№ 1892
гр. София, 05.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА
при участието на секретаря К... Д. Н..
като разгледа докладваното от АНЕТА ИЛЧ. ИЛЧЕВА Гражданско дело №
20241110140996 по описа за 2024 година
Ц. А. Н. е предявила срещу „Т.... ЕАД иск с правно основание чл. 439 ГПК за
признаване за установено недължимостта на сумите по изпълнителен лист от 02.09.2014 г.
по ч. гр. д. № 28967/2014 г. на СРС, 69 състав, а именно: 2381,32 лева – главница за
потребена топлинна енергия за периода 05.2012 г. – 10.2013 г., 232,47 лева – лихва за забава
за периода 30.06.2012 г. – 29.04.2014 г. и 373,76 лева – разноски по делото, въз основа на
който е образувано изд. д. № ..... на ЧСИ ..., поради погасяването им по давност.
Ищцата сочи, че по ч. гр. д. № 28967/2014 г. на СРС, 69 състав, е осъдена да заплати на
ответника посочените суми с изпълнителен лист от 02.09.2014 г. Първото изпълнително
действие било извършено на 05.07.2017 г., като до 05.07.2019 г. други изпълнителни
действия не били извършвани, поради което изп. дело се перемирало по силата на закона.
Извършените след това действия не били от естество да прекъснат погасителната давност,
поради което приложимата 5-годишна давност изтекла на 05.07.2022 г., следователно
вземането, предмет на изпълнителен лист от 02.09.2014 г., се погасило по давност.
Ответникът в подаден отговор намира предявения иск за неоснователен. Сочи, че
давността е прекъсната на 26.09.2014 г., когато на ЧСИ са възложени изпълнителни действия
по чл. 18 ЗЧСИ. Сочи, че давностният срок е прекъсван с извършване на изпълнително
действие или с искане за такова. Намира, че давността е прекъсвана още на 05.07.2017 г. и
06.12.2021 г., в резултат на което приложимата 5-годишна давност не е изтекла.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
Предмет на принудителното изпълнение са вземанията, обективирани в изпълнителен
лист от 02.09.2014 г., издаден по гр. д. № 28967/2014 г. на СРС, 69 състав, с който Ц. А. Н. е
1
осъдена да заплати на „Т.... ЕАД 2381,32 лева – главница за потребена топлинна енергия за
периода 05.2012 г. – 10.2013 г., 232,47 лева – лихва за забава за периода 30.06.2012 г. –
29.04.2014 г. и 373,76 лева – разноски по делото.
Въз основа на него е образувано изп. д. № ..... на ЧСИ ... на 26.09.2014 г.
По въпросите предприемането на кое изпълнително действие прекъсва давността за
вземането на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД, откога започва да тече нова погасителна давност
за вземането, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено и тече ли давност
за вземането докато трае изпълнителният процес, е постановено ТР № 2/2013 г. по тълк. д. №
2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. С последното е прието, че когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното
производство се прекратява по право, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като е без правно
значение дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното
изпълнение и кога ще направи това. В такива случаи новата погасителна давност за
вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното
валидно изпълнително действие, т.е. действие, извършено в рамките на двугодишния срок
преди датата на прекратяване на изпълнителното производство. Тълкувайки разпоредбата на
чл. 116, б. „в” ЗЗД ВКС е посочил, че изпълнителните действия, които прекъсват давността
за вземането са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Посочено е, че не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа, назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането
въз основа на влязлото в сила разпределение.
