О П
Р Е Д
Е Л Е
Н И Е
№ 260046 28.09.2020
година град
Варна
Апелативен съд – Варна търговско отделение
на горепосочената дата година 2020
в закрито заседание в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: В.Аракелян ЧЛЕНОВЕ
: А.Братанова
М.Недева
като разгледа
докладваното от съдия М.Недева в.т.д. № 703 по описа на Варненския апелативен съд за 2019г., за да
се произнесе, взе пред вид следното :
Производството по делото е образувано
по подадена молба от „ХипоКредит“ АД, ЕИК *********, гр.София, в която са
инкорпорирани две искания с посочено
правно основание чл.247 ал.1 ГПК и чл.250 ал.1 ГПК.
На първо място молителят счита, че в
решението по делото е допуснато очевидна техническа грешка при присъждане на
дължимите разноски в полза на ищцовото
дружество. В обстоятелствената част на решението е прието, че на ищеца се
дължат направените от него разноски за двете инстанции, както и направените в
заповедното производство разноски, които съдът е определил в общ размер на
8 403,21лв. В диспозитива на решението обаче според молителя така
формираната вола на съда не е намерила отражение. Предвид на това моли да бъде допусната
поправка на решението, като в диспозитива бъде добавено осъждане на ответниците
да заплатят в полза на дружеството сума
за разноски в размер на 8 403,21лв.
На второ място молителят иска
решението да бъде допълнено с произнасяне по отношение на заплатените от него
възнаграждения за особените представители на ответниците, като всеки един от
тримата ответници Т.М.Т., И.Т.М. и М.И.М.
бъдат осъдени да му заплатят по 4 000лв общо за двете инстанции за всеки един
от особените представители. Съображенията си за това черпи от разрешението,
дадено в т.6 на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г. на ОСГТК ва ВКС по
тълк.дело № 6/2012г., съгласно което ако решението е в полза на ищеца и същият
е заплатил възнаграждението за особен представител на ответника, това
възнаграждение може да бъде подчинено като дължимост на правния режим,
определящ отговорността за разноски.
В законоустановения срок е постъпил
писмен отговор единствено от ответника по молбата И.Т.М., изготвен и депозиран
от неговия процесуален представител адв.В.Д.В., в който се изразява становище
за недопустимост и на двете искания предвид на това, че оплакванията срещу
размера на присъдените от съда разноски се разглеждат в производство по чл.248 ГПК,в който случай молбата се явява недопустима предвид липсата на представен
списък на разноските по чл.80 ГПК.
Съдът, след преценка на
доказателствата по делото, намери следното :
Молбата е подадена в срока за
обжалване на решението от легитимирано за това лице – ищеца по делото. В
първата си част – досежно искането за поправка на ОФГ на постановеното по
делото решение молбата е процесуално допустима, но разгледана по същество
същата се явява неоснователна. В мотивите на решението съдът е приел, че с
оглед изхода на спора на ищеца се дължат разноски за двете инстанции в общ
размер на 8 403,21лв. /3 173,56лв разноски за двете инстанции в исковото
производство + 5 229,65лв разноски в заповедното производство/. С първоинстанционното решение ответниците са
осъдени да заплатят на ищеца
8 544лв разноски за исковото производство и 5 015лв разноски
за заповедното производство. С диспозитива на въззивното решение
първоинстанционното решение е отменено в частта за разноските за горницата над 8 403,21лв. Това означава, че ответниците остават
осъдени да заплатят на ищеца сумата от 8 403,21лв. Ето защо молбата за
поправка на ОФГ се явява неоснователна и като такава се оставя без уважение.
Във втората си част – досежно
допълване на решението по отношение на платеното от молителя възнаграждение на
особените представители на ответниците съдът намира, че молбата съставлява
искане за изменение на решението в частта за разноските, с правно основание
чл.248 ал.1 предл. 1 ГПК, което е процесуално недопустимо предвид липсата на
представен списък на разноските от „ХипоКредит“ АД във въззивното производство.
Във въззивната жалба на „ХипоКредит“ АД, както и в отговорите на въззивните
жалби на ответниците е направено искане за присъждане на направените от
дружеството разноски за въззивното производство. В депозираните писмени бележки
е направено искане за присъждане на разноски, изразяващи се в заплатена
държавна такса за въззивно обжалване. Т.е. искане за присъждане на разноски под
формата на заплатеното възнаграждение на особените представители на ответниците
не е направено, което само по себе си предпоставя неоснователност на искането
за допълване на решението в този смисъл, ако молбата би била допустима.
Направеното искане за присъждане на разноски под формата на заплатената
държавна такса за въззивно обжалване не освобождава страната от задължението да
представи списък по чл.80 ГПК съгласно т.2 на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013г.
на ОСГТК на ВКС по тълк.дело № 6/2012г. в случай, че ще иска изменение на
решението в частта за разноските.
При това положение молбата по чл.248 ГПК е недопустима и като такава се оставя без разглеждане.
Водим от горното, съдът
О П Р Е
Д Е Л
И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на
„ХипоКредит“ АД, гр.София за поправка на решението, като в диспозитива бъде
добавено осъждане на ответниците да заплатят в полза на дружеството сума за разноски в размер на 8 403,21лв.,
като неоснователна.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата на „ХипоКредит“ АД, гр.София за
изменение на решението по делото в частта за разноските, чрез допълването му с
присъждане на възнагражденията на особените представители на ответниците, като
процесуално недопустима.
Определението може да се обжалва пред
ВКС на РБ в едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба по реда на
чл.274 ал.3 ГПК по отношение на молбата за поправка на ОФГ, а в останалата част
– по реда на чл.274 ал.2 вр.ал.1 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: