№ 5355
гр. София, 27.09.2021 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ в закрито заседание на
двадесет и седми септември, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ
като разгледа докладваното от СВЕТОСЛАВ АТ. ПИРОНЕВ Гражданско
дело № 20211110133859 по описа за 2021 година
Производството е образувано по исковa молбa на „...... срещу „.........“ ООД.
Съдът намира, че са налице предпоставките за разглеждане на делото в открито съдебно
заседание.
Ето защо, на основание чл. 140 ГПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
I. ИЗГОТВЯ проект за доклад по делото, както следва:
1. Ищецът твърди, че между него и ответника имало сключен договор за изработка от
24.01.2020 г., по силата на който ищецът следвало да извърши срещу възнаграждение
доставка и монтаж на PVC настилки и други материали и консумативи на обект на
ответника, съгласно количествено-стойностна сметка по Приложение № 1 към
договора. Твърди, че в определения по договора срок е извършена доставка на всички
материали и консумативи, а за приемането на доставката е съставен приемо-
предавателен протокол, който е получен от ответника на 10.03.2020 г., като за
ответника е възникнало задължение да заплати сумата от 22 937,57 лв. в 3-дневен срок
от доставката, съобразно уговорените срокове между страните при сключване на
договора. Поддържа, че по договора ответната страна дължала авансово
възнаграждение за извършените доставки, за което ищецът издавал съответна
проформа фактура. Сочи, че на 12.03.2020 г. на ответника била изпратена фактура за
сумата от 22937,57 лв., като авансовото плащане следвало да бъде извършено до
15.03.2020 г. Заявява, че в т. 15. от договора била уговорена неустойка за забава в
1
размер на 0,1 % на ден от дължимата сума. Поддържа, че плащането е извършено на
13.04.2020 г., с което от страна на възложителя е допусната забава от 29 дни, поради
което дължал неустойка в размер на 665,19 лв.. В допълнение на изложеното, твърди,
че действителният обем на извършените по договора работи е установен след
извършаване на измерване и съставяне на приемо-предавателен протокол от
15.09.2020 г., подписан от представител на възложителя на 30.10.2020 г., за което
ищецът е издал проформа фактура № **********/22.10.2020 г. Поддържа, че
ответникът е допуснал забава в плащането с 50 дни, тъй като е заплатил сумата на
22.12.2020 г. Сочи, че по причина, за която ответникът отговаря, ищецът извършил
демонтаж и повторен монтаж на первази с обща площ от 20 кв.м., като стойността на
извършената дейност е в размер на 436,80 лв. с ДДС. Твърди също, че ответното
дружество възложило на ищеца извършването на допълнително количество монтаж на
PVC настилки, описани в приложение № 2 от 15.06.2020 г. на обща стойност 2171,40
лв., което не било включено в предмета на договора от 24.01.2020 г. Поддържа, че за
извършените допълнителни монтажни дейности на 08.07.2020 г. и на 27.07.2020 г. до
ответника са изпратени две покани за плащане, както и проформа фактура №
**********/22.10.2020 г. за общата стойност на допълнителните дейности, като до
ответника била изпратена и нотариална покана за заплащане на задълженията, ведно с
фактура – оригинал № **********/02.04.2021г. Твърди, че вземанията за сумата от
436,80 лв. с ДДС и за сумата от 2605,68 лв. са заплатени от ответната страна, след като
по отношение на ответника с определение № 196/12.05.2021г. по описа на СРС е
допуснато обезпечение по реда на чл. 390 ГПК. Моли ответната страна да бъде
осъдена да му заплати следните суми: 513,06 лв. – непогасен остатък от неустойка по
т. 1.15 от договора от 24.01.2020г., дължима за периода от 15.03.2020г. до 13.04.2020г.,
начислена за задължение по проформа фактура № **********/22.10.2020г., както и
1077,50 лв. – неустойка по т. 15 от договор от 24.01.2020г., дължима за периода от
03.11.2020г. до 22.12.2020г., начислена за задължение по проформа фактура №
**********/22.10.2020г.
2. Ответникът е депозирал отговор по реда на чл. 131 ГПК, с който изразява становище за
неоснователност на предявените искове. Не оспорва, че между страните е бил сключен
договор за изработка от 24.01.2020 г., но твърди, че с анекс № 1 от 06.04.2020г.
