№ 651
гр. Бургас, 16.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на двадесет и пети
юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Иво В. Добрев
при участието на секретаря Мария Н. Тошева
като разгледа докладваното от Иво В. Добрев Търговско дело №
20242100900436 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на В. А. И., ЕГН ********** от
******* в качеството й на член на сдружение „Клуб по водна топка Арена Бургас“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Бургас, ул.„Хан Крум“ № 38 чрез адв.
Драгомир Г. Ошавков- БАК, със съдебен адрес гр. Бургас, ул. „Любен Каравелов“ № 5, Вх. А,
ет. 1, ап. 1, офис 1 против „Клуб по водна топка Арена“, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. Бургас, ул. „Хан Крум“ №38 с искане да бъдат отменени като
незаконосъобразни решения, взети на проведеното на 17.10.2024г. Общо събрание на
ответното сдружение по т.1 и т.5 от дневния ред.
Ищцата уточнява, че решенията на общото събрание на ответното сдружение от
посочената по-горе дата са както следва: по т. 1 от дневния ред: Приемане на представения
от председателя на сдружението, чрез счетоводителя В.Д. финансов отчет за дейността на
сдружението за 2024г. и т. 5 от дневния ред: разни- Сдружението нямало финансови и други
претенции, както и претенции за трансферни права и всякакви други права, по време и до
изтичане на картотечните периоди /прозорци/, регламентирани от БФВТ, касаещи
2024/2025г. към състезателите, желаещи да прекратят картотеките си и да променят
клубната си принадлежност.
След изправяне на нередовности в исковата молба, И. е посочила пороците на взетите
решения. Според нея решението по т. 1 е взето в нарушение на правилото на чл. 16 ал. 3 от
устава, който предвиждал поканата за общо събрание да се публикува най-малко един месец
преди насрочения ден в интернет сайта на клуба. Видно от представената покана за
свикване, същата била публикувана в интернет сайта на клуба на 17.09.2024г. Според
ищцата едномесечният срок не бил изтекъл на 17.10.2024г., поради което събранието не
било редовно свикано. Освен това към момента на провеждане на общото събрание и
гласуването на обжалваните решения в състава на същото участвали и упражнили право на
глас лица, които нямали качеството на членове на сдружението- нарушение на чл. 19 ал. 1 от
устава на сдружението. Посочва се в тази връзка, че Д.Д., Г.И., С.Д. и председателя на
1
управителния съвет- С.К. не са имали качество на членове на сдружението към момента на
общото събрание. Тези лица били депозирали собственоръчно подписани заявления за
напускане на 16.09.2024г. С оглед на това участието им в общото събрание водело до
незаконосъобразност на взетите решения.
Ищцата посочва, че не е присъствала на посоченото проведено общо събрание и е
узнала за взетите решения на него едва, когато на 20.11.2024г. със заявление Ж1 с №
20241120113016 в ТРРЮЛНЦ е публикуван протокола.
Ответното сдружение в срока за отговор освен възражението за недопустимост на
иска поради изтичане на срока за предявяването му спори и по същество. Посочва, че в
същия ден и час и на същото място, ищцата присъствала на второ алтернативно общо
събрание, на което са взети решения относно управлението на сдружението- избор на
управителен съвет, на председател и други. В протокола обаче некоректно било отразено, че
решенията се приемат с гласовете на петима присъстващи на събранието, тъй като към този
момент само двама от тях имали членствени права. Направен е извод, че ищцата е
присъствала на проведеното общо събрание, поради което за така приетите решения е
узнала още на 17.10.2024г. На следващо място се заявява, че в исковата молба не бил
обоснован правен интерес от предявяване на иска. Не били посочени конкретните
нарушения на закона или устава. Също така се оспорва и факта, че ищцата към момента на
исковата молба е била член на сдружението.
В допълнителната искова молба И. взема отношение по депозирания отговор. Отново
заявява, че предмет на спора са взетите решения на проведеното на 17.10.2024г. от 18.40ч.
