РЕШЕНИЕ
№ 1288
гр. Пловдив, 17.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Николинка Г. Цветкова
Членове:Фаня Т. Рабчева Калчишкова
Радослав Хр. Георгиев
при участието на секретаря Пенка В. Георгиева
като разгледа докладваното от Николинка Г. Цветкова Въззивно гражданско
дело № 20245300503034 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258-273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на М. Р. Л., ЕГН ********** чрез адв. В.Т.-Б. от АК
**** против решение № 260000/30.07.2024г., постановено по гр. д. № 20 по описа за 2019г.
на Районен съд Пловдив, с което е отхвърлен предявения от М. Р. Л., ЕГН **********
против ЗПК „Елит-97“, ЕИК *****, иск с правно основание чл. 9, ал. 1, т. 6 от Закона за
кооперациите, за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата в размер на 7635 лева,
представляваща приспадащ се дивидент от печалбата, получена от продажба на недвижими
имоти на кооперацията, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане.
В жалбата се излагат оплаквания, че решението е постановено в нарушение на
материалния закон, в нарушение на процесуалните правила и е необосновано. Неправилно
било прието, че ищцата не доказала иска си по основание и размер. Жалбоподателката
счита, че са се осъществили всички предпоставки, предвидени в чл. 9, ал. 1, т. 6 от ЗК. Моли
да бъде отменено първоинстанционното решение и вместо него да бъде постановено ново, с
което да й бъде присъдена претендираната сума. Претендира и разноски за
първоинстанционното и за настоящето производство. По въззивното дело е постъпило и
допълнение към въззивната жалба, изготвено от адв. Н. Д. – назначен нов особен
представител на жалбоподателката, което е извън срока за обжалване, поради което не
следва да бъде взето предвид.
1
С отговора по чл. 263 от ГПК въззиваемата страна оспорва жалбата като неоснователна и
моли да бъде оставена без уважение по подробно изложени съображения, а решението на
районния съд като правилно да бъде потвърдено. Претендира разноски.
Жалбата е подадена от легитимирана страна – ищец в първоинстанционното
производство, в законоустановения за това срок и при спазване изискванията за редовност
по чл. 260 и чл. 261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и следва да бъде
разглеждана по същество.
Пловдивският окръжен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по
реда на чл. 12 ГПК и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира следното:
Твърденията на ищцата пред първоинстанционния съд са, че е член-кооператор в
ответната кооперация. С влязло в сила съдебно решение № 3073/18.07.2019г., постановено
по гр. д. № 15735/2018г. по описа на РС Пловдив, били отменени взети решения от общото
събрание на кооперацията, за прекратяване на дейността й и ликвидация, както и за
продажба на недвижимите имоти, представляващи част от имуществото й. Въпреки
постановеното съдебно решение членовете на управителния съвет, на 01.11.2019г.
предприели разпоредителни действия с недвижимото имущество на кооперацията. Общата
стойност на продадените имоти била 628 633, 10 лева, която сума била разпределена на
член-кооператорите под формата на дивиденти, съобразно дяловото им участие. Тези от тях,
които притежавали дялове в размер на 100 лева, подобно на ищцата, получили сума в
размер на 7635 лева. М. Л. претендира да й бъде присъдена сума в същия размер.
С отговора по чл. 131 от ГПК е изразено становище за недопустимост на предявения
иск, тъй като ищцата не разполагала с активна процесуална легитимация, доколкото с
решение на общото събрание на кооперацията била изключена като член-кооператор. Не
било ясно и правното основание, на което се претендирала сумата. Освен това по същество
не било вземано решение за приемане на финансов отчет, нито за разпределение на печалба
под формата на дивидент. Приходите от продажба на имущество били собственост на
кооперацията и без решение на общото събрание не можело да се разпределя част от тях на
член-кооператорите. По тези съображения е поискано делото да бъде прекратено, поради
недопустимост на предявения иск, респ. същият да бъде отхвърлен като неоснователен.
При така очертания предмет на спора районният съд е приел, че е сезиран с иск с
правно основание чл. 9, ал. 1, т. 6 от Закона за кооперациите за присъждане на припадащ се
дивидент от печалбата, получена от продажбата на недвижими имоти на кооперацията в
размер на 7635 лева, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на
исковата молба до окончателното й изплащане.
От фактическа страна районният съд е приел за установено, че ответникът е
юридическо лице, вписано в ТР като Земеделска производствена и потребителна кооперация
„Елит-97“, със седалище и адрес на управление: с. *****. Ищцата М. Р. Л., ЕГН **********
е член-кооператор, фигуриращ под № ** в списъка на член-кооператорите, приложен по
делото. Решаващият съд е взел предвид, че с влязло в сила съдебно решение №
2
3073/18.07.2019г., постановено по гр. д. № 15735/2018г. по описа на РС Пловдив, на
основание чл. 58 ЗК са отменени като незаконосъобразни всички решения на общото
събрание на ЗППК „Елит-97“, взети на 19.09.2018г. за прекратяване на кооперацията и
извършване на ликвидация, за определяне на срок за ликвидацията – 2 месеца, за продажба
на недвижимите имоти на кооперацията. На проведеното общо събрание на 24.06.2019г. на
член-кооператорите, били взети решения: за изключване на ищцата М. Р. Л. като член
кооператор; гласуване на ГФО за 2018г.; прекратяване на дейността на кооперацията и
определяне на срок за извършване на ликвидация – 1 година; освобождаване на
председателя, управителния съвет и контролния съвет на кооперацията; избор на
ликвидационна комисия; определяне на начин на продажба на имуществото на кооперацията
– чрез публичен търг с явно наддаване. Ищцата е присъствала на проведеното събрание,
което е видно от съставения и приложен по делото протокол. Решенията от 24.06.2019г.
