В публично заседание в следния състав: |
като разгледа докладваното от | Ирина Кюртева | |
Производството е по чл. 254 от ГПК(отм.). В исковата си молба ищцата твърди, че през 1998 г. се водело досъдебно производство срещу нея по Жалба на ответника, като е образувано сл. дело № 85/1999 г. по описната книга на следователя в РП-З. за престъпление по чл.212, ал.1 НК, затова че на 21.07.1998 г. в гр. Н., обл. С., чрез използване на документ с невярно съдържание – Нареждане-разписка от ЦКБ-С. е получила без правно основание чуждо движимо имущество в размер на 968 489.00 неденоминирани лева, собственост на ответника. Това следствено дело е прекратено, т.е. не е влязло в съда, респективно няма Присъда. Тази сума, против всякакъв Морал и Закон, равна на 968.50 лв., впоследствие с лихвите, й е вменена въпреки прекратеното следствено дело. През 1999 г., ответникът с Молба по реда на чл.242 ГПК (отм.), с правно основание чл. 237б, ГПК (въпреки прекратеното следствено дело), е инициирал издаване на Изпълнителен лист срещу нея по извлечение от сметки в СРС в размер на горепосочения, ведно с лихвите за забава, считано от 21.07.1998 г. По молбата е образувано гр.д. 072/99 г. – СРС, 69-ти състав, арх. № 3614/2000г. На 17.11.1999г. по това дело е издаден Изпълнителен лист срещу нея и е образувано изпълнително дело № 377/99 г. – Ю, по описа Ýа Съдебен изпълнител при Районен съд гр. З., което е прекратено на 24.02.2005 г. и е с архивен № 160/2005 г. – ЗРС, по описа на ДСИС – З. През 2010 г. това дело е подновено с № 14/2010-Ю по описа на ДСИС-З. Твърди, че редно било, да бъде уведомена за изпълнителното дело, но това по неясни за нея причини, не се е случило. Поради това, била лишена от възможността да направи Възражение за недължимост на сумата и изтекла погасителна давност най-малко в нейна полза и вреда на ответника, както и да иска, да се приложи сл.д. 85/98 г. по описа на книгата на следователя в РП-З. Призовките са оформени с неин отказ, но всъщност никой не й е предоставял тези призовки за подпис. Съвсем случайно научила, че е длъжник, като това станало след като от банката й съобщили, че е наложен запор на влога на съпруга й. От дълги години е безработна жена с три деца и тютюна бил единственият й доход. Процесната сума не я взела. По горепосоченото следствено дело е установено, че подписът под посочения документ, с който са взети парите, не е неин. Точно поради това е прекратено делото. В противен случай това следствено дело щеше да прерасне в обвинителен акт и наказателно съдебно производство, а това не е станало. Очевидно някой друг е получил тези пари, а против всякакъв Морал и Закон ответникът, въпреки прекратяването на следственото дело, е получил Изпълнителен лист в едностранно производство и търси от нея присвоените от друг пари. Освен това твърди, че съгласно чл.110 ЗЗД, с изтичането на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок, а съгласно чл.111, с изтичането на тригодишната давност се погасяват вземанията за възнаграждения за труд, за които не е предвидена друга възможност; вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор (изм. ДВ бр.12/1993 г.); вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. Предвид това, прави възражение за изтекла пет годишна погасителна давност, във вреда на взискателя и в нейна полза за периода 2000-февруари 2010 г., когато е образувано изп.д. 14/2010 г.-Ю по описа на ДСИС-З. За този период не са извършвани никакви действия от взискателя и вземането е погасено по давност. Ответникът, редовно призован не се явява и не взема становище по иска. Съдът, след като прецени доказателствата по делото, прие за установено следното. Срещу ищцата е бил издаден изпълнителен лист на 17.11.1999 г., по гр.