общо събрание, като за тях разбрала след публикуването им в търговския регистър. По
повод проведеното второ общо събрание на същата дата, но от 19.30ч. уточнява причината
да се свика такова, а именно констатацията, че на събранието от 18.40ч. участвали и
гласували лица, които не са членове на сдружението и липсвал кворум. Поддържа позицията
си, че напусналите на 16.09.2024г. сдружението и управителния съвет не са имали качество
на негови членове към датата на провеждане на събранието, което представлявало отделно
основание за отмяна на взетите от него решения.
Видно било от протокола за решенията взети от общото събрание на 17.10.2024г. от
18.40ч., който бил предмет на оспорване, че ищцата В. И. се явявала член на сдружението и
не присъствала на така проведеното общо събрание. Това се доказвало от липсата на неин
подпис под списъка с присъстващи, заверен от ответника. Последвалото й участие в общо
събрание, свикано спешно по реда на чл. 18 ал. 2 от устава не означавало, че тя е
присъствала и узнала за решенията на общото събрание , проведено в 18.40ч.
Самостоятелно основание за атакуване на взетите решения от това общо събрание
било нередовността при неговото свикване. Видно било от представената покана за
свикване, че същата е публикувана в интернет сайта на клуба на 17.09.2024г. Според ищцата
едномесечният срок за разгласяване на поканата за свикване на общо събрание не бил
изтекъл, поради което и общото събрание, проведено на 17.10.2024г. не било редовно
свикано.
2
Ответникът с допълнителния отговор взема отношение по допълнителната искова
молба. Посочва, че ако някои лица са подали заявления за напускане, то това не означавало,
че автоматично са освободени като членове на сдружението. Такива заявления не били
заведени в деловодството на дружеството, не били обсъждани и поради тази причина
липсвало решение на управителния съвет за освобождаване членове на сдружението. За
пълнота посочва, че съгласно устава на сдружението, протоколите, списъка на
присъстващите членове се подписвали от председателя, а протоколите и от секретаря, а не от
член на сдружението или управителния съвет, които членове не разполагали с
представителни права. Също така уточнява, че на 04.03.2025г. се провело общо събрание, на
което били избрани управителен съвет с председател С.К. и този избор бил вписан в ТР. По
тази причина и твърдението, че бивш член на УС е единствения представляващ било
невярно.
Бургаският окръжен съд, след съвкупна преценка на доказателства по делото, с оглед
изразените становища и съобразно закона, намира за установено от фактическа страна
следното:
Представен е протокол от проведено на 17.10.2024г. в 18.40 часа в гр.Бургас отчетно-
изборно събрание на сдружението-ответник, в който документ са отразени взети от
членовете на клуба по водна топка решения. Иска се отмяната на решенията по т.1 и т.5 от
дневния ред, а именно: 1.Приемане на представения от председателя на сдружението, чрез
счетоводителя В.Д. финансов отчет за дейността на сдружението за 2024г. и 5. Разни-
Сдружението няма финансови и други претенции, както и претенции за трансферни права и
всякакви други права, по време и до изтичане на картотечните периоди /прозорци/,
регламентирани от БФВТ, касаещи 2024/2025г. към състезателите, желаещи да прекратят
картотеките си и да променят клубната си принадлежност.
Съгласно разпоредбата на чл.25 ал.4 ЗЮЛНЦ, решенията на общото събрание
подлежат на съдебен контрол относно тяхната законосъобразност и съответствие с устава,
като споровете могат да бъдат повдигнати пред окръжния съд по седалището на
сдружението от всеки член на сдружението или негов орган, или от прокурора в
едномесечен срок от узнаването им, но не по-късно от една година от датата на вземане на
решението.
