РЕШЕНИЕ
№ 451
гр. Перник, 29.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Диана Мл. Матеева
при участието на секретаря Капка Сп. Станчева
като разгледа докладваното от Диана Мл. Матеева Гражданско дело №
20211720104928 по описа за 2021 година
Предявен е от „НД МЕНИДЖМЪНТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. П., ул. „Рашо Димитров“ бл. 80, вх. В, ет. 6, ап. 71, чрез пълномощника адв.
К.Т.,ВТАК
срещу
КР. ЕМ. ИВ. ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. П., ул. „С.П.“ № **вх.* ет.* ап.**
иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК за заплащане на
сумата 400.61 лв. от която
сумата 314лв. неизплатена главница по Договор за потребителски кредит № 27243 /
31.08.2018г.
ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждане на делото 09 09 2021г. до
окончателното зиплащане на сумата
сумата86.61лв. изтекла лихва за забава от 22.12.2018 до датата на исковата молба
09.09.2021г.
разноските по делото
В исковата молба се излага, че между страните е сключен Договор за потребителски
кредит № 27243/31.08.2018 г., въз основа на който ищецът предоставил на ответника сумата
560 лв., която последният се задължил да върне на 16 седмични погасителни вноски, всяка в
размер на 35 лв.
1
Твърди се, че ответникът е заплатил общо 246 лв.- 6 вноски -по кредита.
Останали са дължими сумата 314лв. главница ведно със законната лихва и изтеклата
лихва за забава
Моли за уважаване на предявения иск по изложените съображения
Претендират се и сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника чрез назначения му
особен представител - адв. Т Ш. ПАК, в който предявените искове се оспорват като
неоснователни.
Съдът, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по
делото доказателства, намира за установено следното:
Видно от представения по делото договор за потребителски кредит № 27243/31.08.2018
г., че са направени изявления „НД МЕНИДЖМЪНТ“ ООД да предостави на ищеца сумата
сумата 560 лв., която последният се задължил да върне на 16 седмични погасителни вноски,
всяка в размер на 35 лв.
Твърди се, че ответникът е заплатил общо 246 лв.- 6 вноски -по кредита.
Останали са дължими сумата 314лв. главница ведно със законната лихва и изтеклата
лихва за забава
Към договора са приложени Общи условия за предоставяне на потребителски паричен
кредит от „НД Мениджмънт“ ООД, искане за кредит от ищеца, приложение № 1 към
договоря и декларации за съгласие в съответствие със Закона за защита на личните данни
Приет е разходен касов ордер , съгласно който по кредита „НД Мениджмънт“ ООД е
предоставил в брой и ищецът е получил сумата .
Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен
състав прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 от ЗПК,
При така предявения иск в тежест на ищеца е да установи, че между страните е
сключен договор за кредит с твърдяното съдържание, по който е изправна страна и по
силата на който за ответника е възникнало задължение за връщане на заетата сума в
уговорения срок, настъпване на изискуемостта на вземането и размера на претенцията си.
Съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на
който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под
формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за
плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки
от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща
2
стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през
целия период на тяхното предоставяне.
По делото е представен договор за кредит, подписан от представител на ищеца и
ответника, поради което същият се ползва с формална доказателствена сила, че изявленията
са направени от посочените лица.
Съгласно даденото в ТР № 5/12.12.2016 г. по тълк.д. № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС
разрешение, недействителността на сделката, сключена при условията на чл. 40 ЗЗД, е
установена в интерес на представлявания, на която само той може да се позове.
В случая такова възражение не е направено от ищцовото дружество, а напротив –
предявявайки иск за вземането по договора, то потвърждава правните му последици, поради
което направеното в тази връзка възражение от ответника е неоснователно.
С оглед изложеното, съдът приема, че ищецът в качеството на заемодател се е
задължил да предостави на ответника в качеството на заемополучател сумата със
задължение за връщането й на съответните седмични вноски в срок и при условия, посочени
в договора и подписани от страните.
От съдържанието на сключения договор съдът прави извод, че същият отговаря на
императивните изисквания на Закона за потребителския кредит, поради което приема, че
между ищеца и ответника е възникнало валидно облигационно правоотношение по договор
за кредит.
В договора е посочен общия размер на кредита и условията за усвояването му,
посочен е фиксиран лихвен процент, посочен е годишен процент на разходите, посочени са
погасителните вноски по брой, размер, падеж на първата и последната вноска, като в
приложение към него, подписано от страните, са посочени падежите на всички погасителни
вноски.
Договорът отговаря и на останалите изискуеми от разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 7-12
и 20 и ал. 2 ЗПК реквизити.
Тъй като в договора е уговорено, че заетата сума се погасява при фиксиран лихвен
процент 0% за целия срок на договора, изискването на чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК за
посочване на последователността на разпределение на вноските е неприложимо и не се
отразява на действителността на договора липсата на разбивка в погасителния план на всяка
от погасителните вноски. Погасителният план към договора е в съответствие с чл. 11, ал. 1,
т. 11 от ЗПК, тъй като съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на
плащане на погасителните вноски.