По нататък ВКС изхождайки от принципното разбиране, че в гражданското право
давността е правна последица на бездействието, но същата не тече ако кредиторът няма
правна възможност да действа, е разграничил хипотезите на прекъсване на давността с
предявяване на иск и др. действия по чл. 116, б. „б” ЗЗД и прекъсването на давността с
предприемането на действия за принудително изпълнение по чл. 116, б. „в” ЗЗД. В първия
случай давността се прекъсва с предявяването на иска и спира да тече, тъй като кредиторът
не може да направи нищо за събиране на вземането си, докато исковият процес е висящ, в
който смисъл е и изричната разпоредба на чл. 115, б. „ж” ЗЗД. По отношение изпълнителния
процес обаче, от една страна липсва норма аналогична на чл. 115, б. „ж” ЗЗД, а от друга
страна кредиторът, който не е удовлетворен, разполага с възможността по всяко време да
поиска от съдебния изпълнител предприемането на нов изпълнителен способ или
извършването на конкретни изпълнителни действия по вече предприетия способ, в които
2
случаи и по изложените по-горе мотиви давността за вземането ще се счита прекъсната на
основание чл. 116, б. „в” ЗЗД. Ето защо след като от активното поведение на кредитора-
взискател в изпълнителния процес зависи кога ще бъде прекъсната давността за вземането
му ВКС е приел, че няма основание да се счита, че за времето между различните
изпълнителни действия давността не тече поради висящността на изпълнителния процес,
поради което е приел и че Постановление на Пленума на ВС № 3/1980 г. следва да се счита
изгубило сила.
Ответникът е релевирал възражение, че давността за вземанията е 5-годишна.
Доколкото е издаден изпълнителен лист, то съдът намира, че заповедта за изпълнение по гр.
д. № 28967/2014 г. е влязла в сила. След влизането в сила на заповедта започва да тече нова
давност, която всякога е пет години. Това е така, защото заповедта за изпълнение влиза в
сила и се ползва със стабилитет, за разлика от определението за изпълнителен лист по
извънсъдебните изпълнителни основания по чл. 237 ГПК (отм.). С влизането в сила на
заповедта за изпълнение се получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо и
длъжникът не може да релевира възраженията си срещу дълга по общия исков ред, извън
случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са преклудирани, с което се
получава ефект на окончателно разрешен правен спор за съществуване на вземането, поради
което и намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД – срокът на новата давност е
всякога пет години. В определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч.гр.д. № 1528/2018 г.
изрично е посочено, че влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено
нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на
изтичането на срока за подаване на възражение. Следователно по действащия ГПК няма
основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към
съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. В подобен смисъл са и решение № 37 от
24.02.2021г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., определение № 480 от 27.07.2010 г. на ВКС по
ч. гр. д. № 221/2010 г., определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015 г.,
определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4647/2015 г., определение № 480 от
19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 2566/2013 г. В този смисъл и с оглед нормата на чл. 117,
ал. 2 ЗЗД считано от влизането в сила на заповедта за изпълнение е започнала да тече нова
петгодишна давност за вземанията по изпълнителен лист от 02.09.2014 г.
По изп. д. № ..... на ЧСИ ... с молбата за образуване на изпълнително дело от
26.09.2014 г. на ЧСИ са възложени действията по чл. 18 ЗЧСИ. Няма данни за извършването
на други изпълнителни действия от естество да прекъснат погасителната давност.
Установяването на това обстоятелство бе в тежест на ответника съгласно разпределената
доказателствена тежест, но по делото не бяха представени никакви доказателства в тази
насока.
Поради съдът намира, че вземанията, предмет на процесния изпълнителен лист от
02.09.2014 г., са погасени с изтичането на 5-годишна давност, поради което и предявеният
иск се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.
При този изход на спора ищцата има право на разноски на основание чл. 78, ал. 1
3
ГПК, като претендира следните разноски: 119,50 лева – държавна такса и 520 лева –
адвокатско възнаграждение, което не е прекомерно с оглед на чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Ц. А. Н., ЕГН **********, срещу
„Т.... ЕАД, ЕИК ...., иск с правно основание чл. 439 ГПК, че Ц. А. Н. не дължи на „Т.... ЕАД
сумите по изпълнителен лист от 02.09.2014 г. по ч. гр. д. № 28967/2014 г. на СРС, 69 състав,
а именно: 2381,32 лева – главница за потребена топлинна енергия за периода 05.2012 г. –
10.2013 г., 232,47 лева – лихва за забава за периода 30.06.2012 г. – 29.04.2014 г. и 373,76 лева
– разноски по делото, въз основа на който е образувано изд. д. № ..... на ЧСИ ..., поради
погасяването им по давност.
ОСЪЖДА „Т.... ЕАД, ЕИК ...., да заплати на Ц. А. Н., ЕГН **********, на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 639,50 лева – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4