Освен качеството член на сдружението на ищцата и спазването на срока по чл.25 ал.6
ЗЮЛНЦ като условия за допустимост на иска, съдът трябва да прецени налице ли е правен
интерес от претендираната отмяна на решенията. Наличието на правен интерес е
положителна процесуална предпоставка за съществуването правото на иск, за която съдът
следи служебно както при подаването на исковата молба, така и в хода на процеса до
неговото приключване. Съществуването или липсата на правен интерес се преценява според
твърденията на ищеца относно спорните отношения между него и ответника, изложени в
исковата молба и в зависимост от тези заявени обстоятелства съдът определя има ли правен
спор, кои са надлежните страни по него и налице ли е за ищеца правен интерес от търсената
3
защита. Такъв ще съществува, когато според твърденията в исковата молба правният спор
засяга пряко или косвено правната сфера на последния. Този интерес винаги трябва да е
конкретен за всеки отделен случай да се извежда от заявените в исковата молба
обстоятелства. Приема се в практиката на касационната инстанция, че независимо от
принципно присъщия на конститутивните искове правен интерес, във всички случаи искът
по чл. 25 ал. 6 вр. с, ал. 4 ЗЮЛНЦ предполага конкретен правен интерес от оспорване на
съответното решение пред съда и от претендираната отмяна на същото ( решение № 81 от
25.04.2017г. по т. д. № 563/2016 г., ВКС, ТК, II ТО, решение №27/22.04.2021г. по т.д.
№240/2020г. на ВКС първо т.о., определение №317/28.04.2023г. на ВКС по ч.т.д.№12/23г.
първо т.о.). Предвид утвърдената от законодателя автономност на сдружението с
нестопанска цел при определяне на целите и средствата за тяхното постигане настоящият
състав приема, че едва засегнатият с оспорваното решение законен интерес за ищеца
поражда потестативното право на члена на сдружението да се противопостави на формирана
от върховния орган воля. Не отговарят на тези критерии решението по т. 1 и т.5 от дневния
ред.
Финансовият отчет за дейността на сдружението е средство за обезпечаване правото
на информация за дейността и основа за реализация правото на управление на сдружението
за всички негови членове. Освен израз на правото на информация приемането на годишния
финансов отчет е предпоставка за изпълнение на публично задължение за юридическото
лице да оповести финансовото изражение на дейността си в установен от закона срок- чл. 18
ал. 2 т. 4 вр. ал. 5 ЗЮЛНЦ вр. чл.38 ал. 1 т. 2 от ЗСч. Затова и решението за приемане на
финансовия отчет на сдружението не е в състояние да засегне зачетен от правния ред
интерес на отделния член на сдружението, за да породи правен интерес за оспорване на
решението за приемането му.
Приема се също така в съдебната практика, че с оглед действието на съдебното
решение по конститутивния иск, когато целеното изменение в съществуващото правно
положение не би могло да настъпи като последица от обявеното със съдебното решение за
съществуващо потестативно право, то интерес от търсената по този ред правна защита за
страната не съществува. Следователно независимо, че законът предвижда процесуалната
възможност на член на сдружението да упражни преобразуващото си субективно право да
иска отмяна на решението на общото събрание, невъзможността с постановеното по него
положително за правоимащия конститутивно решение да създаде правна промяна т.е.
желаното ново правно положение изключва допустимостта на иска, поради отсъствие на
интерес от търсената с него защита. В случая ищцата, макар и член на сдружението няма
правен интерес да оспорва решението по т.5 от дневния ред на общото събрание, тъй като
поради характера си то не ограничава, нито засяга конкретен неин интерес, а единствено
дава възможност, при съобразяване обстоятелството, че клубът осъществява дейност в
обществена полза, на състезателите да променят или прекратят клубната си принадлежност.
От всичко казано следва, че липсва, зачетен от правния ред интерес за отделния член
на сдружението да се противопостави на формираната от мнозинството воля при вземане на
4
решенията по т.1 и т.5 от дневния ред. Отсъствието на правен интерес обуславя
недопустимост на предявения иск, което от своя страна препятства постановяване на
съдебен акт по съществото на спора. Ето защо производството следва да бъде прекратено.
Сдружението- ответник не е между лицата, посочени в разпоредбата на чл.38 ал.1
ЗАдв., като от тази законова възможност биха могли да се възползват единствено и само
физически лица. При това положение разноски в полза на адвокат Станчев в качеството му
на процесуален представител по реда на чл.38 ал.2 ЗАдв. и в тежест на ищеца не следва да
бъдат присъждани.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
Отменя определение от 25.06.2025г. на Окръжен съд гр.Бургас, с което е даден ход по
същество.
ПРЕКРАТЯВА производството по търговско дело № 436/2024г. по описа на Окръжен
съд гр.Бургас, поради недопустимост на исковете.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му на
жалбоподателя с частна жалба пред Бургаски апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Бургас: _______________________
5