Р Е Ш Е Н
И Е
№ …….
гр. Провадия, 22.10.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИ
РАЙОНЕН СЪД, 1 – ви състав, в публично съдебно заседание проведено на
осемнадесети октомври през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР МИХАЙЛОВ
при секретаря М. А., като разгледа докладваното от
съдията гр.дело № 1028 по описа за 2018г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Постъпила е молба от А.А.К., ЕГН: ********** ***, за предприемане
на мерки за защита срещу домашното насилие по отношение на Н.О.Х., ЕГН **********
***.
В съдържанието й се излага, че молителката съжителствала
на съпружески начала с ответника. От съвместното си съжителство имат две
навършили пълнолетие деца. Последния постоянно употребява алкохол, не ходи на
работа, псува и налита на бой.
Твърди се, че на 21.07.2018 г. ответника Х.
се прибрал пиян, в дома, в който живее молителката с децата си. Още от вратата
започнал да сипе обиди и да крещи. Първо започнал да удря дъщеря им, а
молителката се намесила и той започнал да удря нея. Двете понесли много удари.
Успели да се отскубнат и отишли в дома на майката на молителката.
Моли да се издаде заповед за защита по отношение на нея, като се задължи
извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие – спрямо нея,
отстраняване на извършителя от съвместното им жилище, да му се забрани да
приближава съвместното им жилище, местоработата и местата за социални контакти
и отдих. В молбата се иска и постановяване на същите мерки и за двете навършили
пълнолетие деца А. Н.Х. и А. Н.Х..
Ответникът, редовно уведомен
за висящността на производството не изразява становище по молбата и се явява в
проведеното по делото съдебно заседание.
В съдебно заседание А.К.
поддържа депозираната молба и моли за нейното уважаване.
Съдът намира производството за
допустимо – молбата срещу ответника Н.О.Х. е депозирана в законоустановения
едномесечен срок, изхожда от
легитимирано по смисъла на чл.3, т.1 от ЗЗДН лице, поради което се явява
процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.
От събраните по делото доказателства се
установява следното от фактическа страна:
Към молбата за защита по реда
на ЗЗДН е приложена декларация, изходяща от молителката, с която същата
декларира, че е жертва на домашно насилие от лицето Н.О.Х..
Фактът, че молителката и
ответникът живеят на семейни начала и имат роднинска връзка се потвърждава от
приложените по делото заверени преписи на удостоверение за раждане на А. Н.Х. и
А. Н.Х. от които е вино, че от съжителството си имат две деца.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира следното:
За квалифицирането на даден
акт на насилие като такъв на домашно насилие, разпоредбата на чл. 2 от закона
изисква той да се изразява под формата на физическо, психическо, сексуално,
емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното
ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които
се намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо
съжителство или които обитават едно жилище.
При съвкупната преценка на доказателствата съдът стига до
извода, че е налице акт на физическо и психическо насилие спрямо молителката от
страна на ответника, упражнено на
21.07.2018г., изразяващо се в нанасяне на удари по нея и изричане на обидни
думи по неин адрес, както и извършен акт на домашно насилие спрямо децата А. Н.Х. и А. Н.Х..Преди тази дата на молителката неколкократно е бил нанасян тежък побой от
страна на ответника. Извършеният акт на домашно насилие се установява от
представената от молителката декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗСДН. Съгласно чл.
13, ал. 3 от ЗЗДН, декларацията по чл. 9, ал. 3 от цитирания закон съставлява
достатъчно доказателство за основателност на молба за защита по реда на
цитирания закон. С оглед спецификата на отношенията, предмет на разглеждане в
процеса, жертвата на домашно насилие може да доказва факта на това насилие и
само с декларацията.
Безспорно е, че отношенията
между страните са влошени, както и че същите не са в състояние да разрешат
личните си проблеми, а се налага да търсят съдействието на органите на реда и
съда. Действително, по делото лисват преки и безспорни доказателства за
случилото се на процесната дата, но предвид естеството на отношенията, това е
обяснимо. Рядкост са житейските ситуации, в които актовете на домашно насилие
се извършват в присъствието на независими и незаинтересовани свидетели. По тази
причина смисълът и духът на закона е да предостави защита на жертвата на
домашно насилие, макар и при липса на безспорни доказателства.
В хода на делото не е
опровергана доказателствената стойност на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН,
установена изрично в чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, чрез представяне на съответни
доказателствени средства. По делото не са събрани категорични доказателства
процесният инцидент да е провокиран от поведение на молителката.
В тази връзка съдът намира, че
са налице предпоставките за определяне спрямо ответника мерки за домашно
насилие предвидени в чл.5 от ЗЗДН. Предложената от молителката мярка по чл.5,
т.2 и т. 3 от ЗЗДН съдът намира за адекватна и подходяща, поради което в тази
част молбата следва да бъде уважена.
Наред с това съдът счита, че
адекватно би било и приложението на мярката по смисъла на чл.5, т.1 от ЗЗДН.
Съгласно чл.5, ал.4 от ЗЗДН
ответникът следва да бъде осъден да заплати и глоба в размер на 200 лева.
Съобразно изхода от спора и на
основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, ответникът следва да бъде осъден да заплати в
полза на Държавата, по бюджета на съдебната власт, по сметка на ВСС държавна
такса в размер на 25,00 лева.
Мотивиран от гореизложеното,
Провадийски районен съд
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА Н.О.Х., ЕГН ********** ***, да се
въздържа от извършване на домашно насилие над А.А.К., ЕГН: ********** *** на основание
чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН.
ОТСТРАНЯВА Н.О.Х., ЕГН ********** ***
от съвместно обитаваното жилище с
А.А.К., ЕГН: ********** *** за срок от 18 /осемнадесет/ месеца, на основание чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗЗДН.
ЗАБРАНЯВА на Н.О.Х., ЕГН
********** ***, да
приближава на разстояние, по –
малко от 50 метра, жилището на А.А.К.,
ЕГН: ********** *** за срок от 18 /осемнадесет/
месеца, на основание чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА Н.О.Х., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на ПРС глоба в размер на 200 лева, на осн. чл.5, ал.4 от ЗЗДН.
ОСЪЖДА Н.О.Х., ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата по сметка на ВСС, държавна такса в размер на 25,00 /двадесет и пет/ лева, на
основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН.
ДА СЕ ИЗДАДЕ на молителката заповед за защита, след представяне на доказателства за
внесена по сметка на ПРС държавна такса в размер на 5 лева, на осн. чл.19 от
Тарифа 1 към ЗСТТССПССМПАВ.
ПРЕПИС от решението и заповедта да се изпрати на съответното РУ съгласно чл.
16, ал. 3 от ЗЗДН.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Варненски окръжен съд в седемдневен срок, който започва да тече за страните от
получаване на съобщението за изготвянето и обявяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: