№ 14641
гр. София, 09.06.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20221110107562 по описа за 2022 година
Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския процесуален кодекс (чл.
124 и сл. ГПК).
Извършена е проверка по чл. 140, ал. 1 от ГПК.
Делото следва да бъде насрочено за разглеждането му в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА представените към исковата молба писмени доказателства.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание за 11.07.2022 г. в
15,00 часа, за когато да се призоват страните – ищецът чрез неговия адвокат с
пълномощно по делото, в това число и по реда на чл. 44, ал. 2 от ГПК – по телефон,
което действие да се удостовери, а ответника - от адреса в ТР.
На връчителя да се укаже да върне книжата своевременно в съда!
На страните да се изпрати препис от настоящото определение.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ за ДОКЛАД както следва:
Предявени са осъдителни искове за осъждане на ответника „Т.“ АД, ЕИК *********,
да заплати на ищцата Н. Г. П., ЕГН **********, сумата в общ размер на 19375,76 лева,
както следва:
На основание чл. 128, т. 2 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 3433,88 лева –
неплатено трудовото възнаграждение за м. октомври 2021 г., ведно с лихва за забава в
1
размер на 88,71 лева считано от 11.11.2021 г. до 11.02.2022 г., 3433,88 лева – неплатено
трудовото възнаграждение за м. ноември 2021 г., ведно с лихва за забава в размер на 60,10
лева считано от 11.12.2021 г. до 11.02.2022 г., 3433,88 лева – неплатено трудовото
възнаграждение за м. декември 2021 г., ведно с лихва за забава в размер на 30 лева, считано
от 11.01.2022 г. до 11.02.2022 г., 2290 лева – неплатено трудовото възнаграждение за м.
януари 2022 г.,
На основание чл. 224, ал. 1 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 2952 лева –
обезщетение за неползван платен годишен отпуск в размер на 18 дни за 2021 г., ведно с
обезщетение за забвава в размер на 34,44 лева за периода от 01.01.2022 г. до 11.02.2022 г., и
164 лева за 1 ден през 2022 г.,
както и по чл. 220, ал. 1 от КТ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД сумата от 3433,88 лева -
обезщетение за неспазено от работодателя предизвестие, ведно с 20,99 лева лихва за забава
за периода от 21.01.2022 г. до 11.02.2022 г.
Ищецът твърди, че с ответника били обвързани от валидно възникнало трудово
правоотношение по Трудов договор, по който ищецът бил назначен при ответника на
длъжност „Организатор ремонт и поддръжка“ с месторабота – Промишлена зона ЮГ – гр.
Девня, област Варна срещу основно месечно брутно възнаграждение в размер на 3433,88
лева.
Трудово правоотношение е прекратено на 21.01.2022 г., на основание чл. 328, ал. 1, т.
2 от КТ – поради съкращаване в щата и без предизвестие.
При прекратяване на трудовото правоотношение работодателят не заплатил на ищеца
дължимото трудово възнаграждение за октомври, ноември и декември 2021 г. и януари 2022
г., както и обезщетение за неползвания платен годишен отпуск за 2021 г. и 2022 г., както и
обезщетение за неспазеното предизвестие в размер на брутното трудово възнаграждение на
работника или служителя за неспазения срок на предизвестието. Сочи, че поради неплащане
на трудовите възнаграждение в срок, работодателят изпаднал в забава, поради което дължи
и обезщетение за забава в размер на законната лихва по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
С оглед изложеното прави искане да му бъдат заплатени описаните суми.
Претендира разноски.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК такъв не е постъпил от
ответника.
В тежест на ищцата при условията на пълно и главно доказване е да установи, че
между страните е възникнало трудово правоотношение с посоченото съдържание,
включително размера на уговореното трудово възнаграждение, че е полагал труд при
ответника за претендирания период, че трудовото правоотношение е прекратено на соченото
основание и размера на търсените вземания.
При установяване на горните факти, в тежест на работодателят е да установи, че е
2
погасил вземанията.
Безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване на основание чл. 146, ал. 1,
т. 4 от ГПК обстоятелства няма.
СЪДЪТ напътва страните към спогодба, медиация, преговори или друг подходящ
според тях начин за извънсъдебно и доброволно уреждане на споровете помежду им. На
страните се указва, че при приключване на делото със спогодба, ще бъде върната
половината от внесената държавна такса. Ако страните решат да започнат процедура
по медиация, делото ще бъде спряно, а давност няма да тече, така че не съществува
опасност от накърняване на права или злоупотреба с такива. Извънсъдебното уреждане
на спора би било в полза на страните с оглед запазване на добрите отношения между тях,
както и предвид възможността да бъдат спестени значителни по размер суми, свързани с
евентуални разноски в исковото производство или пък принудително изпълнение на
задълженията (разноски в изпълнителния процес).
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3