№ 14701
гр. София, 04.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 82 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:А.И.И
при участието на секретаря К. Д. Н.
като разгледа докладваното от А.И.И Гражданско дело № 20221110168031 по
описа за 2022 година
С. Н. К. е предявила срещу „Е.М.“ ЕООД отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439 ГПК за признаване за установена недължимостта на сумите по
изпълнителен лист от 29.01.2013 г., издаден по гр. д. № 36967/2012 г. на СРС, 73 състав,
както следва: 3433,83 лева, представляваща дължима главница по Договор №
278576/06.12.2009 г., 1147,46 лева, представляваща главница по Договор №
278584/06.12.2009 г., ведно със законната лихва от 02.08.2012 г. до окончателното
изплащане и 25 лева разноски като погасени по давност.
Ищцата твърди, че спрямо нея било образувано изп. д. № 20228560400927 на ЧСИ
Б.Б. от взискател „Е.М.“ ЕООД, комуто вземането било прехвърлено, въз основа на
изпълнителен лист от 29.01.2013 г., издаден по гр. д. 36967/2012 г. на СРС, 73 състав, след
като преди това било образувано изп. д. № 20138560400781 на ЧСИ Б.Б. от първоначален
взискател – „У.КФ.г АД. Ищцата твърди, че вземанията по изпълнителния лист са били
погасени към датата на образуване на изп. д. № 20228560400927, доколкото по изп. д. №
20138560400781 не са били извършвани същински изпълнителни действия, годни да
прекъснат 5-годишната давност през периода 10.06.2013 г. – 10.06.2015 г., поради което изп.
дело се е прекратило по силата на закона. Намира, че давността е изтекла на 10.06.2018 г.,
поради което и вземанията по изпълнителен лист от 29.01.2013 г. не са подлежали на
принудително изпълнение към момента на образуване на изп. д. № 20228560400927.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, с който
сочи, че 5-годишната давност не е изтекла, тъй като е била прекъсвана многократно поради
изпращане на запорно съобщение, преобразуване на изп. дело, извършено плащане въз
1
основа на разпределение от ЧСИ, с оглед на което твърденията за настъпила перемпция се
явяват неоснователни.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и
правни изводи:
По въпросите предприемането на кое изпълнително действие прекъсва давността за
вземането на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД, откога започва да тече нова погасителна давност
за вземането, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено и тече ли давност
за вземането докато трае изпълнителният процес, е постановено ТР № 2/2013 г. по тълк. д.
№ 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. С последното е прието, че когато взискателят не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното
производство се прекратява по право, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като е без правно
значение дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното
изпълнение и кога ще направи това. В такива случаи новата погасителна давност за
вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното
валидно изпълнително действие, т.е. действие, извършено в рамките на двугодишния срок
преди датата на прекратяване на изпълнителното производство. Тълкувайки разпоредбата на
чл. 116, б. „в” ЗЗД ВКС е посочил, че изпълнителните действия, които прекъсват давността
за вземането са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитори, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и
извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Посочено е, че не са изпълнителни действия и не
прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на
покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа, назначаването на експертиза за
определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането
въз основа на влязлото в сила разпределение.
По нататък ВКС изхождайки от принципното разбиране, че в гражданското право
давността е правна последица на бездействието, но същата не тече ако кредиторът няма
правна възможност да действа, е разграничил хипотезите на прекъсване на давността с
предявяване на иск и др. действия по чл. 116, б. „б” ЗЗД и прекъсването на давността с
предприемането на действия за принудително изпълнение по чл. 116, б. „в” ЗЗД. В първия
случай давността се прекъсва с предявяването на иска и спира да тече, тъй като кредиторът
не може да направи нищо за събиране на вземането си, докато исковият процес е висящ, в
който смисъл е и изричната разпоредба на чл. 115, б. „ж” ЗЗД. По отношение изпълнителния
процес обаче, от една страна липсва норма аналогична на чл. 115, б. „ж” ЗЗД, а от друга
страна кредиторът, който не е удовлетворен, разполага с възможността по всяко време да
поиска от съдебния изпълнител предприемането на нов изпълнителен способ или
извършването на конкретни изпълнителни действия по вече предприетия способ, в които
2
случаи и по изложените по-горе мотиви давността за вземането ще се счита прекъсната на
основание чл. 116, б. „в” ЗЗД. Ето защо след като от активното поведение на кредитора-
взискател в изпълнителния процес зависи кога ще бъде прекъсната давността за вземането
му ВКС е приел, че няма основание да се счита, че за времето между различните
изпълнителни действия давността не тече поради висящността на изпълнителния процес,
поради което е приел и че Постановление на Пленума на ВС № 3/1980 г. следва да се счита
изгубило сила.