също са оспорени по реда на чл. 58 от ЗК, по повод на което било образувано гр. д. №
10938/2019г. по описа на РС Пловдив. По същото дело било допуснато обезпечение чрез
спиране на изпълнението на всички решения на общото събрание на кооперацията и
издадена обезпечителна заповед на 31.07.2019г. С решение № 260951/20.10.2020г.,
постановено по образуваното гр. дело, били отменени взетите решения на 24.06.2019г. от
общото събрание. След проведено въззивно и касационно производство, решението било
потвърдено и влязло в сила на 08.08.2022г. Въпреки проведеното съдебно производство
обаче, на 01.11.2019г. били извършени 9 разпоредителни сделки с недвижимото
имуществено на ответната кооперация.
Районният съд е допуснал разкрИ.е на банкова тайна относно наличността и
движението по сметката на ЗППК „Елит-97“ за периода 24.06.2019г. – 15.10.2019г. и е приел
заключение на съдебно-счетоводна експертиза, установяваща приходите и разходите по
сметка на кооперацията за изследвания период.
От правна страна решаващия районен съд е взел предвид, че съгласно чл. 15, ал. 4, т. 10 ЗК в
компетентността на общото събрание на кооперацията е вземането на решения за придобИ.е и
разпореждане с недвижими имоти и с вещни права върху тях, но в случая взетото решение е
отменено с влязло в сила съдебно решение на основание чл. 58 от ЗК. При това положение според
районния съд средствата, получени от продажбата на недвижимите имоти, са част от имуществото
на кооперацията по аргумент от чл. 29 от ЗК.
Въззивният съд, упражнявайки правомощията си по чл. 269 от ГПК, намира, че
обжалваното решение е валидно и допустимо.Първоинстанционният съд е обсъдил
изложените от ищцата факти и обстоятелства и се е произнесъл именно с оглед на
тях.Въззивният съд намира обаче, че очертания с исковата молба предмет не сочи на иск за
присъждане на припадащ се дивидент от печалбата на кооперацията, а за неоснователно
имуществено разместване на блага.Правната квалификация на спорното право се обуславя
от твърденията, че въпреки наложената обезпечителна мярка - спиране на изпълнението на
всички решения на общото събрание на кооперацията и последващата им отмяна по реда на
чл. 58 от ЗК, са извършени разпоредителни сделки с недвижимото имущество. По този
начин член-кооператорите биват лишени от възможността в бъдеще да получат дивидент от
3
това имущество на кооперацията или дялова вноска при прекратяване на членството им,
както и от възможността да получат дивидент от печалбата на вече продаденото недвижимо
имущество, при липса на валидно взето решение за това. Още повече, че в случая не се
твърди и няма данни за наличие на непогасени задължения на кооперацията към Държавата
или към бивши член-кооператори за дялови вноски.
Следователно при правилно установена фактическа обстановка районният съд е дал
неправилна правна квалификация на иска. При това положение решението му не е
недопустимо, а единствено следва да бъде обсъждана неговата правилност с оглед
конкретната определена от въззивния съд правна квалификация.
Настоящият състав на съда намира с оглед очертания предмет на делото, че правната
квалификация на иска е по чл. 55, ал. 1, т. 3 от ЗЗД - за заплащане на съответна част от
цената на продаденото недвижимо имущество, получена от кооперацията на отпаднало
основание – отменено решение на общото събрание за продажба на недвижимите имоти.
Съставомерно обстоятелство в тази норма от материална страна е правната невъзможност
разпореденото имущество да бъде върнато в патримониума на кооперацията. Към момента
получената цена от продажбата също не е част от имуществото на кооперацията, тъй като са
извършени плащания на останалите член-кооператори съгласно приетото експертно
заключение.
Предвид изложеното и за да се произнесе по съществото на спора, съобразно
наведените във въззивната жалба оплаквания, окръжният съд взе предвид и следното:
От събраните във въззивното производство доказателства досежно наличностите и
движението по банковата сметка на ЗППК „ЕЛИТ-97“ в УникредитБулбанк АД чрез
разкрИ.е на банковата тайна за периода 2019г. – до 27.04.2020г. и от заключението на
приетата съдебно-икономическа експертиза, се установява, че има постъпили суми във
връзка с проведени търгове и продажба на недвижимо имущество през периода 16.10.2019г.
