защита по исковото производство и 480 лева с ДДС за
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство и защита в
производството по обезпечаване на предявения иск.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС- Кърджали в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Кърджали: _______________________
5