договорът бил изменен, като след започване на строително – монтажните дейности
страните са уговаряли доставка и монтаж на допълнителни материали, за които не са
сключвани допълнителни анекси. По отношение на сумата от 22937,57 лв. отрича да е
изпаднал в забава, тъй като за фактурата от 12.03.2020г. имало издадено кредитно
известие от 30.03.2020г., а впоследствие посочената главница е осчетоводена въз
основа фактура от 08.04.2020г., която следвало да бъде платена до 13.04.2020г. (тъй
като 11.04.2020г. бил неработен ден). Възразява да дължи и неустойка за забава по
фактурата за главница в размер на 21549,94 лв., тъй като фактурата била издадена едва
на 21.12.2020г., а плащането е извършено на следващия ден – 22.12.2020г. Моли за
отхвърляне на предявените искове.
2
3. Предявените осъдителни искове са с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД.
4. В тежест на всяка от страните е да докаже обстоятелствата, на които основава своите
искания и възражения.
В тежест на ищеца е да докаже наличието на правоотношения по описания в исковата молба
договор за изработка от 24.01.2020 г. за доставка и монтаж срещу заплащане на PVC
настилки и други материали и консумативи на обект на ответника; наличието на валидно
уговорена неустоечна клауза; размер на дължимата главница, върху която се претендира
неустойка; изпадане на длъжника в забава (в т.ч. че е изпълнил възложената работа, която е
приета с подписването на приемо-предавателен протокол, както и че е издадена от ищеца и
получена от ответника фактура за съответното плащане поне 3 дни преди датата, от която
претендира съответната неустойка за забава); размер на дължимата неустойка.
В тежест на ответника е да докаже, че е заплатил в срок дължимата главница.
II. ДОПУСКА като доказателства по делото приложените към исковата молба и
отговора към нея писмени доказателства.
III. 1. УКАЗВА на страните, че:
- най-късно в първото по делото заседание могат да изложат становището си във връзка с
дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат съответните процесуални
действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на предоставената им възможност не
направят доказателствени искания, те губят възможността да направят това по-късно, освен
в случаите по чл. 147 ГПК.
- съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине за повече от един месец в
чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България,
като същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната, а съгласно ал. 2 в случай, че не бъде посочен съдебен адресат, всички съобщения
се прилагат към делото и се смятат за връчени.
- съгласно чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса,
който е съобщила по делото или на който веднъж й е било връчено съобщение, е длъжна да
уведоми съда за новия си адрес, като същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната, а съгласно ал. 2 при неизпълнение на това
задължение всички съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно
връчени.
3
- съгласно чл. 50, ал. 1 и 2 ГПК мястото на връчване на търговец и на юридическо лице,
което е вписано в съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако
лицето е напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения
се прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
- съгласно чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата
молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането
му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение
срещу ответника или да оттегли иска, а съгласно ал. 2 ответникът може да поиска
прекратяване на делото и присъждане на разноски или постановяване на неприсъствено
решение срещу ищеца, ако той не се яви в първото заседание по делото, не е взел становище
по отговора на исковата молба и не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие.
Неприсъственото решение не се мотивира по същество. В него е достатъчно да се укаже, че
то се основава на наличието на предпоставките за постановяването му, а именно: на
страните да са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа и
неявяването им в съдебно заседание и искът да е вероятно основателен, с оглед на
посочените в ИМ обстоятелства и представените доказателства.
2. ПРИКАНВА страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна
такса се връща на ищеца. УКАЗВА на страните, че за приключване на делото със спогодба е
необходимо лично участие на страните или на изрично упълномощен за целта процесуален
представител, за който следва да се представи надлежно пълномощно.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на бързина и
ефективност може да бъде използван способът медиация. Ако страните желаят да използват
медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния
регистър на медиаторите към Министерство на правосъдието.
IV. НАСРОЧВА делото в открито съдебно заседание на 22.03.2022г. от 11:20 часа, за която
дата и час да се призоват страните.
Препис от настоящото определение да се връчи на страните, а на ищеца и препис от
отговора на исковата молба.
Определението не подлежи на обжалване.
4
Районен съдия:
ОПРЕДЕЛИ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5