д.72/1999 г. на СРС, в полза на ответника, на основание чл. 237 ГПК(отм.) за сумата от 119 370 лева(неденоминирани). По молба на ответника е било образувано изпълнително дело № 377/09.12.1999 г. На осн. чл.330, ал.1, б.”д” ГПК(отм.) с Постановление от 24.02.2005 г. изпълнителното производство е прекратено. С Молба от същата дата, ответникът е получил обратно изпълнителния лист, както и препис от прекратителното постановление, което не е обжалвано в указания седмодневен срок. С Молба, вх.№ 99/09.03.2010 г., ответникът е поискал от ДСИ при ЗРС, да образува изпълнително производство срещу ищцата, на основание посочения Изпълнителен лист. На 11.03.2010 год. е образувано изп.дело № 14/2010 год. с взискател – ответникът и длъжник - ищцата. Видно от писмо изх.№ 850/1999 г./26.01.2011 г. на РП гр. З., срещу ищцата е било образувано следствено дело 85/1999 г. за престъпление по чл.212, ал.1 от НК, за това че на 21.07.1998 г. в гр. Н. чрез използване на документ с невярно съдържание – Нареждане- разписка до ЦКБ-С., е получила без правно основание чуждо движимо имущество – 968 489 лв., собственост на Ф. "Т."-С.. Производството е прекратено с Постановление на РП-гр. Златоград от 21.04.2000 г. ПРАВНИ ИЗВОДИ: Съдът приема за основателен и доказан предявеният установителен иск за недължимост на присъденото вземане, предмет на изп.дело №14/2010 г. на ДСИ при ЗРС, като погасено по давност. Изпълнителните листове по чл.237 и чл.242 ГПК(отм.) се издават без знанието на длъжника по вземането и за тях той узнава едва с призовката за доброволно изпълнение по изпълнителното дело, и от този момент има възможност да се защити, включително и с Възражение за изтекла погасителна давност. По време на изпълнителния процес по прекратеното (поради бездействие на взискателя) изпълнително дело №377/99 г., погасителна давност не е текла, тъй като съгласно чл. 11. б.”в” ЗЗД, вр. с чл. 115, ал.1, б.”ж” ЗЗД давността се прекъсва. В този смисъл е ППлВС №3/1980 г. От прекъсването започва да тече нова давност, която е винаги пет години. Прекратителното постановление по изп.дело № 377/1999 г. е в сила от 03.03.2005 г., а молбата за образуване на новото изп.дело №14/2010 г. е подадена на 09.03.2010 г., т.е. след изтичане на пет годишния давностен период. Към този момент вземането на ответника е било погасено по давност и при направеното от ищцата възражение в тази насока, този факт следва да се вземе предвид. С оглед изложеното, предявеният установителен иск се явява основателен и следва да се уважи, като се приеме за установено, че сумите по цитираното изпълнително дело не се дължат, тъй като са погасени по давност. На ищцата следва да се присъдят разноските по водене на делото в размер на 260.00 лева. Водим от гореизложеното, съдът Р Е Ш И: ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Ф. „Т". гр. С., с ЕИК *, ул. Л. № *. ет. *, представляван от Г. Е., че Р. А. П., ЕГН *, гр. Н., ул. В. А. № *, не дължи сумите по изп. д. № 14/2010 г. – Ю, по описа на ДСИС - З., образувано въз основа на Изпълнителен лист от 17.11.1999 г., издаден на основание чл. 237 ГПК (отм.) по гр.д. № 72/1999 г. на СРС, представляващи 968 489 ( деветстотин шестдесет и осем хиляди четиристотин осемдесет и девет - неденоминирани) лева - главница и 119 370 ( сто и деветнадесет хиляди триста и седемдесет – неденоминирани) лева – деловодни разноски, тъй като вземането е погасено по давност. ОСЪЖДА Ф. „Т". гр. С., с ЕИК *, ул. Л. № *. ет. *, представляван от Г. Е., да заплати на Р. А. П., ЕГН *, гр. Н., ул. В. А. № *, разноски по делото в размер на 260.00 лева. РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОС в двуседмичен срок от съобщаването му. С Ъ Д И Я:И.К. |