ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№
гр. София, 11.11.2021 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, IV – Б въззивен състав, в закрито
заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТАНИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: РАЙНА МАРТИНОВА
Мл.съдия ТЕОДОРА
КАРАБАШЕВА
като разгледа
докладваното от мл.съдия Карабашева в.гр.д. № 4048 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 233 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба с вх. № 5014102/28.01.2020 г. на ищцата О.Г.В.
срещу решение № 293645/05.12.2019 г. по гр.д. № 34035/2014 г. по описа на
Софийски районен съд, ГО, 43-ти състав, с което са отхвърлени предявените
искове срещу Д.Г.Е. и Е.К.Е. – лично и в качеството им на правоприемници на
починалия в хода на производството ответник К.Е.К..
В срока по чл.
263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна, с който оспорва
жалбата като неоснователна.
Делото е
насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 09.12.2021 г. от 09:30
часа.
В хода на
производството ответникът и въззиваема страна Д.Г.Е.
с ЕГН: ********** е починала на 23.12.2020 г. На основание чл. 227 ГПК като
страни са конституирани законните ѝ наследници – Е.К.Е. ЕГН: **********
/съпруг/, участващ по делото като главна страна и на лично основание, както и П.Г.М.
с ЕГН: ********** /брат/. На 19.04.2021 г. е починал ответникът и въззиваема страна Е.К.Е. с ЕГН: **********, т.е. отново в
хода на въззивното производство и на основание чл.
227 ГПК като страна е конституиран законния му наследник – Р.Ц.Ц. ЕГН: ********** – племенница.
От удостоверение
за наследници с изх. № РСЦ21-,Г01-5804 от 28.09.2021 г. се установява, че
ищцата и въззивник по в.гр.д. № 4048 по описа за 2020
г. О.Г.В. е починала на 22.09.2021 г. , т.е. докато е висящо въззивното производство. На основание чл. 227 ГПК като
страни са конституирани нейните законни наследници – Б.К.М. с ЕГН: **********
/съпруг/ и К.Б.М. с ЕГН: ********** /дъщеря/.
С молба с вх. №
351907/01.10.2021 г., подадена от Б.К.М. и К.Б.М., се твърди, че е постигнато
доброволно извънсъдебно уреждане на отношенията с въззиваемата
страна по настоящото дело. Същевременно, на основание чл. 233 ГПК е направен
изричен отказ от иск, както и изричен отказ от предявената въззивна
жалба. Моли се делото да бъде прекратено, а обжалваното решение да бъде
обезсилено. С разпореждане № 284329/11.10.2021
г. Б.К.М. и К.Б.М. са конституирани като страни в настоящото производство на
основание чл. 227 ГПК и са им дадени указания да уточнят дали правят изричен
отказ от иск по чл. 233 ГПК. С молба с вх. № 339704/01.11.2021 г. въззивницте потвърждават направения изричен отказ от иск по
смисъла на чл. 233 ГПК, както и отказа си от предявената въззивна
жалба, като молят производството пред настоящата инстанция да бъде прекратено,
а обжалваното решение – обезсилено.
С молба с вх. №
351909/01.10.2021 г., подадена от П.Г.М. и Р.Ц.Ц.
чрез процесуалния представител на Р.Ц.Ц. – адв. П.Г.М., се заявява, че страните са постигнали съгласие
за извънсъдебно уреждане на спорните си отношения, поради което въззиваемите страни дават изричното си съгласие на
основание чл. 233 ГПК за отказ от
иска от страна на въззивниците. Не претендират
разноски.
Софийски градски съд, след като взе предвид
становищата на страните, приема следното:
Съгласно
разпоредбата на чл. 233 ГПК ищецът може да се откаже изцяло или отчасти от
спорното право във всяко положение на делото, като в този случай той не може да
предяви същия иск срещу същия ответник.
Съгласно
разпоредбата на чл. 227 ГПК когато страната почине, производството по делото
продължава с участието на правоприемника.
С оглед
възможностите дадени от текста на чл.233 от ГПК ищецът разполага с неограничена
възможност да се разпорежда с правото си на иск, намиращ израз в това, че във
всеки момент от развитие на производството до влизането в сила на постановеното
решение ищецът може да се откаже от иска си. Това може да стане, не само пред
първата инстанция, но и пред въззивната и
касационната по аргумент от разпоредбата на чл.233, изр.3 от ГПК, съответно нормата
на чл.233 от ГПК въвежда възможността, че този отказ може да се направи по
всяко време до влизане на решението в сила.
В конкретния случай, съдът намира молбата за отказ от иск, респ. отказ от предявените искове, и искане за
прекратяване на производството по делото, на правоприемниците
на починалата въззивница – Б.К.М. и К.Б.М., за допустима и основателна. Същата изхожда лично от конституираните въззивници, получено е
изрично съгласие от насрещните страни и е подадена преди влизане в сила на първоинстанционното
решение.