Изискване за посочване отделно на главницата и лихвата в рамките на отделната
погасителна вноска, което е въведено с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК касае
3
ситуация, в която потребителят погаси предсрочно главницата по срочен договор за кредит
и при която за него се поражда право да получи нов погасителен план и в този само случай
планът трябва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на
главницата и лихвата, изчислена на базата на лихвения процент.
В тази връзка е чл. 11, ал. 3 от ЗПК, според който когато се прилага чл. 11, ал. 1, т. 12
от ЗПК кредиторът предоставя на потребителя при поискване и безвъзмездно, във всеки
един момент на договора извлечение по сметка под формата на погасителен план за
извършените и предстоящи плащания.
От това следва, че хипотезата на чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК не следва да се смесва с
тази, предвидена в т. 11, която е приложима в настоящия случай и съобразно която не е
предвидено такова завишено по съдържание изискване към погасителния план.
Не е приложимо и изискването на чл. 11, ал. 1, т. 8 от ЗПК, доколкото договорът не е
за стоков кредит. В случая е посочен общия размер на кредита съгласно чл. 11, ал. 1, т. 7 от
ЗПК, като е налице и погасителен план с посочване на точни дати за погасяване и фиксирана
сума. че процесният договор.
Неоснователно е възражението, че договорът за кредит не отговаря на изискването на
чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗПК, доколкото за да се установи дали размерът на шрифта на процесния
договор за заем е по-малък от изискуемия се по закон е налице необходимост от
констатации в тази смисъл от специализирано в тази област лице, каквито не са събрани по
надлежния процесуален ред.
Следва да се отбележи също така, че изискването за минимален размер на шрифта не е
самоцелно, а предназначено да защити икономически по-слабата страна от включването в
договора с дребен шрифт на неблагоприятни за нея условия.
Видно от представения договор, че в случая правата и интересите на
кредитополучателя не са нарушени, тъй като калузите на договора са четливи, формулирани
по разбираем и ясен начин и това дава възможност на потребителя да прецени обхвата на
своето задължение. С оглед изложеното, съдът прави извод, че възражението на ответника
за недействителност на договора на посочените основания е неоснователно.
Относно доводът за недължимост на сумата – еднократна комисионна за
определяне на кредитния риск, съдът намира следното:
Според чл. 21, ал. 1 от Закона за потребителския кредит всяка клауза в договор за
потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне изискванията на този закон, е
нищожна.
В чл. 10а, ал. 2 от ЗПК изрично е регламентирана забраната да се изисква заплащането
на такси и комисионни за действия, свързани с усвояване и управление на кредита. С оглед
изложеното, съдът приема, че посочената клауза е недействителна, но доколкото не е част от
същественото съдържание на договора, на основание чл. 26, ал. 4 ЗЗД не влече нищожност
на договора.
От приетия по делото РКО, съдържащ подписа на ответника, което се потвърждава и
4
от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-графологична експертиза, съдът
приема, че ищецът е изпълнил задължението си по договора за предоставяне на заетата сума
на кредитополучателя, поради което за ответника е възникнало задължение за връщането й в
уговорения срок.
Ответникът, чиято е доказателствената тежест, не е ангажирал доказателства, че е
върнал получената сума, като към момента е настъпил падежът и на последната погасителна
вноска
Липсват доказателства за плащане на предвидената в договора такса, поради което
главницата не подлежи на намаляване с тази сума.
С оглед изложеното, съдът прави извод, че предявеният иск е основателен и следва да
бъде уважен в пълния предявен размер.
Като законна последица от предявяване на иска следва да бъде присъдена и законна
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда – 09.09.2021, до
изплащане на вземането.
По разноските:
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право да му бъдат присъдени направените
разноски. Съгласно представения списък по чл. 80 ГПК същият претендира разноски в
размер на:
300 лв. за адвокатско възнаграждение, 25 лв. за държавна такса за производството,
300лв.за назначения особен представител на ответника – общо 625лв. - които съобразно
представените доказателства са действително извършени, поради което следва да му бъдат
присъдени.
Дължат се и разноските по обезпечението – 756.20лв.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА КР. ЕМ. ИВ. ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. П., ул. „С.П.“ № **вх.*
ет.* ап.**
по иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК
ДА ЗАПЛАТИ НА „НД МЕНИДЖМЪНТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. П., ул. „Рашо Димитров“ бл. 80, вх. В, ет. 6, ап. 71,
сумата 400.61 лв. от която
5
сумата 314лв. неизплатена главница по Договор за потребителски кредит № 27243 /
31.08.2018г.
ведно със законната лихва върху нея от датата на завеждане на делото 09 09 2021г. до
окончателното зиплащане на сумата
сумата86.61лв. изтекла лихва за забава от 22.12.2018 до датата на исковата молба
09.09.2021г.
ОСЪЖДА КР. ЕМ. ИВ. ЕГН ********** с постоянен адрес: гр. П., ул. „С.П.“ № **вх.*
ет.* ап.**
ДА ЗАПЛАТИ на „НД МЕНИДЖМЪНТ“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. П., ул. „Рашо Димитров“ бл. 80, вх. В, ет. 6, ап. 71, сумата 625лв. – по
уважения иск, както и разноските по обезпечението – 756.20лв
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Перник в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
6