О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260228 , 28.01.2021
г.
гр. Бургас
ОКРЪЖЕН СЪД БУРГАС, Гражданско отделение, пети въззивен състав в закритото заседание на двадесет и осми януари две
хиляди двадесет и първа година в състав:
Председател: Вяра Камбурова
Членове: Галя Белева
мл. съдия Александър Муртев
като разгледа
докладваното от младши съдия Муртев в. гр.
д. № 77 по описа за 2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Образувано е по въззивна жалба,
подадена от “Агенция за събиране на вземания” ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. “Д-р
Петър Дертлиев” № 25, офис сграда “Лабиринт”, ет.2, офис 4,
представлявано поотделно от изп. директори Николина Тодорова Станчева и Мартин
Деспов Деспов, чрез юрк. Ирена Станчева срещу Решение № 1801/27.07.2020г. по гр.д. № 4839/2019г. по описа на БРС, в частта в която са отхвърлени исковете на
дружеството за приемане на установено, че А.И.П., с ЕГН **********, с постоянен
адрес *** и настоящ адрес ***, дължи на дружеството следните парични задължения
по заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д. № 1042/2019г.: главница по договора за стоков
кредит от 04.09.2017г. – за разликата над уважения размер от 41,26 лв. до
предявения размер от 1 343,56 лв., ведно със законната лихва върху тази
сума за периода от подаване на заявлението на 01.02.2019г. до окончателното й
изплащането; за договорна лихва за периода 04.11.2017г. – 13.06.2018г. –
за разликата над уважения размер от 7,53 лв. до предявения размер от 368,42 лв.; 3. За обезщетение за забава за периода 04.11.2017г. –
31.01.2019г. – за разликата над уважения размер от 4,86 лв. до предявения
размер от 61, 74 лв.; както и осъдителните искове за
тези вземания, както и в частта за разноските, които не са присъдени.
В жалбата се навеждат доводи, че
решението е неправилно, постановено в противоречие с волята на страните,
материалния закон и събраните по делото доказателства. Жалбоподателят излага
подробни съображения, че неправилно съдът е приел по делото, че в негова полза
са цедирани само падежиралите, до датата на цесията суми по процесния договор
за стоков кредит с № 289067 от 04.09.2017г. В тази връзка сочи, че общите
условия са неразделна част от договора, като и двете са подписани на всяка
страница от ответника. В т.16 от ОУ към процесния договор изрично е уговорено
правото на кредитора да цедира вземанията си по процесния договор, с което
право длъжника се е съгласил, подписвайки договора.
Сочи, че в рамковия договор за
продажба и прехвърляне на вземания от дата 11.04.2018г., а впоследствие и в
Допълнителното споразумение от 13.06.2018г. за цедиране на вземания към
договора, цедентът и цесионерът са договорили, че предмет на цесията са задължения
със забава между 180 и 210 дни, които не са погасени надлежно. В тази връзка
излага, че в приложение 1 е посочен размера на задължението към датата на
цесията, изрично посочено в предпредпоследната колона на Приложение 1,
наименована “Дълг към 12.06.2018г.”, в размер на 1722,13лв., от които 1343,56 лв. – главница,
368,42 лв. – договорна лихва и 10,15 лв. наказателна лихва /лихва за забава/ към
12.06.2018г. Излага доводи, че задълженията по процесния договор са прехвърлени
в собственост на ищеца, ведно с всички привилегии, обезпечения и
принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски
на дружеството – кредитор. Сочи, че е представил писмени доказателства в
първата инстанция, удостоверяващи горните твърдения.
В заключение се моли съдът да
отмени постановеното решение в обжалваната част и да постанови друго такова, с
което предявения иск да бъде уважен в цялост. Претендира разноски за
заповедното и исковото производство.
Съдът, след като се е запознал
с материалите по гр. дело № 4839 по описа на Районен съд Бургас за 2019 г., с
Определение № 260845/18.11.2020г. по описа на БОС е констатирал, че в диспозитива на атакуваното
решение длъжникът е изписан с погрешни ЕГН и адрес. Вместо притежаваното от
длъжника ЕГН **********, в диспозитива на решението e посочено ЕГН: **********. Същевременно на първата страница от решението
като ЕГН на длъжника е посочено трето различно от горепосочените, а именно ЕГН
№ **********.
Установил е още, че посоченият в
диспозитива на решението постоянен адрес на длъжника, а именно гр. Бургас,
ж.к. “Меден Рудник” № 11, вх.7,
ет.2, ап.3, респ. настоящ такъв - с. Тръстиково, община Камено, обл. Бургас, не
кореспондира с този посочен на първата страницата от мотивите, а именно: гр. Бургас, ул. “Зора” № 23, последният от които фигурира както в
приложената към ч. гр. д. № 1042/2019г. справка,
изготвена по Наредба № 14 от 04.02.2019г., така и във всички приложени по
делото писмени доказателства.
По повод направените констатация,
делото е върнато на БРС за провеждане на производство по чл.247 от ГПК.
Във връзка с дадените указания от
страна на БРС е постановено Решение №
260738/25.11.2020г. по гр. д. № 4839/2019г., в резултат на което обаче гореописаните несъответствия между
мотивната и диспозитивната част на обжалваното решение не са отстранени, което отново
се явява пречка съдът да проведе своята решаваща дейност. Това е така, тъй като
с цитираното решение БРС е допуснал поправка на ОФГ на стр. 3 и 4 от мотивната
част на обжалваното решение, постановявайки
ЕГН-то на длъжника, както и неговия постоянен/настоящ
адрес, да се четат по различен от посочения начин, въпреки, че указанията на
БОС са се отнасяли до диспозитива на постановеното решение. Следва да се
отбележи също така, че на посочените от БРС, 3-та и 4-та страница от решението изначално
не фигурират лични данни на длъжника (в т.ч. ЕГН,
постоянен или настоящ адрес), а освен това
посоченото от БРС, ЕГН: **********
отново е грешно такова и не съответства на изрично посоченото от БОС в предходно
постановеното определение ЕГН: **********.
По изложените съображения, настоящото производство следва да
бъде прекратено и върнато на първостепенния съд за провеждане на ново
производство по чл.247 от ГПК.
Водим от гореизложеното,
Окръжен съд – Бургас
О П Р Е Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. 77/2021г. по описа на
Окръжен съд – Бургас.
ВРЪЩА на Районен съд – Бургас, гр. д № 4839/2019г. по описа
му, за произнасяне по реда на чл.247 от ГПК и отстраняване на допуснатите в
диспозитива на решението явни фактически грешки, съобразно обстоятелствената
част на настоящото определение.
УКАЗВА на Районен съд – Бургас, след провеждане на
производството по чл.247 ГПК, гр. д № 4839/2019г. да бъде отново администрирано
до ОС – Бургас за произнасяне по депозираната въззивна жалба.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове:
1.
2.