Искането на страните за прекратяване на производството по делото е мотивирано с
изричната воля на въззивниците, които са запознати с
правните последици. Настоящият
съдебен състав счита, че е валидно десезиран от разглеждане на спорния въпрос, с оглед което не са налице основания висящността на производството да бъде поддържана и същото
следва да бъде прекратено. Съдът се десезира
от разглеждане на делото, като извършените по него процесуални действия,
включително и постановеното решение, се заличават с обратна сила. В тази
хипотеза съдът обезсилва постановеното решение и прекратява производството по
делото /така определение № 343 от 08.10.2008 г. по ч. гр. д. № 1126/2008 г. на
ВКС, IV ГО/.
Следователно, обжалваното решение следва да бъде обезсилено, а двете
производства - първоинстанционното и въззивното – трябва да
бъдат прекратени, поради десезиране на съда с правния спор.
Предвид
изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОБЕЗСИЛВА Решение № 293645 от 05.12.2019 г., постановено по
гр.д. № 34035/2014 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 43-ти състав, с
което са: отхвърлени предявените от О.Г.В., ЕГН: ********** срещу Д.Г.Е. с ЕГН:
********** и Е.К.Е. с ЕГН: ********** – лично и в качеството им на
правоприемници на починалия в хода на производството ответник К.Е.К., починал
на 19.07.2019 г. искове с правно основание чл. 109 ЗС – за осъждане на ответниците да преустановят нарушение на правото ѝ на
собственост, като премахнат изграденото второ ниво на мезонет, находящ се на мансардния (последен) етаж в жилищна сграда с
адрес: гр. София, ул. „******, представляващ самостоятелен обект с
идентификатор 68134.102.233.1.3. по ККР, одобрени със Заповед №
РД-18-33/15.06.2010 г. на ИД на АГКК, с
адрес на имота гр. София, ул. „******, ет. 2, който обект се намира в
сграда 1, разположена в поземлен имот с идентификатор 68134.102.233 и да
възстановят първоначалното положение на сградата и общите ѝ
части преди надстрояването и преустройството чрез обособяване на отделен обект
– мезонет; отхвърлени предявените от О.Г.В., ЕГН: ********** срещу Д.Г.Е. с
ЕГН: ********** и Е.К.Е. с ЕГН: ********** – лично и в качеството им на
правоприемници на починалия в хода на производството ответник К.Е.К., починал
на 19.07.2019 г. искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД – за осъждане на ответниците да заплатят солидарно на ищцата сумата от
5 000.00 лв., представляваща обезщетение за ползване без основание на
притежаваните от ищцата 7.35 % ид.ч. от второто ниво
на мезонет, представляващ самостоятелен обект с идентификатор
68134.102.233.1.3. по КККР, одобрени със заповед № РД-18-33/15.06.2010 г. на ИД
на АГКК с адрес на имота: гр. София, ул. „******, ет. 2 за периода от 25.06.2004
г. до 23.06.2014 г.; отхвърлени предявените от О.Г.В., ЕГН: ********** срещу Д.Г.Е.
с ЕГН: ********** и Е.К.Е. с ЕГН: ********** – лично и в качеството им на
правоприемници на починалия в хода на производството ответник К.Е.К., починал
на 19.07.2019 г. искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК – за признаване
за установено по отношение на ответниците, че ищцата
е собственик на 3/8 ид.ч. от мезонет, находящ се на мансардния (последен) етаж в жилищна сграда с
адрес: гр. София, ул. „******, представляващ самостоятелен обект с
идентификатор 68134.102.233, с предназначение на самостоятелния обект: жилище,
апартамент на две нива, с площ по документи: 66 кв.м., заедно със съответните прилежащи
идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото,
при съседни самостоятелни обекти: на ниво 1: на същия етаж: 68134.102.233.1.2,
под обекта: 68134.102.233.1.1, над обекта: няма, а на ниво 2: на същия етаж:
няма, под обекта: няма, както и искането с правно основание чл. 537, ал. 2 ГПК
за отмяна на нотариален акт № 107, том I, рег.
№ 4216, дело № 102 от 25.06.2004 г. по описа на Е.Е.,***
действие Софийски районен съд, вписан в Служба по вписванията под акт № 23, том
LXXX, дело № 1905/2004 г.; както и в частта, с която е
осъдена О.Г.В., ЕГН: ********** да заплати на Д.Г.Е. с ЕГН: ********** и Е.К.Е.
с ЕГН: **********, на основание чл. 78, ал. 3 сумата от 2 614.56 лв.,
представляваща направени по производството разноски и прекратява производството
по исковете поради отказ от исковете на основание чл. 233 от ГПК.
Препис
от определението да се връчи на страните.
Определението
подлежи на обжалване с частна жалба пред САС в едноседмичен срок от връчването
му.
След
стабилизиране на настоящото определение, от заседателния график на състава за
09.12.2021 г. да се изключи разглеждането на в.гр.д. № 4048 по описа за 2020 г.
на СГС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.