С ТР № 3/2020 г. от 28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС се прие, че погасителната
давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни
дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на ТР № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г.
на ОСГТК на ВКС.
В конкретния случай предмет на принудителното изпълнение са вземанията,
обективирани в изпълнителен лист от 29.01.2013 г., издаден по гр. д. № 36967/2012 г. на
СРС, 73 състав, с който С. Н. К. е осъдена да заплати на „У.КФ.г“ АД сумата от 3433,83 лева
- главница по Договор № 278576/06.12.2009 г., сумата от 1147,46 лева - главница по Договор
№ 278584/06.12.2009 г., ведно със законната лихва от 02.08.2012 г. до окончателното
изплащане и 25 лева – държавна такса.
Въз основа на него на 23.05.2022 г. е образувано изп. д. № 20228560400927 на ЧСИ
Б.Б.. С молбата за образуване на делото взискателят „Е.М.“ ЕООД е поискал да бъде
пристъпено към принудително изпълнение чрез налагане на запор върху банкови сметки на
длъжника. Изпратени са запорни съобщения за налагане на запор на 18.08.2022 г. и
20.10.2022 г.
Въз основа на същия изпълнителен лист е било образуваното изп. д. №
20138560400781 на ЧСИ Б.Б.. Изпратени са запорни съобщения за налагане на запор на
03.04.2013 г. На 05.06.2013 г. е наложен запор на МПС, собственост на длъжника.
Изпратени са запорни съобщения за налагане на запор на 23.03.2016 г.
Не се установява в рамките на двугодишния период от налагане на запорите на
05.06.2013 г. да са предприемани изпълнителния действия, водещи до прекъсване на
давността, съгласно разясненията, дадени с ТР № 2/2013 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК
на ВКС. Следващите запори са наложени на 23.03.2016 г. Поради това следва, че изп. д. №
20138560400781 на ЧСИ Б.Б. се е прекратило по право на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК
към 05.06.2015 г. (с изтичането на две години), преди ЧСИ да го прекрати с постановление
на 29.04.2020 г.
С оглед разясненията, дадени с ТР № 3/2020 г. от 28.03.2023 г. на ОСГТК на ВКС,
докато е траело изп. д. № 20138560400781 на ЧСИ Б.Б. давността относно вземането не е
текла и същата е продължила да тече след перемирането му или от 26.06.2015 г., съгласно
цитираното ТР. Така до образуването на изп. д. № 20228560400927 на ЧСИ Б.Б. на
23.05.2022 г. са изтекли повече от 5 години поради което съдът намира, че давността за
вземанията, предмет на изпълнителен лист от 29.01.2013 г., е изтекла преди образуването на
3
изп. д. № 20228560400927 на ЧСИ Б.Б.. Приложимата в случая е 5-годишната давност, тъй
като се касае за вземания, произтичащи от договори за потребителски кредит, които не са
периодични вземания съгласно ТР № 3 от 18.05.2012 г. по тълк. д. № 3/2011 г. на ОСГТК на
ВКС.
Следователно вземанията, предмет на издадения на 29.01.2013 г. изпълнителен лист,
са се погасили по давност, поради което и предявения отрицателен установителен иск е
основателен и следва да бъде уважен.
При този изход на спора ответникът следва да бъде осъдена на основание чл. 78, ал. 1
ГПК да заплати разноските, сторени от ищцата в настоящото производство. Претендира се
адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА, което съдът определя в
размер на 761 лева с оглед разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 НМРАВ.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 82 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения иск с правно основание чл. 439
ГПК, че С. Н. К., ЕГН **********, не дължи на „Е.М.“ ЕООД, ЕИК ..., сумите по
изпълнителен лист от 29.01.2013 г., издаден по гр. д. № 36967/2012 г. на СРС, 73 състав,
както следва: 3433,83 лева, представляваща дължима главница по Договор №
278576/06.12.2009 г., 1147,46 лева, представляваща главница по Договор №
278584/06.12.2009 г., ведно със законната лихва от 02.08.2012 г. до окончателното
изплащане и 25 лева разноски като погасени по давност.
ОСЪЖДА „Е.М.“ ЕООД, ЕИК ..., да заплати на адв. В. П. Н., ЕГН **********, на
основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА адвокатско възнаграждение в размер на 761 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4