– 10.03.2020г. В счетоводството на кооперацията липсва касова книга за периода. При
преглед на счетоводната документация вещото лице не е установило наличие на взето
решение на ОС на кооперацията за разпределение на дивидент за 2019г. и 2020г. или друго
решение. Изплащани са суми в брой на член-кооператорите съобразно техните дялови
вноски по изготвени списъци, касаещи получените суми от всеки продаден имот поотделно.
Името на М. Л. фигурира във всички списъци, касаещи плащания на суми съобразно
дяловото участие на член-кооператорите във връзка с продажбата на недвижимите имоти, но
от тях е видно, че същата не е получила определените спрямо дяловото й участие суми.
Общата сума, която й се полага съобразно изготвените таблици, е в размер на 8760 лева.
Дяловете й са равни на дяловата й вноска в кооперацията в левове и възлизат на 100 лева.
Заключението е компетентно и обосновано изготвено, кореспондиращо с писмените
доказателства по делото и неоспорено от страните, поради което следва да бъде
кредитирано.
При тези данни по съществото на спора настоящият състав на съда намира, че
фактическият състав, визиран в чл. 55, ал. 1, пр. трето от ЗЗД е изпълнен.Налице е
4
разместване на имуществени блага, в резултат на което кооперацията се е обогатила за
сметка на ищцата, а тя е лишена от възможността да получи дивидент или дялова вноска при
прекратяване на членството, от продажбата на недвижимото имущество на кооперацията,
тъй като същото е разпоредено при липса на предвидена в закона предпоставка – влязло в
сила решение на общото събрание за това.
В тази насока следва да се имат предвид и задължителните постановки на
тълкувателно решение № 4 от 10.05.2018г. по т. д. № 4/2016г. на ОСГТК на ВКС, т. 2,
съгласно които наличието на решение на общото събрание на кооперацията по чл. 15, ал. 4,
т. 10 от Закона за кооперациите, не е необходимо условие за действителност на
разпоредителна сделка със собствен на кооперацията недвижим имот или с вещно право
върху такъв имот, сключена от представляващия кооперацията орган. Разяснено е, че при
несъответствие между формираната и изразената от председателя воля на кооперацията, в
отношенията с третите лица следва да се даде предимство на изразената и да се приеме, че
действията на представляващия орган обвързват кооперацията и сключените от него
разпоредителни сделки са действителни.Неспазването на изискването на чл. 26, ал.3 във вр.
с чл. 15, ал. 4, т. 10 ЗК е от значение само във вътрешните отношения между председателя и
кооперацията, но не и в отношенията с третите лица.Не е оправдано третите лица да носят
риска и да поемат негативите от избора на недобросъвестен управител, сключил
разпоредителната сделка без взето от общото събрание решение. Този извод е наложен и с
оглед сигурността на търговския оборот.
Следователно процесните разпоредителни сделки са действителни и третите лица са
придобили валидно правата върху недвижимите имоти на кооперацията. Последната е
получила сумите от продажбата обаче на отпаднало основание /отменено решение на
общото събраните на кооперацията за разпореждане с недвижимото имущество/ и поради
това във вътрешните им отношения с член-кооператорите дължи да им възстанови
неоснователно получените суми съобразно размера на дяловите им вноски.
Предвид гореизложеното решението на районния съд като неправилно следва да бъде
отменено и вместо него да бъде постановено ново, с което да се осъди ответната кооперация
да заплати на ищцата претендираната сума в размер на 7635 лева, като получена на
отпаднало основание, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на
исковата молба до окончателното й изплащане.
Жалбоподателката е освободена от плащането на разноски по делото на основание чл.
83, ал. 2 от ГПК, поради което заплетените възнаграждения на вещи лица от бюджета на
съда – 100 лева в първоинстанционното производство и 829, 40 лева във въззивното
производство, с оглед изхода на делото пред настоящата инстанция, следва да бъдат
възложени в тежест на въззиваемата страна.
Възнаграждението за предоставената правна помощ на жалбоподателката също следва
да бъде възложено в тежест на въззиваемата страна с оглед изхода на делото, но
легитимирано да иска присъждането му е НБПП.
5
По тези съображения Пловдивският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260000 от 30.07.2024г. на Пловдивския районен съд,
постановено по гр. д. № 20 по описа за 2019г. на същия съд, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Земеделска производствена и потребителна кооперация „Елит-97“, ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление: с. *****, представлявано от управителя С. Г. Л.,
със съдебен адрес: гр. ***** чрез адв. И. М. от АК ****, да заплати на М. Р. Л., ЕГН
********** от с. *****, с особен представител адв. Н. Д., сумата от 7635 лв. /седем хиляди
шестотин тридесет и пет лева/, получена от кооперацията на отпаднало основание –
отменено решение на общото събрание, ведно със законната лихва върху тази сума от датата
на подаване на исковата молба – 14.10.2019г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Земеделска производствена и потребителна кооперация „Елит-97“, ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление: с. *****, представлявано от управителя С. Г. Л.,
със съдебен адрес: гр. *****, да заплати по сметка на РС Пловдив, по бюджета на съдебната
власт сумата от 100 лева и по сметка на ОС Пловдив, по бюджета на съдебната власт сумата
от 829, 40 лева – заплатени разноски за вещо лице.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6